РАЗГРАДСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъда №19 от 28.03.2013г., постановена по н.о.х.д.№ 430/2012г.
Производството е
по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция” при условията на чл.371, т.2 НПК.
Обвинението срещу подсъдимия С.М.Б. ***
е за това,че: за времето от месец септември 2010г. до
месец май 2012г. в с.Беловец, обл.Разград е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на пет
ненавършили 14- годишна възраст лица- С.Д.И., И.Р.Й., А.А.А., С.Ш.И. и К.Н.И.,***,
като деянието е извършено по отношение на повече от две малолетни
лица-престъпление по чл.149, ал.5, т.1, предл. 2-ро, в.в. с ал.1 от НК.
На основание чл.76 и чл.84 НПК съдът
конституира в качеството на частни
обвинители и граждански ищци малолетните пострадали:
малолетната
К.Н.И. чрез своята майка и законна представителка Г.А.А. от с.Беловец,
обл.Разград, малолетната С.Ш.И. чрез особения представител адв.Анна Мария Н.,
малолетната А.А.А. чрез своя баща и законен представител А.А.А. и малолетната С.Д.И. чрез своята майка и
законна представителка Нерда Ремзиева Х..
Съдът прие
за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявените от тях граждански искове
за неимуществени вреди срещу подсъдимия Б. в размер както следва: за малолетната
К.Н.И. 25 000 лв., за малолетната С.Ш.
- 25 000 лв., за малолетната А.А.А. - 10 000лв., и за малолетната С.Д.И.
- 15 000 лв., за всички, ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане до окончателното ѝм изплащане.
По отношение на пострадалото
малолетно лице-И.Р.Й.. Майката-св.Г.К.В. на ДП е била запозната с правата
ѝ по чл.76 и чл.84 от НПК като майка и законна представителка на
малолетното си дето. И в съдебното производство с редовно връчената
призовка съдът указа изрично на майката,
че може да вземе участие в наказателния процес в качеството на ч.обвинител и
граждански ищец като майка и законна представителка на малолетното си дето.При
редовност в призоваването майката не се яви в с.з., не доведе и
пострадалото дете и по този начин не
упражни правото си да вземе участие в наказателния процес като страна.
По отношение на малолетната пострадала С.Ш.И. и в съдебното производство законните
права и интереси на това дете се гарантират
и упражняват чрез особения представител адв.Н. назначена в това качество
още на ДП при условията на чл.101 НПК. Родителите на това дете бяха установени
от съда, установени адресите, но не бяха намерени за да бъдат призовани и
запознати с правата ѝм по чл.76 и чл.84 от НПК, тъй като се установи, че
същите са напуснали пределите на страната, извели са от страната и малолетното
си дете и са с неустановен адрес в чужбина.
В хода на съдебното производство
съдът допусна и конституира в друго качество адв.П., която е била назначена за
особен представител на ДП на малолетната пострадала К. - повереник на малолетната К.Н.И. чрез
нейната майка и законна представителка Г.А.А. при условията на чл.100 НПК.
В с.з. подсъдимият Б. заяви, че се
признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
При условията на чл.373 ал.2, в.в. с
чл.372, ал.4 НПК в хода на съдебното следствие не се извърши разпит на
подсъдимия.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на
доказателствата прие за установено,
следното:
Подсъдимият Б. ***. Същият е
собственик на ЕТ ”Еди комерс” и извършвал търговска дейност с хранителни стоки.
По повод търговската си дейност подс.Б. стопанисвал магазин и павилион за закуски
в двора на ОУ „Васил Левски” в с.Беловец. За павилиона имал издадени Акт за
узаконяване №13 от 06.03.1996г., разрешение за ползване №146 от 08.05.1996г. и
удостоверение за регистрация на търговски обект № 16/16.02.2009г. издадено от
Община Кубрат.
На 04.02.2005г. бил сключен договор за
отдаване под наем на павилиона за закуски, въз основа на който подс.Б.
осъществявал на територията на училището търговска дейност. През по-голямата
част от времето той сам продавал
закуски, сладкиши, сокове и др. на децата, които основно посещавали търговския
обект.
В хода на досъдебното производство
е установено, че деянията са осъществявани от подс.Б. през периода от месец
септември 2010г. до месец май 2012г. в с.Беловец.
Св.К.И. била родена на ***г. и била
ученичка в ОУ „В.Левски” с.Беловец. Един ден през инкриминирания период от
време, когато била в IV клас, посетила павилиона за закуски, където
работел подс.Б.. Понеже било студено той ѝ предложил да влезе при него да
се стопли. Там я почерпил със сладко и сок. След това започнал да я милва по косата. Изведнъж подс.Б. я хванал
за раменете и я блъснал на леглото.Св.И.
се молела да я пусне да си ходи, но той я затиснал и продължавал да я опипва по
гърдите и по дупето. След като тя успяла да стане подс.Б. минал зад нея и опрял
половия си член според свидетелката: „ на дупето ми”. Предупредил я да не казва
за случилото се.
През зимата, когато св.И. била в V клас, отново била поканена заедно със св.А. Х./А./ и св.П. А.
от подс.Б. в павилиона за закуски. Обещал ѝм да ги почерпи. Когато те
влезли той заключил вратата.Казал ѝм да си съблекат дрехите и да играят с
него кючек. Самият той си събул панталона и започнал да танцува. Момичетата
отказали да правят това, което той ѝм казва и успели да избягат. По време
на полицейската проверка подс.Б. предупредил св.К.И. да не разказва нищо на
полицаите, заканил ѝ се като правел жест с пръст. Св.К.И. се разстроила и
много се изплашила.
Св.А.А. била родена на ***г. и също
била ученичка в основното училище в с.Беловец. Тя често посещавала павилиона за
закуски, където работел подс.Б.. Той ѝ казвал, че е хубава, галел я по
косата и я канел да влезе при него.Веднъж отново през инкриминирания период я
хванал през кръста, опипал я по гърдите, говорел и мръсни думи.
Св.И.Й. била родена на ***г. и също
била ученичка в основното училище в с.Беловец. На неустановен ден, през
учебната година, когато била в III
клас, отишла до павилиона за закуски да си купи нещо. Била сама. Подс.Б. я
хванал за ръцете и я издърпал към себе си, след това я опипал по гърдите.При
друго посещение в павилиона подс.Б. ѝ казал: „Ела тука, ще ти дам нещо, а
ти ще ми дадеш друго нещо”.
Св.С.И.,
също ученичка в основното училище в с.Беловец била родена на ***г. Тя също посещавала
павилиона за закуски, в който продавал подс.Б.. Когато била в IV клас отишла със своя приятелка да си
купи химикал. Тогава подс.Б. я погалил по косата, казал ѝ, че е хубава.
Друг път, когато ходила да пазарува от хранителния магазин на подс.Б. той
ѝ казвал, че много са ѝ пораснали гърдите и я опипал с двете си
ръце. Тя си взела покупките и избягала.
Същото училище посещавала и св.С.И., която
била родена на ***г. През месец април
2012г. заедно със своя приятелка-А. отишли да си купят закуски от павилиона,
където работел подс.Б.. Момичето поискало да влезе при него, за да види как
продава. Той я пуснал да мине към прозореца, застанал зад нея и я хванал за
гърдите.От тази негова постъпка св.И. много се изплашила и разказала за
случилото се на баба си-св.Н.Х., която се грижела за нея, тъй като родителите
ѝ работели в чужбина. Разказала още, че подс.Б. карал нея и св.Десислава И.
да му играят кючек, като ѝм предложил да ѝм даде дъвки.
Веднага след
това св.Н.Х. потърсила подс.Б. да разбере вярно ли е това, което казва
внучката ѝ, но той отричал. Тогава свидетелката разговаряла със св.Ф.Ч.-учителка
в училището, на която разказала какво се е случило с внучката ѝ С.. На
следващия ден и св.Р.Х.- леля на св.К.И. се оплакала на директорката св.Г.
Ганева, след това бил подаден сигнал в полицията.
Установено е, че пострадалите
свидетели -И.Й., К.И., С.И., С.И. и А.А. са били малолетни към инкриминирания
период от време- от месец септември 2010г. до месец май 2012г. Това
обстоятелство е било известно на подс.Б. като се има предвид, че от една страна
е видимо, а от друга,че павилиона се посещавал предимно от деца, които били
ученици в основното училище.
Първоначално св.А. Х. /А./ е заявила, че
когато била в IV клас
подс.Б. я е опипвал по гърдите и дупето, а веднъж дори ѝ казал: „Направи
ми свирка, а аз ще ти платя за това два лева”, но след това отрекла
всичко.Твърди,че била ядосана на подс.Б. и затова казала тези неща.
Св.К.И. обяснява, че е разбрала от
св.А. Х. /А./, че подс.Б. е ходил у тях и ѝм предложил 400лв., за да не
казва какво ѝ е правил.
От назначените съдебно-психологични експертизи
на пострадалите малолетни свидетели И.Й., К.И., С.И., С.И. и А.А. се
установява, че могат правилно да възприемат факти и обстоятелства имащи
значение за делото и да дават достоверни показания за тях. Не се идентифицират
склонности към лъжа или прикриване на истина.
От
заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на подс.Б. се установява, че подсъдимият няма актуално психотично
разстройство към момента на извършване на инкриминираното деяние, но има
акцентуирани черти в личностовия конструкт, което му позволява да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.Данните
от свидетелските показания и съдебно психиатричното и психологично изследване
дават основание на вещите лица да приемат, че подс.Б. проявява сексуално
разстройство на влеченията-педофилия.
В експертното си заключение вещите лица
посочват, че педофилията е сексуално влечение, трайно насочено към полово
незрели индивиди/деца/. Това е хронофилия, т.е. вид парафилия, при която
сексоеротичната възраст на парафила не съответства на реалната му възраст.
Симптомите характеризиращи наличието на педофилия са свързани с повтарящи,
интензивни сексуални фантазии, настойчивост или поведение, насочено към
сексуална активност над деца обикновено на възраст 13 години или по-млади, за
период поне от 6 месеца. Много често се избира месторабота, където има
непосредствен контакт с деца. Видовите дейности варират и могат да включват
само да гледат или докосват децата.
Сексуалното разстройство не може да аргументира „разстройство на съзнанието”,
дори при тежки декомпенсации.
Предвид личностния профил сочат
вещите лица, подс.Б. омаловажава, оневинява постъпките си и ѝм дава друга
интерпретация, като ги представя в положителна, социално приемлива светлина.
Той може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях.
Тази фактическа и правна обстановка
съдът прие за установена и доказана не
само от депозираното самопризнание на подс.Б. в съдебно заседание по реда на
чл.371 т.2 НПК, респ. не само от изразеното от него признание изцяло на фактите
и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и
от всички събрани на досъдебното производство доказателства, с които по
категоричен начин се потвърждава това самопризнание.
Анализът на
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност даде
основание на съда да приеме по категоричен начин, че автор на инкриминираното
деяние е подс.Б. както и че, с действията си от обективна и субективна страна
той е осъществил състава на чл.149, ал.5, т.1, предл. 2-ро, в.в. с ал.1 от НК,по следните съображения и правни изводи:
При
изграждане на становището си както за авторството на инкриминираното деяние,
така и за правната квалификация на същото съдът изцяло кредитира за достоверни и обективни
показанията на малолетните пострадали деца разпитани в качеството на
свидетели на ДП в т.ч. и пред съдия при
спазване на задължителната разпоредба на чл.140 ал.1 НПК. В тази връзка, съдът
изцяло кредитира за обективни и достоверни заключенията на вещото лице по
назначените съдебно-психологични експертизи извършени обективно и компетентно,
въз основа на обективни данни установени при психологичното изследване на петте
пострадали деца както и въз основа на всички материали по делото в т.ч.
свидетелски показания събрани и проверени по установения в НПК ред и начин на
ДП. Касае се за специализирани заключения, научно обосновани и отчитащи
спецификата на психо-физическите възрастови и личностни характеристики
конкретно, за всяко едно от пострадалите малолетни деца. И за петте малолетни
лица вещото лице заключава с категоричност, че същите могат да възприемат
правилно фактите и обстоятелствата имащи значение за делото и да дават
достоверни показания за тях както и, че не се идентифицират склонности към лъжа
или прикриване на истината. Видно от материалите по делото малолетните
пострадали са били разпитани на няколко пъти-първо снемани обяснения при
полицейската проверка в присъствието на педагог и психолог, след това в хода на
образуваното ДП пред разследващия орган и пред съдия. Анализирани по отделно и
в съвкупност с останалите доказателства по делото показанията на малолетните
пострадали свидетели дадени на досъдебното производство са последователни,
логични и непротиворечиви като съдът отчита при този анализ спецификата на
психо-физическите възрастови характеристики конкретно, за всеки един от тях,
респ. съдът намери, че с оглед на психическото си и физическото си развитие
техните показания действително са последователни, логични и непротивореичиви,
респ.без съществени противоречия, същите са в съответствие с останалите доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства по делото.
На
следващо място, съдът даде вяра на
показанията на малолетните пострадали свидетели и защото, техните
показания се потвърждават и от останалите свидетелски показания. Показанията на
св.К.И. се потвърждават от показанията на св.Р.Х.- леля на К., която реално
полага грижи за това дете и за семейството на същото, тъй като родителите са с
тежки заболявания видно и от представените писмени доказателства по
делото.Именно, лелята св.Р.Х. е била тази, пред която пострадалото дете К. е споделило за
действията на подс.Б. спрямо него.Показанията на св.С.Ш. се потвърждават от
показанията на св.Н.Х.- баба на С., която изцяло полага грижи за детето поради
това,че родителите са на работа в
чужбина от години, бабата, пред която детето споделя за случилото се с него, за
действията на подс.Б. спрямо него. Показанията на св.А.А. се потвърждават от
показанията на св.С.Н.-майка на детето, с която то споделя за действията на
подс.Б. спрямо него, след като първо се е осмелило да сподели с баба си.Показанията
на св.С.Д. се потвърждават от показанията на св.Д.Х.-бащата на това дете пред,
когото то се е оплакало от действията на подс.Б.. Показанията на св.И.Й. се
потвърждават от показанията на
майката-св.Г.В., с която детето споделя случилото се с него,за
действията на подс.Б..
На следващо място, съдът даде вяра на
показанията на малолетните пострадали
свидетели, и защото същите се потвърждават и от показанията на свидетелите М.М.-
начален учител в основното училище, кл.ръководител на св.И.Й., св.К.К.-психолог в Ресурсен център-Разград,
чиито служебни задължения включват подпомагане на деца по програма за ресурсно обучение в Община
Кубрат, св.Г.Ганева- директор на основното училище в с.Беловец, св.Ф.Ч. -
учител в основното училище, кл.ръководител на св.А.А..Някои от тези свидетели
са разговаряли лично с пострадалите деца, с показанията ѝм освен,че се
потвърждават показанията на малолетните пострадали и техните близки, така също се установяват и
действията, които те са предприели като представители на учебното заведение за
подаване на сигнал в полицията, за улесняване на полицейската проверка, за предприетата
превантивна дейност с участието на психолога св.К.К., в т.ч. и за предприети
незабавни действия относно прекратяване на наемните отношения с подс.Б. в
качеството му на ЕТ - наемател и прекратяване на търговската му дейност на
територията на училището.
Показанията на малолетните свидетели се
потвърждават и показанията на свидетелите- Е.С., Р.Й.,М.К.- родители на
малолетните свидетели П.С., Т.Р. и Д.Г.Родителите на тези деца, които нямат
качеството на пострадали в показанията си пред разследващия орган потвърждават
казаното за случая от техните деца,
които добре познават пострадалите деца като техни съученички и приятелки, така
също и добре познаващи подс.Б. като продавач на закуски и сладки в павилиона в
района на училището. Родителите както и
техните деца с показанията си потвърждават онова, което пострадалите деца са споделили с тях за случилото
ѝм се с подс.Б. както и онова, което са чули да се говори за подс.Б. и от
други деца, както и за негативната
оценката, която дават децата за поведението на подс.Б..
Показанията на малолетните пострадали
свидетели се потвърждават и от заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза касаеща
подс.Б..Множеството свидетелски данни сочат експертите, за галене, опипване на
гърдите и тялото по отношение на малолетните деца както и установените данни от
съдебно-психиатричното и психологично изследване на подс.Б. ѝм дават
основание да заключат по категоричен начин, че у подсъдимия е налице сексуално
разстройство на влеченията-педофилия.
Съдът кредитира изцяло за обективно и
достоверно заключението на тази експертиза както при изграждане на становището
си за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на
същото, защото се касае за заключение извършено действително обективно въз основа
на обективни данни установени при психиатричното и психологично изследване на
подс.Б., както и въз основа на събраните доказателства и конкретно установени
факти и обстоятелства по делото. Касае се за заключение извършено компетентно,
научно обосновано и не оспорено в хода на разследването по делото.
При тази оценка и анализ на доказателствата по
делото показанията на малолетните-пострадали по делото се явяват годни
доказателствени средства, събрани и проверени по установения ред и начин в НПК-
чл.140 ал.1 и при условията на чл.140 ал.4 НПК-надлежно документирано и при разпитите ѝм пред съдия, че
ѝм е била разяснена необходимостта да дадат правдиви показания, без да
ѝм се отправят предупреждения за отговорност. Техните показания се
потвърждават и от самия подсъдим с факта на депозираното самопризнание направено по реда на чл.371, т.2 НПК.
При този анализ на доказателствата
и конкретно установените факти и обстоятелства по делото на първо място, от
обективна страна безспорно се установява, че през инкриминирания период от
време и място, подс.Б. е извършил редица действия на галене, целувки, милувки,
опипване на гърдите и тялото /дупето/ по отношение на повече от две малолетни
лица- С., И., А., С. и К., с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление.Блудството в конкретният случай, извършено с петте малолетните лица
се явява довършено с факта на извършването на действията целящи удовлетворяване
на полово желание,тъй като за
съставомерността на деянието законът не
изисква такова удовлетворяване да е постигнато.
На следващо място, от субективна страна самите
действия по естеството си като пряко свързани с половите органи и на подсъдимия и
пострадалите- милувки, галене, стискане,опипване по гърдите и тялото- дупето на
децата, опиране на половия му член „на дупето”-св.К.И., налагат извод за
извършването ѝм от подс.Б. с пряка цел, представляваща възбуждането на
полово желание и удовлетворяването му. Именно, поради доказаност в случая, на нарочната, пряка цел се явява доказано и
прякото умишлено извършване на горе описаните фактически действия, тъй като
специалната цел логически предполага
доказаност на прекия умисъл.
Анализът на доказателствата по
делото даде основание на съда да приеме за безспорно и несъмнено доказан и
фактът на осъзнаване от страна на подс.Б. на действителната възраст на петте
пострадали деца предвид не само външното и лесно възприемано съответствие между
календарната ѝм възраст и външния ѝм вид, но и предвид
обстоятелството, че подс.Б. и пострадалите деца са от едно село, той е познавал
родителите на тези деца, познавал е много добре и лично децата, имал е
възможност да следи и физическото ѝм развитие, да контактува ежедневно с
тях именно, защото в продължение на години е упражнявал търговска дейност на територията на основното училище, в което
учат тези деца.
Ето защо, съдът призна за виновен
подс.Б. в извършване на престъпление по чл.149, ал.5, т.1, предл.2-ро, в.в. с
ал.1 от НК и го осъди на лишаване от свобода за срок от три години,като на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание за срок
от пет години.
При индивидуализацията на
наложеното на подс.Б. наказание, съдът при съобразяване с разпоредбата на
чл.58а от НК и отчитане на всички обстоятелства от значение за отговорността му
съобразно см.на закона, наложи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, прие, че са налице всички законови основания за приложението на чл.66 ал.1 НК в конкретния случай, с отлагане на
изтърпяването му за срок от пет години, по
следните съображения и правни изводи:
Отегчаващи
вината обстоятелства.
Разпоредбите на наказателния състав по чл.149
ал.5 НК охраняват половата неприкосновеност на малолетните и отношенията,
свързани със съблюдаване на половия морал и правилното духовно и физическо
развитие на подрастващите.Самото извършване на блудствени действия срещу такива
лица е общественоопасно, защото малолетните подобно на невменяемите лица не
могат да формират правно валидна воля, поради което блудството с такива лица е винаги тежко престъпление срещу
личността, с висока степен на обществена опасност въздигнато от законодателя
като такова и поради това, и тежко наказуемо при граници на наказанието лишаване от свобода от 5 до 20
години.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчете и ниската възраст на пострадалите малолетни лица към момента на извършване на
инкриминираното деяние, респ. към началото и в края на инкриминирания период-
едно от тях на 9 - 10 годишна възраст, две съответно на 10 -11 години и другите две
на 11 -12-годишна възраст, при възраст на подсъдимия 52 - 53
години, обстоятелството, че по отношение
на едно от пострадалите лица след извършване на блудствените действия подсъдимият е предупредил същото да не
споделя с никого за случилото се, а по време на разследването е предупредил
същото това лице /Св.К.И./ да не разказва нищо на полицаите, като отправил и
закана -жест с пръст, съдът отчете и проявената престъпна упоритост на
подсъдимия, високата морална и
обществена укоримост на извършеното от него деяние.
Смекчаващи
вината обстоятелства.
Чистото
съдебно минало. Подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ или частен
характер. Според полицейската справка, същият не е криминално проявен, няма
контакти с лица от криминалния контингент проявяващ се на територията на
селището или съседните населени места, няма доказателства за други
противообществени прояви. Добрите характеристични данни, семейно и материално
положение. Подсъдимият е роден в
с.Беловец и произхожда от „едно нормално психично и в материално” състояние
семейство. Женен, с четири членно семейство, децата му са пълнолетни. Подсъдимият се занимава с търговска дейност,
собственик на ЕТ ”Еди комерс” от 1990г., притежава магазин за промишлени стоки
в близост до дома си и в продължение на години е стопанисвал и работил в
търговски обект находящ се на територията на основното училище в селото. Не е
конфликтна личност, контактен и няма прояви на агресия или „нещо специфично в
поведението му”, според характеристиката от кметство с.Беловец. Според
свидетелските показания подсъдимият е известен в селото като добър човек, не са
били известни лоши прояви за него до момента на разкриване и установяване на
инкриминираното деяние.
Отчитайки високата степен на обществена
опасност и тежестта на деянието / съображения изложени горе/ съдът намери, че в
конкретният случай, с оглед на конкретно
установените факти и обстоятелства по делото, деянието не е извършено конкретно
със завишена обществена опасност или с изключително висока степен на обществена
опасност, противно на твърдението на поверениците на ч.обвинители и граждански
ищци, както и не е извършено от подсъдимия със завишена или изключително висока
лична обществена опасност, в сравнение с другите случаи в съдебната практика типични
за този вид престъпления.
Безспорно се установява по делото, че в
продължение на една година и половина подсъдимият е осъществил блудствени
действия с пет малолетни лица и по същество, тази еднородна реална съвкупност е
въздигната в квалифициращо обстоятелство от законодателя. Но, безспорно се
осъществява също, че се касае в случая за еднократни действия по отношение на
всяко едно от пострадалите малолетни
лица, а не за повтарящи се или за осъществяване на множество такива, с което и
да било от петте лица, и които еднократни действия са били извършени за един
по-продължителен период от време -
година и половина. На следващо място, деянието като цяло не е било
осъществено с обичайната за профила на педофила настойчивост или
настъпателност при преследване на целта да възбуди или удовлетвори полово желание. Такова поведение е установено и
доказано само при едно от малолетните лица-св.К.И., но не и по отношение на
другите четири. На следващо място, деянието по чл.149 ал.5, т.1 е извършено от
подсъдимия във връзка с основния състав на блудството - ал.1
НК при безспорно доказана и установена липса на доказателства за наличие на други по тежки състави изискващи блудството да е
извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване безпомощното
състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние или др. На
следващо място, съдът обсъди и действителното неблагоприятно въздействие на
деянието върху процеса на правилното физическо и духовно развитие на
пострадалите. Но, в конкретният случай, нито една от петте съдебно-психологични експертизи не дава
заключение за настъпили от деянието трайни последици, изразяващи се в причинени трайни
физически, психически или нервни разстройства, или постоянни такива, а
описаните в експертизите разстройства
са преходни и функционални, т.е. след определен период от време
отшумяват. В подкрепа това становище на
съда се явява и фактът, че за нито едно
от петте пострадали малолетни лица не е
потърсена специализирана психиатрична и психологична помощ за състоянието
ѝм след деянието, което е още едно доказателство за това, че действително
причинените разстройства на пострадалите малолетни лица в резултат на
осъщественото спрямо тях престъпление в конкретният случай, са леки и преходни
и не са довели до трайно или постоянно
увреждане или застрашаване правилното ѝм духовно и физическо развитие.
На следващо място, видно от заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза сексуалното
разстройство на влеченията - педофилия у подсъдимия, не е по рождение. Експертите
установяват, че това му поведение е в резултат на нарушени сексуални отношения настъпили
в зрялата му възраст на друга основа, а
не генетично заложена такава по рождение както и че, няма доказателства за
тежко сексуално разстройство. Експертите сочат още, че той няма капацитет да
поддържа трайни емоционални отношения и педофилията е като компенсация на
сексуалната абстиненция и затова се насочва към деца, където може да доминира в
отношенията. Същевременно обаче, експертизата не установява в профила му
бруталност, агресивност или склонност
към насилие и поради това, не може да се приеме, че той е особено опасен.
Поведението му не е особено опасно или високо рисково и защото, до сега извън
работното си място подсъдимият няма такива прояви. Липсват доказателства преди,
по време на извършване на инкриминираното деяние и след това подсъдимият да има
или да е имал връзка с други лица с подобни
или сходни прояви, респ.влечения. Поведението му не е високо рисково и
защото, по делото няма доказателства, а
и самата експертиза при извършеното психиатрично и психологично изследване не
установява подсъдимият да търси и друга /освен работното му място/ среда, или
да създава подходяща среда, да търси или да създава мрежа за контакти или да
използва виртуалното пространство /особено рисково опасно за малолетните и
подрастващите/ за осъществяване на
влечението, което би могло да даде основание на съда да прие, че е налице
особено опасно или особено рисково поведение. Няма данни и за злоупотреба с
алкохол или наркотици като рисков фактор.Всичко това, както и обстоятелството,
че веднага след деянието подсъдимият е прекратил преките си контакти с
малолетни лица с факта на прекратяване на наемните отношения за стопанисвания
от него търговски обект находящ се на територията на училището, даде основание
на съда да приеме, че в конкретният случай е намален и риска от рецидив.
Ето защо, обсъждайки и отчитайки всичко
това съдът намери, че са налице основания за приложението на хипотезата на чл.55
ал.1, т.1 от НК както и, че за изпълнение на регламентираните в чл.36 НК цели
на наказанието и конкретно за превъзпитанието на подсъдимия в дух на стриктно
зачитане на правилата бранещи половата неприкосновеност на малолетните лица е
необходимо наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде
индивидуализирано в размер на три години, което в случая, се явява напълно
справедливо и съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и
на личната обществена опасност на дееца.
Но, по изложените съображения и обсъждане /горе/ на всички конкретно
установени факти и обстоятелства по делото имащи значение за вината и отговорността съдът
намери, че не е нужно ефективно изтърпяване на така наложеното наказание и за
това, при наличието на всички законови предпоставки на чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението му за срок от пет години.
Максималното предвиденото в закона
времетраене на изпитателния срок ще окаже решаващо въздействие върху
преосмисляне от страна на подс.Б. на стореното от него и даване на ясна
равносметка за необходимост от съблюдаване на бъдещо правомерно поведение.
Относно предявените граждански
искове за неимуществени вреди.
На основание чл.45 от ЗЗД съдът
уважи предявените граждански искове предявени от малолетните пострадали К.И.
чрез майката и законна представителка
Г.А, С.И. чрез особения представител адв.Н., А.А. чрез бащата и законен
представител А.А. и С.И. чрез майката и законна представителка Н.Х. за неимуществени
вреди в резултат на непозволеното увреждане в размер на 2000 лв., за всеки един
от пострадалите, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане-31.05.2012г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърли
същите в останалата ѝм част до първоначално предявените размери, като не
основателни и недоказани.
Присъденият размер от по 2000лв. за всеки един
от пострадалите, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди
съдът определи по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД.
Изхождайки от см.на закона и постоянната
съдебна практика, че понятието справедливост не е абстрактно такова при
определяне размера на обезщетението съдът прецени, следните обективно
установени факти и обстоятелства: възрастта на пострадалите лица, касае се за
малолетни лица спрямо които е извършено престъпление, с което безспорно е
засегната половата ѝм неприкосновеност, духовното и физическото ѝм
развитие, безспорно е установено по делото неблагоприятното въздействие от
деянието върху психиката ѝм от причинения ѝм стрес, уплаха, респ.
от причинената ѝм психическа травма видно и от свидетелските показания в
т.ч. и от показанията на самите пострадали, при което следва единствения
логичен и обективен извод, че пострадалите лица са претърпели морални вреди. Но,
съдът прецени не само естеството и
характера на уврежданията ѝм, а и самото понасяне на тези увреждания,
респ. действителните обективно настъпили последици от тези увреждания.В тази
връзка, съдът обсъди и съобрази съдебно-психологическите експертизи, които
заключават, че в резултат на извършеното престъпление спрямо малолетните
пострадали описаните в експертизите увреждания, респ.разстройства не са трайни
или постоянни, а са леки такива и функционални, които след определен
непродължителен период от време
отшумяват. Съдът обсъди и обстоятелството, че след деянието за нито едно от
пострадалите лица не е била потърсена специализирана психиатрична и
психологична помощ- още едно доказателство, че причинените ѝм увреждания
действително са били леки, а не трайни или постоянни.
Ето
защо съдът прие, че гражданските искове
се явяват основателни и доказани само до размер от по 2000лв. за всяко едно от
пострадалите лица като в останалата ѝм част, до първоначалния ѝм
размер отхвърли същите като
неоснователни и недоказани.
Съдът не уважи искането на
повереника адв.П. и особения представител адв.Н. за допускане до разпит в
съдебното производство на св.Р.И. за доказване на обстоятелствата свързани с
предявените граждански искове за неимуществени вреди не само защото,
производството се провежда по реда на съкратеното съдебно следствие при
хипотезата на чл.371 т.2 НПК при която, подсъдимият заяви по категоричен начин,
че не желае да се събират каквито и да било доказателства за признатите от него
факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и защото тази
свидетелка е била разпитвана на досъдебното производство, където в показанията
си е посочила какво е било състоянието на пострадалото дете К. след случилото
се с него както и защото, от другите свидетелски показания, от заключенията на
съдебно-психологичните експертизи, се установяват тези факти и обстоятелства
имащи значение за гражданските искове не само за К., но и за другите пострадали
малолетни лица.
В исковата молба до съда особеният
представител на малолетната пострадала С.И., адв.Н. е поискала присъденото обезщетение за неимуществени
вреди да бъде внесено на името на малолетната на влог в която и да било банка,
при условие сумата да се тегли от С. след навършвне на пълнолетието ѝ.
Съдът не се произнесе по това искане
на адв.Н., защото същото е недопустимо
поради това, че се отнася до изпълнение на присъдата в гражданско осъдителната
ѝ част след влизането ѝ в сила, което следва да се извърши в един
изпълнителен процес, а не в настоящото производство.
Присъдена бе и ДТ в размер на 320лв. върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като и разноските на
досъдебното и съдебно производство на основание чл.189 ал.3 НПК.
По изложените съображения Разградският
окръжен съд постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
НР