Р Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено
на 23.06. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
Мл.с. ИВАН
СТОЙНОВ
при участието
на секретаря Галина Стефанова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 720 по описа за 2020 год. и
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от ГД „Гранична полиция” при МВР против решение №
5761/19 година постановено по гр.д.
13885/2019 година по описа на ВРС,с което се ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** Иван Срацимир № 2А, офис
318 сумата от общо 1113,89лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г. получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР гр.
София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 250лева,
представляваща разноски за дължима държавна
такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** Иван Срацимир № 2А,
офис 318 сумата от 480лева, представляваща съдебно- деловодни разноски
направени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Твърди се, че постановеното решение е
незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения като се претендира
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявения иск бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
При
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка,
както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор
на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от Т.И.Д., ЕГН ********** срещу
ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
да бъде осъден ответникът да заплати сумата от общо 1113,89лева /след допуснато изменение в размера на претенцията по
чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 09.12.2019г./, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.07.2016г.- 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба- 29.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, като сбор по периоди, както следва: 36,05лева за
периода 01-31.07.2016г.; 30,04лева за периода 01-31.08.2016г.; 12,02лева за
периода 01-30.09.2016г.; 114,19лева за периода 01.10-31.12.2016г.; 91,65лева за
периода 01.04-30.06.2017г.; 103,87лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 73,32лева
за периода 01.10-31.12.2017г; 116,95лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 102,34лева
за периода 01.04-30.06.2018г.; 109,65лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 138,89лева
за периода 01.10- 31.12.2018г.; 88,44лева за периода 01.01- 31.03.2019г. и
96,48лева за периода 01.04- 30.06.2019г.
Твърди, че е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор в ГПУ Летище
Варна при РДГП- Аерогари в периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. Работил на
12часови смени, при сумирано изчисляване на работното време. До 14.10.2016г.
работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно, а от
14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
При действието и на двете законови разпоредби, възнаграждението за положен труд
се дължи в месеца следващ този на полагане на труда съгласно чл. 33, ал.1
Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70часа на отчетен период.. Твърди, че в периода 01.07.2016г.
до 30.06.2019г. е положил общо 992часа нощен труд, който преизчислен към дневен
води до извънреден труд от 141,86часа, което изчислено на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума.
Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор
в срока по чл. 131 ГПК.Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността
за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Излагат се подробни доводи Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане
на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателствата, съдът приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
-
между страните е съществувало служебно
правоотношение в периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г., по което ищецът е заемал
длъжност ст.полицай при мл. инспектор в ГПУ Летище Варна при РДГП- Аерогари;
- че в периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г.
ищецът е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време.
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Доводите
в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който следва да се
определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл.
142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от закона,
който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на
вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.07.2016г.
до 30.06.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д.
№ 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с
решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/
издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з- 407/ 11.08.2014г./
ДВ, бр. 69/19.08.2014г.,
в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На
основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение
и гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във
вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими международни актове
принцип на осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените
им от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния
живот, решаващият състав приема, че няма основание по въпроса за
дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд
държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по
неслужебни, трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преобразуване на
часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на
общо основание. Предявеният иск поради това е доказан по основание.
По
отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като съответства на
изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на ССчЕ,
което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства
дължимото допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от
въззивника на служителя, поради което предявеният иск е доказан по основание и
по размер. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
В
обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението
като правилно следва да се потвърди.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски. Искане за
присъждането им, нито доказателства за реализирането на такива не са ангажирани
от страната, поради което разноски не следва да се присъждат по делото.
Мотивиран
от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5761/19 година постановено
по гр.д. 13885/2019 година по описа на
ВРС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.