Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260059/07.12.2020
г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание на 25.11.2020 год, проведено на год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. №
419/2020, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е въззивна жалба от П.Х.П. чрез адв. Д.П. *** срещу решение №
260 255/31.07.2020 год по гр.д. № 2149/2020 год на Окръжен съд Варна.
Оспорват се като незаконосъобразни и неправилни изводите на съда, че процесният
имот е бил частна държавна собственост, отреден за жилищно строителство и за
обществени благоустройствени мероприятия на общините съгласно предвижданията на
действащия към датата на влизане в сила на ЗОС подробен устройствен план.
Посочва се, че при съставянето на акта за общинска собственост общината не се е
позовала на § 42 от ЗОС, а като основание е посочен чл. 59 ал.2 от ЗОС.
Недоказан е останал фактът, че държавата е била собственик на имота към момента
на влизане в сила на § 42 от ЗОС и поради това тази разпоредба е неприложима.
По
изложените мотиви моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявеният иск бъде уважен с присъждане на разноските за двете инстанции.
Отговор
на жалбата не е постъпил.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че възивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима
Предявен е отрицателен установителен иск от П.Х.П. ***
за приемане за установено, че последната не е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, с идентификатор 10135.2555.2626, с площ от 1125
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор 10135.2555.2622,
номер по предходен план: 1503, квартал 22, парцел IX-1503, при съседи: ПИ
10135.2555.98, 10135.2555.103, 10135.2555.2623, 10135.2555.2625 и
10135.2555.99, на основание чл.124 ал.1 ГПК.
Изложените в исковата молба
фактически твърдения за така предявения иск, вкл. и досежно избраната форма на
защита са, че от 2000 г. ищецът владее имота, и това владение е продължило
непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, в резултат на което твърди,
че е станал собственик на същия на основание изтекла в негова полза придобивна
давност. По повод предприети действия за снабдяване с констативен нотариален
акт ответната страна е оспорила правото й на собственост, претендирайки, че
имотът е частна общинска собственост, за което е съставен и АОС №
8140/10.02.2015 год. Сочи, че с оглед на това е възпрепятстван да удостовери правата
си върху процесния имот, поради което и е предявил настоящия иск.
В отговора на исковата молба
ответникът е оспорил иска и се е позовал на придобиване правото на собственост
върху процесния имот ex lege по силата
на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, а именно: според предвижданията на действалите към датата на
приемането на тази норма планове, имотът попада в територия, отредена за
обществено обслужване, с оглед на което по силата на закона е станал общинска
собственост. В условия на евентуалност е изтъкнал, че ищецът не е могъл да
придобие процесния имот по давност поради въведения
мораториум по §1 ЗД на ЗС.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от
ТР № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК правен интерес от отричане правото на
собственост на ответната страна е налице когато ищецът твърди наличието на
самостоятелно право, различно от оспорваното,
чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването
му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Претендираното от ищеца право може да е идентично по съдържание с оспорваното
право на ответника (и двете страни твърдят, че са собственици на вещта) или да
е различно по съдържание, но признаването и упражняването му да е
възпрепятствано от претенцията на ответника. Коментираното тълкувателно решение
приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице и в защита на фактическо състояние (напр. при смутено
владение), както и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно
основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
Наличието
на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат. При недоказването им и доколкото правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск,
производството по предявения отрицателен иск подлежи на прекратяване като
недопустимо. Тази постановка е валидна в хипотезите, когато правният интерес се
обосновава с твърдения, че ищецът е носител на самостоятелно право, различно от
спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие
процесния имот при отричане правата на ответника.
В настоящата хипотеза въззивникът твърди, че е
собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност, но поради
наличието на съставен акт за общинска собственост не може да се позове на това
придобивно основание чрез снабдяването с констативен нотариален акт. Отчитайки
въведения с §1 от ЗД на ЗС мораториум за придобиване по давност на имоти частна
държавна или общинска собственост, съдът намира, че е налице хипотезата на
визираната в ТР 8/2012г. възможност за придобиване на процесния имот на
оригинерно основание при условие, че бъдат отречени правата на ответника. До
отричане на тези права със сила на присъдено нещо владелецът не може да се
позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя и правния
му интерес от предявения иск. Ето защо фактите, които въззивникът следва да
докаже, за да обоснове правния си интерес от избраната форма на защита са
единствено продължило в срока по чл.79 ЗС владение като фактическо състояние,
при прилагане презумцията на чл.69 ЗС, но не и дали действително е собственик
на спорния имот.
Такова доказване
ищецът не е провел, въпреки дадените от съда изрични указания в доклада по делото. В съдебното заседание на 09.07.2020 год той
се е отказал от гласните доказателства, допуснати с определение №
658/18.02.2020 год за установяване на упражняваната фактическа власт върху
имота.
Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при
всяко положение на делото. Ако констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът
прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и
отричано от ищеца вещно право.
С оглед горното
настоящият състав намира, че не са доказани фактите, обосноваващи правния
интерес от водене на отрицателния установителен иск, поради което
първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото
да се прекрати.
При
този изход на спора и на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 450
лв,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 260 255/31.07.2020 год по гр.д. № 2149/2019 год на Окръжен съд
Варна, г.о. и
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА
П.Х.П. с ЕГН ********** *** ЕИК ********* разноски за настоящата инстанция в
размер на 450 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.