Р
Е Ш Е Н И Е
№ 783 /20.07.2023 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 05.07.2023
г., в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина Димитрова
като разгледа докладваното
от съдия Григоров административно дело № 790 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от А.Ж.Ж.,
ЕГН **********,***, чрез адв. В.С. ***, с адрес за кореспонденция гр. Бургас,
ул. Хан Аспарух №1, против решение на директора на ТП НОИ Бургас с изх. № 2112-02-36#7 от 05.03.2023 г., с което е оставено в сила разпореждане
№ 2112-02-36#4 от 03.02.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП НОИ Бургас,
с което на жалбоподателя е отказана лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
В жалбата се описва, че към момента Ж. е на 45 г. с осигурителен стаж
13 г. 3 м. и 2 д. Същият е с общо заболяване и водеща диагноза
М 87 „остеонекроза” и с ортопедични импланти на двете тазобедрени стави, от които: първата, поставена през 2003 г., а
втората през 2022 г. Сочи се, че към момента на поставянето на втория
ортопедичен имплант на Ж. била определена намалена работоспособност – 75 % и
неправилно с ЕР № 91333/13.12.2022 г. било прието, че инвалидизирането
настъпило на 15.03.2004 г. (след поставяне на първия ортопедичен имплант). При заявяването
на пенсията, административният орган следвало да вземе предвид съвкупно възрастта,
осигурителния стаж и медицинската диагноза. Като взел предвид само едно от тях,
вместо и трите кумулативно, административният орган неправилно отказал
отпускане на заявената пенсия. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане
на преписката на административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. С., която поддържа жалбата и направените
искания. Претендира разноски.
Ответникът, директор на ТП НОИ Бургас, редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт Димитрова. Представя
административната преписка. Оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена.
Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Факти:
С ЕР № 1111/01.04.2004 г. на ТЕЛК
към МБАЛ Бургас (л.18) на жалбоподателя Ж. била определена 82,85 % трайно намалена
работоспособност, без чужда помощ, дата на инвалидизиране – 15.03.2004 г. и срок
на инвалидността до 01.04.2007 г.
С ЕР № 0743/27.03.2007
г. на ТЕЛК към МБАЛ Бургас (л.30) здравословното състояние на жалбоподателя било
преосвидетелствано и била определена 50 % трайно намалена работоспособност с дата
на инвалидизиране 15.03.2004 г. и срок на инвалидността – пожизнен.
С ЕР № 0633/02.07.2010 г. на НЕЛК
(л.33), ЕР № 0743/27.03.2007 г. било отменено по отношение на оценката на
работоспособността и срока на инвалидност. Била определена 56 % трайно намалена
работоспособност, дата на инвалидизиране 15.03.2004 г. и срок на инвалидността
до 01.03.2011 г.
С ЕР № 0831/23.03.2011 г. на ТЕЛК
към МБАЛ Бургас (л.41) здравословното състояние на жалбоподателя било
преосвидетелствано и била определена 50 % намалена работоспособност, дата на инвалидизиране
15.03.2004 г. и срок на инвалидността – пожизнен.
С ЕР № 0960/15.04.2015 г. на ТЕЛК
към МБАЛ Бургас (л.48) здравословното
състояние на жалбоподателя било преосвидетелствано и била определена 50 %
намалена работоспособност, дата на инвалидизиране 15.03.2004 г. и срок на
инвалидността – пожизнен. Експертното решение било обжалвано по реда на чл. 112
от ЗЗ.
С ЕР № 0108/19.02.2016 г. на НЕЛК
(л.53) било отменено ЕР № 0960/15.04.2015 г. по отношение на оценката на
работоспособността и срока на инвалидността. Била определена 51 % трайно намалена
работоспособност, дата на инвалидизиране 15.03.2004 г. и срок на инвалидността –
01.04.2018 г.
С ЕР № 90988/17.10.2022 г. на ТЕЛК
към УМБАЛ Бургас (л.56) била определена 50 % трайно намалена работоспособност, дата
на инвалидизиране 15.03.2004 г. и срок на инвалидността – пожизнен.
През 2022 г., поради влошено здравословно
състояние, било извършено преосвидетелстване и с ЕР № 91333/13.12.2022 г. на ТЕЛК
към УМБАЛ Бургас (л.65) била определена 75 % трайно намалена работоспособност, дата
на инвалидизиране 15.03.2004 г. и срок на инвалидността – пожизнен.
С решение № 0468/24.01.2023 г.
(л.69) по чл.98 от КСО медицинска комисия при ТП НОИ Бургас потвърдила оценката
на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на
инвалидизиране и срока на инвалидността.
Със заявление вх.№ 2112-02-36/17.01.2023 г. (л.62)
жалбоподателят Ж. сезирал директора на ТП НОИ Бургас с искане за отпускане на
лична пенсия за инвалидност. Посочил, че не получава друга пенсия и няма
осигурителен стаж, придобит в друга държава. Описани са приложенията към
заявлението (л.64).
С разпореждане изх. № 2112-02-36#4 от
03.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП НОИ Бургас заявената
пенсия за инвалидност поради общо заболяване била отказана (л.138). Според
пенсионния орган с решение № 91333/13.12.2022 г. ТЕЛК Бургас определила на Ж.
75 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 15.03.2004 г. и
срок на инвалидността – пожизнен. Към датата на инвалидизиране Ж. бил на 26 г.
01 м. 21 д. Представеният от лицето стаж до тази дата бил 1 г. 05 м. 25 д.,
което било по-малко от изискуемия по чл.74, ал.1, т.3 от КСО, поради което не
се следва пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
А.Ж. подал жалба срещу разпореждането
до директора на ТП НОИ Бургас (л.132-133). С процесното решение (л.13) същото
било оставено в сила. Решаващият орган приел, че в конкретния случай, изводът за необходимия
осигурителен стаж бил обусловен от приетата с ЕР на ТЕЛК № 1111/01.04.2004 г.
(л.18) и последващите, дата на инвалидизиране – 15.03.2004 г. Последното ЕР №
91333/13.12.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас (л.65), елемент от което била
определената с него дата на инвалидизация, било индивидуален административен
акт, не било обжалвано и влязло в сила. Така определената с него дата на
инвалидизиране била обвързваща за пенсионния орган, който нямал правомощия да
определя тази дата. Към датата на инвалидизиране Ж. бил на 26 г. 01 м. 21 д. и
имал 1 г. 05 м. 25 д. осигурителен стаж, а след тази дата още 10 г. 03 м. 08 д.
Изложени са мотиви, че Ж. не отговарял на едно от изискванията на чл.74, ал.1,
т.3 от КСО, а именно – до датата на инвалидизирането да има не по-малко от 3 г.
осигурителен стаж.
Решението било съобщено на жалбоподателя чрез
упълномощен представител адвокат С. на 12.04.2023 г. (л.16).
Правни изводи:
Жалбата до съда е подадена по поща, чрез административния
орган, на 25.04.2023 г. (л.4). Същата е процесуално допустима, подадена в срок
от лице, което е адресат на оспорения административен акт. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО, в
предвидената писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването.
Подробно са обсъдени и отхвърлени като неоснователни възраженията, изложени в
жалбата на А.Ж. против разпореждане изх.№ 2112-02-36#4
от 03.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП НОИ Бургас.
Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорения акт. Правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно чл.73, предл. първо
от КСО правото на пенсия за
инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, като пенсия се отпуска за
срока на инвалидността.
Съгласно чл.74, ал.1 от КСО, осигурените придобиват
право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили
работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането,
а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата
на заявлението по чл.94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на
ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на
осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст – една година;
3. до 30-годишна възраст – 3 г.;
4. (Решение № 5 на КС на РБ от 29.06.2000 г. установява
несъответствие с разпоредбите на чл.5, ал.2 от конвенции № 37 и 38 на
Международната организация на труда - ДВ, бр. 55 от 2000 г., изм., бр. 64 от
2000 г.) над 30-годишна възраст - 5 години.
Спорът между страните е относно датата
на инвалидизиране на жалбоподателя Ж., съответно налице ли са изискуемите от
закона предпоставки към тази дата за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
От една страна административният
орган приел, че юридическият факт – инвалидизиране настъпил на 15.03.2004 г.
Тази дата била определена с ЕР № 1111/01.04.2004 г. на ТЕЛК към МБАЛ Бургас (л.18), като след
преосвидетелствания и обжалвания на последвалите експертни решения с последното
от тях № 91333/13.12.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас (л.65) била определена 75
% трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизиране 15.03.2004 г. и срок
на инвалидността – пожизнен. Позовавайки се на описаните факти, органът приел,
че към датата на инвалидизиране жалбоподателят бил на 26 г. 1 м. 21 д. и имал 1
г. 5 м. 25 д. осигурителен стаж. Така към момента на подаване на заявлението (л.62) не отговарял на изискването на чл.74, ал.1, т.3 от КСО за наличие на 3 г.
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране.
От своя страна жалбоподателят
мотивира теза, според която неправилно органът приел за дата на
инвалидизирането 15.03.2004 г., определена с ЕР № 1111/01.04.2004 г. на ТЕЛК
към МБАЛ Бургас (л.18). Не оспорва, че тогава бил на 26 г. и имал 1 г. 05 м. 25
д. осигурителен стаж. При протезирането през 2022 г., с ЕР № 91333/13.12.2022
г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас (л.65), била определена 75 % намалена
трудоспособност, вече бил на 45 г. с общ осигурителен стаж 13 г. 3 м. и 2 д. и с ЕР неправилно била приета дата на
инвалидизиране – 15.03.2004 г. Това довело до неправилно отчитане на възрастта,
осигурителния стаж и новия процент намалена работоспособност при процесното заявяване
на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване.
Към момента на ЕР №
1111/01.04.2004 г. на ТЕЛК към МБАЛ Бургас (л.18), с което за дата на
инвалидизацията на жалбоподателя била определена 15.03.2004 г., обществените
отношения относно експертизата на трайно намалената или загубена
работоспособност (инвалидност) са били предмет на уредба с Наредба за експертизата на работоспособността (приета с ПМС № 133 от 17.07.2000 г., обн., ДВ, бр.61 от
25.07.2000 г., отм., бр. 47 от 7.06.2005 г.).
Съгласно чл.100, ал.1 от тази наредба, дата на
инвалидизиране се определя, когато се определя процент на загубена работоспособност.
В конкретния случай с ЕР № 1111/01.04.2004 г. на ТЕЛК към МБАЛ Бургас (л.18) бил определен
процент загубена работоспособност – 82,85 %, съответно била определена дата на
инвалидизиране – 15.03.2004 г. Така определената дата на инвалидизиране не е
била променяна през годините с последвалите ЕР за преосвидетелстване
здравословното състояние на жалбоподателя, които решения са били постановявани
при последователното действие на различни наредби, които уреждали същите
обществени отношения. С последвалите ЕР изменения били извършвани единствено по
отношение на процента загубена работоспособност,
но не и относно датата на инвалидизиране.
Последното ЕР № 91333/13.12.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас (л.65), с което здравословното състояние на жалбоподателя било
преосвидетелствано е прието при действието на Наредба за медицинската
експертиза (приета с ПМС № 120 от 23.06.2017
г., обн., ДВ, бр.51 от
27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., последно изм. и доп., бр. 59 от 16.07.2021 г., в
сила от 16.07.2021 г., бр. 10 от 31.01.2023 г., в сила от 31.01.2023 г.).
Съгласно чл.61, ал.1, т.4 от
Наредбата, експертизата на трайно
намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно
намалената работоспособност (дата на инвалидизиране).
Съгласно чл.70, ал.1 от Наредбата,
дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена
работоспособност (вид и степен на увреждане).
С ЕР № 91333/13.12.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас (л.65), с оглед новонастъпилите обстоятелства –
ендопротезиране на двете ТБС по повод остеонекроза и за коксартроза бил
определен нов, по-висок процент загубена работоспособност = 75 %, но датата на
инвалидизиране на жалбоподателя – 15.03.2004 г. не
била променена. По делото няма данни и твърдения това ЕР да е било обжалвано,
както и няма данни и твърдения тази дата да е променяна по реда на чл.71 от действащата Наредба за
медицинската експертиза. Съдът приема, че след като ЕР № 91333/13.12.2022 г. на ТЕЛК към
УМБАЛ Бургас (л.65) изобщо не било обжалвано и в частност в частта относно
вписаната дата на инвалидизиране – 15.03.2004 г., то същото е влязло в сила. В тази връзка неоснователни са възраженията на
жалбоподателя относно приетата датата на инвалидизиране. В жалбата е посочено
(л.4, стр.2), че неправилно с ЕР № 91333/13.12.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас (л.65) била приета дата
на инвалидизиране – 15.03.2004 г., което пък довело следваща грешка – към тази
дата да бъде съобразяван законово изискуемият стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С това възражение се твърди
неправилност/незаконосъобразност на ЕР № 91333/13.12.2022 г. на ТЕЛК към
УМБАЛ Бургас (л.65), което обаче не може да бъде предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производство. Както беше посочено, същото не е обжалвано и е
влязло в законна сила. В конкретния
случай, меродавно е наличието на решение на ТЕЛК/НЕЛК, в което по силата на чл.61, ал.1, т.4 от Наредба за медицинската
експертиза се определя и началната дата на трайно намалената
работоспособност (дата на инвалидизиране). Единствено решението на ТЕЛК/НЕЛК е
признатият от закона административен акт, обвързващ административния орган
относно установените в него факти, имащи значение при отпускане на пенсия в
случай като настоящия (в този смисъл Решение № 3548 от 4.04.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 6655/2022 г.).
Предвид така определената дата на инвалидизиране и
предвид разпоредбата на чл.73 от КСО, както и доколкото
жалбоподателят не е ангажирал доказателства за друга дата на инвалидизиране чрез
оспорване на решението на ТЕЛК, правото му на пенсия за инвалидност се поражда
от датата на инвалидизирането. Следва да се отбележи, че трайната
неработоспособност на жалбоподателя, нейната степен, обуславяща инвалидизиране
и датата на настъпването му, са определени от компетентен експертен орган, по
предвидения в Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза ред и
не е в правомощията на съда в настоящото производство да ревизира преценката на
този орган, включително по отношение датата на инвалидизиране. С оглед на това
правилно администартивният орган приел, че изискванията на чл.74, ал.1, т.3 от КСО за
осигурителен стаж следва да се преценяват към 15.03.2004 г. и в този смисъл
правилна е преценката, че към датата на инвалидизиране жалбоподателят не е имал
необходимия осигурителен стаж.
При този изход на спора, искането за присъждане на
разноски от оспорващата страна е неоснователно. Ответникът претендира заплащане
на юрисконсултско възнаграждение, поради което, на основание чл.143 и чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати такова в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ж.Ж., ЕГН **********,***, против
решение на директора на ТП НОИ Бургас с изх. № 2112-02-36#7 от 05.03.2023 г., с което е оставено в сила
разпореждане № 2112-02-36#4 от
03.02.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП НОИ Бургас.
ОСЪЖДА А.Ж.Ж., ЕГН **********,*** да заплати на НОИ
София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва от всяка от страните пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: