Решение по дело №433/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 53
Дата: 11 февруари 2019 г. (в сила от 31 май 2021 г.)
Съдия: Георги Гочев
Дело: 20185600100433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д    Х  А  С  К  О  В  О

 

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

       11.ІI.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд-Хасково на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, открито заседание, граждански състав:

                                                             Председател  :  Георги Гочев

при секретар протоколист Радостина Кабадалиева  и участието на прокурора  Павел Жеков разгледа докладваното от председателя гражданско дело 433/2018 г. за да се произнесе взе предвид

 

 

Производството е по реда на Глава ХІІІ,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2.7,8 и 10 от ЗОДОВ

 

Обстоятелства по сезирането

 

К.П.,турски гражданин,временно пребиваващ в Република България,ЕГН:********** чрез адв.Т.Х.,*** е предявил срещу Прокуратурата на Република България за изплащане насумата 100 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от 85 000 лв. и обезщетение за 15 000 лв.,ведно със законната лихва върху двете суми до окончателното им изплащане от 15.II.2017 г.,съставляващи обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2 ал.І т.1 и 3,чл.2Б от ЗОДОВ за основните искове  и чл.86 от ЗЗД за акцесорните  искове за изплащане на лихва.

          Ищецът твърди,че с постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.10.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Хасково воденото срещу доверителят ми сл. дело № 134/2012 г.. по описа на ОСО при ОП-Хасково, пр. пр. № 2368/2005 г. по описа на ОП-Хасково е прекратено.Постановлението е влязло в сила на 15.02.2017 г.

Наказателното производство било образувано като следствено дело на 03.06.2005 г. №332/2005 г. на ОСлС при ОП-Хасково, ТО- Свиленград. В качеството на обвиняем бил привлечен О.Р.Х., за извършени в съучастие с К.П. престъпления по чл. 242 ал.4 предложение първо, вр. ал.2, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 18 ал. 1 НК и престъпление по чл. 354а ал.2 предложение първо във вр. с ал. 1 предложение 1 вр. с чл. 20 ал.2 с чл.2о вр. с чл.2 ал.2 НК.

 Делото е приключило на 04.10.2007 г. в съдебна фаза със споразумение по отношение на О.Х.. В хода на това производство с ищецът не са извършвани следствени действия. Постановеното принудително довеждане, обявяване за общодържавно издирване и извършените справки, според твърдението на разследващите, не са дали резултат т.е К. П. не е бил установен. С постановление от 17.11.2005 г. на ОП-Хасково материалите касаещи престъпната дейност на П. са отделени в отделно производство, което е спряно до издирването му. На 26.11.2012г. при задържането на ищеца наказателното производство е възобновено под № 134/12 г. по описа на ОСлС при ОП-Хасково, ТО-Свиленград, пр. пр. 2368/2005 г. на ОП-Хасково. На същата дата П. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени в съучастие с О.Р.Х. престъпления по чл. 242 ал-4 предложение първо, вр. ал.2, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 18 ал. 1 НК и престъпление по чл. 354А ал.2 предложение първо във вр. с ал. 1 предложение 1 вр. с чл. 20 ал.2 с чл.20 вр.с чл.2 ал.2 НК. След изтичане на задържането му за 72 часа , на 28.11.2012г. Окръжен съд Хасково постановява постоянна мярка „Задържане под стража",която се изтърпява  съответно в ареста на ТО Свиленград, в ареста на ОСО- Хасково и в Затвора гр. София. На 30.05.2014 г. на основание чл. 63 ал.4 от НПК ОП-Хасково изменя мярката за неотклонение „Задържане под стража". На 19.08.2014г. ОП-Хасково постановява мярка за неотклонение спрямо доверителят ми "Забрана за напускане пределите на Република България". След разследване протекло в продължение на 4 години, 2 месеца и 20 дни с посоченото по- горе Постановление наказателното производство е прекратено. В мотивите за прекратяване на наказателното преследване ОП-Хасково сочи, че в нито един момент, както по сл.дело № 332/2005 г. на ОСО при ОП- Хасково-ТО Свиленград и по сл. дело № 134/2012Г и в материалите по съдебното производство водено срещу О.Х. не съществуват доказателства за участието на ищеца в извършване на престъпление, за което му е повдигнато обвинение.

П. извежда, че са налице основанията за ангажиране обективната отговорност на държавата за причинени вреди съобразно разпоредбата на чл. 2 ал.1 т.1 и т.3 от ЗОДОВ, предвид, факта че наказателното производство е прекратено изцяло, тъй като ищецът не е извършил вмененото му от ОП-Хасково деяние, което от своя страна прави действията на тази институция незаконни. В тази връзка като следствие на повдигнатото обвинение незаконна се явява и наложената мярка за неотклонение „ Задържане под стража", която е надхвърлила максималния срок визиран в чл.63 ал.4 от НК и която е отменена на основание този текст.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди претърпени в следствие на тези незаконни действия в размер на 85 ооо/ осемдесет и пет хиляди/лв. за претърпени страдания, дискомфорт и психически травми в следствие на незаконно повдигнатото обвинение за период от повече от четири години и задържането му под стража продължило 18 месеца и два дни.

Ищецът твърди,че бил обект на повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание до двадесет години лишаване от свобода. Страхът, че може да бъде осъден с такова наказание при съзнанието, че не е извършил тези престъпления го е съпътствал през цялото време, като е оставил отражение и към настоящия момент. Този страх се е засилвал като интензитет у него, виждайки, че няма възможност да докаже пред органите на досъдебното производство и прокуратурата своята невинност, макар, че е съдействал в рамките на ограничените си възможности и не е създавал проблеми с поведението си. Именно по искане на К. П., защитникът му в досъдебното производство е депозирал молба за разпит на основния свидетел О.Х. и провеждане на очна ставка между него и доверителят ми. Стресът, страхът, чувството на безсилие се задълбочават след като на два пъти е отхвърлена от съда молбата му за изменение мярката за неотклонение. Изживяното и към момента го прави неспокоен, напрегнат и психически нестабилен.

К.П. изважда също така и че неоснователното му лишаване от свобода със взетата мярка за неотклонение е достатъчно тежко посегателство на личната свобода и правата му.Отделно от това задържането му пред децата и близките е създало у него чувство за неудобство, негативни емоции и депресия. Осъзнаването, че с това задържане семейството му се лишава от финансовата му и морална подкрепа и е обречено на глад и несгоди допринася допълнителни негативи в неговата психика. Това е така, защото съпругата му не е работила, грижила се е за децата, към онзи момент- седем годишни и издръжката на семейството е била поета изцяло от П..Същият се чувствал безпомощен да им помогне,което още повече се засилило след като  поради липса на средства семейството му е напуснало семейното жилище, находящо се в гр. София, и се е установило да живее в дома на тъща му, в гр. Завет. Тежкото финансово състояние, в което се оказва семейството принуждава ищецът и неговата съпруга да вземат решение за продажба на семейното жилище.

Именно финансовите затруднения на семейството са били пречка за осъществяване на регламентираните контакти със съпругата му по време на изтърпяване на взетата мярка за неотклонение.

След 18 месеца прекарани в предварителен арест за ищецът било изключително тежко да се включи отново към нормалния живот. След промяна мярката за неотклонение същият отишъл при семейството си на новото непознато за него място в гр. Завет и района, не могъл да намери работа,а когато започвал такава било за кратко време.  Причина за това било висящото наказателно производство, заради което К. П. станал нежелан като работник. Това от своя страна допълнително довело до неблагоприятни изменения в психиката и емоционалното състояние.П. развил е чувство за малоценност, тревожност, станал е раздразнителен, нямал е желание да излиза и да контактува с хората, което се е отразило и върху отношенията в семейството.

Като резултат от воденото производство, повдигане на обвинение и задържане по стража за ищецът е настъпил тежък обрат в живота. Освен,че продали семейното жилище в гр.София, той твърди, че по време на задържането му от двора пред домът му в София е откраднат лек автомобил собственост на неговата фирма Полат" ЕООД.За кражбата никой не е сигнализирал в полицията, тъй като той е бил задържан, а съпругата му заедно с децата се е установила в гр. Завет. Това, както и времето прекарано в ареста или затвора са го принудили да прекрати дейността на фирмата си. След като години наред не може да намери работа доверителят ми е принуден с прекратяване на наказателното производство да напусне България. Към момента той и семейството му са се установили да живеят в  Турция и да изграждат отново живота си. Този тежък обрат в живота на П. е в резултат на неправомерни действия от страна на разследващите органи и ОП-Хасково, извършени при наличието на достатъчна изначална информация, че няма данни и доказателства за извършено от К.П. престъпление в каквато и да е била форма на съучастие.

Психическия стрес за П. бил значителен поради което уврежданията му са с по- висок интензитет и претендираната сума в размер от 85 000 лева обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна и справедлива.

Вредите описани по- горе са в причинна връзка с повдигнатото от прокуратурата незаконно обвинение и взетата мярка за неотклонение „Задържате под стража".

На основание чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ К.П. претендира обезщетение в размер на 15 000 лева за вреди произтичащи от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на неговото дело в разумни срокове. Този иск е предявен  пред съда при условията на чл. 8 ал.2 от ЗОДОВ след като е изчерпана административната процедура за обезщетение по реда на глава Трета „А" от ЗСВ и не е постигнато споразумение. В тази насока било копие от писмо на Министерство на правосъдието, изх. № 94К224 от 16.01.2018г. и Констативен протокол на Инспектората към ВСС с изх.№ РС-17-301 от 21.11.2017 г. П. не бил съгласен с част от изводите в констативния протокол и определяния размер на обезщетението възлизащ на 1300лв, поради което между страните не е постигнато споразумение. Правилно проверяващия орган е констатирал нарушение на правото на разумен срок и е определил общата продължителност на делото на 4 години, 2 месеца и 20 дни, който срок е започнал да тече от 26.11.2012г.от задържането му и приключил на 15.02.2017 г. когато Постановлението на ОП- Хасково за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. За определяте размера на обезщетението проверяващия орган към Инспектората на ВСС се е водил от няколко критерия.Изводите му във връзка с изследване на тези критерии са неправилни.

-Ищецът не споделя извода, че делото се отличава с особено висока степен на фактическа и правна сложност с оглед престъплението, за което е повдигнато обвинение.Престъплението е с висока обществена опасност предвид факта, че неговите характеристики са отразени в глава " Общо опасни престъпления" на НК. Това обаче не е основание да се приеме наличието на висока степен на фактическа сложност. Основните доказателства по сл. дело № 134 / 2012Г. са били събрани и приобщени към него още с разделяне на материалите от сл.дело №332/2005 г.. с Постановление на ОП- Хасково от 17.11.2005 г. Реално наказателното производство водено срещу ищеца  повече от четири години били разпитани 5 свидетели, извършена е една очна ставка и е назначена повторна физико- химическа експертиза. Тази експертиза не е довела до увеличаване на фактическата сложност, тъй като тя е извършена на база отделените материали от сл. дело № 332/2005 г., преповтаря констатациите на първоначалната експертиза. Още повече, че към момента на извършването й иззетите веществени доказателства са били унищожени.Ищецът е привличан в качеството на обвиняем четири пъти, като обвинението му е прецизирано или променяно досежно формата на съучастие. При предявяване на обвинението е извършван разпит П. и същия е вземал отношение при предявяване на разследването. Това по същество също не води до повишена фактическа и правна сложност. През останалото време разследващия орган е изисквал информация от м административни органи и по линията на международното сътрудничество. Изчакване на отговорите от тези справки е наложило спиране на наказателното производство четири пъти. Видно от материалите по следственото дело и констатациите на проверяващия орган към Инспектората на ВСС всички писма са изготвени и съответно отговори са получени през 2012- 2013 г. През 2014 г. основните усилия на разследващите са насочени към издирване и разпит на свидетеля О.Х., който вече е бил разпитван и с участието на когото е била проведена очна ставка. Изготвянето на запитвания и изчакване на отговори по тези запитвания не водят до фактическа и правна сложност на наказателното производство За периода от 08.04.2014 до датата на предявяване на разследването са изготвяни единствено документи по реда на правната помощ. Като това се е наложило единствено от несвоевременните действия на разследващия орган и наблюдаващия прокурор

-От друга страна по никакъв начин П. не е способствал за удължаване на разследването. Началната дата при определяне срока на продължителност на наказателното производство е датата на задържане на ищеца 26.11.2012 г. От този момент до изменението на мярката му „Задържане под стража" на 30.05.2014 г. П. е бил изцяло на разположение на разследващия орган в следствения арест или в Затвора в София- т.е. той не е имал възможността да се укрие и възпрепятства разследването. След изменение на мярката, видно от материалите по делото той не е имал укоримо поведение, с което да е допринесъл за несвоевременното приключване на разследването. Това се отнася и до неговите защитници.

Продължителността на наказателното производство и неприключването му в разумен срок било резултат само и единствено на непрофесионалната работа на разследващия орган и прокуратурата. Още с отделяне на материалите касаещи престъпната дейност ищецът е обявен за общодържавно издирване,каквото не било извършвано или ако е извършвано то издирването е било неглижирано. Адресната регистрация на ищеца е била известна на разследващите,на който адрес е регистрана и фирмата му,съпругата е отглеждала двете им деца там и отсъствието от дома им е било свързано с пазаруване или разходка.На този адрес обаче П. не е търсен. За времето за което се твърди, че е издирван П. е работил на трудов договор.Цялото разследване по делото било немарливо водено,с доста повърхностни и  ненужни следствени действия.

Продължителността на разследването била обусловена от ниската компетентност, действията или бездействията на ОП- Хасково за което сочел и факта,че съдебното производство по НОХД 359/2014 г. на Окръжен съд Хасково е прекратено поради пороци на внесения от ОП-Хасково обвинителен акт срещу К. П. неотговарящ на изискванията на НПК. В тази насока и  изложеното в Постановление от 07.07.2016 г. на Апелативна прокуратура- Пловдив, с което се отменя постановеното от ОП-Хасково спиране на наказателното производство и се разпорежда решаването му по същество.Не на последно място е и изложеното в Постановлението за прекратяване на наказателното производство, посочено по- горе, че изначално не е имало доказателства сочещи доверителя ми като автор на престъпление.

В последния разпит на П., проведен след изменение на мярката му за неотклонение, той изрично е заявил, че е напуснал гр. София, че след като е продал семейното жилище там се е установил и живее в гр. Завет , където посочва адрес. Независимо от това за връчване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство той е издирван на адреса в гр. София и поради неоткриването му постановлението е връчено на служебния му защитник.

Предвид изложеното по- горе ищецът намира, че продължителния срок на разследване се дължи единствено на поведението на разследващите и ОП-Хасково.При първоначално прецизиране на доказателствения материал не би се стигнало въобще до наказателно производство срещу П. с всички изброени негативни развития. Търпяните от ищецът вреди били в причинна връзка с незаконното поведение на ответника поради което сумата от 15000 лева е разумна.

Ищецът претендира и  законна лихва върху търсените обезщетения от 15.02.2017 г.

          Ответната Прокуратура на Република България оспорва предявения иск като неосноватален и като изключително прекомерен. Спрямо ищецът било взета мярка за неотклонение парична гаранция от 500 лв.,която не била тежка. Предвид сложността на наказателното дело неговия срок на приключване не можел да се определи като неразумен.Мярката за неотклонение задържане под стража била взета от съда,за което прокуратурата нямала отношение.Ищецът бил осъждан в Република Турция за търговия с наркотици,което обстоятелство извеждало по-нисък интензитет на отрицателните преживявания.

          В съдебно заседание страните поддържат заявените твърдения, доводи и възражения.

 

Факти по делото

 

Наказателното производство против П. било образувано като следствено дело на 03.06.2005 г. №332/2005 г. на ОСлС при ОП-Хасково, ТО- Свиленград. В качеството на обвиняем бил привлечен О.Р.Х., за извършени в съучастие с К.П. престъпления по чл. 242 ал.4 предложение първо, вр. ал.2, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 18 ал. 1 НК и престъпление по чл. 354а ал.2 предложение първо във вр. с ал. 1 предложение 1 вр. с чл. 20 ал.2 с чл.2о вр. с чл.2 ал.2 НК.

 Делото е приключило на 04.10.2007 г. в съдебна фаза със споразумение по отношение на О.Х.. В хода на това производство с ищецът не са извършвани следствени действия. Постановеното принудително довеждане, обявяване за общодържавно издирване и извършените справки, според твърдението на разследващите, не са дали резултат т.е К. П. не е бил установен.

С постановление от 17.11.2005 г. на ОП-Хасково материалите касаещи престъпната дейност на П. са отделени в отделно производство, което е спряно до издирването му.

На 26.11.2012г. при задържането на ищеца наказателното производство е възобновено под № 134/12 г. по описа на ОСлС при ОП-Хасково, ТО-Свиленград, прокурорска преписка  2368/2005 г. на ОП-Хасково.

На същата дата ищецът К.П. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени в съучастие с О.Р.Х. престъпления по чл. 242 ал-4 предложение първо, вр. ал.2, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 18 ал. 1 НК и престъпление по чл. 354А ал.2 предложение първо във вр. с ал. 1 предложение 1 вр. с чл. 20 ал.2 с чл.20 вр.с чл.2 ал.2 НК.

След изтичане на задържането му за 72 часа на 28.11.2012г. Окръжен съд Хасково постановява постоянна мярка „Задържане под стража" по искане на прокуратурата,която се изтърпява  съответно в ареста на ТО Свиленград, в ареста на ОСО- Хасково и в Затвора гр. София.

На 30.05.2014 г. на основание чл. 63 ал.4 от НПК ОП-Хасково изменя мярката за неотклонение „Задържане под стража". На 19.08.2014г. ОП-Хасково постановява мярка за неотклонение спрямо П. "Забрана за напускане пределите на Република България". След проведено разследване продължение на 4 години, 2 месеца и 20 дни с постановление от 25.10.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Хасково воденото срещу П. сл. дело № 134/2012 г.. по описа на ОСО при ОП-Хасково, пр. пр. № 2368/2005 г. по описа на ОП-Хасково е прекратен, поради липса на извършване на престъпление, за което му е повдигнато обвинението. Постановлението е влязло в сила на 15.02.2017 г.

Ищецът не постига споразумение със специализираната администрация в нарочната процедурапо реда на глава Трета „А" от ЗСВ относно търсено обезщетение. В тази насока писмо на Министерство на правосъдието, изх. № 94К224 от 16.01.2018г. и Констативен протокол на Инспектората към ВСС с изх.№ РС-17-301 от 21.11.2017 г. П. не е съгласен с част от изводите в констативния протокол и определяния размер на обезщетението възлизащ на 1300 лв, поради което между страните не е постигнато споразумение.В рамкита на проверката е  констатирал нарушение на правото на разумен срок за разглеждане на воденото спрямо П. наказателно производство,тъй-като същото е протекло за 4 години, 2 месеца и 20 дни, който срок е започнал да тече от 26.11.2012г.от задържането му и приключил на 15.02.2017 г. когато Постановлението на ОП- Хасково за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила.

Свидетелката Р.Р. П.,съпруга на ищеца, установи,че преди задържането му живеели в гр.София и с двете им деца около 10 години.П. имал филма за отдаване коли под наем,като за целта закупил два автомобила.Едниата кола я дал на О.Х..Втория автомобил откраднали след задържането на съпруга й. Задържането на ищеца станало в гр.Завет,където живеели родителите на свидетелката.Самото задържане станало пред очите на децата им,като П. бил много стресиран и засрамен,разплакал се.Тъй-като не му вървял много бизнеса с отдаване колите под наем,започнал да работи с други фирми и да търси работа.През цялото време същият не е бил издирван,работел по трудов договор.След задържането му ищецът бил откаран в гр.Кубрат и от там в гр.Хасково.Свидетелката го видяла два пъти в ареста в гр.Хасково,като П. бил стресиран,било му мъчно,страдал защото бил обвинен в нещо ,което не е извършил.Свидетелката също така посетила два пъти ищеца и след преместването му в затвора в гр.София,тъй-като нямала средства.Поради това двамата с ищеца решили да продадат къщата си и свидетелката да отиде да живее при майка си  гр.Завет.Двамата след освобождаването му се установили именно там.Същият веднага започнал да търси работа,пробвал на три места,но тъй-като имал наказателно дело,не го одобрявали.След освобождаването му П. бил много изнервен,не общувал с хората,не можел да спи спокойно.Поради безизходната ситуация съпрузите решили да отидат да живеят Република Турция,гр.Истанбул.Двамата били съпрузи от около 17 години,и свидетелката знаела,че П. е осъждан в преди това в Турция.

 

Правни съображения

 

          Предявените претенции за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.І т.3 от ЗОДОВ и чл.2Б от ЗОДОВ са установени по основание,предвид проведеното от ищеца главно и пълно доказване.Изложените в исковата молба правнозначими обстоятелства, обсъдени по-горе, се доказаха в настоящото производство.

          Безспорно,е че П. е бил обект на наказателно производство продължило за 4 години, 2 месеца и 20 дни и завършило с постановление за прекратяването му.За този период от време П. търпи сериозна  интервенция и модификация в негативен план на личния си живот,породени от изпълнението на процесуалните си задължения на обвиняем в  производствените действия на воденото досъдебно производство,изискващи негово участие. Същевременно ищецът търпи и негативното влияние,породено от тежестта на повдигнатите обвинения, посочени по-горе,които касаят тежко умишлено престъпление, свързано с очакването за налагане на значителна наказателна репресия спрямо него и то наказание лишаване от свобода за продължителен период от време. В тази насока следва да се цени  доста интензивното и продължително въздействие и на търпяната от него мярка за неотклонение задържане под стража продължила за времето от 26.11.2012г.  до 30.05.2014 г.,катализиращо и без това изцяло негативните емоции у П. и лишила го от основното право на свобода на придвижване.

Наказателния процес,воден по отношение на П. в досъдебната си фаза надвишава значително разумните срокове за завършването му предвид степента на фактическа и правна сложност на обвинението,което сочи за неудачно и превратно прилагане правомощията на прокуратурата по чл.22 ал.II и чл.234 от НПК,носеща отговорност за своевременното приключване на разследването.Самият ищец,като обвиняем не е допринесъл за тази необоснована продължителност на досъдебната част на делото,а същата е породена основно от действията/бездействията на органите,осъществявящи разследването и контрола върху му.  Сравнимо с тежестта на обвиненията и неусложнената фактическа обстановка по делото,въпросния период от време е значителна репресия по отношение на ищеца,която предполага вреди и катализира общата степен на интензивност.

Като резултат от незаконното обвинение и продължилото разследване,ищецът е бил лишен от общочовешки права и ценности, битът му е бил в значителна степен повлиян от същите ,което се е превърнало в значим и определящ  негативен фактор в начина му на живот тогава и досега.

Ето защо се налага извода,че П. е бил обект на това незаконно обвинение,което е било прекратено от самата прокуратура . Изпълнена е хипотезата на чл.2 ал.І т.3 от ЗОДОВ, която обосновава неимуществени вреди в полза на ищеца,както и чл.2Б от ЗОДОВ.

В рамките на проведеното съдебно дирене и събраните доказателства се изведе ясно разграничение в живота на П. преди и по време,и след завършване на наказателното производство. След образуване на производството против него същият трайно изпаднал в депресивни настроения,станал трудно контактен,мълчалив и затворен,изгубил и работата си,а в последствие въобще не могъл да си намери такава именно поради наказателното дело.В резултата на същото се наложило да се премести от гр.София да живее в гр.Завет,да продадат жилището си в гр.София,и в крайна сметка да отиде да живее със семейството си в Република Турция.

          Не може да не се отчете при определяне на обезщетението и обстоятелството,че още от самото начало          П. категорично отрича вмененето му престъпно поведение.При компетентното упражняване на правомощията на прокуратурата в досъдебната фаза  обстоятелствата от живота на ищеца биха се развили при наличните данни по същите по съвсем друг начин.

Трябва да се съобрази и че негативното въздействие на наказателното производство,описано по-горе, продължава да определя бита на П. и към настоящия момент,макар и в по-ниска степен. 

Освен изложеното дотук,при определяне от страна на съда на конкретните размери на търсените обезщетения,следва да се съобрази процесуалното поведение на П. във воденото спрямо него наказателно производтво, което отговаря на изискванията на закона.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди,търсени от ищеца,следва да се съобрази и конкретната икономическа ситуация в страната и развитието на обществото,които обективни предпоставки не могат да не се включат в хипотезата на чл.52 от ЗЗД.В подобна насока е и Решение №55/11.ІІІ.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о.

Според настоящия състав на съда неминуемо трябва да се вземе предвид и обстоятелството,че страната ни е част от европейския съюз,чиито общества,а и самият той, в по-голямата си част нормативно,а и в културен план,са основани именно върху завишената защита правата на личността от неоснователните посегателства на държавата.Именно подобни критерии следва да са водещи и при проектирането принципа на справедливостта в казуси като настоящия,тъй-като те са пътя за адекватна защита на нарушените права на личността от държавните органи от една страна,а от друга-съдебните актове по подобни дела са и начин за развитие на българското общество и държавна администрация в насока на общоевропейските ценности и реално спазване и защита на правата на гражданите.Тези решения на съда са и способ за осъществяване превенция на държавната администрация като цяло.

Съобразно изложеното и на основаниечл.4 от ЗОДОВ вр. с  чл.52 от ЗЗД съдът намира,че адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на К.П. преки и непосредствени  неимуществени вреди от воденото спрямо него незаконно наказателно производство за престъпление по чл.242 ал-4 предложение първо, вр. ал.2, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 18 ал. 1 НК и престъпление по чл. 354А ал.2 предложение първо във вр. с ал. 1 предложение 1 вр. с чл. 20 ал.2 с чл.20 вр.с чл.2 ал.2 НК следва да намери остойностен израз в сумата от 50 000 лв. по иска по чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ 4,като горницата до 85 000 лв. излиза извън вътрешното убеждение на съда за справедливост при доказаните по делото факти,респ. 10 000 лв. за претенцията по чл.2Б от ЗОДОВ и отхвърляне на горницата до 15 000 лв.

Тези размери  на обезщетение на неимуществените вреди са адекватни на действително доказаните в хода на производството отрицателни емоции и неимуществени вреди, и са обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния случай.Сумите следва да се изплатят от ответника на ищеца,ведно със законната лихва от момента на забавата-датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство-15.02.2017 г.

Общо по делото са направени разноски от страна на ищеца в размер на 3319 лв.,от които заплатен хонорар 3 184 лв.,21 лв. такси,114 лв. пътни разходи.Съобразно изхода от делото ще следва същите да се редуцират до 1 991.40 лв.,които ответникът да заплати.

Водим от изложеното и на основание чл.2 ал.І т.3,чл.2Б и чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52  и чл.86 от ЗЗД,и чл.78 от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

Р  Е  Ш  И

 

 

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К.П.,турски гражданин,временно пребиваващ в Република България,ЕГН:********** чрез адв.Т.Х.,*** обезщетение от 50 000 петдесет хиляди лева за претърпени неимуществени вреди,причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по 242 ал.4 предложение първо, вр. ал.2, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 18 ал. 1 НК и престъпление по чл. 354а ал.2 предложение първо във вр. с ал. 1 предложение 1 вр. с чл. 20 ал.2 с чл.2о вр. с чл.2 ал.2 НК за което е водено сл. дело № 134/2012 г. по описа на ОСО при ОП-Хасково, пр. пр. № 2368/2005 г. по описа на ОП-Хасково,прекратено с постановление от 25.10.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Хасково,в сила от 17.02.2017 г. ,ведно със законната лихва върху сумата от 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане,като

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан този иск за горницата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 85 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати К.П.,турски гражданин,временно пребиваващ в Република България,ЕГН:********** чрез адв.Т.Х.,*** обезщетение от 10 000 десет хиляди лева за претърпени неимуществени вреди,причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл. дело № 134/2012 г. по описа на ОСО при ОП-Хасково, пр. пр. № 2368/2005 г. по описа на ОП-Хасково,водено за извършване на престъпление по 242 ал.4 предложение първо, вр. ал.2, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 18 ал. 1 НК и престъпление по чл. 354а ал.2 предложение първо във вр. с ал. 1 предложение 1 вр. с чл. 20 ал.2 с чл.20 вр. с чл.2 ал.2 НК за което е водено сл. дело № 134/2012 г. по описа на ОСО при ОП-Хасково, пр. пр. № 2368/2005 г. по описа на ОП-Хасково,прекратено с постановление от 25.10.2016 г. на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Хасково,в сила от 17.02.2017 г.,ведно със законната лихва върху сумата от 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане,като

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан този иск за горницата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 15 000 лв.

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К.П.,турски гражданин,временно пребиваващ в Република България,ЕГН:********** сумата от 1 991.40 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжавване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

Съдия :