Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря
Н.Първанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3088 по
описа за 2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от А.М.К., починала в хода на делото и заместена от своите наследници З.Й.К.
и Д.З.К. срещу „З. “Б.и.“ АД кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата твърди,
че пострадала на 05.10.2017 г. при
пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Тойота Ярис“ с рег. № *******– Ц.Д.А.. Твърди, че по силата на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени
при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получила телесни
повреди, от които претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания, и имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, за които били
издадени фактури и касови бонове през периода 05.10.2017 г. – 21.01.2019 г. на
стойност 1187,94 лв. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв. Моли съда да осъди ответника да
й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1187.94 лв., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от 05.10.2017 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на ПТП; оспорва твърденията на ищцата, че поведението на сочения от
нея деликвент е било противоправно и виновно; оспорва ищцата да е претърпяла
описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП
и твърдяните от ищцата вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите
от пострадалата, която не предприела никакви мерки за себеопазване, не спазила
правилата на чл.113 и чл.32, ал.2 от ЗДвП – пресякла пътното платно на
необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и
преди да навлезе на пътното пратно не съобразила разстоянието до приближаващото
МПС, както и неговата скорост на движение; оспорва твърденията на ищцата, че
оздравителният процес е бил продължителен;
поддържа, че евентуална продължителност на болките и страданията на
ищцата се дължала единствено на предходни нейни заболявания и на
хронично-дегенеративни изменения, както и на неспазване на лекарските
предписания; оспорва размера на иска за неимуществени вреди; оспорва иска за
имуществени вреди – твърди, че липсват доказателства да са заплатени медицински
консумативи и лекарства. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди: За
да бъде уважен предявения иск ищцата трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на
водача на л.а „Тойота Ярис“ с рег. № *******е била застрахована по договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се
потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на
Гаранционния фонд.
Ищцата е
отправила на 27.02.2018 г. застрахователна претенция до ответника за заплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по която не се твърди да е
изплатено обезщетение./ л.112/.
Видно от одобрено споразумение от 19.11.2018 г. по НОХД 12298/2018 г. на СРС,
НО, 135 състав, Ц.Д.А. е призната за виновна в това, че на 05.10.2017 г., около
09.00 часа, в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, с per. № *******, движейки се
по ул.”Коньовица” с посока на движение от ул.”Чавдарица” към бул.’’Тодор Александров”,
в района на кръстовището с бул.’’Тодор Александров”, при извършване маневра
„завой наляво”, е нарушила правилата за движение, както следва: чл.116 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците...”; чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП: ,Догато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар
или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: след подаване
на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които
все още се намират на пешеходната пътека” и е реализирала пътнотранспортно
произшествие с пресичащата бул.’’Тодор Александров” на зелен разрешителен
сигнал на пешеходен светофар, по пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна
маркировка М 8.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП, отдясно наляво спрямо
посоката й на движение, пешеходка А.М.К., като не е пропуснала движещата се по
пешеходната пътека К., и по непредпазливост й е причинила средна телесна
повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на главата на лявата малкопищялиа кост,
което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - престъпление чл.343, ал.З,
пр.последно, б.“а“, пр.2, вр чл.343, ал.1, б.”б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, за което й е определено наказание «лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за
срок от три години. Одобреното
от наказателния съд споразумение има значението на влязлата в сила присъда,
съгласно чл.383, ал. 1 НПК, поради което и на основание чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С
оглед на одобреното от наказателния съд споразумение, настоящият състав приема
за установено по делото противоправното поведение на водача Ц.Д.А., нейната
вина и съставомерните последици, които са
част от състава на престъплението/причинената
средна телесна повреда на А.М.К., описана
в споразумението/, както и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на водача и вредоносния резултат. От заключението на медицинската експертиза,
изготвена от вещо лице – травматолог, което съдът приема, се установява, че при
катастрофата ищцата е получила следните телесни повреди: контузия на главата в тилната област;
навяхване на шията; контузия на поясната област; контузия на лявото коляно;
счупване на главичката на лявата малкопищялна кост. Счупването на лявата
малкопищялна кост в областта на главичката е причинило на пострадалата трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок от 1.5 - 2 месеца при
нормален ход на възстановителния процес. Останалите увреждания са й причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване от счупването на
главичката на лявата малкопищялна кост е около 2 месеца. Останалите увреждания
отшумяват за около 3 седмици. В приложените медицински документи няма данни за
настъпили усложнения през периода на възстановяване. При ищцата
възстановителният период е бил удължен, поради наличието на многобройни придружаващи
заболявания. К. е страдала от следните придружаващи заболявания: Хипертонично
сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност; Други форми на хронична исхемична
болест на сърцето, през 2011г. са й поставени два стента на LAD; Намален въглехидратен
толеранс; Щитовидна жлеза – проведено е оперативно лечение през 2001 с ХЗТ; Хистеректомия
тоталис - 2009г., без последваща терапия; МСБ - левостранна хемипареза; Дискоординационен
синдром; Бронхиална астма с алергична компонента; Спондилоза. Тези заболявания са
намалили общия функционален капацитет на ищцата и са довели до затруднено
пазене на равновесие и до удължаване на възстановителния период.
Така събраните доказателства установяват настъпването на
всеки един от фактите от състава на чл.432, ал.1 от КЗ, поради което искът е
доказан по основание. От споразумението, одобрено от наказателния съд, се
установява противоправното поведение на водача на л.а „Тойота Ярис“ с рег. № *******– Ц.Д.А., причинените на ищцата телесни повреди и
наличието на причинно-следствена връзка с катастрофата, а от медицинската експертиза
се установяват и други телесни повреди, здравословното състояние на ищцата,
както и претърпените от нея неимуществени вреди, които са в причинно-следствена
връзка с произшествието. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта
на ищцата към датата на пътно-транспортното произшествие/64г./; вида
и степента на уврежданията, съгласно
медицинската експертиза; вида на проведеното лечение – болнично консервативно
лечение през периода 05.10.2017 г. – 10.10.2017г. в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД с инфузии на обезболяващи, спазмалитици и
невропротективни медикаменти, поставяне на обездвижваща шина на лявата
подбедрица; след изписването от болницата са проведени курсове по физиотерапия и
рехабилитация/медицинска експертиза, част “Изложение“, епикриза от 10.10.2017 г.,
издадена от УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД/. По делото бе установено, че при нормално протичане на лечебния процес,
без усложнения и съпътстващи
заболявания, периодът на възстановяване на счупването на главичката на лявата
малкопищялна кост е около 2 месеца, а останалите увреждания отшумяват за около
3 седмици. Съдът отчете и силния стрес, на който е била подложена пострадалата,
както и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост, в размер на 10 000 лв., до който размер искът е основателен,
а в останалата част, до пълния предявен размер от 50 000 лв., следва да бъде
отхвърлен.
По предявения иск за имуществени вреди:
С доклада по делото
съдът е указал на ищцата, че е нейна доказателствената тежест да установи
размера на претърпените имуществени вреди и наличието на причинно-следствена
връзка между катастрофата и вредите.
По
делото са представени фактури и касови бонове, но не са ангажирани
доказателства дали направените разходи по фактурите са в причинно-следствена
връзка с катастрофата.
С оглед
на претърпените от ищцата увреждания, установени от медицинската експертиза,
съдът приема, че разходите по част от фактурите са в причинно-следствена връзка
с катастрофата, а именно: по фактура № **********/5.10.2017 г. - 1 08,00 лв. за
колянна превръзка; по фактура №**********/10.10.2017 г. - 60,00 лв. за патерици;
по фактура № **********/10.10.2017 г. - 50,00 лв. за линейка; по фактура № **********/10.10.2017
г. - 169,00 лв. за стол WC без колела; по фактура № **********/12.10.2017 г. -
24,00лв. за СД за изследване – компютърна томография; по фактура № **********/12.10.2017
г.-12,00 лв. – цена за СД на изследване от образна диагжностика; фактура № **********/06.11.2017
г. - 56,00лв. за лумбален колан; по фактура № **********/08.11.2017 г. -
12,00лв. за СД на изследване от отделение по спешна образна диагностика; по фактура
№ **********/22.11.2017 г. - 2,90 лв. за потребителска такса; по фактура № **********/09.12.2017
г. - 38,50 лв. за балнеолечение и рехабилитация през периода 09.12.2017 г. –
15.12.2017 г.; по фактура №**********/18.12.2017 г. - 48,00 лв. за копие на
история на заболяване и други медицински документи; по фактура
№**********/18.12.2017 г. - 20,00 лв. за копие от медицински журнал; по фактура
№**********/18.01.2018 г. - 260,50 лв. за допълнителни дейности по
балнеолечение и рехабилитация през периода 18.01.2018 г. – 24.01.2018 г. Към
всяка от фактурите е приложен и касове бон, устновяващ, че разходът
действително е направен. Общата стойност на разходите по посочените фактури е
860.90 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 1187.94 лв., следва да бъде отхвърлен. За
разходите по останалите фактури и касови бонове /фактура № **********/09.11.2017
г. - 35,00лв., фактура № **********/22.11.2017 г. - 65,00 лв., по фактура № **********/13.06.2018
г. - 75,00 лв., по фактура № **********/21.01.2019 г. - 38,50лв., 19 бр. фискални
бонове - 113,54 лв./ искът следва да бъде отхвърлен, тъй като разходът по фактура
№ **********/09.11.2017 г. не е доказан, а за останалите разходи не е
установено дали са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Касовият бон,
приложен към фактура № **********/09.11.2017 г., е с толкова лошо
съдържание/пресниман по такъв начин/, че изобщо не може да се установи нито за
коя фактура се отнася, нито в какъв размер е извършеното плащане. По отношение
на останалите разходи не са ангажирани доказателства да са в
причинно-следствена връзка с катастрофата. Ищцата е страдала от множество
заболявания, предхождащи произшествието, поради което съдът не приема
останалите разходи за балнеолечение и рехабилитация през м.06.2018 г., вкл.и
такива за балнеолечение през 2019 г., да
са били необходими за лечението на травмите от катастрофата, за които вещите
лица установяват общ възстановителен период от два месеца.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите
от пострадалата, която не предприела никакви
мерки за себеопазване, не спазила правилата на чл.113 и чл.32, ал.2 от ЗДвП –
пресякла пътното платно на необозначено за това място, без да се увери в
собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното пратно не съобразила
разстоянието до приближаващото МПС, както и неговата скорост на движение.
Възраженията за съпричиняване на вредите са неоснователни, поради следните
съображения:
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На
05.10.2017 г., около 09:00 часа, в гр. София л.а „Тойота Ярис“ с per. № *******се
е движел по ул. „Коньовица”, с посока на движение от ул. „Чавдарица” към бул.
„Тодор Александров“, като на кръстовището с бул.„Тодор Александров” водачът е
спрял на забранителен сигнал на светофарната уредба. В същото време пешеходката
А.К. е изчаквала разрешителен сигнал на светофарната уредба, за да пресече бул. „Тодор Александров“ от десния тротоар/по
посока на огледа/ към левия тротоар. След светването на разрешителен сигнал на
светофарната уредба водачът е навлязъл в кръстовището, като е предприел маневра
„ляв завой“ със скорост от порядъка на 23,61 км/ч. По това време е светнал
разрешителен сигнал за пешеходците и К. е навлязла на платното за движение по
пешеходна пътека М 8.2, пресичайки отдясно наляво спрямо посоката на движение
на автомобила. В момента на навлизане на пешеходката на платното за движение
л.а.“Тойта Ярис“ е бил на отстояние 18,58 м. от мястото на удара, при опасна
зона за спиране от 11 м. Водачът на автомобила не е възприел навреме
пешеходката или ако я е възприел, не е реагирал своевременно на нейното
присъствие върху платното за движение, при което е последвал удар между предната
част на автомобила в областта на предната броня и лявата част на тялото на
пешеходката, след което К. е отхвърлена от автомобила и е паднала на дясната си
страна. След удара автомобилът е спрял. Видимостта на мястото на произшествието
не е ограничена. Причина за настъпването на произшествието е поведението на
водача на автомобила, който не е пропуснал движещата се по пешеходната пътека
пешеходка. В условията на едновременен разрешителен сигнал за автомобила и
пешеходката, при извършване маневра „ляв завой“, водачът на превозното
средство е следвало да спре преди
пешеходната пътека и да пропусне движещите се по нея пешеходци. Катастрофата е
била предотвратима от водача на автомобила, при скоростта, с която се е движел.
По
искане на ответника по делото е разпитана като свидетел Ц.Д.А. – водач на
процесния автомобил. В своите показания същата заявява, че когато светнал зелен
сигнал на светофара, пропуснала пешеходците и в момента, в който тръгнала да
завива наляво, ищцата изведнъж скочила върху колата й. Преди това не я била видяла
на тротоара. Скоростта на автомобила не била повече от 9-10 км/ч. Времето било
слънчево и ясно.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката, тъй като не се подкрепят от
автотехническата експертиза, относно причините за настъпване на катастрофата, а
и тази свидетелка е призната за виновна с одобреното от наказателния съд
споразумение и е заинтересована от изхода на делото.
При така събраните доказателства съдът приема, че единствената
причина за настъпване на катастрофата е поведението на Ц.А. - водач на л.а л.а
„Тойота Ярис“ с рег. № *******, която е нарушила правилата за движение, като не
е пропуснала пресичащата на зелен сигнал на светофарната уредба по пешеходна
пътека пешеходка А.К..
По претенцията за
законна лихва: Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр
чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не
може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищецът е отправил
застрахователна претенция до ответника на 27.02.2018 г./л.112/, а тримесечният
срок за произнасяне на застрахователя е изтекъл на 27.05.2018 г., поради което
законна лихва се дължи, считано от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане, не
и за периода преди тази дата.
По разноските: Правоприемниците
на ищцата следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2127.12 лв. за адвокатско
възнаграждение и вещи лица, съобразно отхвърлената част от
исковете.
При
определяне размера на разноските съдът не уважи възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, тъй като същото е под
минималния размер, предвиден в Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед цената на исковете минималният размер на
адвокатско възнаграждение е 2065.64 лв., а ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв, което с ДДС възлиза на 2 400 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.М. М.М. ***, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 438.28 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените
искове в размер 434.44 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 63.65 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.Й.К.,
ЕГН **********, и Д.З.К., **********, като наследници на починалата в хода на
делото А.М.К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 10 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от А.М.К., починала в хода на делото на 23.11.2020
г., б.ж. на гр. София, изразили се в болки и страдания от следните телесни
повреди: контузия на главата в тилната
област; навяхване на шията; контузия на поясната област; контузия на лявото коляно;
счупване на главичката на лявата малкопищялна кост, причинени при ПТП, настъпило по вина на
водача Ц.Д.А., при управление на л.а „Тойота Ярис“ с рег. № *******,
по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2018 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и в частта за
законна лихва за периода 05.10.2017 г. – 27.05.2018 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК ******, да заплати на З.Й.К., ЕГН **********,
и Д.З.К., ЕГН **********, като
наследници на починалата в хода на делото А.М.К., ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 860.90
лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение,
направени през периода 05.10.2017г. - 21.01.2019 г. на телесни повреди,
причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 05.10.2017 г., по
вина на водача Ц.Д.А., при управление на л.а „Тойота Ярис“ с рег. № *******,
по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2018 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 1187.94 лв.,
както и в частта за законна лихва за периода 05.10.2017 г. – 27.05.2018 г.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА З.Й.К. и Д.З.К., като наследници на починалата в хода на
делото А.М.К., да заплатят на „З. „Б.И.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 2127.12
лв. лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК ******,
да заплати на адвокат М. М.М. *** с адрес за призоваване: гр.София, ул.“*******,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 438.28 лв., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК ******,
да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса върху уважените искове в размер на 434.44 лв., а на СГС разноски
за вещи лица в размер на 63.65 лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: