Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 12.03.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на тринадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И.........
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 03518 по описа
за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД
със седалище и адрес на управление град София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, срещу Ж.Г.А., ЕГН **********
***, за установено по отношение
на ищеца, че ответникът му дължи по заповед № 1385 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.06.2018г., издадена по
ч.гр.дело № 02321/2018г. по описа на ДРС, сумите: 9 110,74 лева, представляваща главница по договор за заем № EMPL-10579956
от 06.02.2014г. /сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
което е прехвърлило своето вземане на заявителя с Приложение № 1 от
17.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземения от
27.07.2017г./, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението /31.05.2018г./ до окончателното плащане; 1303,44 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2017г. до 15.02.2021г.;
859,49 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2017г. до
31.05.2018г. Претендират се
съдебните разноски в настоящото и заповедното производство.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че на 06.02.2014г. ответникът е сключил договор за кредит с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземането по което е прехвърлено на заявителя с
Приложение № 1 от 17.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г., а длъжникът е уведомен по надлежния ред. Подадено е
заявление по реда на чл.410 ГПК, издадената заповед е връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, подаден е иск в указания от съда срок за установяване на вземането.
Впоследствие с молба вх.№ 10501
от 28.05.2019г. и вх.№ 13978 от 09.07.2019г. се прави искане за изменение на
иска по реда на чл.214 ГПК -при условията на евентуалност се предявява
осъдителен иск, ако се приеме, че ищецът не е бил уведомен за предсрочната
изискуемост на вземанията и не се уважат кумулативно съединените искове по
чл.415 вр. чл.422 ГПК. Искането е отхвърлено съобразни приетото в т.11.б от ТР
№ 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, а именно: в производство
по иск, предявен по чл.422 вр. чл.415 ГПК, не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл.214 ГПК. Въвеждането на друго основание е възможно само
при условията на евентуалност чрез осъдителен иск, респективно за разликата
между издадената заповед и вземането в пълния му размер при условията на
чл.210, ал.1 ГПК чрез осъдителен иск. В случая тези хипотези са неприложими,
тъй като е подадена искова молба, която не може да се изменя в хода на
производството по реда на чл.214 ГПК.
В законоустановения срок е
подаден отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Счита
се, че искът е недопустим и неоснователен. Оспорва се извършената цесия и
съобщаването й на ответника чрез цесионера по надлежния ред; истинността на
процесния договор за заем по отношение подписа на заемодателя; предаване на
сумата по договора/усвояване на същата.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 02321/2018г. по описа на ДРС се установява, че със
заповед № 1385 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 04.06.2018г. е разпоредено длъжникът Ж.Г.А., ЕГН **********
***, да заплати на кредитора, следните суми: 9 110,74 лева, представляваща главница по
договор за заем № EMPL-10579956 от 06.02.2014г. /сключен между длъжника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, което е прехвърлило своето вземане на заявителя с
Приложение №1 от 17.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземения от 27.07.2017г./, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението /31.05.2018г./ до окончателното плащане; 1303,44
лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2017г. до 15.02.2021г.;
859,49 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2017г. до
31.05.2018г.; 225,47 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си с искова молба вх.№ 16643 от 30.08.2018г., по което е
образувано гр.дело № 03518/2018г. по описа на ДРС.
По делото са представени документи,
свързани с Договор за потребителски паричен кредит № EMPL-10579956 от 06.02.2014г., сключен между
длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, както и такива за прехвърлянето
от страна на първоначалния кредитор с Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. на
на настоящия ищец: Писмено потвърждение от 17.11.2017г. за извършената
цесия; Приложение № 1 към рамковия договор относно прехвърляне вземането спрямо
Ж.Г.А. /ред 33, л.16 от делото/; Пълномощно № 3230/2018г.; Уведомително писмо
за извършена цесия от 24.11.2017г. с покана за плащане на дължимото в 5-дневен
срок, връчено на длъжника на 30.11.2017г.
Във връзка с оспорване
истинността на диспозитивния документ по отношение на неговата автентичност,
т.е. относно подписа на кредитополучателя, съдът е допуснал СГЕ, заключението
по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално
изготвено и обективно. Според вещото лице, в представения за изследване Договор за потребителски паричен кредит № EMPL-10579956 от
06.02.2014г., подписите за кредитополучател на всеки от 5-те му листа са положени
от Ж.Г.А., ЕГН **********.
С оглед оспорване размера на
вземането, съдът е допуснал ССчЕ, заключението по което не е оспорено от
страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според
вещото лице, договореният размер на кредита е 15 000 лева и такса за
усвояване – 150 лева. Погасителният план включва 84 погасителни месечни вноски
по 226,39 лева. ГЛП – 7%, договорна лихва – 4 017 лева или обща стойност
на плащанията – 19 017 лева. Договорената сума е била преведена по банкова
сметка ***.02.2014г. Извършени са плащания по договора в общ размер от
8 602,82 лева, с които са погасени 38 месечни погасителни вноски както
следва: главница в размер на 5 88,29 лева и договорна лихва в размер на
2 713,53 лева. Остатъкът е дължима главница – 9 110,71 лева, а
договорна лихва – 1 303,47 лева или общо 10 414,18 лева. Мораторната
лихва върху сумата е в размер на 825,45 лева за периода 15.05.2017г. –
01.06.2018г. Последната вноска по договора е дължима на 15.02.2021г.
Съдът е допуснал допълнително
заключение по ССчЕ, като същото не е оспорено от страните, а съдът кредитира
като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, за периода
15.05.2017г. – 24.112017г. дължимата главница е в размер на 1 234,11 лева,
а на договорната лихва – 350,62 лева; за периода 15.05.2017г. – 01.06.2018г. дължимата
главница е в размер на 2 332,67 лева, а на договорната лихва – 610,40
лева; за периода 15.05.2017г. – 13.02.2020г. дължимата главница е в размер на
6 494,09 лева, а на договорната лихва – 1 203,17 лева. Размерът на
законната лихва за забава за трите периода са съответно: 44,90 лева, 160,29
лева и 913,32 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът приема за безспорно сключване на процесния договор за кредит. Спорна е процесуалната легитимация на ищеца вр. договора за цесия, наличието на действителен договор за кредит, формиране на вземането.
Предвид изложеното и с оглед доказателствената тежест в процеса съдът е указал, че ищецът следва да докаже действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.9 и сл. ЗПК, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост, размер на претендираното вземане. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че не дължи претендираните суми. В тази връзка съдът е указал, че не са представени никакви доказателства. Предвид възраженията в отговора на исковата молба, съдът е намерил, че следва да се допусне оспорване истинността на процесния договор по отношение неговата автентичност – положен подпис от страна на ответника, както и се назначи ССчЕ, предвид оспорване размера на вземането. Съдът е указал на страните, че е длъжен да изследва служебно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.
В случая съдът не открива клауза
в процесния договор, която да е неравноправна спрямо длъжника. Това е така с
оглед датата на сключването му, при което не са били предвидени защитни клаузи,
прим. по отношение на шрифта – не по-малък по формат и размер от 12, фиксиран
размер на ГПР, лихвен процент, референтен лихвен процент, по отношение
нищожността на договора и отделните клаузи.
Възражението на особения представител
по отношение на договора за цесия между първоначалния кредитор и последващия –
настоящ ищец, е неоснователно. Налице са всички изискуеми от закона документи –
рамков договор и приложение, включващо прехвърлените вземания, пълномощно от
цедента, даващо право на цесионера да уведомява длъжниците за извършената
цесия, уведомително писмо от 24.11.2017г. от „Агенция за събиране на
вземанията”ЕАД, връчено на длъжника на 30.11.2017г., с което са изпълнени
нормите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на
особения представител на ответника по отношение автентичността на подписа на
кредитополучателя под процесния договор. Вещото лице е категорично, че и петте
подписа, положени на всяка от страниците на Договор за потребителски паричен кредит № EMPL-10579956 от
06.02.2014г., са на Ж.Г.А., ЕГН **********. От това следва, че оспорването по
реда на чл.193 ГПК не е доказано, поради което този диспозитивен документ не
следва да се изключва от доказателствата по делото.
Съдът намира, че ищецът е доказал наличието и сключването в съответната форма на договор между Ж.Г.А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, вземането по което е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1 от
17.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземения от
27.07.2017г., неговото съдържание, изпълнение по договора, с оглед разпоредбите на чл.9 и
сл. ЗПК. Това е
така, тъй като в самия договор за потребителски кредит е посочено изискуемото
от ЗПК /обн. ДВ, бр.18
от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г./ съдържание в чл.11 съгласно актуалната
към датата на сключването му - 06.02.2014г., редакция, включително: сума на
заема, срок на заема, общо задължение, размер на вноската, включително
последното плащане, ГПР, ГЛП, както и други условия на ползване на кредита.
Претенцията е доказана по
основание, но не и по размер.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът е информирал ответника за
извършената цесия на претендираното вземане, връчено на 30.11.2017г.
Същевременно го е уведомил за общия размер на дължимите суми към съответния
момент и дал възможност да ги заплати в 5-дневен срок от съобщението/поканата. Уведомителното
писмо от 24.11.2017г. не съдържа изявление за предсрочна изискуемост на
кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Съобразно
дадените задължителни указания с т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за
кредит, което настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се
основават на императивния характер на нормата на чл.60, ал.2 ЗКИ. Последната
съдът счита, че намира приложение към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
доколкото дружеството е било до заличаването му през 2018г. финансова
институция по смисъла на чл.3а ЗКИ /вписано под № 189 в регистъра на банковите
институции на БНБ/, както и към „Агенция за събиране на вземанията”ЕАД /дружеството е вписано
под № 139 в регистъра на финансовите институции по смисъла на чл.3а ЗКИ, рег.№ BGR00353/,
от една страна. От друга, въпреки наличие на уговорка в
чл.5 от процесния договор: при просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
да става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане
на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост, съдът намира, че същата е незаконосъобразна, като са приложими общите условия на ЗЗД /Решение № 200 от 18.01.2019 г.
по т.д. № 665/ 2018 г., І т.о. на ВКС, Решение № 3 от 17.04.2019 г. по т.д.
1831/ 2017 г., ІІ т.о. на ВКС и др./. Ето защо, за да бъде завършен
преобразуващият фактически състав за отнемане преимуществото на срока, е
необходимо не само обективният факт на допусната забава
на две или повече месечни вноски, а още и нарочно изявление от името на
кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
Законът не предвижда специални изисквания
за формата и съдържанието на изявлението, но практиката приема, че то следва да
е обективирано в писмен документ, да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата, които дават на кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и да бъде изрично и недвусмислено (в този
смисъл Решение № 106 от 20.06.2017г. по гр.д. № 60152/2016г. на ВКС, ІV г.о.,
Решение № 48 от 12.07.2017г. по гр.д. № 61206/2016г. на ВКС, І г.о., Решение №
135 от 21.09.2017г. по т.д. № 565/2016г. на ВКС, І т.о., и др.). Съгласно съдебната практика, уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата степен, както
и извлечението от сметка /Определение № 656 от 14.07.2016г.по т.д.№ 2609/2015г. на
ВКС, I т.о.
и др./.
Както вече бе посочено по-горе, в настоящия случай по делото е представено единствено уведомление от страна на цесионера за извършена цесия на
вземането по процесния договор, размер на задължението към момента, покана до длъжника, съдържаща изявлението
на кредитора за упражнено негово право да покани длъжника да плати задължението
си при липса на изявление да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдът приема, че към датата на сезиране на заповедния
съд – 31.05.2018г., фактическият състав за обявяване предсрочна изискуемост на дължимото не е бил
довършен. При липса на ангажирани доказателства за упражнено
от ищеца право да направи договора за заем предсрочно изискуем и да обяви на
ответника предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 31.05.2018г., искът за установяване на вземане по заповедта за
изпълнение от 04.06.2018г. по ч.гр.д.№ 2321/2018г. на ДРС е основателен до
размера на непогасените падежирани вноски по процесния договор към датата на
устните състезания – 13.02.2020г. Това е така с оглед приетото с т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.1 ТР № 8 от 02.04.2019 г. по ТД № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС.
Видно
от първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице, по процесния
договор са извършени плащания на 38 месечни вноски в общ размер от
8 602,58 лева, от които главница – 5 889,29 лева и договорна лихва –
2 713,53 лева. След това, от 15.05.2017г., когато е била дължима
погасителна вноска № 39 в размер на 226,39 лева, до датата на устните
състезания – 13.02.2020г., са били дължими 34 погасителни вноски в размер на
общо 7 697,26 лева, от които 6 494,09 лева главница и 1 203,17
лева договорна лихва. Именно до тези размери следва да се уважи главният иск,
като за горницата до претендираните общо 10 414,18 лева, от които
9 110,74 лева главница и 1 303,44 лева договорна лихва се отхвърли
като неоснователен. Върху присъдената сума за главница в размер на
6 494,09 лева е дължима и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 31.05.2018г., до окончателното плащане.
С
оглед частичното уважаване на главния иск, подлежи на уважаване и акцесорния по
отношение на мораторните лихви за периода от 15.05.2017г. до 31.05.2018г.
Според заключението на вещото лице, за този период тя е в размер на 160,29 лева, тъй като се
взема предвид сумата на падежиралите за този период вноски, не и целият
неизплатен остатъчен размер, поради констатиране, че липсва обявена предсрочна
изискуемост. За горницата от този размер до претендирания в размер на 859,49
лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят
направените в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от
иска в размер на общо 829,12 лева
/държавна такса за образуване на делото в размер на 225,48 лева, депозит за вещи
лица общо 380 лева, 434,10 лева депозит за особен представител на ответника и
150 лева за юрисконсултско възнаграждение вр. чл.25, ал.1 Наредба за
заплащането на правната помощ предвид правната и фактическа сложност на делото/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от иска, но с оглед липса на доказателства за извършени
такива, съдът не дължи произнасяне по въпроса. Съгласно т.12 от ТР № 4 от
18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноските в
заповедното производство № 2321/2018г. по описа на ДРС в размер на общо 192
лева /държавна такса за образуване на делото в размер на 225,47 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева/.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че Ж.Г.А., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД със седалище и адрес на управление: град
София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, по заповед № 1385 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 04.06.2018г., издадена по ч.гр.дело № 03518/2018г. по описа на ДРС, сумите:
-6 494,09 лева /шест хиляди четиристотин деветдесет
и четири лева и девет стотинки/,
представляваща главница по договор за заем № EMPL-10579956 от 06.02.2014г.
/сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, което е прехвърлило
своето вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с Приложение № 1 от 17.11.2017г. към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г./, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на заявлението /31.05.2018г./ до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 6 494,09 лева до претендираните
9 110,74 лева;
-1 203,17 лева /хиляда двеста и три лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 15.05.2017г. до 13.02.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 1 203,17 лева до претендираните 1 303,44 лева за периода
13.02.2020г. до 15.02.2021г.;
-160,29 лева /сто и шестдесет лева и двадесет и девет
стотники/, представляваща мораторна лихва върху размера на дължимите и
непогасени падежирали вноски по процесния договор за периода 15.05.2017г. до 31.05.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 160,29 лева до претендираните 859,49
лева.
ОСЪЖДА Ж.Г.А., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, сумата от 829,12 лева (осемстотин
двадесет и девет лева и дванадесет стотинки), представляваща разноските в производството по
гр.дело № 03518/2018г. по описа на ДРС съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ж.Г.А., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, сумата от 192,00 лева (сто
деветдесет и два), представляваща разноските в
производството по ч.гр.дело № 02321/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :