Определение по дело №59/2020 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер     604       Година    2020, 05.05.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., XVІ състав

 

в закрито заседание на 05.05.2020г. в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа док­лад­ваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 59 по опи­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­са за 2020 година и като обсъди :

 

Постъпила е искова молба от А.К. *** срещу Аген­ция „Пътна инфраструктура“ – София, с която се претендират 650 лева, представляващи причинени му имуществени вреди, тъй като същият запла­тил глоба в идентичен размер, наложена му с електронен фиш. Твърди, че механизма на настъпване на посочените имуществени вреди е от една стра­на в бездействието на служители на ответника, които не са подържали през периода, в който той е бил санкциониран, определен пътен участък от авто­магистрала „Тракия“, произтичащо от нормите на чл.3 ал.1 и чл.19 ал.2,т.3 от Закона за пътищата. Заедно с това сочи, че този резултат е причинен и от въведено, незаконно според него, ограничение на скоростта на същия учас­тък, направено със Заповед №РД-11-1330 от 19.12.2018г. на длъжностно ли­це от състава на Агенцията. В тази връзка навежда основания за нищожност на акта.

Настоящият съдебен състав, след като прецени така заявените осно­вания на претенцията, вкл. съобразно уточнението на ищеца, входирано на 30.04.2020г., намира за установено следното по нейната допустимост.

В случая К. твърди настъпването на сочените по размер иму­ществени вреди от 650 лева да е кумулативен резултат от бездействие и неза­ко­но­съобразен/нищожен/ административен акт с оглед удовлетворяване хи­потеза на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Безспорно е, че плащането на сумата е станало по силата на елктро­нен фиш, издаден на ищеца от дата 18.03.2029г./л.7/, който обаче е бил пот­върден при обжалването му от съд/така писмени доказателства на листове 8-11 от делото/.

Твърдението обаче на К. е, че той не би заплатил глобата, ако не е била издадена нищожната заповед на орган от ведомствената система на държавното учреждение – ответник, а последното освен това е бездействало в периода, когато е било извършено управлението на МПС и е действал сочения за незаконосъобразен административен акт, изразило се в непо­дър­жането на пътния участък.

Преди всичко следва да се посочи, че ясни за задължителните разяс­не­ния, дадени от ВКС и ВАС със съвместното им Тълкувателно постанов­ление №2 от 19.05.2015г. по тълк. д. №2/2014г., ОСГК на ВКС и Първа и Вто­ра колегии на ВАС, според които „Делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно- комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища“.

В казуса от обстоятелствена част на исковата молба се обосновават твърденията на К., че ответната публична структура, на която е било въз­ложено поддържането на пътния участък от републиканския път, самият публична държавна собственост, е бездействала в периода, което е довело до неговото трайно състояние на непригодност за придвижване с разреше­ната за него скорост, респ. за ползването му като магистрален път.

В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че поддържането на пътищата не е административна дейност и неизпълнението на задълженията за изграждане, ремонт и поддържане на транспортно-комуникационните мре­жи и съоръжения не е свързано с осъществяването на властнически функ­ции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защитата на засегнатото право. Задълже­нието за стопанисване е на собственика, който носи имуществената отговор­ност по общия ред на ЗЗД.

Това е така, защото на лицата, които стопанисват пътищата, е възло­же­но да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигу­рят условия за бързо и сигурно придвижване, като тяхно е и задълже­нието да поддържат пътя в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Ето защо за отговорността за неизпълнението на така възложената дей­ност,собственикът/в случая Държавата чрез ответника/ отговаря по об­щия ред за вредите, причинени от нейна вещ и за възникването на тази отго­вор­ност не е необходимо вредата да е причинена при или по повод упраж­няване на властнически функции, тъй като дейността по изграждане, ремонт и поддържане на пътищата, държавна собственост  не е административна и неизпълнението на тези задължения не е свързано с осъществяване на такива властнически функции, поради което не е налице специалното осно­ва­ние, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засег­натото право.

При това положение едната група основания за ангажиране на отго­вор­ността в казуса касаят факти, сочещи че е налице друг ред за защита на засегнатото право, т.е. общия път по ЗЗД за предявяване на деликта, а не този на специалната деликтна отговорност по ЗОДОВ, като тук се съобразя­ва правилото на чл.8 ЗОДОВ, като последния закон не се определя за прило­жим по това заявено основание на претенцията на ищеца.

От друга страна кумулативния резултат на конкретното увреждане се сочи да е по причини и от издаден незаконосъобразен/нищожен/ админист­ра­ти­вен акт – Заповед №РД-11-1330 от 19.12.2018г. от член на УС на ответ­ни­ка, като отбелязва, че този акт имал характера на „общ нормативен адми­нист­ративен акт“.

Независимо дали такава категория актове съществува, то ясна е воля­та на ищеца, че вредите се твърди да са настъпили в резултат и на нищожен административен акт. Дали обаче това е така и дали вредите са в резултат и на този акт, е въпрос по същество на исковия процес по реда на АПК, вкл. и по предпоставката дали те са пряка и непосредствена негова последица, или се опосредени от друг/и акт/ове.

Доколкото се сочи нищожност, то съгласно новелата на чл.204 ал.3 АПК преценката следва да се извърши в настоящото съдебно производст­во.

Въпреки това обаче и с оглед изложеното по-горе, производството след­ва да се прекрати в частта по въведените основания, свързани с описа­ното бездействие на органи или длъжностни лица от състава на ответника, тъй като те сочат основание за ангажиране на деликтна отговорност, но осъ­ществявана по общия ред, пред общите съдилища.

В таза част обаче исковата молба не може да се изпрати на общия съд, поради начина на формулиране на претенцията, т.е. с оглед твърде­нието за кумулативно причиняване на вредите от 650 лева, поради която тя няма как да бъде отделена.

Или производството ще продължи с единствено основание – нищож­ност на сочения акт, независимо от непрецизното му характеризиране от ище­ца.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отд., XVІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на А.Б. *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с коя­то се претендират 650 лева, представляващи причинени му имуществени вре­ди, които да са причинени и в резултат на бездействието на служители на Агенцията, които не са подържали през периода, в който той е бил санкцио­ниран, определен пътен участък на автомагистрала „Тракия“, произтичащо от нормите на чл.3 ал.1 и чл.19 ал.2,т.3 от Закона за пътищата и ПРЕКРА­ТЯВА производството по адм.дело №59/2020г. по описа на Адми­нистративен Съд – Пловдив, ІІ отд., XVІ състав в тази му част.

НАСРОЧВА в останалата част делото за разглеждане в о.с.з. на 10.06. 2020г. от 13,30 часа с призоваване на всички страни и ОП – Пловдив, чието участие е задължително.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в прекратителната му част пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановя­ва­нето му.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :