РЕШЕНИЕ
№
965
гр.
Пловдив, 25.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIIІ състав, в открито заседание на двадесети април
през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и
участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа КАНД № 595/2023 година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл. 208 и сл. АПК, вр. чл.63в ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Регионална инспекция по околна среда и водите -
гр.Пловдив, ЕИК ***, подадена чрез Директора против Решение № 15 от 05.01.2023г.,
постановено по АНД №20225330205723/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен
състав, с което е отменено Наказателно постановление № 36 от 26.09.2022г., издадено от директор на РИОСВ-
гр.Пловдив, с което на М.Г.Б. ЕГН**********, с постоянен адрес ***, като Кмет
на Община Куклен на основание чл. 42а, ал. 4 от ЗЧАВ е наложено административно
наказание „глоба в размер на 5000.00 лева за извършено административно
нарушение по чл. 27, ал.6, вр. ал.1 от ЗЧАВ.
Касационният
жалбоподател излага съображения, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което моли за неговата отмяна, а обжалвания административен акт счита, че като
законосъобразен и правилен следва да бъде потвърден. В тази връзка подробно
излага аргументи, касаещи анализ на събраните доказателства, от които според
него безспорно се установява извършеното нарушение. Претендира присъждането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касационният
ответник М.Г.Б., чрез процесуалния си представител адв.С. в отговор на
касационната жалба я оспорва като неоснователна, а съдебното решение като
правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде сотавено в сила. В съдебно заседание
се представлява от преупълномощените пълномощници адв.Д. и адв.П., които
поддържат отговор. По същество на спора и в писмени бележки считат, че са
налице съществени пороци на проведеният административно – наказателен процес,
които обуславят незаконосъобразно на издаденото НП. Претендират разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага
първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено, а атакуваното НП да бъде оставено
в сила.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:
Предмет
на обжалване е било процесното НП, издадено въз основа на АУАН с №58 от 19.07.2022г., издаден от свидетеля А. С. А.,
заемаща длъжността „началник отдел „Контролна дейност“ в Дирекция Контрол на
околната среда при РИОСВ-Пловдив, с което е бил привлечен като нарушител М.Г.Б.
за административно нарушение на чл. 27, ал.6 вр. ал.1 от ЗЧАВ. В него е
посочено, че нарушението се е изразило в това, че жалбоподателят в качеството
си на кмет на Община Куклен не е изпълнил задълженията си по чл.27, ал.6 във
връзка с ал.1 от ЗЧАВ, а именно: ал.1 - „В случаите, когато в даден район
общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества
(замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания, кметовете на
общини разработват и изпълняват програми за намаляване нивата на замърсителите
и за достигане на утвърдените норми по чл.6. Програмите се приемат от
общинските съвети" и ал.6 - „Изпълнението на мерките от програмите по ал.
1 следва да доведе до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за
вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите в случаите, когато
те са над определените норми за качество на атмосферния въздух, регистрирани в
пунктовете за мониторинг - част от Националната система за мониторинг на
околната среда на територията на общината“, като изпълнението на мерките от
програмата по чл.27, ал. 1 от ЗЧАВ на Община Куклен не е довело до ежегодно
намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества в случая,
когато те са над определените норми за качество на атмосферния въздух,
регистрирани в пункт за мониторинг на околната среда на територията на Община
Куклен, автоматична измервателна станция АИС-Куклен. Посочено е, че на
28.04.2022 г. РИОСВ-Пловдив е извършила оценка по чл.27, ал.7 от ЗЧАВ за
2021г., изпратена до Община Куклен на 28.04.2022 г. с изх. № О-2211, която е констатирала, че
изискванията за спазване
на средногодишната норма за 2021г. на показателя фини прахови частици е под 10
микрона ФПЧ10, измерената при проверката стойност е 36,60 мg/m, при норма
40мg/m3. Неспазване на нормативното изискване за броя превишения на СДН за
разглеждания период са измерени превишения от 50 броя при норма 35 броя. Посочени
са брой превишения на средноденонощната норма (СДН) и средногодишната
концентрация (СГК) за фини прахови частици под 10 микрона (ФПЧ10), както и
средно годишните концентрации за олово (Рb) и кадмий (Cd) за периода 2019-2021
г.. В табличен вид е на правена конкретна разбивка на дължими норми и
констатирани измервания на СДН, СГН и ФПЧ10 на територията на измервателна
станция Куклен, от което е направено заключение, че предвидените в Община
Куклен мерки и тяхното изпълнение през 2021 г. не са довели до намаление на
броя превишения на средно денонощната норма СДН за ФПЧ10. Нарушението е било
прието за извършено на 28.04.2022г. и касаело действия и бездействия на Б. във
връзка с изпълнение на мерките.
За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че същото
страда от съществен порок на проведеният административно – наказателен процес,
изразил се в незаконосъобразно съставяне на АУАН и НП в нарушение на
изискванията на чл. 42, т.3 - т. 4 и 57, т.5 ЗАНН, като не е дадено ясно и
съответното необходимо описание на обстоятелствата по извършеното нарушение,
неговия автор и неговите съставомерни действия/бездействия, както и за неговото
виновно поведение. Посочил, че в
АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и
обективна страна на вменения административен състав, което не дава възможност за осъществяване и на съдебен
контрол с оглед необходимата преценка дали деянието е съставомерно. Позовал се
на обстоятелството, че на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, като евентуално едва от
акта на съда деецът може деецът да разбере за кои от неясно описаните в АУАН и
НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива
наказан. От това е направен извод за незаконосъобразност на издаденото НП и за
съществено накърняване на правото на защита на нарушителя.
Обжалваното
съдебно решение е правилно.
Изводите
за допуснато съществено процесуално нарушение на административно наказателния-
процес, свързано с разпоредбата на чл. 42, т.3 - т. 4 и 57, т.5 ЗАНН са
законосъобразни. Допуснатото процесуално нарушение от категорията на
съществените, защото засяга и ограничава правото на защита на нарушителя. Районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Наведените в обжалваното съдебно
решение изводи на съда за формална незаконосъобразност на наказателното
постановление се явяват законосъобразни. Атакуваното НП е било издадено от
административно – наказващият орган въз основа на незаконосъобразен АУАН, който
е съставен в нарушение на законово регламентираните изисквания по чл. 42, т.3 и т.
4 от ЗАНН, поради което същият не може да породи
съответните правни последици- да послужи като основание за ангажиране на
административно – наказателната отговорност на дружеството. В действителност от
органите по контрол на опазване чистотата на атмосферния въздух е дадено
описателно изложение на констатирани във времето факти и обстоятелства, без да
е направена необходимата причинно – следствена връзка как те се съотнасят към
виновното поведение на дееца и какви са конкретно настъпилите от тях
общественоопасни последици. Налице са съществени пороци на проведеното
административно- наказателно производство, които пороци водят до ограничаване
на правото на защита на нарушителя. АУАН
не е само формално изготвяне на процесуален документ, който е формална
предпоставка за издаване на НП, а е резултата на проведена и приключила
процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение, неговия автор,
вината му, което намира отражение и в
акта. Обстоятелствата, обективирани в АУАН, въз основа на който в последствие
се издава Наказателно постановление в рамките на административно-наказателния
процес, се явяват границите на конкретното административно нарушение, за което
се налага административно наказание. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН изрично
предписва, че за да се пристъпи към издаване на наказателно постановление е
необходимо да е установено по безспорен начин самоличността на нарушителя,
неговата вина, както и извършеното нарушение, което наказващият орган следва да
преценя и с оглед пороците на съставеният АУАН, особено такива, които безспорно водят до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя и възможността му пълноценно да упражни
правото си на защита в рамките на административно – наказателното производство.
Само един
законосъобразен и обоснован акт може да послужи като основание за привличането
към административно – наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В този смисъл касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло
препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно
незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно
вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения,
съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на
касационният ответник, който е направил своевременно искане за тяхното
присъждане. Съобразно представеният договор за правна помощ е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за един адвокат, което е
съответно на минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В предвид изложеното
и на основание чл. 221, ал.1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15 от 05.01.2023г.,
постановено по АНД №20225330205723/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен
състав.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна
среда и водите - гр.Пловдив, ЕИК*** да заплати на М.Г.Б. ЕГН********** сумата
от 1000 /хиляда/лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.