№ 483
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500182 по описа за 2024 година
С решение № 4810 от 14.09.2023 г., по гр.д. № 13272/21 г., СГС, І-15 с-в,
осъжда ЗАД „Алианц България“ да заплати на И. П. Л. и на Е. П. Л. на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумите от по 80 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Е. П. Д. при ПТП на 25.01.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до 100 000 лв. и в частта за присъждане на законна
лихва върху главницата от 19.02.2019 г. до 28.10.2020 г.
Срещу решението, в частта, в която се отхвърля претенцията за законна
лихва, е постъпила жалба от И. П. Л. и Е. П. Л.. Считат, че съдът не е взел
предвид подаденото от ищците уведомление за застрахователното събитие,
получено на 19.02.2019 г., а претенцията е подадена на 13.10.2020 г. Сочат, че
съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ лихвата се дължи от по-ранната от двете дати.
Молят решението да се отмени в тази част и да се присъди лихва.
Срещу решението, в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от
ЗАД „Алианц България“, в която се сочи, че съдът не е съобразил, че за
присъждане на обезщетение е необходимо да е налице изключителност на
случая, която за настоящият казус не е налице. Подчертава, че ищците са над
1
30-годишни, живеещи отделно от баба си от времето на своето детство, имат
жив баща, а майка си са загубили преди 2 години. Като твърди, че се касае до
обичайни отношения на привързаност, застрахователят претендира да се
отмени решението в атакуваната част, евентуално да се намали размера на
обезщетението.
В писмени отговори страните оспорват взаимно жалбите си.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Ищците И. П. Л. и Е. П. Л. твърдят, че тяхната баба Е. П. Д., на 70 г.,
загинала при катастрофа на 26.01.2019 г. Твърдят, че от загубата й
претърпели значителни неимуществени вреди и претендират обезщетение в
размер на по 100 000 лв. за всеки от тях ведно с лихва от 19.02.2019 г. и
разноски.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД оспорва исковете по основание
и размер.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 25.01.2019 г. настъпило ПТП, при което пострадала
бабата на ищците Е. Д., която починала на следващия ден. Водачът на МПС
бил признат за виновен с влязла в сила присъда, като е прието, че загиналата е
допринесла с поведението си за инцидента. Няма спор също, че гражданската
отговорност на водача е застрахована при ответника.
Разпитан като свидетел е П. А. Л., баща на ищците. Разказва, че ищецът
И. Л. се родил докато свидетеля и жена му живеели в едно домакинство със
загиналата Е. и мъжът й. След 5 години те се преместили в друг апартамент,
собственост на Е., на около 250 м., където се родила и ищцата Е.. Свидетелят
сочи, че докато децата били малки, а той и съпругата му – студенти, Е. и
мъжът й И. гледали децата. През лятото те ходели с баба си на вилата. Когато
пораснали ищците имали съвместна дейност с Е. - във връзка с отглеждане на
билки, научна работа и публикации. През последните две години от живота
на дъщеря си (съпругата на свидетеля) Е. идвала непрекъснато в техния дом и
2
се грижела за нея, тъй като тя била болна от рак. Според свидетеля след
смъртта на майка им ищците засилили връзката с баба си, като член от това
семейство, и пренасочили родителското си отношение към нея, поддържали
сериозна връзка и разчитали на нея – ходели често при нея, пазарували й,
помагали й, виждали се по няколко пъти в седмицата. И. и Е. водели децата в
градинката пред блока да ги вижда баба им. На ищецът И. Л. бил дарен
апартамент от загиналата. Ищците били зле след инцидента, не успели да
видят баба си в болницата. Свидетелят пояснява, че от 2008 г. ищецът живее
в отделно жилище, а ищцата се отделила преди около 7-8 години. На
празници били непрекъснато заедно.
Св. Ц. С. Г., съпруг на ищцата, разказва, че Е. имала възможност да
посещава баба си всеки ден, чували се по телефона, имали близки отношения,
помагала в различни аспекти, движели тримата (ищците и баба им) различни
проекти по статии и научни трудове (подготвяли въпроси за телевизионни
предавания, редактирали трудове, създавали книжки, оформяли компютърно
формати, занимавали се с билки и пр.) Когато майка им - на И. и Е., починала
(пред 2017 г.) на тях им било трудно и може би в този аспект баба им станала
като втора майка за тях, помагали й, често ходели в тях, тъй като била с
отслабнал слух. Баба им била активен човек, в добро здраве, модел за
подражание, а загубата приели изключително тежко. Не били преживели
това, тъй като това което се случило и през 2017 г. и 2019 г. оставало за цял
живот. И двамата се затвори доста от към емоции. Пояснява, че не са живели
за дълъг период в едно домакинство, но когато ходели на гости и на вилата
били заедно.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 25.01.2019 г.
загинала бабата на ищците. Последните съгласно възприетите в съдебната
практика разрешения в тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, попадат в кръга на лица, имащи право да
претендират обезщетение за търпени болки и страдания от загуба на близък.
Въззивният съд приема, че в хода на производството обаче не се доказва
тяхната материално правната легитимация. За да бъде основателна
претенцията на ищците е необходимо да се установи, че се касае до
3
изключение, свързано със създадена трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и произтекли от неговата смърт извънредни и продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Предвидено според цитирания тълкувателен акт е, че
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е
прието, че „особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че макара и безспорно внуците да търпят мъка,
болка и да страдат от загуба на своята баба, не се касае до изключението,
отразено по-горе. Житейската ситуация в разглеждания случай не се
характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните отношения
между внуци и баба. Събраните доказателства установяват, че ищците са
били с баба си в близки, както лични така и делови отношения, като са имали
съвместни проекти. Вярно е, че когато те са били малки и докато родителите
им са посещавали лекции, баба им и дядо им са се грижели за тях, но това не е
било нетипично или необичайно състояние на фамилни отношения и
подкрепа. Следва да се отчита като факт това, че отглеждането на внуците е
4
било в период значително назад във времето (преди повече от двадесет
години), като понастоящем и двамата ищци са на средна възраст, имат свои
отделни домакинства, не съжителстват с баба си, не са в една семейна
единица. От гласните доказателства се установява, че ищците са поддържали
добри контакти с баба си, грижели са се за нея, общували са по лични поводи
и във връзка с техни хобита и съвместна издателска дейност. Тези отношения
обаче не могат да се идетифицират с такива, които са послужили на съдебна
практика да приеме, че се касае до изключителен случай, от категорията на
визираните в посоченото тълкувателно решение. Вярно е, че в показанията се
описва едно задружно и пълноценно общуване между баба и внуци, но не се
установяват нетипично сложили се обстоятелства, които в актуалната
практика на съдилищата са послужили за признаване на право на
обезщетение, като например внуци, отглеждани преимуществено от баби и
дядовци при отсъстващи или починали родители, по-големи братя и сестри,
изпълняващи функции на родители, братя и сестри, живеещи съвместно без
родители, близнаци и пр. В случая както се посочи, се установяват нормални
и близки отношения със загиналата, които нямат характер на извънредно
интензивни, или необичайно емоционални. Няма данни в живота на
родствениците да е имало такива събития, които по нехарактерен и нетипичен
начин да са създали отношения на засилена емоционална близост и
необичайно силна и извънредна привързаност между тях. Ето защо наличните
доказателства не могат да аргументират извод, че емоционалната връзка
между внуците и бабата им е от такова необичайно и необикновено естество,
че да се характеризира с визираната в ТР № 1 от 21.06.2018 г.
изключителност. Те не са били членове на едно домакинство, живеели са в
различни жилища, общували са като са си гостували, няма убедителни данни
отношенията им да са били в ежедневна близост и пр. Не може да се
възприеме тезата, че след загубата на тяхната майка ищците са прехвърлили
обичта си към фигурата на бабата. От една страна това е мнение на свидетеля,
от друга страна същото не се ползва с висока достоверност, тъй като ищците
не са били малолетни, не са установява да са демонстрирали силна
привързаност към фигурата на майка си, която да се прехвърлили със същия
интензитет и към своята баба.
С други думи не се доказва връзката между роднините да е била с
такова съдържание, че да наподобява на отношенията, установени в
5
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, които безспорно са
признати за такива, даващи основание за обезвреда на търпени
неимуществени вреди. Действително - добри отношения са били налице
(бабата е проявявала типичната за българската действителност грижовност
към внуците), безспорно ищците са засвидетелствали уважение и грижи на
възрастната си баба (проявявали са към нея внимание чрез посещения е
подкрепа), безспорно внуците и баба им са имали общи цели, проекти,
интереси и дейности, но това не е достатъчно за присъждане на обезщетение,
доколкото не се установи визираната по-горе изключителност на тези
отношения. Отделно от това по делото събраните данни относно конкретно
претърпените неимуществени вреди са оскъдни и схематични – няма
доказателства за тежък срив на ищците, необходимост от психологическа
подкрепа, драстична промяна в емоционален план, промяна на ежедневие,
среда и навици, необичайно преживяно високо ниво на стрес и пр.
Изложените по-горе аргументи са в унисон с практиката на настоящия
състав и по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., гр.д. № 1694/20 г., САС, 14
с-в, където също е прието, че наличието на привързаност и уважение,
характерни и общоприети за традиционното българско семейни и
отношенията между хората в различни степени на родство, не е достатъчно за
да се обоснове извод за материално правна легитимация на претендиращия
обезщетение. Необходимо според състава е наличие на изключителна по
характер връзка между загиналият и ищците, която да превишава по естество
обичайните отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини.
При така формираните изводи решението на градския съд, в частта, в
която искът е уважен следва да се отмени и да се отхвърли претенцията. В
този смисъл, въззивната жалба на ищците, относно лихвите, следва да бъде
отхвърлен, поради обстоятелството, че те съставляват акцесорна претенция, а
главната такава е счетена от настоящият състав за неоснователна.
При този изход на спора в настоящото производство се следват
разноски само на застрахователя - в размер такса от 3200 лв. и адвокатски
хонорар от 5 330 лв. с оглед възражение за прекомерност.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4810 от 14.09.2023 г., по гр.д. № 13272/21 г., СГС,
І-15 с-в, в частта, в която се осъжда ЗАД „Алианц България“ да заплати на
И. П. Л. и на Е. П. Л. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумите от по 80 000 лв.,
като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. П. Д. при ПТП на
25.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2020 г. до
окончателното изплащане, и в частта, в която ЗАД „Алинац България“ АД е
осъдено да заплати в полза на СГС сумата от 6600 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. П. Л., ЕГН **********, и на Е. П. Л., ЕГН
**********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, срещу ЗАД „Алианц
България“ за заплащане на сумите от по 80 000 лв. на всеки от тях, като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. П. Д. при ПТП на
25.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2020 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, в която е
отхвърлена претенцията на И. П. Л. и на Е. П. Л. за законна лихва за времето
от 19.02.2019 г. до 28.10.2020 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. П. Л. и на Е. П. Л. да заплатят на ЗАД „Алианц България“
разноски в размер на такса от 3200 лв. и адвокатски хонорар от 5 330 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7