Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.София,………………
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 с-в в закрито заседание на в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
по гр.д. № 790 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът твърди,
че с решение от 15.05.2012 год. по т.д.№55/2011г. Кюстендилски окръжен съд е
открил производство по несъстоятелност за „В.Б.Д." ЕООД, гр.Бобов дол с
произтичащите от това последици. Решението на съда е било обявено в ТР на
22.05.2012 г. под №20120522162305. Впоследствие е бил приет и утвърден План за оздравяване на
дружеството и производството по несъстоятелност е било прекратено, но с Решение
от 14.10.2019г. Кюстендилският окръжен съд е възобновил производството по
несъстоятелност и дружеството е било обявено в несъстоятелност. Решението е
било вписано в Търговския регистър на 15.10.2019г. При направения преглед и
анализ на търговските книги на несъстоятелното дружество установих сключването
на договор, по силата на който „В.Б.д.”ЕООД/н/ има вземания към „Л.“ЕАД.
Излага, че с
Договор за прехвърляне на вземане от 25.01.2012г. „Т.С.“ЕАД като цедент прехвърля на „В.Б.Д.”ЕООД като цесионер
вземане от „Л.-О.“ЕАД в размер на 566 103,17 лева /от които главница 527 431,37
лева и 38 671,80 лева/. Длъжникът „Л.“ЕАД не е платило задължението си към „В.Б.Д.”ЕООД.
С писмо до „Л.“ЕАД, изпратено на 04.02.2020г. е поканил в качеството на синдик
на „В.Б.Д.“ЕООД дружеството да плати, но писмото се върна в цялост с
отбелязване „преместен“.
Моли да се постави
решение, с което да бъде осъден „Л.“ЕАД да плати на „В.Б.д.”ЕООД/н/, гр.
Бобов дол сумата от 726 823,11 лева, от които 527 431,37 лева главница, 38
671,80 лева лихва по Договора от 25.01.2012г., както и 160 719,94 лева -
законова лихва върху главницата за периода 22.04.2017г. до датата на завеждане
на иска, както и законовата лихва от датата на завеждане на иска до датата на
плащане.
Тъй като предмет
на делото е вземането на „Т.С.“ЕАД от „Л.-О.“ЕАД, цедирано на ищеца, то същото
следва да бъде индивидуализирано по основание, т.е. правопорждащите го
факти, тъй като именно те ще бъдат
предмет на установяване в хода на процеса.
С уточнителната си молба от 20.07.2020 г. ищецът е посочи
договор за прехвърляне на вземане от 01.11.2010 г., по силата на който неговият
цедент е придобил вземането от трето, неуточнено лице. Това обаче не се явява уточнение на
исковата молба, тъй като отново не е очертано самото цедирано
вземане, а е въведен нов факт относно неговото транслиране.
Въпреки
многократно дадената на ищеца възможност за превеждане на исковата молба в
съответствие с изискванията на чл.127, ал.1 т.4 ГПК и предприетите от съда
действия по указване на съдействие на страната за уточняване на исковата молба,
включително допусната ССЕ, за който не е внесен депозит, ищецът не е изпълнил
указанията за отстраняване на нередовностите дадени в
протоколно определение от 28.01.2022 г. и с разпореждане от 26.04.2022 г.,
включително в продължения от съда срок, а и до настоящия момент.
Това налага нейното връщане в съответствие с
чл.129, ал.3 ГПК.
Р А З П
О Р Е Д И:
Връща
искова молба № 39152/04.05.2020 г. и прекратява производството по т.д.№ 790/20
г. на СГС.
Разпореждането
подлежи на обжалване в 1 седм. срок пред САС.
с-я: