Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр. Велинград, 19.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
граждански състав,
в публично заседание на осми август през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Мария Димитрова
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 266 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.128, ал.1 от КТ; чл.220, ал.1 КТ; чл.224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца А.Н.К., ЕГН ********** ***, против
"ОЙЛ ТРАНС ПЗ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,
ул.“Генерал Гурко“ № 22, оф. 2, представлявано от управителя В.Й.Б..
Предявени
са ОСОИ с правна квалификация: чл.128 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ и
акцесорни по чл.86 - за заплащане на следните суми: сумата от 766,20лв. –
трудово възнаграждение за периода 26.09.2018г.-12.11.2018г., ведно със 120лв.
мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г.; сумата от 510,0лв.
–представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ от 1 БТВ за неспазено
предизвестие от един месец при уволнение поради закриване на част от
предприятието и съкращаване в щата, в едно с 76,0 лв. мораторна лихва за
периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г.; сумата от 263,0лв. – представляваща
обезщетени по чл.224 КТ за останали 12 дни неизползван платен годишен отпуск,
ведно с 40 лв. мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г.,
ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на искова молба окончателното плащане.
Ищецът
твърди, че по силата на трудов договор № 26 от 05.04..2018 год. е бил назначен
на работа в ответното дружество на длъжност “обслужващ бензиностанция с място
на работа БЕНЗИНОСТАНЦИЯ ВЕЛИНГРАД с трудово месечно възнаграждение в размер на
510 лева.
На
12.11.2018г трудовият му договор бил прекратен на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ с мотив „закриване на част от предприятието и съкращаване на щата“. При
прекратяване на трудовия му договор работодателят не му изплатил:
1/.
Трудово възнаграждение по чл.128,ал.2 от КТ за периода от 26.09.2018г.до
12.11.2018 год. -за 32 работни дни в размер на 766,20 лева
2/.
Обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван годишен отпуск за 11 раб.дни
съобразно отработеното време, в размер на 263,40 лв.
3/.
Обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 510 лв.
Многократно
правил постъпки пред работодателя с молба да ми се изплатят дължимите се суми
или част от тях. Първоначално представителят на работодателя му обещал да
изплати поне дължимото се трудово възнаграждение при условие, че няма да
претендира за другите обезщетения, но буквално преди два месеца, при поредно
запитване относно изплащане на дължимото се трудово възнаграждение, получил
категоричен отказ в изключително груба форма.
Поради
това и счита, че има правен интерес от воденето на настоящия иск.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати
следните суми: : сумата от 766,20лв. –т трудово възнаграждение за периода
26.09.2018г.-12.11.2018г., ведно със 120,0лв. мораторна лихва за периода от
12.11.2018г. до 01.05.2020г.; сумата от 510,0лв. –представляваща обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ от 1 БТВ за неспазено предизвестие от един месец при уволнение
поради закриване на част от предприятието и съкращаване в щата, в едно с 76,0лв.
мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г. ; сумата от 263,0лв.
– представляваща обезщетени по чл.224 КТ за останали 20 дни неизползван платен
годишен отпуск, ведно с 40,0лв. мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до
01.05.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на искова молба окончателното плащане. Претендира
и разноски за настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Николай
Бангеев от ПзАК на представителя по закон. В него оспорва исковете като
неоснователни по следните съображения:
На първо място оспорва твърдението за неплатено
трудово възнаграждение за периода 26.09-12.11.2018 г. Напротив, всички дължими
към лицето суми били изплатени. Налице били издадени и подписани от служителя
РКО, както и последно плащане по банков път. Дължимото трудово възнаграждение
за визирания период било изплатено изцяло. В тази насока прилага копия от 3 бр.
РКО от 30.09. 16.10 и 31.10.2018 г. и платежно нареждане от 19.03.2019 г.
Действително, последното плащане било с известно закъснение, но това
предполагало единствено начисляване на лихви. Твърди също, че във връзка с
жалба на К. било извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“. Издадени
бил два протокола - първия № ПР184 2423 от 13.12.2018 г. с писмени предписания.
Вторият протокол № ПР1907381/27.03.2019 г. удостоверявал, че всички 16 бр.
предписания са изпълнени. Предписанията по т. 1, 5, 10 и 15 касаели именно
ищеца по настоящото дело и заявените претенции. Касаело се за официални
удостоверителни документи /с формална и материална доказателствена сила/, които
потвърждавали изложеното в настоящия отговор.
На второ място оспорва твърдението за наличие на
неползван годишен отпуск през 2018 г. - 11 работни дни. Напротив, налице била
изрична молба от ищеца за ползване на 12 дни платен отпуск, която му била
разрешена от работодателя. Същата касаела периода 25.10.-09.11.2018 г. Ищецът
не бил осъществявал трудови функции през това време, не бил на работа поради
отпуск, като последния му бил платен. Следователно, претенцията за обезщетение
по чл. 224, ал.1 от КТ била необоснована и несъстоятелна.
На трето място оспорва твърдението за наличие на
неспазено предизвестие. В тази насока представя предизвестието от 10.10.2018г.,
връчено на лицето на 11.10.201 г. Следователно към момента на издаване на
заповед № 14/12.11.2018 г. за прекратяване на трудовия договор срока на
предизвестието бил изтекъл, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на
12.11.2018 г., а срокът на предизвестието е изтекъл преди това. Съгласно
приложения към ИМ трудов договор, срокът за предизвестие бил определен на 30
дни. Следователно претенцията по чл.220 от КГ за „неспазено предизвестие“ била
напълно несъстоятелна.
С оглед неоснователността на исканията за неплатени
главници по т.1-3, неоснователни намира и претенциите за мораторни лихви - 120
лв. 40 лв и 76 лв.
По тези съображения се иска отхвърляне на исковете,
като неоснователни.
В о.з. ищецът редовно
уведомен, чрез пълномощника си адв.Кремова, подържа исковете и иска уважаване
на същите. Твърди, че с представените от ответника доказателства за заплащане
на трудови възнаграждения, всъщност били платени на ищеца тр.възнаграждения
дължими за предходен период от трудовото правоотношение. При което и за
процесните месеци не бил получил заплатите си. Твърди също, че ищеца не бил
ползвал реално платен годишен отпуск, тъй като през времето в което се водел в
отпуск, бил работил. Подробни съображения излага в писмена защита.
В о.з. ответникът, редовно
уведомен, чрез пълномощника си адв.Бангеев, поддържа възраженията си. Твърди на
ищеца да са били заплатени всички дължи му се трудови възнаграждения за периода
на действие на трудовия договор. В представените РКО изрично било посочено
какво точно се плаща. Ищецът бил ползвал разрешения му от работодателя платен
годишен отпуск, и не бил работил през това време, тъй като бензиностанцията на
която е следвало да престира труд не е работела в същия период. Ангажира
доказателства. Подробни съображения излага в защита.
От събраните по делото
доказателства се установява следното:
Страните не спорят, а и от копие
от Трудов договор № 26/05.04.2018г. и Заповед № 14/12.11.2018г., се установява между
страните да е съществувало валидно трудово правоотношение в периода 05.04.2018г
- 12.11.2018г., през което време А.К. е заемала длъжността “Обслужващ
бензиностанция ” в ответното дружество, с място на работа –бензиностанция в
гр.Велинград, на пълно работно време от 8 часа и при уговорен размер на основното
трудово възнаграждение от 510лв. Със Заповед №14/12.11.2018г. на работодателя
това трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 12.11.2018г. /датата
на връчване на заповедта/ и на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ –поради закриване
на част от предприятието и съкращаване в щата.
От
представеното Предизвестие за прекратяване на ТД на работодателя "ОЙЛ
ТРАНС ПЗ“ ЕООД отправено до ищеца К. е видно с него работника да е предизвестен
за прекратяване на тр.правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ, като
предизвестието е връчена на ищеца срещу подпис на 11.10.2018г. Видно от
представената Молба за ползване на отпуск от 01.10.2018г., с нея ищеца К. е
поискал да му се разреши да ползва 12 дни ПГО за периода от 25.10.2018г. до
09.11.2018г. Със Заповед № 34/25.10.2018г. работодателя е разрешил на ищеца да
ползва платен год.отпуск в периода от 25.10.2018г. до 09.11.2018г.
Видно
от Протокол за извършена проверка № ПР184-2423/13.12.2018г. от ИТ -Пазарджик по
повод констатирани нарушения на работодателя "ОЙЛ ТРАНС ПЗ“ ЕООД, са дадени предписания в 16 точки. Между тях в т.1 да
гарантира изплащане на трудово възнаграждение за м.септември 2018г. на ищеца А.К.,
със срок за изпълнение -21.12.2018г. С последващ Протокол №
1907481/27.03.2019г. от ИТ –Пазарджик е констатирано, че при последващата
проверка извършена на 07 и 19 март
2019г. всичките предписания дадени с протокол № ПР184-2423/13.12.2018г. са
изпълнени.
По
делото са представени 3 бр. РКО, видно от които е следното: с РКО от 30.09.2018г.
на ищеца А.К. е изплатена срещу подпис
сумата от 250лв. с основание – РЗ за септември 2018г.; с РКО от 16.10.2018г. на
ищеца А.К. е изплатена срещу подпис
сумата от 250лв. с основание – РЗ за септември и октомври 2018г.; с РКО от
31.102018г. на ищеца е изпратена сумата от 150лв. с основание за плащането-
платен годишен отпуск.
Представено
е от ответника и платежно нареждане за превод по банкова сметка *** К. на
сумата от 334,26лв. с основание – РЗ-окончателно.
По
делото са приети неоспорена от страните основно
и допълнително заключение по ССЕ, изготвена от вл.Д.Т., които съдът кредитира
като компетентни и безпристрастна и основана на доказателствата по делото и
проверени разчетно-платежни ведомости и платежни документи в ответното
дружество. Видно от допълнително заключение по ССЕ за периода 05.04.2018г -
12.11.2018г., в който е съществувало трудово правоотношение между страните, на
ищеца са начислени за плащане по ведомост трудови възнаграждения в размер на общо 3031,96лв. – в сума за изплащане на база БТВ от
510,0лв. Сумата за заплати от 3031,96лв. е формирана като сбор от ТВ за всеки
от месеците в периода м.04.м.11.2018г., в поредност както следва: м.04
-336,86лв.; м.05-446,18лв.; м.06 -399,83лв.; м.07- 401,41лв.; м.08- 401,41лв.;
м.09 -450,68лв.; м.10 -400,90лв.; м.11 -132,69лв. и 62,0лв. за две извънредни
смени. Специално за процесния период
26.09.2028г.-12.11.2018г. и за месеците –септември, октомври и ноември 2018г, на
ищеца е начислено трудово възнаграждение
в размер на общо 984,26лв. в сума за получаване, в това число: за м.09.2018г.-450,68лв.;
за м.10.2018г. – 400,90лв. и за м.11.2028г. – 132лв. за 7 дни ПГО. В резултат
на начисленията направени по ведомост за заплати и след приспадане на законово
регламентирани удръжки за ЗО, ДОО и ДОД, на ищеца са изплатени с 11 бр.РКО, от
които по 9 бр. са платени по 250лв., на 01.09.18г. са платени 297лв. и
31.10.18г. – 150лв., както и с 1 бр.
платежно нареждане 334,26лв. - или общо 3031,96лв.,
в това число 132,68лв. за 7 дни ПГО - тоест толкова колкото ищецът е имал право да получи като
заплащане за положения труд по трудовото правоотношение с ответника, които суми
в момента са изплатени.
Вещото
лице е установило, че с последното плащане извършено на 19.03.2019г. в размер
на 334,26лв. на ищеца са изплатени 210,58лв. – неизплатена част от заплата за
м.10.2018г. и 132,68лв. за 7 дни ПГО. В заключение по ССЕ са изчислени лихви за забава за тези
неизплатени своевременно суми за периодите от 12.11.2018г. до 19.03.2019г.
/дата на плащане/, които са общо 11,88лв., в това число съответно: 7,17лв. –
лихва за неизплатено ТВ и 4,71лв. – лихва за неизплатено възнаграждение за ПГО.
Що
се отнася до претенцията за обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, то видно от т.3 от
заключение по ССЕ обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие е в размер
на 510,0лв., формирана от БТВ в този размер начислено за пълен работен м.09.
2018г. Тази сума за обезщетение по чл.220, ал.1 КТ няма данни да начислена на
ищеца и респективно да е изплатена след прекратяване на трудовото
правоотношение и до дата на завеждане на искова молба в съда и до момента няма
данни да е изплатено. А лихвата за забава за периода от 12.11.2018г. до
05.05.2020г. /датата на завеждане на иска/ е в размер на 76,64лв.
В
т.2 от ССЕ е посочено, че на ищеца е начислено възнаграждение за 7 дни ПГО в
брутен размер от 150,48лв., като след приспадане на удръжки е изплатена на
19.03.2019г. сумата от 132,69лв. А лихвата за забава върху тази сума е 4,71лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по
чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите
възнаграждения на ищеца за месеците септември, октомври и ноември 2018г.
Специално за м.11.2018г. на ищеца е начислено възнаграждение за ползвани 7 дни
ПГО, коте също е ТВ, тъй като за времето на ползване на пл.отпуск на работника
се дължи възнаграждение според уговореното трудово такова. Работодателя е изпълнил и задължението си да заплати начислените
заплати за тези месеци. Освен това следва да се отбележи, че работодателят не
дължи изплащане и на БТВ, съобразно уговореното такова в ТД, а само начисляване
на суми за заплащане на тази база. Върху размера на БТВ работодателят е
задължен да начисли и приспадне нормативно определените удръжки за осигуровки и
ДОД, както и да внесе така начислените суми от името и за сметка на работника в
изпълнение на негово задължение към фиска. При което и на работникът се дължи и
той има право да получи начислените му като трудово възнаграждение суми да
размера на сумата за получаване.
Въз основа на горните доказателства и
по изложените съображения съдът
намира, че се установява да няма дължими на ищеца ТВ в
сума за получаване за процесния период, тъй като
начислените такива са и изплатени срещу подпис от него в РКО.
Неоснователно съдът намира възражението на ищеца, че с представените РКО от
30.09.2018г. и РКО от 16.10.2018г. са му
платени заплати дължими за предходен период, поради следното: на първо място в
тези РКО изрично е посочено основанието за плащане – заплати за м.09 и за м.09
и м.10.2018г. Освен това се установява от ССЕ, че всички дължими на ищеца ТВ са
били изплатени именно чрез РКО, в които дори е да не записано основаните за
плащане, респективно заплата за кой точно месец се плаща, то плащане е
извършено по предвидения за това в чл.270, ал.3 от КТ ред – срещу
разписка. .
Ето
защо и съдът приема за установено, че не са останали дължими и не изплатени на
ищеца ТВ за процесния период 26.09.2028г.-12.11.2018г., тъй като са изплатени
до момента. При което искът по чл.128 КТ е неоснователен, поради плащане и като
такъв ще се отхвърли.
До
колкото се установява от ССЕ, че налице забава от страна на ответника за
заплащане на суми дължими за ТВ за м.10 и м.11.2018г., а лихвите за забава са в
размер на общо 11,88лв., то и искът по
чл.86 ЗЗД, вр. чл.128 КТ е основателен до този размер. На ищеца ще се присъдят
лихви за забава от 11,88лв., а над тази сума до пълния претендиран размер от
120лв. за лихви върху ТВ, искът ще се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на иска за присъждане на 510,0лв. -обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, вр.чл.328, ал.1, т.2 КТ – за
неспазено предизвестие, ведно лихва от
76,0лв. и със законната лихва върху тази сума, то съдът намира следното:
Съгласно
чл.220 КТ - Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Безспорно
се установява по делото, че ТД на ищеца е прекратен на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ – поради закриване на част от предприятието и съкращаване в щата,
считано от 12.11.2018г. Установява се също, че на 11.10.2018г. работодателя е
връчил на ищеца Предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на
същото основание. В трудовия договор сключен между страните е уговорен срок на
предизвестието от 1 месец.
Според
уволнителната Заповед №14/12.11.2018г. трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено с връчването и в деня на издаването, т.е. на 12.11.2018г. На ищеца
са начислени и изплатени възнаграждения за срока на предизвестието от 1 месец,
като е без значение дали през това време работника е работил реално или е бил в
платен отпуск. При което безспорно се установява, че налице едномесечно
предизвестие за прекратяване на
тр.правоотношение, което е отработено. Тоест срока на предизвестие е
спазен и за ищеца не възникнало право на
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ.
Ето
защо и искът за присъждане на 510,0лв. -обезщетение по чл.220, ал.1 КТ,
вр.чл.328, ал.1, т.2 КТ – за неспазено предизвестие е неоснователен и като
такъв ще се отхвърли.
Следвайки
съдбата на главния иск и предвид неговата неоснователност, то неоснователни са
и акцесорните на него – за присъждане на мораторни лихви от 76,0лв. и законната
лихва, и като такива също ще се отхвърлят.
По
отношение на иска за присъждане на сумата от 263,0лв. – представляваща
обезщетени по чл.224 КТ за останали 12 дни неизползван платен годишен отпуск
полагащ при прекратяване на трудовия договор, ведно с мораторна лихва от
46,0лв. за периода 12.11.2018г.-01.05.2019г. и със законната лихва, съдът
намира следно:
Съгласно
чл.224, ал.1 КТ - При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е
погасено по давност.
Безспорно
се установява по делото, че между страните е съществувало трудово
правоотношение в периода от 05.04.2028г. до 12.11.2018г. Видно от копие от ТД в
него е уговорено право на 20 дни платен годишен отпуск.
Според
представените доказателства – молба за ползване на ПГО и заповед на
работодателя за разрешаване на отпуск, ищецът е бил в отпуск в периода от 25.10.2018г.
до 09.11.2018г. В този период попадат 12 работни дни, от които 5 дни през
м.10.2018г. и 7 дни през м.11.2018г. - тоест толкова колкото са поискани от
ищеца и разрешени за ползване от работодателя. По ведомост за заплати
ответникът е начисли на ищеца за м.10.2028г. възнаграждение за 5 дни ПГО и за
м.11.2018г. възнаграждение за 7 дни ПГО.
При
което съдът намира, че за ползване на ПГО са спазени изискванията на чл.172 и
чл.173 от КТ, като е поискан от работника и разрешен от работадателя.
Ищецът
твърди, че по времето когато е трябвало да ползва отпуск, не е бил в отпуск, а
е работел. В тази връзка от страните са ангажирани гласни доказателства, а
ответника е поставил и задача за ССЕ.
Според
показанията на св.Н.К. –баща на ищеца, синът му е работил през месеците
октомври и ноември 2018г., тъй като го е виждал да тръгва сутрин на работа и да
се връща от работа. Освен това свидетелят твърди, че когато се връщал от работа
към 23,00 часа, минавал през бензиностанцията, която му била на път и го виждал
там да работи. Но не бил ходил всеки ден, а примерно веднъж в седмицата. Твърди
също, че в ищецът бил започнал да учи в Пловдивския университет за
преквалификация за учител, като занятията били започнали в началото на
м.10.2018г. и се провеждали в събота и неделя. Същевременно свидетелят твърди, че в къщи
коментирали за това да има проблем с това, че като тръгне на училище ще е
едновременно и на работа и ако трябва ще нежно да си сменя смените. Сочи също,
че по принцип по време на дневната смяна в бензиностанцията работели двама
работника –единия на касата и другия зареждал гориво, а на нощната смяна
работел само един работник. Сочи също,
че виждал ищеца да работи с колегата си Веско, който отговарял за
бензиностанцията. През м.ноември бил виждал ищеца да ходи на работа до 10
ноември.
От
показанията на св.Пламен Бояджийски – съпруг на управителя на ответното дружество,
се установява да е помагал на управителя, като е носел документи от офиса в
Пазарджик до бензиностанцията в гр.Велингарад, когато било необходимо. Така
носел и попълнени от счетоводителя РКО за изплащане на заплати и сумите по тези
ордери. Предавал ги на отговорника Веселин Петричев, на който предавал и всички
други документи които му били дадени да донесе. Свидетелят Твърди, че освен
трудовите възнаграждения на работниците не било плащано нищо друго, като
например процент от оборота. Когато ходил на бензиностанцията виждал там и
ищеца К., през лятото на 2018г., но не сигурен дали го виждал и през есента на
същата година. Твърди още, че бензиностанцията работела до към края на 2018г.,
но не знае точно до кога.
От
заключение по допълнителна ССЕ се установява, че бензиностанцията на ответника,
находяща се в гр.Велинград е работела до 31.10.2018г., на която дата касовия
апарат е нулиран и повече не е работела. В периода от 24.10 до 31.10.2018г. в
НАП са постъпвали данни за реализирани обороти, като за дните от 28 до 31
ноември те са в размери от 7,30лв. до 18,10лв. От дневните отчети не било видно
името на предаващия смяната.
При
тези данни съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че е работил по
времето когато се водил в платен отпуск, поради следното: На първо място се
установява по делото, че обекта бензиностанция, в който ищеца е трябвало да
полага труд не е работела след 31.10.2018г. При което няма как ищеца да е
полагал труд след тази дата. Това противоречи на твърденията на свидетеля К.,
че ищеца бил работил до 10.11.2018г. и до тогава бил ходил на работа, тъй като
при затворен обект няма къде да ходил на работа. Освен това, съдът не кредитира
с доверие показанията на св.К. и в частта в която твърди ищецът да ходил на
робота и през целия м.10.2018г., тъй като не само са дадени от лице, което като
баща на ищеца, не може да се приеме да не заинтересован от изхода на спора, но
и същите са неясни и неконкретни, като данни конкретно за времето от 25.10 до
31.10.2018г. в тях не се съдържат. Дори и през м.10.2018г. свидетелят да е
виждал ищеца да работи, то те вероятно се отнасят за периода от преди 25
октомври.
Ето
защо и съдът намира, че ищецът не провел пълно и главно доказване на
твърдението си, че е работил по времето, когато му разрешено ползване на ПГО и
в периода от 25.10 до 09.11.2018г. При което и следва да се приеме, че реално
ищецът е използвал поискания от него и разрешения му от работодателя 12 дни
ПГО. За времето на трудово правоотношение, съществувало в периода от 05.04.2028г.
до 12.11.2018г. при 20 дни полагащ се ПГО за 6 –те месеца от този период ищецът
има право на 12 дни платен год. отпуск. Точно толкова е и използвал.
На
следващо място от представения РКО от 31.10.2018г. се установява на ищеца да
изплатена срещу подпис сума от 150лв. с основание „платен годишен отпуск“. При
което напълно е бил наясно ищецът, че му се плаща за ползвания от него отпуск,
а не за нещо друго. Което е още един аргумент в подкрепа на извода, че отпуска
е реално използван.
При
което и като не останал неизползван ПГО при прекратяване на трудовия договор,
то ищеца няма право за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останал неизползван
полагащ се ПГО от 12 дни.
Ето
защо и искът за заплащане на обезщетени
по чл.224 КТ в размер на 263,0лв. е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Следвайки
съдбата на главния иск по чл.224 КТ и предвид неговата неоснователност, то
неоснователни са и акцесорните на него – за присъждане на мораторни лихви от 40,0лв.
и законната лихва, и като такива също ще се отхвърлят.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, такива са претендирани
и са представени доказателства за направени разноски в размер на общо 600лв. за адвокатско възнаграждение за
трите иска, поради което и на ищеца ще се присъдят разноски за адв.възнаграждение
в размер на 4,02лв. – по съразмерност с уважената част от исковете при цена на
същите от общо 1775,20лв., които ще се осъди ответникът да му заплати.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете. Ответникът е представляван от адвокат, претендирал е разноски и е представил доказателства за направени такива в размер на 300лв. Поради което ще му се присъдят разноски от 298,0лв. по съразмерност с отхвърлената част от исковете, която сума ще се осъди ищеца да му заплати.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се
осъди същия да заплати на ВлРС държавна такса в размер на 50,0лв., дължима върху
уважената част от исковете по чл.245 КТ, както и 1,08лв. разноски за ССЕ по
съразмерност при изплатени 180лв. от БС, в полза на Държавата по сметка
на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.
По
изложените по-горе съображения, V гр. състав при ВлРС,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ОЙЛ ТРАНС ПЗ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Генерал Гурко“ № 22, оф. 2, да заплати на А.Н.К., ЕГН ********** ***,
Сумата от общо
11,88лв. (единадесет лева и 88ст.),
представляваща сбор от мораторни лихви върху неизплатени своевременно трудови
възнаграждения за м.10.2018г. и м.11.2028г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.128 КТ за заплащане на 766,20 лв. трудово
възнаграждение за периода 26.09.2018г.-12.11.2018г., както и за мораторни лихви
над горния размер до пълния претендиран такъв от 120лв., както и за законната
лихва връру трудови възнаграждения, считано от 05.05.2020г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на А.Н.К., ЕГН **********
*** срещу "ОЙЛ ТРАНС ПЗ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, ул.“Генерал Гурко“ № 22, оф. 2, по чл.220, ал.1 КТ и
чл.224, ал.1 КТ, за заплащане на сумата от 510,0лв. –представляваща
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ от 1 БТВ за неспазено предизвестие от един месец
при уволнение поради закриване на част от предприятието и съкращаване в щата, в
едно с 76,0лв.- мораторна лихва за периода от 12.11.2018г. до 01.05.2020г.;
сумата от 263,0лв. – представляваща обезщетени по чл.224 КТ за останали 12 дни
неизползван платен годишен отпуск, ведно с 40,0лв. -мораторна лихва за периода
от 12.11.2018г. до 01.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на искова молба 05.05.2020г. до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА "ОЙЛ ТРАНС ПЗ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Генерал Гурко“ № 22, оф. 2, да
заплати на А.Н.К., ЕГН ********** ***, Сумата
от 4,02лв. (четири лева и 02ст.),
разноски за производството за адв.възнаграждение по съразмерност, както и да
заплати на ВлРС държавна такса от 50,0 лева (петдесет лева) и
1,08 лева (един лев и 08ст.)- разноски за ССЕ по съразмерност, в полза
на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на ВСС.
ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН ********** ***, да заплати на"ОЙЛ
ТРАНС ПЗ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,
ул.“Генерал Гурко“ № 22, оф. 2, СУМАТА от 298,0лв. (двеста деветдесет и осем лева),
разноски за производството за адв.възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване с въззивана жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)