Р Е Ш Е Н И Е  № 260204

 

      гр. Сливен, 09.07.2021 год.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, пети състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА

 

при съдебен секретар НЕДЕЛИНА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 250 по описа за 2021 г. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба на П.С.Г. против НП № 20-0804-003898 от 24.11.2020 год., издадено от Началник сектор към ОД на МВР гр. Сливен, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 150 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, като на основание Наредба № I-з-2539 на МВР са отнети  5 контролни точки за нарушението по чл.5 от ЗДвП. Моли НП в частта, в която му е наложено наказание за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП да бъде отменено. В останалата част не оспорва НП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с  процесуален представител който поддържа жалбата.   

В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :

На 16.11.2020 г. жалбоподателят Г. управлявал товарен автомобил „Фоден Типер“ с рег. № СН **** ВВ, като се движел по ул. „Георги Кирков“ в с. Гавраилово, в посока с. Селиминово. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на СПП към ОДМВР- Сливен. При проверка на документите на водача било установено, че не може да представи СУМПС и СРМПС. Полицейските служители извършили и справка в системата на ОДМВР, при което установили, че управляваният автомобил е спрян от движение, както и че водачът управлява с наложено наказание глоба с НП. За констатираното, на същата дата, му бил съставен АУАН за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи :

Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество, се явява основателна.

Жалбоподателят оспорва наложеното наказание за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като твърди, че автомобилът действително е бил спрян от движение, заради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“ със  ЗППАМ, но тази мярка е отпаднала след като застраховката е била платена. Представя писмени доказателства, че действително след съставяне на АУАН за нарушение на КЗ, още на същия ден е сключил застраховка, поради което отразеното в системата е грешно и автомобилът към датата на проверката – 16.11.2020 г. не е бил спрян от движение.

          Съдът намира наведените доводи за основателни. Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения на ЗДвП -  по чл.100 и чл.190 от ЗДвП и доколкото по отношение на тези нарушения не се спори, съдът няма да се спира на това дали са доказани или не. Съдът ще се спре на нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. За това нарушение презумпцията на закона беше оборена от страна на жалбоподателя. Действително съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с доказателствена сила, но до доказване на противното. В настоящия случай констатациите по акта бяха оборени с представените писмени доказателства. Видно от представяния АУАН от 04.06.2019 г. и от приложената справка за нарушител, на 04.06.2019 г. е съставен на жалбоподателя АУАН за нарушение на КЗ, за това че е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на този акт е издадено НП, както и  две ЗППАМ, едната въз основа на която на основание чл.171, т.2, б.В от ЗДвП е наложена мярка „временно спиране от движение на МПС до сключването на  ЗГО“, а другата въз основа на която на основание чл.171, т.1, б.Е от ЗДвП е наложено „временно отнемане на СУМПС до представяне на валидна застраховка“. Още на същата дата – 04.06.2019 г. жалбоподателят е сключил застраховка гражданска отговорност. На това основание, издадената друга заповед, въз основа на същия АУАН – на основание чл.171, т.1, б.Е от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до представяне на валидна застраховка, е отразена със статус „отпадане на основание“. Това обстоятелство не е отразено към заповедта за спиране на МПС от движение, въпреки че на основание чл.171, т.2, б.В от ЗДвП мярката се налага до сключването на застраховката и не се изисква изтичането на определен срок или полагането на изпит или каквото и да е друго, за да се счита отпаднала. След тази ЗППАМ от 2019 г., с която е МПС е било спряно от движение, няма издадена друга, с която отново да е било спряно и която да не е изпълнена или да не са изтекли предвидените срокове. Нещо повече, на 07.06.2019 г. на жалбоподателя е била извършена проверка и му е бил съставен АУАН за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП – че управлява МПС спряно от движение от 04.06.2019 г. и на чл.150а, ал.1 от ЗДвП – че управлява МПС с отнето СУМПС. Въз основа на този акт са издадени както НП, така и ЗППАМ, но и на двете места е наложена санкция само на управлението му като неправоспособен водач, но не и за това че управлява МПС спряно от движение. Т.е. още тогава АНО е установил, че основанието за спиране от движение е отпаднало и за това на жалбоподателя не следва да се налага адм. Наказание, нито ПАМ.   

Ето защо съдът следва да потвърди НП, в частта в която на жалбоподателя са наложени наказания за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на чл.190, ал.3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно и да отмени НП в частта, в която на жалбоподателя е наложено наказание за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0804-003898 от 24.11.2020 год. на Началник сектор към ОД на МВР гр. Сливен, в частта в която на П.С.Г., с ЕГН ********** за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОТМЕНЯ НП № 20-0804-003898 от 24.11.2020 год. на Началник сектор към ОД на МВР гр. Сливен, в частта в която на П.С.Г., с ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 150 лева и на основание Наредба № I-з-2539 на МВР са отнети  5 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: