№ 136
гр. Плевен, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело №
20244400900054 по описа за 2024 година
ИСК с правно основание с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл.
52 ЗЗД с цена на иска 25 001, 00 лв.
Ищецът А. Р. Б. с ЕГН**********, чрез пълномощника си АД “***“,
БУЛСТАТ ***, представлявано от управителя адв. М.Д. от САК, чрез адв. Й. Д.
от САК срещу твърди, че на 15. 09. 2023 г., около 6:20ч., на общински път
PVN 1080 (К. – И. – ***) Д.Р.К. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. №
***, а пред него се е движела мотофреза, управлявана от Р.Б.А.. Твърди се, че
по същото време насреща на лекия автомобил се е движел лек автомобил
„***“ с рег . № ***, управляван от ищеца. Твърди се, че на км 1+200 метра
преди табелата за начало на населено място Д.К. поради движение с
несъобразена скорост е застигнал мотофрезата, като я ударил в задната лява
част, вследствие на удара управлявания от К. автомобил се е отклонил и е
навлязъл в насрещната лента за движение и е реализирал челен удар с
управляваното от ищеца МПС в своята пътна лента. Твърди се, че вследствие
на настъпилото ПТП на ищеца са причинени травматични увреждания
изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния
стълб и множество охлузвания по горни и долни крайници. В исковата молба
е посочено, че след настъпилото ПТП ищецът е бил откаран в УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен, като същият се е оплаквал от силни
1
болки във врата и г лавата и след извършен преглед е приет за консервативно
лечение в Клиниката по неврохирургия за периода от 15. 09. 2023 г. до 17 09.
2023 г. Твърди се, че в клиниката е установено мозъчно сътресение и контузия
на шийния отдел на гръбначен стълб и му е назначено медикаментозно
лечение. Твърди се, че въпреки медикаментозното лечение ищецът няколко
месеца е изпитвал силна болка в главата, която е станала хронична, изпитва
постоянен световъртеж, светлочувствителност, позиви за повръщане и
дезориентация. Посочва се, че ищецът дълго е чувствал физическа
нестабилност с несигурна походка, изпитвал е затруднения при концентрация,
изпитвал е скованост и силна болка във врата, включително и в раменете,
изпитвал болка и от множеството охлузвания, нуждаел се от подкрепа от
близките си при обичайните си ежедневни дейности. Изпитва страх при
шофиране.
Ищецът е отправил искане до ответното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение и на ищеца е изплатено такова в размер на 5000
лв., която ищецът счита за крайно недостатъчна, като преценява, че
обезщетението следва да е в размер на 30 000, 00 лв. По тези причини ищецът
е отправил искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 000, 01 лв. за претърпените
неимуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП ведно със законната
лихва върху главницата считано от 11. 01. 2024 г. – датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът „***“ ЕАД с ЕИК*** е изразил становище, че
предявеният иск е неоснователен за претендираната сума от 25 000, 01 лв.,
изплатено е застрахователно обезщетение в размер на 5000 лв. съобразно
критериите на чл. 52 ЗЗД, поради което следва искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Отправено е искане за присъждане на деловодни
разноски.
ПЛЕВЕНСКИТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
2
лица № 257р – 7-72/ 15. 09.2023 г., от който е видно, че процесното ПТП е
настъпило на 15. 09. 2023 г. около 6:20 ч на общински път К. – И. – *** на 200
метра от началото на населеното място.
От представена справка на Гаранционен фонд е видно, че към 15. 098.
2023 г. процесният автомобил с ДКН ЕН4671КТ има активна застраховка
„ГО“ сключена с ответното дружество с начална дата 17. 12. 2022 г. 00:00:00
ч. до 03. 10. 2023 г. 00:00:00 ч.
Ищецът е направил искане за изплащане на застрахователно
обезщетение по чл. 380 КЗ при ответника и с писмо на ответника до ищеца от
11. 01. 2024 г. ищецът е уведомен, че му е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 5000 лв.,за което е представен към
делото и платежен документ от 11. 01. 2024 г.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство
№278/ 2023 г. по описа на РУ – МВР- Долни Дъбник и с постановление за
прекратяване по прокурорска преписка № 5883/ 2023 г. по описа на РП-
Плевен с дата 09. 09. 2024 г. досъдебното производство е прекратено. В
мотивите е посочено, че деянието извършено от Д.К. по чл.343, ал.1, б.“а“ вр.
чл. 342, ал. НК, но обществената опасност на деянието е незначителна по
смисъла на чл. 9, ал.2 НК. По отношение на неимуществените вреди за
пострадалия А. Б. в постановлението за прекратяване е посочено, че са налице
данни за нанесена лека телесна повреда - разстройство на здравето, неопасно
за живота по чл. 130, ал.1 НК, като Б. вследствие на ПТП е получил мозъчно
сътресение и охлузвания по ръцете и краката. Няма данни кога
постановлението е влязло в сила.
За изясняване на спорните въпроси относно механизма на ПТП е
допусната САТЕ с вещо лице инж. В. И., от заключението на който се
установява, че ПТП се състои от два последователни удара на автомобил
„***“ с рег. № *** в попътно движеща се мотофреза с прикачено ремарке и
насрещно движещ се автомобил „***“ с рег. № ***. Експертът е посочил, че
автомобил *** се е движел със скорост 70 – 80 км/ч в посока с. *** към гр. И..
На около 200 м от табелата за начало на населено място с. *** попътно на
автомобила се е движела със скорост от 10 км/ч мотофреза с прикачено
ремарке. В процеса на изпреварване дясното огледало на *** сее ударило в
задна лява ъглова част на прикаченото ремарке на мотофрезата и след този
3
контакт по- голямата част от масата на автомобила променя направлението и
навлиза в насрещната пътна лента, където срещу *** се е движел автомобил
Мерцедес, управляван от ищеца със скорост от 70 км/ч. Последвал е контакт
между челните леви части на двете МПС, с което е започна удара между тях.
Като причина за ПТП вещото лице е посочило действия (бездействия)
на водача на автомобил ***, изразяващи се използване на органите за
управление ( педали на газта, спирачният педал и кормилен кръг на волана),
чрез които този водач е реализирал транслационно постъпателно движение в
процес на изпреварване на попътно движещата се мотофреза с прикачено
ремарке без да осигури необходимото напречно разстояние. Освен това
автомобилът *** е извършил изпреварване на попътно движещата се
мотофреза с прикачено ремарке с навлизане в насрещната пътна лента към
момент, в който в противоположна посока, насреща се е движел управлявания
от ищеца автомобил, като не е съобразил необходимото му надлъжно
разстояние за престрояване от насрещната в полагащата му се пътна лента.
Да установяване телесните увреждания на ищеца при настъпилото
ПТП е допусната СМЕ с вещо лице доц. Д-р Д. Д., от заключението на което
се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични
вреждания: охлузвания по горните и долни крайници; лекостепенно мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание и без симптоми на реална опасност
за живота по смисъла на чл. 129 НК; контузия (натъртване) на меките тъкани в
областта на шията. Вещото лице е приело наличие на причинно- следствена
връзка между установения механизъм на ПТП и причинените на ищеца
телесни увреждания. Посочено е, че тези увреждания са резултат от тъпи
травми и механизма на получаването им може да бъде обяснен с общо
сътресение и с удари на тялото в части на купето на автомобила при рязката
промяна на скоростта и посоката и получените деформации. Поради липса на
медицински документи за последващи усложнения експертът приема, че няма
такива. Приложеното лечение е правилно и адекватно, първоначално е
болнично и домашно- амбулаторно с обща продължителност 24 календарни
дни. Въз основа на медицинската документация вещото лице е приело, че
оздравителният процес се продължил около 45- 50 дни и състоянието на
ищеца е възстановено поради липса на документация за ексцес в
здравословното му състояние. По отношение на данни за поставена в деня на
4
ПТП на ищеца „шийнна яка“ експертът е изложил изводи, че в медицинските
документи липсват данни за поставена такава яка, колко време се препоръчва
да бъде носена, кога и от кого е била свалена. При направеното изследване на
ищеца (скенер и рентген на глава и шийни прешлени) не са установени
травматични увреждания на костната структура на шийните прешлени, но са
отбелязани наличие на напреднали изменения като „шипове на врата“ и това
не е резултат от травмата при ПТП и няма причинна връзка с нея. Посочено е,
че не се очаква влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат
на получените при процесното ПТП травматични увреждания.
В хода на съдебното дирене е разпитана като свидетел Е. Б., съпруга на
ищеца, от разпита на която се установява, че след ПТП е бил замаян, имал е
охлузвания по цялото тяло, бил е контактен, оплаквал се е от болки във врата
и не е позволявал да го докосват. Свидетелката посочва, че не са правени
операции на ищеца, останал е в Клиниката по неврология в УМБАЛ – Плевен
три дни, след което е изписан за лечение в дома си. Свидетелката посочва, че
ищецът се е нуждаел от помощ при лягане, обличане или събличане на дрехи ,
при личния си тоалет, не е можел да се придвижва самостоятелно, около два
месеца през повечето време е лежал.Поради оплакванията си от замаяност и
от травмите си ищецът е прекратил работата си като международен шофьор и
е започнал да работи като тракторист, но има оплаквания от главоболие,
поради което приема обезболяващи медикаменти. Свидетелката твърди, че
вследствие на травмата и ПТП ищецът е с хипертония, като горната граница
на кръвното му налягане превишава 130 мм. Свидетелката твърди, че шината
на врата е била за около 60 дни, след което е свалена.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ дава право на увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. Следователно цитираната правна норма изисква
да се установи наличието на настъпило ПТП, виновното поведение на водач
на МПС за настъпилото ПТП, наличието на застраховка „ГО“ за процесния
автомобил, причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и
уврежданията на пострадалия, връзката на пострадалия с ищеца и отказ от
заплащане на обезщетение по реда на чл. 380 КЗ от застрахователя.
5
От доказателствата по делото и от допуснатата САТЕ безспорно се
установява настъпването на процесното ПТП и наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ за лекия автомобил при ответното дружество,
както и подадено заявление по чл. 380 КЗ, по което е изплатено частично
обезщетение в размер на 5000 лв. от общо претендираното обезщетение в
размер на 30 000 лв.
По въпроса за вината на водача на лекия автомобил, от заключе-нието на
САТЕ се установява, че действия (бездействия) на водача на автомобил ***,
изразяващи се използване на органите за управление ( педали на газта,
спирачният педал и кормилен кръг на волана), чрез които този водач е
реализирал транслационно постъпателно движение в процес на изпреварване
на попътно движещата се мотофреза с прикачено ремарке без да осигури
необходимото напречно разстояние. Освен това автомобилът *** е извършил
изпреварване на попътно движещата се мотофреза с прикачено ремарке с
навлизане в насрещната пътна лента към момент, в който в противоположна
посока, насреща се е движел управлявания от ищеца автомобил, като не е
съобразил необходимото му надлъжно разстояние за престрояване от
насрещната в полагащата му се пътна лента. Въз основа на заключението на
САТЕ се установява, че водачът на автомобил *** е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал.2 ЗДП, като се е движел с несъобразена скорост с
пътните условия, разпоредбата на чл. 23, ал.1 ЗДП като не е спазил
необходимата дистанция и чл. 25 ЗДП при маневра изпреварване, когато
водачът на автомобила не е могъл да извърши маневрата и да се върне в
полагащата му се лента преди настъпване на удара с автомобила на ищеца.
От заключението на СМЕ става ясно, че е налице причинно - следствена
връзка между механизма на ПТП и установените причинени телесни
увреждания на ищеца.
При определяне на размера на обезщетението съдът се основава на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетението по
справедливост.
От разпита на свидетелката Е. Б. се установява, че ищецът не можел да
се придвижва самостоятелно, нуждаел се от помощ при обичайните лични
хигиенни процедури, до днес изпитва главоболие и се оплаква от болки във
врата и поради усещането си за замайване е прекратил работата си като
6
международен шофьор и е започнал работа като тракторист, при която не се
придвижва на далечни разстояния.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява и обезщетението ППВС № 4/1968 г., както и тР.та практика
на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., № 158/28.12.2011 г. по т. д № 157/2011 г.,
I т. о., № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., № 124/11.11.2010 г. по т.
д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о.,
№ 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о., № 206/12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на II т. о., № 1/26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. Съгласно цитираните решения и
ПВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче
не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от
съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от
икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на
отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при
възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени
вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да
извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния
спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи
съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.
Въз основа на събраните и обсъдени доказателства по делото и въз
основа на цитираната тР. съдебна практика съдът приема, че следва
7
обезщетението за неимуществени вреди ищеца да бъде в размер на 30 000, 01
лв., като в този размер би могло да се постигне адекватно и справедливо
покритие на тези вреди за ищеца от настъпилото ПТП и за претъпените болки
и страдания. От този размер обезщетение на ищеца са изплатени от ответника
5000 лв. обезщетение, поради което следва да бъде уважено искането на
ищеца за сумата от 25 000, 01 лв., която следва да заплати ответника на ищеца
за претърпените болки и страдания от настъпилото ПТП.
С исковата молба е отправено искане за присъждане на законна
лихва върху главницата на обезщетението считано от 11. 01. 2024 г. когато е
изтекъл тримесечният срок за произнасяне на ответника по заявлението по чл.
380 КЗ. Видно от доказателствата по делото на 11. 01. 2024 г. ответникът се е
произнесъл по искането, като е определил и на същата дата е изплатил
обезщетението в размер на 5000 лв. и е отказал за остатъка от 25 000 лв. От
този момент съгласно чл. чл.409 вр. чл. 405 вр. чл. 108, ал.3 и ал.4 вр. чл.496,
ал.2, т.2, б.“а“ КЗ кредиторът е изпадна в забава по отношение на претенцията
на ищеца за обезщетение в размер на 25 000 лв., поради което главницата е
дължима считано от тази дата до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 1000 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от
иска. В списъка по чл. 80 ГПК е посочено адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал.2 ЗА, което следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3
ТНМРАВ №1/09. 07. 2004 г., , което е в размер на 2640 лв. и следва да бъде
заплатено на процесуалния представител на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 вр. чл. 52 ЗЗД „***“ЕАД к
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“№ ***,
чрез юрисконсулт Р. И. да заплати на А. Р. Б. с ЕГН**********, чрез
пълномощника си АД “***“, БУЛСТАТ ***, представлявано от
8
управителя адв. М.Д. от САК, чрез адв. Й. Д. от САК сумата от 25 000, 01
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от претърпени болки и страдания вследствие на настъпило ПТП на
15. 09. 2023 г., около 6:20ч., на общински път PVN 1080 (К. – И. – ***),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11. 01. 2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК„***“ЕАД к ЕИК*** да
заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК„***“ЕАД к ЕИК*** да
заплати на процесуалния представител на ищеца А. Р. Б., АД “***“,
БУЛСТАТ ***, представлявано от управителя адв. М.Д. от САК, чрез адв.
Й. Д. от САК адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр.
чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 2650 лв. съобразно уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9