№ 205
гр. Варна , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000324 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.729 ал.3 от ТЗ,
образувано по частна жалба на Национална агенция за приходите срещу определение №
260213 от 28.04.2021г. по търг.дело № 56/13г. по описа на Добрички ОС, с което е одобрена
сметка за разпределение по чл.717н ал.2 от ТЗ, обявена в търговския регистър на
08.07.2020г.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно.
Сочи че със сметката за разпределение е предвидено сумата от 33 500лв. до бъде
разпределена за удовлетворяване на вземанията на „С.Г.Груп“ ЕАД на основание чл.717н
ал.2 от ТЗ. Не оспорва, че за обезпечение на вземанията на „Първа инвестиционна банка“
АД е учредена договорна ипотека върху продадения от синдика в производството по
несъстоятелност поземлен имот с идентификатор № 51295.176.11, заедно с построената в
него едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор № 51295.176.11.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Недан, община Павликени. Учредената
ипотека обезпечава вземанията на банката от Х*И*Ц*. Не е спорно че ипотеката е
подновена с молба от 25.10.2016г. и че на 29.09.2020г. е вписан договор за цесия,
легитимиращ „С.Г.Груп“ ЕАД като кредитор на Цанкова. Твърди че от представените с
молбата на „С.Г.Груп“ ЕАД копие от изпълнителен лист от 06.10.2008г., издаден от
Великотърновски РС по ч.гр.дело № 2067/08г. и удостоверение по изпълнително дело №
20167260400035, се установява, че изпълнителното дело е образувано едва през 2016г., т.е.
от издаването на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело са изтекли
повече от пет години. Сочи че не са представени доказателства за спиране и/или прекъсване
1
на давността на вземането, установено с изпълнителния лист от 06.10.2008г., както и че не
са налице специалните основание, регламентирани в ТЗ за спиране и прекъсване на
давността, доколкото кредиторът, в чиято полза е разпределена сумата от синдика, не е
кредитор в производството по несъстоятелност на „Фарин“ ЕАД. Оспорва извода на съда по
несъстоятелността че с възражението за погасяване на вземането по давност НАП
упражнява чужди права.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което
определението на съда за одобряване на сметка за разпределение по чл.717н от ТЗ да бъде
отменено и сумата от 33 500лв. да бъде разпределена за удовлетворяване на вземания по
реда на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.
На основание чл.729 ал.2 от ТЗ препис от частната жалба е обявен търговския
регистър 12.05.2021г. по партидата на несъстоятелния търговец.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от заинтересования кредитор
„С.Г.Груп“ ЕАД със седалище гр.София, в който изразява становище че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в едноседмичен срок от обявяване на
обжалвания акт в търговския регистър и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
В производството по несъстоятелност на „Фарин“ ЕАД при осребряване на масата на
несъстоятелността е продаден недвижим имот на длъжника, представляващ краварник /земя
и сгради/, находящ се в с.Недан, община Павликени. Поземленият имот е с идентификатор
51295.176.11, а построената в него селскостопанска сграда е с идентификатор
51295.176.11.1.
Видно от нотариален акт № 33, том Х, рег.№ 5132, дело № 1435/2006г. собствениците
на имота Х*И*Ц* и М*Й*Ц* са ипотекирали собствения си имот за дълг на Х*Ц* за
обезпечение на нейни задължения за главници, лихви и разноски, произтичащи от договор за
кредит 96КР-АА-0150 от 22.11.2006г. Ипотекираният имот е придобит от несъстоятелният
търговец „Фарин“ АД с договор за продажба от 06.12.2006г., сключен по нотариален акт №
147, том Х, рег.№ 5317, дело № 1526/2006г. Не е спорно, че „Първа инвестиционна банка“
АД е прехвърлила вземането си на „С.Г.Груп“ ЕАД. Не е спорно че ипотеката е подновена,
както и че договорът за цесия е вписан в СВ.
Съставът на въззивния съд намира, че при така очертаните безспорни в
производството по несъстоятелност факти е налице хипотезата на чл.717н от ТЗ –
продаденият имот е част от масата на несъстоятелността, придобит е от длъжника „Фарин“
ЕАД, обременен с ипотека. Учредената ипотека за обезпечаване изпълнението на дълг на
праводателя на несъстоятелния търговец не поражда за кредитора вземане срещу
2
несъстоятелния длъжник, а предоставя на ипотекарния кредитор право да се удовлетвори по
предпочитание от цената на имота чрез продажба на недвижимия имот до размера на
непогасеното от кредитополучателя обезпечено задължение. Поради което и правата на
кредитодателя следва да бъдат реализирани по реда на чл.717н от ТЗ, преди вземанията на
всички кредитори на несъстоятелния търговец.
Единствената проверка, която следва да бъде извършена при сметка по реда на
чл.717н от ТЗ е налице ли са права на ипотекарния кредитор, противопоставими на
кредиторите на несъстоятелността. При установена по делото учредена от собственика на
имота ипотека за обезпечение на задължение за главница, лихви и разноски, до размера на
вписания дълг по ипотеката – цената от продажбата на ипотекирания имот е предназначена
да удовлетвори само ипотекарния кредитор, а кредиторите с приети вземания в
производството по несъстоятелност на едноличния търговец ще могат да бъдат
удовлетворени от горницата над посочения размер, в случай че има такава. Извън предмета
на настоящето производство е да се установи размера на дълга към третото лице, тъй като
припадащата се сума на обезпечения кредитор се заделя, запазва се от синдика и му се
предава едва след като се легитимира пред синдика с изпълнителен титул. И доколкото
продажната цена не превишава размера на обезпечения дълг по представения нотариален
акт цялата продажна цена следва да бъде заделена за ипотекарния кредитор.
За да бъде признато правото на удовлетворяване по реда на чл.717н от ТЗ в полза на
кредитора към момента на осребряване на имота, следва да съществува право на
предпочтително удовлетворяване от цената на ипотекирания имот. Доколкото вземането,
което се удовлетворява по този ред, не е вземане срещу длъжника в производството по
несъстоятелност, същото не подлежи на предявяване по реда на чл.685 и сл. от ТЗ, поради
което и не може да бъде оспорено от друг кредитор чрез възражение по реда на чл.690 от
ТЗ, респективно чрез предявяване на иск по чл.694 от ТЗ. Тъй като изготвяне на сметка по
чл.717н от ТЗ се извършва едва във фазата на осребряване на имуществото, за кредиторите е
невъзможно да се възползват и от исковете по чл.646 и 647 от ТЗ, за предявяване на които е
предвиден едногодишен срок от откриване на производството, а и същите обхващат само
ограничени хипотези, в резултат на които вземането може да бъде отречено.
Макар определението, с което е одобрена сметката, да подлежи на контрол от
въззивния съд, по реда на обжалване на определението по чл.729 вр. чл.717н ал.2 от ТЗ не
може да бъде разрешен със сила на присъдено нещо материалноправния спор между
конкуриращите се кредитори, относно съществуването на вземането. При съдебния контрол
върху преценката на синдика, съдът е ограничен в рамките на правомощията по
разглеждане на възражения срещу сметка. Ако спорът засяга самото материално право,
обезпечено с ипотеката, спорът между кредиторите, неучаствали в издаването на
изпълнителните титули, обвързващи длъжника, следва да се разреши по исков път. Ето защо
настоящият състав на въззивния съд намира, че поради липса на уредена в ТЗ възможност за
оспорване вземането на кредитор по чл.717н от ТЗ, с оглед разпоредбата на чл.621 от ТЗ, за
3
кредиторите засегнати от това разпределение е допустима защитата предвидена в чл.464
ал.1 от ГПК. Именно там следва да бъде разгледано и възражението на кредитора на
несъстоятелния търговец за погасяване на вземането на кредитора на третото лице. Мнение
на настоящия състав на съда е че кредитор на несъстоятелния търговец е легитимиран да
направи възражение за погасяване по давност на вземането на ипотекарен кредитор на трето
лице. На основание чл.134 от ЗЗД е допустимо кредитор да упражни правото на възражение
на длъжника за изтекла погасителна давност спрямо вземането на друг кредитор, тъй като
това право няма строго личен характер. Подобно разрешение, но по отношение на
придобивната давност е дадено в разяснителната част на т.3 от тълкувателно решение № 4
от 17.12.2012г. по тълк.дело № 4/12г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на така изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260213 от 28.04.2021г. на Добрички ОС по
търг.дело № 56/13г. за одобряване на сметка за разпределение по чл.717н ал.2 от ТЗ, обявена
в търговския регистър под № 20210305085656.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4