Решение по дело №3484/2017 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              /20.04.2018 год., гр. Варна

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесети февруари 2018 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

 при секретаря Женя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 3484 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Д.М.Д. ***, против Решение изх. № 17364435 от 21.11.2017г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, в частта, с която компетентният орган не се е съобразил с поисканата от жалбоподателя форма на предоставяне на информация, и непредоставяне на исканата такава в пълен обем. Релевирани са основанията по чл.146 т.4 и т.5 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят излага, че е поискал информацията, съдържаща се в Протокол №1702130 от 23.01.2017г, издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, да му бъде предоставена под формата „преглед на оригинала или копие“, като основната му цел е била да защити трудовите си права по реда на Кодекса на труда по заведеното от него гражданско дело по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КС пред РС-Варна, но в нарушение на чл.27 ал.1 от ЗДОИ сезираният орган му е предоставил достъп под формата на „писмена справка“, каквато не съществува в специалния закон. На следващо място излага, че ограничаването на предоставената му информация е незаконосъобразно поради липсата на изрично изразено несъгласие от третото лице – „Черно море“ АД. С тези аргументи се настоява за отмяна на оспореното решение и връщане на делото като преписка на административния орган, с определен от съда срок, в който същият да бъде задължен да предостави поисканата от жалбоподателя  обществена информация в пълен обем и в заявената от него форма. В открито съдебно заседание жалб.Д. се явява лично и поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения, и настоява за уважаването й, като твърди, че макар да не се отнася само до него, поисканата информация не е класифицирана такава, и за нея на е налице отказ от третото лице. Подобни съображения излага и в писмените си бележки.

Ответната страна – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, чрез процесуалния си представител ю.к.Д.О., оспорва жалбата като неоснователна и настоява за отхвърлянето й по съображенията, изложени в придружителното писмо изх.№18002472/15.01.2018г (л.12-13 по делото) към административната преписка. Твърди, че в конкретния случай липсва допуснато нарушение по специалния ЗДОИ при предоставяне на заявената от жалбоподателя информация, както и че такава в по-голям обем не следва да му бъде предоставяна, понеже ще бъдат засегнати интересите не само на работодателя му „Черно море“ АД, но и на множество други трети лица.

 

 

 

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалб. Д.Д. е подал сигнал с вх.№16284138/23.12.2016г до Дирекция «Инспекция по труда» - Варна относно работодателя си «Черно море» АД – Варна, с молба да бъде извършена проверка дали същият изплаща договореното трудово възнаграждение по количество и в срок, и за това, че не предоставя работно облекло. В отговор изх.№17006755/23.01.2017г от директора на местната дирекция Д. е уведомен, че по повод сигнала му е извършена проверка, и са описани резултатите от нея. По-конкретно – че към м.01.2017г «Черно море» АД изплаща поетапно дължимите трудови възнаграждения с касови ордери; че трудовите възнаграждения не са отразени във ведомостта за м.ноември 2016г, че е изплатена само част от възнаграждението за м.декември 2016г на работещите в предприятието, и че има забавяне за всички работници и служители. По отношение на работното облекло е посочено, че такова и лични предпазни средства се предоставят след заявка от ръководителите на отделните цехове, отдели и звена, като за новопостъпили работници и служители има забавяне на обезпечаването на работни облекла поради финансово затруднение. Д. е уведомен, че поради забраната да разкриват източника на сигнала, Дирекцията не може да задължи работодателя му да му изплати трудовото възнаграждение. Д. е уведомен също, че компетентните длъжностни лица са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в «Черно море» АД, и за констатираните нарушения са приложили съответните административни мерки за изплащане на трудовите възнаграждения, като са  ангажирали и административнонаказателна отговорност.

Началото на административното производство е поставено със заявление за достъп до обществена информация вх.№ 17294906/26.10.2017г до Изпълнителния директор на ИА «Главна инспекция по труда» - София, с което Д.Д. е поискал да му бъде предоставена наличната информация относно сигнала му с вх.№16284138/23.12.2016г, като му бъде предоставено копие на хартиен носител на индивидуалния административен акт за неизплатени трудови възнаграждения и неосигурено работно облекло за него и служителите и работниците.

С писма от 01.11.2017г на осн.чл.31 ал.2 вр.чл.5 от ЗДОИ сезираният компетентен орган е изискал изричното съгласие на «Черно море» АД за предоставяне на заявителя на информацията, съдържаща се в Протокол №1702130/23.01.2017г на дикеркотар на Д «ИТ» - Варна, респективно – в какъв обем да бъде предоставена същата, или пък изричното им несъгласие за това; и е уведомил Д., че във връзка с поисканото съгласие срокът му за произнасяне ще бъде удължен с 14 дни. В отговор с вх.№17301596/22.11.2017г до административния орган е постъпило становище от изп.директор на «Черно море» АД. Според изложено в него дружеството е стратегически обект в сектор «Икономика», определен съгл. ПМС №181/20.07.2009г и ПМС №48/16.03.2016г за такъв, свързан със сигурността и отбранителната способност, поради което евентуалнот оразкриване на информацията във връзка с изпълнение на предписанията по цитирания протокол ще наруши не само търговските интереси на дружеството, но и ще застраши националната сигурност. Твърди се, че всички данни, които се съдържат в поискания протокол, представляват държавна тайна съгл.чл.25 от ЗЗКИ, за опериране с които е необходим допуск по чл.45 от ЗЗКИ, с оглед на което е изразено категорично противопоставяне за предоставяне на информацията, изискана със заявление вх.№ 17294906/26.10.2017г от жалбоподателя.

С оспореното понастоящем Решение изх.№ 17264435/21.11.2017г Изп.директор на ИА „ГИТ“ – София е приел, че с оглед характера на исканата от Д.Д. информация, тя представлява обществена такава, а заявлението отговаря на изискванията по чл.25 ал.1 от ЗДОИ. По-нататък задълженият субект е изложил, че в законовия срок по преписката не е постъпило изрично писмено несъгласие от третото лице „Черно море“ АД за предоставяне на поисканата информация, но независимо от това е счел, че исканата информация е класифицирана такава или друга защитена тайна, позовавайки се на задължението си по чл.403 ал.1 т.1 от КТ да пази в тайна сведенията, станали им известни във връзка с упражняване на контрола по КТ, и по-конкретно – тези, съдържащи се в Протокол №1702130/23.01.2017г. Независимо от така приетото е счел, че доколкото ограничението в предоставянето на информацията на горецитираното основание не е абсолютно, предвид липсата на надделяващ обществен интерес по см.чл.37 ал.1 т.2 от ЗДОИ в конкретния казус, и с оглед изпълнението на законовата цел (да се създаде мнение за дейността на Инспекцията по труда като задължен субект по чл.3 от ЗДОИ), изпълнителният директор на ГИТ е взел решение да предостави информация в ограничението по чл.37 ал.2 от ЗДОИ при спазване интересите на третото лице, а именно частичен достъп до обществената информация в Протокол №1702130/23.01.2017г – номер и дата на издадения протокол от извършена проверка; броя на установените нарушения и предприетите принудителни административни мерки, както и нормативните актове, въз основа на които са издадени задължителните предписания; и нарушените нормативни актове. Постановено е информацията да бъде предоставена във вид на справка до 30 дни от датата на получаване на решението.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на доказателствата по административната преписка, които са последователни, взаимнообвързан ибезпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат други изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съгл.легалната дефиниция на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, „обществена информация“ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. В обхвата на понятието „обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.

В контекста на изложеното на първо място следва да бъде посочено, че заявлението за достъп до обществена информация е депозирано до задължен субект по см.чл.3 ал.1 от ЗДОИ, тъй като съгл.чл.399 ал.1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. В случая безспорно се касае за извършена проверка във връзка с неизплатени (в срок и изцяло) трудови възнаграждения на работници и служители в „Черно море“ АД, по повод подаден сигнал от Д.Д., резултатите от която са обективирани в Протокол №1702130/23.01.2017г. Независимо от липсата на същия по делото, съдът приема за безспорно съществуването и съдържанието му, тъй като то е признато от ответната страна – компетентен държавен орган, в кръга на чиито задължения е съставен този официален свидетелстващ документ.

На следващо място – за да е налице задължение за предоставяне на определена информация, тя трябва да е обществена по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, т.е. свързана с обществения живот в Република България, и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти. В разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ се съдържат легалните дефиниции на „официална” и „служебна” информация. Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл.10 ЗДОИ). Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). В контекста на изложеното, и предвид твърденията на задължения субект, че с Протокол №1702130/23.01.2017г. са дадени задължителни предписания и/или са приложени принудителни административни мерки спрямо работодателя „Черно море“ АД, съдът приема, че поисканата информация е официална такава по см.чл.10 от ЗДОИ.

Независимо от изложеното дотук, съдът в настоящия си състав приема, че в конкретния казус са налице обстоятелства, изключващи възможността на жалбоподателя да бъде предоставена поисканата от него информация в пълен обем – както от обективно, така и от субективно естество.

 Отделно от това в конкретния казус не е налице и надделяващ обществен интерес според легалната дефиниция на §1 т.6 от ДР на ЗДОИ,  според която такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 от Закона. Жалбоподателят не е мотивирал по никакъв начин искането си в този случай, поради което – макар да касае служебна, а не официалната обществена информация, каквато се търси в случая, съдът намира, че досежно неговото заявление не е налице и изключението, предвидено с чл.13 ал.4 от ЗДОИ.

Не на последно място, и единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед коментираното по-горе съдържание на Протокол №1702130/23.01.2017г. е очевидно, че освен данни за работодателя „Черно море“ АД, в него се съдържат такива и за други трети лица – работници и служители на дружеството. Предоставянето на заявената от Д. информация в пълен обем би резултирала в разкриване на данни и за тях, при липса на поискано и дадено съгласие от всяко едно физическо лице, чиито данни се съдържат в този официален документ.

В този контекст е и възприетото от съда субективно основание за неоснователност на заявлението на Д. за предоставяне на информацията, съдържаща се в Протокол №1702130/23.01.2017г. в пълен обем. Както вече беше посочено, нито със заявлението си, нито в хода на съдебното обжалване на постановеното решение Д. не е заявил легитимна цел за получаване на поискания достъп до обществена информация. Нещо повече – от изявленията му в откритото съдебно заседание по делото на 20.02.2018г е явно, че процесният Протокол №1702130/23.01.2017г. му е необходим, за да го представи като доказателство във воденото от него гражданско дело с предмет твърдяно незаконосъобразно прекратяване на трудовото му правоотношение с „Черно море“ АД, което според него е резултат на подадения от жалбоподателя сигнал до Д „ИТ“ – Варна за неизплатени възнаграждения и непредоставяне на работно облекло.

Поради изложеното съдът приема, че в случая с подаването на заявление за достъп до обществена информация може да се твърди наличието само и единствено на личен, частен интерес от страна на Д.Д. за запознаване с исканата обществена информация. Всичко, което не се обхваща от демонстрирания личен интерес, следва да бъде заявено, мотивирано и обосновано, което не е сторено в този случай. Напротив - жалбоподателят не само не е обосновал съществуването на обществен интерес за получаване на копие на хартиен носител на посочения от него документ, но дори директно признава, че същият му е необходим за лични цели. Това признание на самостоятелно основание изключва приложението на ЗДОИ в конкретния казус, тъй като снабдяването с посочената информация е възможно и следва да стане по друг ред – чрез отправено до гражданския съд в производството по чл.344 от КТ доказателствено искане за събирането на Протокол  №1702130/23.01.2017г. от издателя му като доказателство по делото. Като е постановил решение за частичен достъп до поисканата информация, без да е съобразил изложеното поради липса на данни към момента на произнасянето си, задълженият субект на практика се е произнесъл в полза на жалбоподателя, а за настоящия съдебен състав съществува забрана да влошава положението му. 

По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като неоснователна жалбата на Д.Д. против решението на задължения субект, с който му е предоставен само частичен достъп до информацията, съдържаща се в Протокол №1702130/23.01.2017г., и счита, че при постановяването на оспореното му решение административният орган е преценил правилно наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв съгл.чл.7 ал.2 вр.чл. чл.31 ал.4 от ЗДОИ. В производството по издаване на оспореното решение не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество по заявлението на жалбоподателя. В тази връзка като неоснователна се преценява жалбата и в частта относно формата на предоставената частично официална обществена информация – фактът, че информацията по протокола се предоставя частично, а не в пълен обем, обективно препятства възможността на Д. да бъде предоставено копие на протокола на хартиен носител, което на практика би обезмислило произнасянето на административния орган с решението си, тъй като би имало за резултат предоставяне на цялата налична в акта информация.

Искания за разноски не са направени от страните.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Д. ***, против Решение изх. № 17364435 от 21.11.2017г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, в частта, с която задълженият субект не се е съобразил с поисканата от заявителя форма на предоставяне на информация, и непредоставяне на исканата такава в пълен обем.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд-София.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: