Номер 147919.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София3-ти търговски
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002247 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Боге стил“ ООД (н), с
която обжалва решение № 564 от 08.04.2020 г., постановено по т.д. № 1 962/19 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което признато за установено по
иска, предявен от „Еф Ер сървисис“ АД срешу „Боге стил” ООД, с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че решението, прието и обективирано в протокол от общо събрание на „Боге
стил” ООД от 26.09.2019 г. по т. 1 от дневния ред - за изключване на съдружника „Еф Ер
сървисиз“ АД - е нищожно на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ, отменил е по иска, предявен от
„Еф Ер сървисиз“ АД срешу „Боге стил” ООД, с правно основание чл. 74 ТЗ, решението по
т. 2 от дневния ред на общото събрание на „Боге стил” ООД от 26.09.2019 г. - за
преразпределние на дяловете на съдружника „Еф Ер сървисиз“ АД и е осъдил „Боге стил”
ООД да заплати на „Еф Ер сървисиз“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160 лв.,
представляваща разноски за държавна такса по делото.
В жалбата се твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Твърди,
че изводите на съда по първия иск са формирани в нарушение на чл.236, ал.2 ожт ГПК, тъй
като съдът не е обсъдил представеният в съдебно заседание констативен протокол. Твърди,
че ако съдът бе обсъдил така представеният протокол, то обоснованият извод е за спазване
на предвидената от закона форма на протокола от общото събрание -0 писмен с нотариална
заверка на подписите и съдържанието. С оглед на това твърди, че решението на ОС на
съдружниците е валидно и законосъобразно и иска следва да се отхвърли. Отхвърлянето на
главния иск и приемането за спазена форма на протокола правят неоснователен и втория
обективно съединен иск. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Въззиваемата страна „Еф Ер сървисиз“ АД оспорва подадената жалба. Твърди,
че съдът е основал решението си на представените със заявлението за вписване към ТР
писмени доказателства, от които е видно, че протоколите са без нотариална заверка. С оглед
на това твърди, че изводите на съда са законосъобразни и моли да се постанови решение, с
което да се потвърди атакуваното. Претендира разноски за втората инстганция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
1
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.265 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 564
от 08.04.2020 г., постановено по т.д. № 1 962/19 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 3 състав, че съдът е признал за установено по иска, предявен от „Еф
Ер сървисиз“ АД срешу „Боге стил” ООД, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
решението, прието и обективирано в протокол от общо събрание на „Боге стил” ООД от
26.09.2019 г. по т. 1 от дневния ред - за изключване на съдружника „Еф Ер сървисиз“ АД - е
нищожно на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ, отменил е по иска, предявен от „Еф Ер сървисиз“
АД срешу „Боге стил” ООД, с правно основание чл. 74 ТЗ, решението по т. 2 от дневния ред
на общото събрание на „Боге стил” ООД от 26.09.2019 г. - за преразпределние на дяловете
на съдружника „Еф Ер сървисиз“ АД и е осъдил „Боге стил” ООД да заплати на „Еф Ер
сървисиз“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160 лв., представляваща разноски за
държавна такса по делото.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в чл. 26, ал. 3
от обявения в търговския регистър дружествен договор, е установено, че за обсъжданията и
решенията на общото събрание се води писмен протокол, който се подписва от
присъствалите съдружници. С така цитираната разпоредба на актуалния дружествен
договор, вписан в търговския регистър преди измененията на Търговски закон с ДВ бр.
105/2016 година, са въведени правила за начина на водене на протокол от ОС, но няма
предвидена писмена форма по см. на чл. 137, ал. 4 ТЗ.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към отговора
на исковата молба е представен констативен протокол 81, т.ІІІ, рег.№ 7 170 по описа на М.
К., нотариус, вписана под № № *** на НК. Видно от същият нотариусът е удостоверил
верността на преписа, снет от оригинал на официален (частен) документ. Видно от
представеният протокол от ОС на съдружниците нотариусът е удостоверил съдържанието
на протокола, представен от В. Т..
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения са предявени обективно съединени при условията на евентуалното
обективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1, предл.2 от ГПК за
установяване на нищожност на решението по т.1 и по т.2 от дневния ред на Общото
събрание на „Боге стил“ ООД, проведено на 26.09.2019 г., поради липса на предвидената в
закона форма и иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на посочените решения,
поради нарушение на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание.
С атакуваното решение № 564 от 08.04.2020 г., постановено по т.д. № 1 962/19
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е признал за
установено по иска, предявен от „Еф Ер сървисиз“ АД срешу „Боге стил” ООД, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че решението, прието и обективирано в протокол от общо
събрание на „Боге стил” ООД от 26.09.2019 г. по т. 1 от дневния ред - за изключване на
съдружника „Еф Ер сървисиз“ АД - е нищожно на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ, отменил е по
иска, предявен от „Еф Ер сървисиз“ АД срешу „Боге стил” ООД, с правно основание чл. 74
ТЗ, решението по т. 2 от дневния ред на общото събрание на „Боге стил” ООД от 26.09.2019
г. - за преразпределние на дяловете на съдружника „Еф Ер сървисиз“ АД и е осъдил „Боге
стил” ООД да заплати на „Еф Ер сървисиз“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
160 лв., представляваща разноски за държавна такса по делото.
В жалбата наведени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на
същото. Твърди се, че съдът не е обсъдил представените и събраните по делото писмени
доказателства в тяхната съвкупност, поради което е направил погрешен извод. Така
навадените твърдения за необсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдът в
настоящия си състав намира за основателни. Видно от доказателствата ответникът е
представил констативен протокол 81, т.ІІІ, рег.№ 7 170 по описа на М. К., нотариус, вписана
2
под № № *** на НК. С него нотариусът е удостоверил верността на преписа, снет от
оригинал на официален (частен) документ, а от представеният протокол от ОС на
съдружниците се установява, че нотариусът е удостоверил съдържанието на протокола,
представен от В. Т..
Така представените и приети от първоинстанционния съд писмени
доказателства не опровергават и разколебават крайния извод на съда по отношение на
липсата на предвидената в закона форма за протокола. С разпоредбата на чл.135, ал.4 от ТЗ,
в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2016 г. за взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение
първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена
писмена форма. Атакуваното решение е по т.2 от ал.2, тъй като с него е изключен като
съдружник ищецът по настоящето дело. Представеният и приет протокол, в който има
нотариална заверка не отговаря на изискванията на закона, тъй като с него е удостоверено
съдържанието на протокола от общото събрание и подписа на единия от съдружниците,
който го е представил. Липсва нотариално удостовиряване на подписите на останалите
съдружници, поради което и предвид законовото изискване за кумулативност на
удостоверяванията не може да се приеме, че с него е изпълнено задължението, произтичащо
от цитираната разпоредба на закона.
С оглед на изложеното и предвид съвпадането на крайните изводи,
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно в
тази част и като такова следва да се потвърди.
По отношение на основателността на подадената въззивна жалба, в частта, в
която се обжалва постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният
обективно съединен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, съдът в настоящия си състав
намира, че същата е неоснователна. Видно от обстоятелствената част на жалбата,
въззивникът не е навел конкретни доводи по отношение на незаконосъобразността на
решението в тази част, извън релевираните за незаконосъобразност по първия предявен иск.
С решението съдът установява действителното съдържание на материалното
правоотношение между страните, което по правило те могат да определят, притежавайки
разпоредителна власт по отношение на него, с възможност за упражняването на която
разполагат включително в рамките на процеса (например - като сключат съдебна спогодба).
Поради това обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно
спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на
което е разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК. Изключение в тази насока, съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само
задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни
норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на
правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес. В този
см. са задължителните за съдилищата указания дадени с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.. №
1/2013 г. на ОСГТК и ТР № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/17 Г., ОСГТК на ВКС.
Изпълнявайки задълженията си настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение
в тази част е законосъобразно, предвид липсата на нарушения на императивни правни норми
и определеният от въззивника обхват на въззивната проверка на правилността на решението.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски, съдът
3
намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Направеното от въззивника оспорване
на размера на претендираните о въззиваемата страна разноски съдът намира за
неоснователно. Осъществената защита е по два иска, за които се дължи минимален размер
от 1 200 лв. (чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения), а претендираното от страната е в размер на 960 лв. Ето защо
въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 960 лв., на основание чл.78 от ГПК.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 564 от 08.04.2020 г., постановено по т.д. № 1 962/19 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Боге стил“ ООД (н), ЕИК: ********* да заплати на „Еф Ер
сървисиз“ АД, ЕИК: ********* сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лв., на основание
чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесет дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4