№ 1297
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110115745 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен от К. С. К.. срещу
В. П. Е., с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на дискриминационно
отношение – „п.“ и „т.“ на работното място, в периода * г. – 2019 г.,
установени в влезли в сила Решение № 408/ 03.10.2018 г. и Решение № 485/
16.09.2020 г. на К. з. к., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че в периода 2001 г. – 2020 г. ищцата заема
длъжност г. с. в Д. „М. а.“ – В.. В периода * – 2019 г. е подложена на
неравнопоставено и дискриминационно отношение от ответника, който е
административен ръководител на дирекцията. Твърди се, че с влезли в сила
решения на КЗД е установено неблагоприятно третиране под форма на п. по
см. на § 1, т. 3 ДР на ЗЗДискр. В резултат от посоченото дискриминационно
отношение, ищцата търпи морални вреди, изразяващи се в стрес,
безпокойство, страх от следващия работен ден, срам и неудобство, влошаване
на здравето.
Ответникът – В. П. Е., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК,
в който излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва
фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Възразява, че
действията му са свързани със спазване на определен ред при изпълнение на
трудовите задължения от страна на служителите на ИАМА. Позовава се още
на нарушаване на трудовата дисциплина от страна на ищцата. Оспорва и
1
факта на настъпване на вредоносния резултат. В евентуалност, релевира и
възражение за липса на причинно – следствена връзка между поведението на
ответника и вредоносния резултат, както и за прекомерност на претендирания
размер. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
С Решение № 485/ 16.09.2020 г., постановено по преписка № 82/ 2019 г.
е прието за установено, че ответникът В.Е. – д. на д. „М. а.“, гр. В. е допуснал
по – неблагоприятно третиране – „т.“ спрямо служителите на д. „М. а.“ – гр.
В., подали предходна жалба с вх. № * г. и допълнения към същата с вх. № *
по описа на КЗД.
С Решение № 408/ 03.10.2018 г., постановено по преписка № 88/ 2017 г.
е прието за установено, че ответникът В.Е. – д. на д. „М. а.“, гр. В. е допуснал
по – неблагоприятно третиране – „п.“ спрямо служителите на д. „М. а.“ – гр.
В., подали предходна жалба с вх. № 44-01-70/ 04.05.* г. по описа на КЗД.
Решенията са влезли в законна сила. Видно от мотивите на същите,
ищцата попада сред лицата, засегнатите от действията на ответника.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са
ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите М.
Р., Н. Д., А. С. Т. и А. А..
В показанията си свид. Р. излага, че познава ищцата от 2005 г., когато
постъпва на работа в „М. а.“. Пенсионира се през * г. Известна и е употребата
на обидни изрази от ръководителя. Ищцата умишлено е изолирана от
колектива. В резултат от отношението на ответника г- жа К. е подтисната,
обидена, много засегната. Отказва се от хобито си да пише, поради липса на
настроение и вдъхновение.
В показанията си свид. Д. излага, че познава ищцата от 2014 г., когато
постъпва на работа в „М. а.“. Твърди, че атмосферата на работното място се е
отразявала зле на ищцата. Срещите с д. също да давали негативно отражение
– влияели са върху настроението и, разстройвали са я. Ищцата се чуствала
притеснение и обида. Поради отношението на ответника е предпочела по –
ранно пенсиониране. Известни са му действия на ответника, целящи
унижаване на ищцата.
В показанията си свид. Т. излага, че работи в „М. а.“. Познава и двете
страни. Не са му известни и не е присъствал на срещи, при които ответника да
отправя обиди спрямо ищцата. Споделя впечатленията си за еднакво
третиране на всички служители от страна на административния ръководител.
Ищцата е изпълнявала поставените и задачи, в последния момент, имала
затлачена работа.
2
В показанията си свид. А. излага, че работи в „М. а.“. Познава и двете
страни, бил е пряк началник на ищцата. Споделя впечатленията си, че не се е
справяла добре с поставените задачи. Не са му известни и не е присъствал на
срещи, при които ответника да е упражнявал т. и да е отправял обиди спрямо
ищцата.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминацията.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
дискриминационно поведение на ответника, през релевирания период;
настъпване на твърдените вреди; причинно – следствена връзка между
действията на ответника и настъпване на твърдените вреди; размерът на
претенцията.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си, в т. ч., че поведението му спрямо ищцата е в пряка
връзка с изпълнение на трудовите му функции.
В настоящата хипотеза, дискриминационните действия на ответника е
установени с влезли в сила решения на К. з. д., поради което въпросите
осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, не подлежат на
преразглеждане в настоящото производство. Съдебната преценка е
ограничено единствено до обстоятелствата причинени ли са вреди на ищеца,
какво е естеството им, причинно – следствената им връзка с
дискриминационното нарушение, и какъв е размерът на обезщетението. В
този смисъл е и Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/ 2013
г., IV г. о., ГК.
Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени
вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и
разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на увреждането,
начинът и периода на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и
моралните страдания, икономическите условия и други.
В случая, от ангажираните в хода на процеса гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелите Р. и Д., кредитирани като обективни,
последователни и вътрешно логични, се установява засягане на моралната
3
сфера на ищцата, в резултат на поведението на ответника. В разглеждания
период -* г. – 2019 г., в резултат от осъществяваните от ответника „п.“ и „т.“,
ищцата често се е разстройвала, чувствала се е потисната и унижена.
Ежедневно, на работното място е изпитвала стрес и тревожност. Установени
са и последващи негативни последици – невъзможност за изпълнение на
любими хобита.
Ето защо, след съобразяване на периода и интензитета на претърпените
вреди, се налага извода, че дължимото на ищцата обезщетение за
причинените и, в резултат на дискриминационното поведение на ответника,
вреди е в размер на 4000.00 лева.
По изложените съображения се налага извод за частична
основателност н а предявеният иск, като същия следва да бъде уважен за
сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „п.“ и „т.“ на
работното място, в периода * г. – 2019 г., установени в влезли в сила Решение
№ 408/ 03.10.2018 г. и Решение № 485/ 16.09.2020 г. на К. з. к., на основание
чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр.
Претенцията за присъждане на горницата над тази сума, до пълния
предявен размер от 5000 лева, е неоснователна, поради което и следва да бъде
отхвърлена, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция
за присъждане на законната лихва върху уважената част от главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца извършените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, определено съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника извършените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 140 лева, определено съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Е., ЕГН: **********, с адрес * да заплати на К. С. К..,
ЕГН: **********, с адрес: * сумата от 4000 (четири хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на дискриминационно отношение – „п.“ и „т.“ на работното място, в периода
* г. – 2019 г., установени в влезли в сила Решение № 408/ 03.10.2018 г. и
Решение № 485/ 16.09.2020 г. на К. з. к., ведно със законната лихва, считано
4
от датата на предявяване на иска, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. К.., ЕГН: **********, с адрес: *
срещу В. П. Е., ЕГН: **********, с адрес * иск за присъждане на горницата
над 4000 (четири хиляди) лева до пълния предявен размер от 5000 (пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „п.“ и „т.“ на
работното място, в периода * г. – 2019 г., установени в влезли в сила Решение
№ 408/ 03.10.2018 г. и Решение № 485/ 16.09.2020 г. на К. з. к., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, на основание чл.
74, ал. 1 от ЗЗДискр.
ОСЪЖДА В. П. Е., ЕГН: **********, с адрес * да заплати на К. С. К..,
ЕГН: **********, с адрес: * сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет)
лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. С. К.., ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на В. П. Е.,
ЕГН: **********, с адрес * сумата от 140.00 (сто и четиридесет) лева,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 3ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5