Решение по дело №5109/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 221
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20194520105109
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             РЕШЕНИЕ

                                                                              

                                                               гр.Русе, 14.02.2020 г.

                                                   

 

 

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на  14 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5109 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът К.К.К. *** е предявил против ответника З.Д.К. *** иск за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между ищцата и ответника.

Твърди, че с ответника се разбрали да поема грижите по него и издръжката му, в замяна на което той да й прехвърли следния негов недвижим имот, а именно: УПИ XXVII /двадесет и седем римско/ от кв. 13 /тринадесет/, образуван в имот 211 /двеста и единадесет/ по кадастралния и регулационен план на гр. Ветово. ЕКАТТЕ 108303 /едно нула осем три нула три/, одобрен със заповед № 84 от 22.02.1985 г. на ИК на ОНС - гр. Русе, като УПИ има площ от 589,00 кв.м. /петстотин осемдесет и девет квадратни метра/ и е отреден за жилищно застрояване, заедно с построените в имота ЖИЛИЩЕ с площ от 62 /шестдесет и два/ кв.м., второстепенна постройка с площ от 52 /петдесет и два/ кв.м., и жилищна сграда с площ от 52 /петдесет и два/ кв.м., при граници за поземления имот: УПИ XXVIII от кв.13, улица, УПИ XXVI от кв.13, УПИ XXVII от кв.13, Срещу собствеността върху така посочения недвижим имот, аз поех задължението къмответника З.К. за гледане, всестранни грижи при болест и немощ, докато е жив, лично или чрез трето лице, като ответникът си запази правото на ползване на посочения по-горе недвижим имот. При посочените условия ние двамата сключихме Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 170, том I, рег. № 2317, дело № 151 от 08.04.2019 г. по описа на нотариус Любен Шипков, вписан под № 624 на НК , а в Служба по вписванията вписан под вх. № 4536, Акт № 52, том 12, дело № 2044, партидна книга - 4487.

Поддържа, че веднага след сключване на договора, по независещи от нея обстоятелства заминала да живее в Република Турция и е в невъзможност да изпълнява поетите задължения към ответника.

Моли съда да постанови решение с което да развали договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между ищцата и ответника.

  В срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът на основание чл.237, ал.1 от ГПК е направил признание на исковете по основание и размер.

Русенският районен съд, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установено е и не се спори, че между страните са съществували добри отношения. Същите към момента на сключване на договора са били прекратили брака си. Разбрали се ищцата да поеме грижите за ответника и издръжката му, в замяна на което той да й прехвърли своя недвижим имот, а именно: УПИ XXVII /двадесет и седем римско/ от кв. 13 /тринадесет/, образуван в имот 211 /двеста и единадесет/ по кадастралния и регулационен план на гр. Ветово. ЕКАТТЕ 108303 /едно нула осем три нула три/, одобрен със заповед № 84 от 22.02.1985 г. на ИК на ОНС - гр. Русе, като УПИ има площ от 589,00 кв.м. /петстотин осемдесет и девет квадратни метра/ и е отреден за жилищно застрояване, заедно с построените в имота ЖИЛИЩЕ с площ от 62 /шестдесет и два/ кв.м., второстепенна постройка с площ от 52 /петдесет и два/ кв.м., и жилищна сграда с площ от 52 /петдесет и два/ кв.м., при граници за поземления имот: УПИ XXVIII от кв.13, улица, УПИ XXVI от кв.13, УПИ XXVII от кв.13, Срещу собствеността върху така посочения недвижим имот, аз поех задължението къмответника З.К. за гледане, всестранни грижи при болест и немощ, докато е жив, лично или чрез трето лице, като ответникът си запази правото на ползване на посочения по-горе недвижим имот. При посочените условия ние двамата сключихме Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 170, том I, рег. № 2317, дело № 151 от 08.04.2019 г. по описа на нотариус Любен Шипков, вписан под № 624 на НК , а в Служба по вписванията вписан под вх. № 4536, Акт № 52, том 12, дело № 2044, партидна книга - 4487. Данъчната оценка на посочения недвижим имот е 3860,20 лв.

Не се спори от страните, че след сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, по независещи от ищцата обстоятелства, се наложило да замине и да остане да живее в Р. Турция при техния син, където да помага в отглеждането на децата му. Следователно в конкретния случай е налице изначална невъзможност от страна на ищцата да изпълни задълженията си по договора - да предоставя грижи и издръжка на ответната страна.

Деликатното от правна страна в настоящия казус, е че по принцип активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е както прехвърлителят, така и неговите наследници, тъй като при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява по отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права /ТР № 30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС; Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Ищците по делото са низходящи от първи ред на низходящ на общите наследодатели, починал преди тях, поради което са от кръга наследници, визирани в нормата на чл. 10 ал.1 от ЗН с признато право на заместване в наследяването и като такива притежават активна процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай обаче иска е предявен от лице, което не е прехвърлител и/или наследник на прехвърлителя, а такова, което е поело задължения по отношение на прехвърлителя за гледане и издръжка, срещу получения недвижим имот.

Въпреки това настоящият съдебен състав, счита така предявеният иск за допустим. Това е така, тъй като именно ищцата , която е поела задължение за гледане и издръжка, декларира, че не е изпълнявала задълженията и не възнамерява да ги изпълнява и занапред, както и направеното признание от прехвърлителя на недвижимия имот. От друга страна в конкретния случай липсва и правен способ по силата на който ищцата да бъде принудена да изпълни задълженията си. 

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато в този смисъл е и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС. За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.), а съгласно Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и липсата на парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност. Съгласно задължителната съдебна практика, установена с решение 20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО на ВКС издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя/без оглед на възможностите му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството му според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална такава, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.

Общият принцип, заложен в чл.87 ал.1 от ЗЗД, предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал.3. Договорът за издръжка и гледане е алеаторен такъв и с неговото сключване се прехвърля правото на собственост върху имота, като преобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението си по доставяне на грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на ищеца - нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и необходимите средства за издръжка и естеството на грижите.

На първо място следва да се посочи, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на страните, които съгласно чл.9 от ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. След като в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам. /в този смисъл е трайната съдебна практика: решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и др./

Както се посочи по-горе, изпълнението на задължението за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителят, поради възрастта си и здравословното си състояние, се нуждае от по-голям обем грижи и помощ.

Изложеното даде основание на съда да формулира извод, че в разглеждания казус е налице декларирано от ищцата пълно неизпълнение на поетите от нея задължения за издръжка и гледане, което е абсолютна предпоставка договорът да бъде развален. 

С оглед липсата на искания за разноски от страните съдът няма да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения, съдът

 

 

                                РЕШИ :

 

РАЗВАЛЯ сключения на 08.04.2019г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 170, том I, рег. № 2317, дело № 151 от 08.04.2019 г. по описа на нотариус Любен Шипков, вписан под № 624 на НК , а в Служба по вписванията вписан под вх. № 4536, Акт № 52, том 12, дело № 2044, партидна книга - 4487, с който З.Д.К. с ЕГН:********** е прехвърлил на К.К.К. с ЕГН:********** срещу задължение за издръжка и гледане, следния  недвижим имот: УПИ XXVII /двадесет и седем римско/ от кв. 13 /тринадесет/, образуван в имот 211 /двеста и единадесет/ по кадастралния и регулационен план на гр. Ветово. ЕКАТТЕ 108303 /едно нула осем три нула три/, одобрен със заповед № 84 от 22.02.1985 г. на ИК на ОНС - гр. Русе, като УПИ има площ от 589,00 кв.м. /петстотин осемдесет и девет квадратни метра/ и е отреден за жилищно застрояване, заедно с построените в имота ЖИЛИЩЕ с площ от 62 /шестдесет и два/ кв.м., второстепенна постройка с площ от 52 /петдесет и два/ кв.м., и жилищна сграда с площ от 52 /петдесет и два/ кв.м., при граници за поземления имот: УПИ XXVIII от кв.13, улица, УПИ XXVI от кв.13, УПИ XXVII от кв.13 на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на К.К.К. с ЕГН:********** да извърши отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания – гр.Русе, съгласно  чл.115, ал.2 от ЗС.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/