ОПРЕДЕЛЕНИЕ №82
гр. Варна,08.02.2019г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 63/19г., намира следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от Община Балчик, представлявана от
кмета на общината, срещу решение № 279/12.12.2018г. /в жалбата е допусната техническа грешка при
изписването на № на решението – вместо 279 е изписан № 249/, постановено по гражданско дело № 462 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич, с
което е прието за установено по отношение на въззивника, че „Албена” АД, к.к.
Албена, с. Оброчище, общ. Балчик, е собственик по правоприемство от „Албена”
ЕАД с държавно имущество и по силата на договори за приватизационна продажба на
акции от 17.11.1997г. и от 24.06.1998г. на следния недвижим имот: поземлен имот
с идентификатор 39459.4.154 по кадастралната карта на с. Кранево, общ. Балчик,
обл. Добрич, с площ от 30,809 дка, ведно с построената върху него
пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка, включваща
административна сграда с лаборатория, съставляваща сграда с идентификатор
39459.4.154.1 по кадастралната карта на с. Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич,
както и две технологични линии за пречистване на отпадни води, изградени в
горния поземлен имот, включващи груби и фини решетки-Т1 вход-вход на отпадните
води от с. Кранево и к.к. Албена; отвесни пясъкозадържатели - 2 бр.; биобасейни
- 2 бр. тип „Кесенер”; изсушителни полета - 4 бр. /по 2 бр. за всеки от
пясъкозадържателите/; окислително езеро; помпена станция регенерирана утайка;
изсушителни полета – големи - 5 бр. за сушене на излишната активна утайка;
помпена станция за отпадни води, идващи от с. Кранево - 2 бр.; вторични
радиални утаители - 2 бр.; помпена станция за активна утайка - сграда; камери
за регенерирана активна утайка - 4 бр.; емшери - 5 групи по 4 бр. - общо 20 бр.
кръгли кладенци, утайници; измервателно устройство-дебитомер; хлораторно, оперативна
зала; и общината е осъдена да заплати на „Албена” АД - к.к. Албена, с.
Оброчище, общ. Балчик сторените в първата инстанция съдебно-деловодни разноски
в размер на 51 025,58 лв. Счита се, че решението е недопустимо, тъй като е бил
недопустим предявения пред съда иск –
недопустимо е „унищожаването“ на договора за ликвидиране на
съсобственост чрез замяна на недвижими имоти, сключен между страните на
25.06.09г., чрез предявяването на положителен установителен иск за установяване
правото на собственост върху имотите, съпроводено с искане за обсъждане на
неговата действителност единствено в мотивите на решението. Счита се, че за да
бъде „развалена“ тази сделка, единственият правен способ е предявяването на
самостоятелен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и то в рамките на погасителната
давност от 5 години, започнала да тече от момента на сключването на сделката и
изтекла към момента на предявяване на иска по настоящото дело. Счита се, че
такова „обединяване“ на исковете е недопустимо, тъй като искът за нищожност на
договора е отрицателен установителен иск и неговият предмет е различен от този
на положителния установителен иск за установяване на правото на собственост.
Различно е и разпределението на доказателствената тежест по тези два иска. Тези
възражения на ответника не са били коментирани от първоинстанционния съд, който
в мотивите си е разгледал по същество претенциите на ищеца за нищожност на
посочения договор. В случай, че се приеме, че обжалваното решение е допустимо,
то се поддържа, че същото е неправилно. Сочи се, че Община Балчик се легитимира
като собственик на процесния имот именно на осн. § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на
ЗМСМА, тъй като процесните обекти към м. 09.1991г. са имали и продължават да
имат инфраструктурно значение за цялата община, тъй като обслужват и с.
Кранево, а не само к.к. Албена. Заприходяването на тези инфраструктурни обекти
през м. 10.1991г. към уставния фонд на „Албена“ ЕАД, е без значение. Поради
това се счита, че общината е станала собственик на тези имоти на посоченото
основание и към посочения момент. Претендира се решението да бъде обезсилено
като недопустимо, а евентуално отменено като неправилно, ведно с присъждане на
разноските по делото.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Албена“ АД, подадена от адв. Д. Стефанов и адв. М. Дрехарова, чрез който същата е оспорена като недопустима, а евентуално като неоснователна. Посочва се, че допуснатата от въззивника неточност при изписването на № на решението сочи, че действително постановеното такова не е обжалвано и жалбата е недопустима. Освен това оплакванията в жалбата, сочещи на произнасяне на съда относно имот с идентификатор № 39459.4.154.1 /а в действителност произнасянето е относно имот с идентификатор № 39459.4.154/, се явяват неотносими към действителния предмет на делото. Счита се още, че оплакванията за недопустимост на решението поради недопустимост на предявените искове, са преклудирани, тъй като ответникът не е подал отговор на исковата молба в предвидения от закона срок – тезата е подкрепена с цитиране на решения на ВКС. Посочено е още, че жалбоподателят неправилно е възприел и волята на първоинстанционния съд, който в мотивите си е приел, че цитирания договор е нищожен - съдът не е унищожавал, нито развалял този договор. Положителния установителен иск за собственост е допустим, тъй като правата на ищеца се обосновават именно с липсата на правни последици на нищожния договор. Сочи се, че ответникът е бездействал в първоинстационното производство, тъй като въпреки дадените му от съда указания, не е доказал наличието на фактите от състава на нормата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА за придобиването на процесния имот към 17.09.1991г. Поради това и оплакванията в тази насока са неоснователни – тезата също е подкрепена с решения на ВКС. Претендира се въззивният съд да постанови определение, с което да прекрати въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба, а евентуално – да се постанови решение, с което въззивната жалба да бъде отхвърлена и да се потвърди обжалвания съдебен акт. Претендират се и направените по делото разноски.
При извършената проверка за
допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на решението по първоинстанционното дело, при наличието на надлежна представителна власт и редовност на жалбата /съдът споделя становището на администриращия жалбата първоинстанционен съд, че на осн. чл. 84 от ГПК предвид предмета на исковете – права върху вещи, за които Община Балчик е издала АПОбС, то и ДТ последната не дължи/, поради което и същата се явява допустима.
Съдът не споделя възраженията на въззиваемата страна, че неточното цитиране на № на първоинстанционното решение води до недопустимост на въззивната жалба. По първоинстанционното дело /което е точно цитирано в жалбата/ е постановено едно решение на посочената в жалбата дата. Допуснатата техническа грешка при изписване № на решението не влияе върху правилното идентифициране на волята на страната относно предмета на подадената въззивна жалба.
Не е налице и хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното решение. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 06.03.19г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: