МОТИВИ към Присъда № 169/13.09.2017 г.,
постановена
по НОХД
№ 61/2017 г., по описа на Районен съд – гр. Средец
Производството по
делото е образувано по предявено от Районна прокуратура – гр. Средец обвинение
против М.П.Д. за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК – за това, че на
10.08.2015 г. в гр. Средец пред надлежен орган – старши разследващ полицай при
РУ – Средец, като свидетел по ДП № 269ЗМ-152/2015 г.
по описа на РУ – Средец, устно съзнателно потвърдила неистина, а именно че на
22.01.2015 г. в с. Момина Църква, Община
Средец, тя е управлявала л. а. „Форд Куриер“ с рег. № А3289ВВ
и е допуснала леко транспортно произшествие с л. а. „Хонда
Сивик“ с рег. № С7652ХН,
собственост на Т.В.А.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимата и го намира за доказано. Представителят
на държавното обвинение пледира Д. да бъде призната за виновна, като счита, че
биха се постигнали целите по чл. 36 от НК, ако й се определи наказание при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК – пробация в рамките на законовия минимум
от първите две задължителни мерки за срок от шест месеца.
Защитникът на
подсъдимата изразява становище, че няма основание за наказуемост на заявеното
от нея в разпит от 10.08.2017 г., тъй като по силата на законовата норма на чл.
121 от НПК не е била длъжна и е можела да откаже да дава показания, което е
следвало да й бъде обяснено от разследващия полицай, който да се убеди, дали е
разбрала за какво става въпрос. Като основание за това й право се поддържа
фактическо съжителство с лице, което би уличила в престъпление. Защитата счита
за недостатъчно само бланкетното посочване на
законовия текст в протокола за разпит и намира, че е следвало ясно и конкретно
пояснение от страна на разследващия орган, извършващ разпита на Д.. Пледира
подсъдимата да бъде призната за невинна в извършване на вмененото й
престъпление и оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение.
Подсъдимата не се
признава за виновна и моли да бъде оправдана.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.Д. е
с висше образование, работи като учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с.
Загорци, понастоящем е разведена. Към 22.01.2015 г. е била омъжена, но е
поддържала близки отношения с друг мъж – И.А. ***. На тази дата в центъра на с.
Момина църква, Община Средец, е настъпило леко пътно-транспортно произшествие
между два автомобила – паркиран лек автомобил „Хонда Сивик“, собственост на св. Т.А. и лек автомобил „Форд
Куриер“, управляван от св. И.А.. На мястото на произшествието е имало хора от
селото – В.А., Т.А., Б.А., които са станали свидетели на ПТП, допуснато от
водача на МПС И.А.. Към момента на настъпване на ПТП подс.
Д. е била пътник на предна дясна седалка в л. а. „Форд Куриер“. След
съприкосновението лекият автомобил „Форд Куриер“ не е спрял на
местопроизшествието, а е продължил движението си към изхода на селото, където е
бил установен от намиращ се в селото патрул на Гранична полиция и командировани
полицаи от Второ РУ – Бургас. Междувременно, /според данните в показанията на
св. Б.А./ пред магазина на населеното място А. и Д. са се разменили, като
последната е поела управлението на автомобила, поради което при спирането му за
проверка е била установена като водач. При установяване на автомобила А. е бил
във видимо нетрезво състояние. За обследване на настъпилото ПТП на мястото на
проверката е пристигнал екип на пътна полиция, в това число полицейските
служители от РУ – Средец Д.Ч. и Т.К.. Пред последните двама, както и пред св. Г.Д.
– ст. полицай във Второ РУ – Бургас, Д. е заявила, че не може да каже, че А. е
управлявал автомобила, тъй като се страхувала, да не я бие. Същото
обстоятелство – че към момента на ПТП автомобилът е бил управляван от А., са
заявили пред полицаите и множеството свидетели-очевидци, намирали се в центъра
на с. Момина църква, в това число и собственикът на пострадалия автомобил. При
тези обстоятелства и при положение, че подсъдимата Д. споделила на полицейските
служители в устен разговор, че И.А. е управлявал автомобила, срещу последния е
бил съставен АУАН № 864779/22.01.2015 г. и същият е бил вписан като участник в
съставения протокол за ПТП № 1335886/22.01.2015 г. По случая е било образувано
Досъдебно производство № 269ЗМ152/2015 г. по описа на
РУ – Средец, за деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК. В хода на разследването, на 10.08.2015
г. Д. *** за разпит. При снемане на самоличността като адрес за призоваване е
посочила гр. Средец, ул. „Преображенска“, бл. 10, вх. Б, ет. 2. В протокола за
разпит буквално е било отразено заявеното от нея: „С И.А. сме гаджета, почти
живеем заедно…“ В протокола Д. е удостоверила с подписа си, че е била уведомена
от провеждащия разпита ст. разследващ полицай за задълженията и правата й в
качеството на свидетел, в това число правата й по чл. 121, ал. 1 и чл. 119 от НПК – че няма задължението да даде показания по въпроси, отговорите на които
биха уличили в извършване на престъпление нея, нейни възходящи, низходящи,
братя, сестри или съпруг, или лице, с което се намира във фактическо
съжителство и че може да откаже да свидетелства, ако е съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра на обвиняемия, както и ако се намира във фактическо
съжителство със обвиняемия. С подписа си е удостоверила също, че е била
предупредена за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, която би носила при
съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина. Пред ст.
разследващия полицай и след като е била предупредена за наказателната
отговорност при лъжесвидетелстване, тя е заявила устно: „Не помня точната дата,
през месец януари 2015 г. в с. Момина църква, следобед управлявах лек автомобил
марка „Форд Куриер“ ... В автомобила, управляван от мен, бяха И.А., на предна
дясна седалка… На центъра на селото, до кметството имаше паркирана кола, аз
идвах откъм блоковете на селото…Аз се опитах да спра близко до колата, но я
засегнах и охлузих колата на Т.…Питаха ме дали аз съм карала колата по време на
ПТП и аз обясних, че аз съм карала колата.“ Това нейно изявление е било
отразено чрез протокол за разпит на свидетел, в който тя е положила подпис. Към
този момент обвиняем в хода на разследването не е бил привлечен. На 23.10.2015
г. И.А. е бил привлечен като обвиняем за извършено деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК. По делото същият е посочил адрес за призоваване в с. Момина църква, т. е.
различен от този, посочен от Д.. Фактическото съжителство е относително
стабилно фактическо състояние на споделяне на едно домакинство, а и с оглед
заявеното от Д. „почти живеем заедно“ разсейва съмненията за наличие на
фактическо съжителство между Д. и А..
Въз основа на
проведеното разследване по ДП № 269ЗМ152/2015 г. по
описа на РУ – Средец, с Решение № 8/20.01.2016 г. по НАХД
№ 257/2015 г. по описа на Районен съд – Средец, необжалвано и влязло в законна
сила, И.А. е бил признат за виновен в това, че в условията на продължавано
престъпление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № 14-0269-000265/30.07.2014 г. на началник РУ –
Средец, в законна сила от 17.09.2014 г. – за управление на моторно превозно
средство, без съответното свидетелство за правоуправление, на 22.01.2015 г. в
с. Момина Църква, Община Средец, е управлявал
МПС – л. а. „Форд Куриер“ с рег. № А3289ВВ и на
09.05.2015 г. в гр. Средец е управлявал МПС – л. а. „Форд Фокус“ с рег. № А1703КВ, без да притежава съответно свидетелство за
управление на МПС – престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
2, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В мотивите на решението си, анализирайки
доказателствената съвкупност, приобщена в хода на съдебното следствие, съдът е
приел: „Единствено св. Д., установена да управлява автомобила от полицейските
служители, сочи, че тя е карала автомобила и преди това – към момента на
допуснатото ПТП с автомобила на св. Т. А. непосредствено преди полицейската
проверка. Показанията на тази свидетелка обаче не се подкрепят от показанията
на свидетелите-очевидци на допуснатото ПТП и се намират в противоречие с тях, а
освен това свидетелката е в близки отношения с обв. А.,
поради което и показанията на тази свидетелка не следва да се кредитират“.
Пред настоящия
състав на съда в обясненията си Д. процедира по същия начин. Заявеното от нея,
че тя е управлявала автомобила е изолирано спрямо данните от показанията на разпитаните
свидетели-очевидци, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът е бил
управляван от И.А., поради което се възприема като защитна версия.
От приложената по
делото Справка за съдимост се установява, че подсъдимата е неосъждана
/реабилитирана/.
Горните фактически
констатации съдът направи след анализ на относимите по делото доказателства – отчасти
от обясненията на подсъдимата, депозирани в съдебното производство, от
депозираните пред съда показания на свидетелите Д.Ч., Г.Д., И.Б., Т. Тодоров, Т.К.,
П.А., В.А., Т.А., Б.А., от проведените в съдебното следствие очни ставки, както
и останалите коментирани по-горе и приобщени писмени доказателства. Обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, събраните доказателства установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението, в което е обвинена подсъдимата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че са налице достатъчно и категорични данни за признаване на
подсъдимата М.П.Д. за виновна в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. В хода на воденото наказателно производство по ДП № 269ЗМ152/2015 г.
по описа на РУ – Средец подсъдимата е била разпитана като свидетел. Фактите,
които същата е заявила и в частност, касаещите
предмета на обвинението по ДП № 269ЗМ152/2015 г. относно водача, управлявал
МПС – л. а. „Форд Куриер“ с рег. № А3289ВВ, очевидно не
отговарят на истината. Те се опровергават от показанията на
свидетелите-очевидци. Всеки един от преките свидетели на ПТП е категоричен относно факта, че
автомобилът е бил управляван от И.А.. Обстоятелството, че е бил А. е доказано и
от свидетелските показания на полицейските служители, пред които подсъдимата Д.
лично е потвърдила, че той е бил водач. Последователността и еднопосочността на
всички тези доказателствени източници кореспондира и със съдържанието на
писмените доказателства /в това число влязло в сила съдебно решение/, които
потвърждават извода за съпричастността на А. към произшествието като водач на МПС.
Така,
подсъдимата Д. устно е потвърдила неистина за инкриминирания факт, като е сторила
това пред надлежен орган на властта – разследващ полицай по цитираното
досъдебно производство. От субективна страна това е било сторено от Д.
умишлено. Същата е съзнавала, че „предава” с разказа си неистински факти, които
се обективират в протокол и се удостоверяват с
подписа й. Възраженията от страна на защитата с доводи за незаконосъобразност
във връзка с проведения разпит не следва да се приемат като състоятелни. Подсъдимата
Д. е била разпитана като свидетел на 10.08.2015 г., а И.А. е бил привлечен като
обвиняем през месец октомври 2015 г., т. е. към датата на разпита на Д.
обвиняемо лице по образуваното наказателно производство не е било конституирано
и това изключва задължението за изрично отразяване на изявление на свидетеля,
че желае да свидетелства, независимо от личните си отношения с А., без значение
дали е имало фактическо съжителство. Достатъчно е наличието на положен подпис
под разясняването на правата на разпитваното лице. Тъй като към момента на разпита
не е имало фигура на обвиняем, разследващият орган не имал задължение да запита
Д. и да изясни обстоятелствата по чл. 139, ал. 1 и ал. 4, във връзка чл. 119 от НПК, а именно в какви отношения се намира с обвиняемо лице. Съдържанието на
протокола за разпит изцяло отговаря на изискванията на чл. 139, ал. 1 - ал. 4 от НПК. Липсват фактори, създаващи
съмнение относно добросъвестността на разследващия орган на РУ – Средец, с
оглед на което съществуващите фактически данни в протокола за разпит на Д.
относно указаните й права и задължения безспорно внасят конкретика
и яснота, че й е било пояснено в достатъчна степен правото й да не отговаря на
въпроси по смисъла на чл. 121, ал. 1 от НПК, както и предупредена за
отговорността при лъжесвидетелстване. На зададените й от разследващия полицай
въпроси Д. е отговорила, че със съпруга й П. Стефанов Дочев са били в процес на
развод, че двамата с И.А. били гаджета и че почти живеели заедно. Въпреки
разяснените й права и наказателна отговорност, Д. е дала показания, че на
22.01.2015 г. в с. Момина църква, не И.А., а тя е управлявала лекия автомобил
към момента на допуснатото ПТП. Т. е. напълно осъзнато и целенасочено е
пожелала да отговори на зададените й въпроси и по този начин да потвърди
неистина в изпълнение на казаното месеци преди това пред свидетелите Д.Ч., Т.К.,
Г.Д.. По отношение на субективната страна на деятелността следва да се отбележи именно
обстоятелството, че Д. още предварително /пред полицейските служители/ е дала
заявка за обоснован и категоричен интерес да поддържа различни фактически
обстоятелства от действителните – като правдива версия, за да не уличи И.А..
При осъществяване
на деянието подсъдимата е действала с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавала общественоопасния и противоправен
характер на извършеното, както и неговите общественоопасни последици, но
въпреки това е искала настъпването на тези последици. Съзнавала е, че именно А.
е управлявал автомобила и е поела вината, за да ограничи възможността от
наказателно преследване на А.. Знаела е, че именно той е управлявал автомобила
в явно нетрезво състояние и без СУМПС, но въпреки
това, знаейки истинските фактически обстоятелства, е потвърдила обстоятелства,
които са противоположни на тези факти, т.е. е потвърдила неистина. Предвиждала е, че като
даде неистински показания относно водача на МПС, ще осуети наказателно преследване
срещу него. Наред с това е искала настъпването
на общественоопасния резултат,
като мотива й за това
е бил, потвърждавайки
неистина досежно горепосочения факт, да
помогне за изграждането на защитната версия на А., за сметка
на правилното и обективно правораздаване.
По изложените съображения съдът
намира, че подсъдимата е виновна в извършване на престъпното деяние по
повдигнатото й от РП – Средец обвинение.
Относно
наложеното на подсъдимата наказание:
За извършеното от подс. Д. престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена
опасност на дейцата, причините за извършване на
престъплението – незачитане на установения правен порядък и на разследващите органи,
чистото съдебно минало и добри характеристични данни, подбудите за извършване
на престъплението – обясним стремеж да се “помогне” на И.А., като
последното е едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, което дава
възможност да бъде приложена нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК, тъй като за това
престъпление законодателят не е предвидил долна граница.
Съдът наложи наказанието пробация при следните пробационни
мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
визирани в чл. 36 от НК.
По гореизложените съображения
съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: