Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 13.01.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на десети декември две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1167 по описа за
2020г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че страда от спастична
церебрална парализа – смесен тип, от лека степен, средна дебилност,
с емоционална незрялост и поведенчески отклонения, както и от захарен диабет.
Не работи и за него се грижи изцяло майка му Пенка Ангелова. По лекарско
предписание той и майка му ежедневно провеждат разходки, обикновено от кв.
Запад в гр. Асеновград до центъра на града и обратно. На 05,09,2019г. около
11,45 часа те се връщали към дома си, като ищецът избързал пред майка си и
тръгнал по ул.“Славянска“. На номер 5 на същата улица живее ответника. Гаражът
му бил отворен и вътре имало топка. Ищецът поискал от него да му я даде, но не
получил отговор, поради което влязъл и взел топката. След като излязъл от
гаража Х.Т. го настигнал и без да се съобразява с видимо болния вид на С.А., се
развикал, извил му ръката и му нанесъл удар в дясната горна част на ръката.
Ищецът се стъписал и уплашен от тази реакция и напълно безпомощен останал
неподвижен на улицата до пристигане на неговата майка. Веднага след това
двамата посетили болницата в гр. Асеновград, където се констатирало че дясната
раменна става е изкълчена. Опитът на лекарите да я наместят останал безуспешен,
като ищецът претърпял силни болки и страдания от манипулацията. Това наложило
да посетят болница в гр. Пловдив, където е извършено наместване и имобилизация, които били свързани с нови мъчителни болки.
За деянието си ответникът е признат за виновен със споразумение по нохд №497/2020г.
От така описаното увреждане ищецът
претърпял болки и страдания, които били изключително мъчителни към момента на
извиването на ръката и удара, както и при извършването на двете медицински
манипулации и по-затихващи след първата седмица. От преживения стрес и страх
същият повишава нивото на кръвната захар до 20 единици. Поради обездвижването
на ръката му са затруднени храненето, обличането и други най-елементарни
движения на този крайник. Ето защо моли
да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на 8000 лева.
Освен това е претърпял и имуществени
такива от 30 лева за освидетелстване в Катедра по съдебна медицина, 20 лева за
закупуване на превръзка за обездвижване на ръката, както и 40 лева (по двадесет
лева във всяка посока) транспортни разходи за такси за придвижването му до гр.
Пловдив за издаване на удостоверение за причинените му увреждания. Ето защо
моли да се осъди ответника да му заплати и сумата от 90 лева, представляваща
обезщетение за същите. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди, че последният не съответства на действително
претърпените вреди, конкретните обществено-икономически условия в страната към
момента на деликта, утвърдената съдебна практика по
сходни случаи и други обстоятелства, свързани с пострадалия, както и
обществения критерий за справедливост. Освен това не е съобразен с материалното му състояние,
възрастта, семейното му и социално положение, както и здравословното му
състояние. Възразява, че ищецът е съпричинил
вредоносния резултат, тъй като е откраднал неговата топка. Оспорва претенцията
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди като недоказана.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Със споразумение
по нохд №497/2020г. по описа на АРС Х.Т.Т.
е признат за виновен в това, че на 05,09,2019г. в гр. Асеновград е причинил на С.Г.
Ангелова средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна
става, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник.
От заключението по
съдебно-медицинската експертиза се установява, че това увреждане е възможно да
е причинено при възникналия инцидент, описан в исковата молба, като същото
затруднява движението на горния крайник за срок от около два месеца при
благоприятно протичане на оздравителните процеси. От разпита на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че първоначално същият е бил обездвижен за
около 21 дена с превръзка, като след това се налага провеждане на рехабилитация.
Според него е малко вероятно тази травма да се получи при падане. Поради това
съдът не кредитира показанията на свидетелката Златка Андреева, че след като
взел топка от гаража на ответника, ищецът продължил да бяга, а Х.Т. не го
докоснал. Освен това тези показания са ирелевантни,
тъй като на първо място в отговора на исковата молба не е направено възражение,
че ответникът не е извършил деянието, с което е
причинил увреждането С.А.. По-важно в случая е, че споразумението, с
което е приключило наказателното производство за извършеното престъпление от ответника
има сила на влязла в сила присъда, а тя - съгласно чл. 300 от ГПК - е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо и на основание чл.45 от ЗЗД
ответникът следва да заплати обезщетение за вредите, настъпили в причинна
връзка от престъплението, извършено от него – причиняване на средна телесна
повреда.
Свидетелката Пенка
Ангелова е майка на С.А.. Тя го придружавала при обичайната му разходка на
05,09,2019г. в гр. Асеновград, но в един момент той избързал пред нея. Тогава
тя получила телефонно обаждане от нейна приятелка, че синът й стои в безпомощно
състояние на улицата. Той страда от детска церебрална парализа и диабет. Когато
го намерила видяла, че той стои на едно място без да мърда и бил изключително
блед. Казал й, че е ударен, че ръката го боли ужасно силно и я завел в гаража,
от който взел топка. Тя позвънила на звънеца и дошъл господин Т., който не
изразил съжаление за случката, а започнал да я заплашва. Около тях се събрали
хора, като една жена казала, че видяла, че ответникът е ударил детето. Извикали
линейка, с която отишли в болницата в гр. Асеновград. Там лекарите установили,
че има изкълчване и се опитали да наместят ставата, но не успели. Процедурата
била много болезнена, като Х. викал и плачел през цялото време. След това
отишли в болница в гр. Пловдив, където това се повторило. Свидетелката стояла
пред кабинета, в който намествали ставата, но въпреки това чувала неговите
викове и плач. Всичко това продължило около четири – пет часа. Прибрали се в
дома си чак вечерта. През това време синът й трябвало да се храни и да получи
инсулин, заради диабета, от който страда, но не успял. Поради обездвижването на
ръката му в продължение на един месец се затруднили изключително много
ежедневни дейности като обличане, къпане. Имало проблем и с кръвната захар.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката Ангелова въпреки нейната заинтересуваност от изхода
на спора, тъй като са основани на непосредствени впечатления и са добросъвестно
депозирани. Описаните от нея болки и страдания, претърпени от С.А., са
следствие от действията на ответника, поради което съставляват неимуществени
вреди, които подлежат на репариране. Поради това са налице всички елементи от
хипотезата на чл. 45 от ЗЗД и предявеният иск за заплащане на обезщетение на
същите е основателен.
За да бъде
определен размерът му, съгласно чл. 52 от ЗЗД, следва да се преценят конкретно
и обективно настъпилите обстоятелства. Като има предвид степента на търпените
болки и страдания, които първоначално са били значителни и интензивни,
необходимостта от лекарска намеса и обездвижване на горния десен крайник, продължителността
на оздравителния процес от около два месеца, обстоятелството, че не са останали
трайни увреждания на здравето на пострадалия, че уврежданията са засегнали горния десен крайник на лицето като са затруднили
изключително много движението му и като следствие от това извършването на
обичайните ежедневни дейности, и поради това е създадено усещане за комплексно
страдание, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 6
000 лева. Освен това при определянето му следва да се съобрази още, че тези
болки и страдания са били по-интензивни при ищеца, поради заболяванията, от които
страда.
Не са налице
основания за намаляване на тази сума, поради съпричиняване
на вредоносния резултат от С.А.. Действително същият е взел без разрешение и
основание топка, принадлежаща на ответника. Установи се също така, че това не е
първият случай, в който ищецът отнема вещи без позволението на собствениците
им, както и че най-вероятно това е афектирало Х.Т.. Всички тези обстоятелства,
обаче, се отнасят до механизма, по който той е взел решение да извърши
деянието, за което е бил осъден. Те нямат никакво отношение към механизма, по
който е причинено увреждането и поради това извършеното от ищеца не би могло да
се прецени като съпричиняване по смисъл на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД. Ето защо възражението е неоснователно.
По изложените по-горе
съображения искът до пълния му размер от 8000 лева следва да бъде отхвърлен.
Искът за заплащане
на имуществени вреди също е частично основателен. От показанията на
свидетелката Ангелова се установи, че е заплатена стойността на превръзка тип „митела“, но не е ясно каква е тя. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че тя е 20 лева. Видно от фактура на лист 12 ищецът е
заплатил 30 лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение. Ето защо
ответникът следва да заплати 50 лева, обезщетение за имуществени вреди. Не се
събраха доказателства, че придвижването на ищеца до гр. Пловдив е станало с
такси, поради което искът за заплащане на 40 лева, представляващи разноски за
това, следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено
увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Ето защо ответникът следва да
бъда осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на причиняване на вредите - 05,09,2019г. до окончателното изплащане на
главниците.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК той
дължи направените по делото разноски по съразмерност или сумата от 224,35 лева,
от общо 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ответникът също има право на направените разноски съразмерно с
отхвърлената част, поради което ищецът му дължи сумата от 176,51 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение от всеки от тях. Ето защо и по компенсация съдът
присъжда на ищеца сумата от 47,84 лева.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Асеновград държавна такса в размер на 242 лева, както и 150 лева, разноски са
съдебна експертиза.
По мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Т.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на С.Г.А., ЕГН ********** ***, сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 05,09,2019г. в гр. Асеновград, средна телесна повреда – изкълчване на дясна раменна става, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на причиняване 05,09,2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи в размер на 20 лева за закупуване на превръзка тип „митела“ и разходи за освидетелстване в размер на 30 лева, от нанесената на 05,09,2019г. в гр. Асеновград, средна телесна повреда – изкълчване на дясна раменна става, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на причиняване 05,09,2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 47,84 лева (четиридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки), направени по производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери от 8 000 лева (осем хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди и 90 лева (деветдесет лева) обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Х.Т.Т., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд Асеновград сумата от 242 (двеста четиридесет и два) лева държавна такса и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, направени по производството разноски за съдебна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: