№ 20049
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110161672 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ...... срещу ......, В. Т. В., П. Т. К. и Р. Д. К.,
с която по реда на чл.422 ал.1 ГПК, във вр. чл. 535, вр. чл. 537 ТЗ, е предявен положителен
установителен иск, с който се претендира признаване спрямо ищеца, че ответниците дължат
солидарно сумата от 25000 лева / двадесет и пет хиляди лева/ главница по запис на заповед,
издаден на 17.04.2007 година, с падеж на плащане – на предявяване, обезпечаващ вземането
по сключен договор за банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт” № ...../18.01.2007г., ведно
със законната лихва, считано от 11.05.2022г. / датата на депозиране на заявлението по чл.417
ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът релевира съображения, че на 17.04.2007 година между ответника “
..... и “ ..... бил сключен договор за банков кредит, по силата на който кредитодателят ........ се
задължава да предостави на кредитополучателят “ ..... сумата от 5000 лева / пет хиляди лева/,
представляващ банков кредит за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, с краен срок
на погасяване на задълженията по договора – 19.01.2027 г. Посочва се, че с анекс №
1/11.04.2007 г. размерът на кредита бил увеличен на 25000 лева. Твърди, че на 17.04.2007 г.
ответникът “ ..... издал запис на заповед като обезпечение на вземането по договора за
кредит, авалиран при условията, при които е издаден от ответниците В. Т. В., П. Т. К. и Р. Д.
К.. Съгласно него издателят се задължава да плати на .... при предявяване сума в размер на
25000 лева. Същото вземане впоследствие било прехвърлено на ищцовото дружество с
джиро. На 21.06.2017г. вземането по договора за кредит било цедирано на ищеца. Същият се
легитимира като титуляр на вземането в качеството му на джиратар, като твърди че записът
на заповед е предявен на всеки един от ответниците, а съгласно чл.50, ал.2 ГПК е съобщил
на ответника “ ..... за предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит.
Ищецът е направил и нарочно искане исковата молба да се счита за уведомление за
1
настъпване на предсрочната изискуемост, за цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД и за
предявяване на запис на заповед. Претендира разноски по делото.
С отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131 ГПК, ответниците изцяло
оспорват претенцията като неоснователна. Посочват, че не е настъпила предсрочната
изискуемост на вземането по сключения договор. Отричат цесията да им е съобщения по
надлежния ред, като оспорват и истинността на подписите на ответниците в
придружителните писма. Направено е възражение за нищожност на процесния запис на
заповед. Претендират разноски по делото. Оспорва се автентичността на подписите на
представените по делото придружителни писма.
Ответниците ......, В. Т. В., П. Т. К. и Р. Д. К. посочват, че не са уведомявани за прехвърляне
на вземането по договора за кредит на “ ...... Оспорват съобщаването на настъпилата поради
неизпълнение предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните, съгласно
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е отделено за безспорно още с доклада, че между страните е сключен валиден
договор за банков кредит, посочващ срок за погасяване на кредита и размер на
задължението, както и фактът на предаване на договорената сума на кредитополучателя.
Съдът счита за безспорно установено и наличието на вземане в претендирания размер,
основано на процесния запис на заповед, както и валиден договор за цесия между .... и ......
на вземането по договора за кредит.
По делото е представена и приета без възражение на страните и почеркова експертиза,
изготвена от вещото лице Д. К. В., която настоящият състав изцяло кредитира като
компетентно извършена, поради което ще основава по-нататъшните си заключения на нея.
Приет като доказателство по делото е и документ, наименуван “ Запис на заповед”, издаден
на 17.04.2007г., с който издателят се задължава безусловно да плати при предявяване сумата
от 25000лв на ........, което вземане впоследствие е джиросано на ищецът ......, което
обстоятелство е отбелязано. В записа на заповед е посочено, че сумата следва да бъде
платена на падеж – при предявяване. Върху записа на заповед е направено отбелязване, че
същият е предявен за плащане на “ ..... на 19.05.2020г., както и на авалистите П. Т. К., В. Т.
В. и Р. Д. К. както следва - на 07.07.2020г. , 21.05.2020г. и на 20.05.2020г.
С оглед приетите факти по делото, Софийски районен съд намира от правна страна
следното:
Въз основа на заявление на “ ....., на 26.05.2022г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.10 ГПК, против ...... с ЕИК: ...... и адрес: ......
( град ), както и против В. Т. В., П. Т. В.а и Р. Д. К., в качеството им на авалисти по запис на
заповед, издаден на 11.04.2007г., с падеж – на предявяване, за солидарно заплащане на
2
посочената по-горе сума. Направено е възражение по чл.414 ГПК в законоустановения
месечен срок, поради което на основание чл.418, ал.1 ГПК изпълнителният процес е спрян
до произнасянето на настоящия съдебен състав.
По отношения на предявения положителен установителен иск на основание чл.422 ГПК:
Валидното предявяване на настоящия иск предполага наличието на правен интерес, както и
наличието на признато в заповедното производство вземане. В случая правният интерес на
ищеца не следва да се доказва, тъй като той произтича от направеното възражение по чл.414
ГПК, с което се оспорва вземането по изпълнителния лист.
В производството по чл.422 ГПК, ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а ответникът възраженията си срещу вземането. При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право.
За да бъде установено със сила на присъдено нещо дължимостта на процесното вземане,
следва да е налице валиден от външна страна запис по заповед, който материализира
непогасено по давност вземане. По отношение на валидността, настоящият състав счита, че
представеният запис напълно отговаря на посочените в чл.535 и чл.536 ТЗ изисквания.
Относно възражението на ответниците, че в записа на заповед не може да бъде уговаряна
лихва, следва да се посочи, че това е поначало вярно, но само когато записът е издаден с
падеж – определен срок. В случая обаче падежът е на предявяване, поради което
уговорената лихва не опорочава менителничния ефект, а и лихва не се претендира от ищеца
в настоящото производство.
Не се спори между страните, че е налице сключен договор за банков кредит, като с цел
обезпечаване на вземането по него е издаден и запис на заповед. В случая менителничният
ефект обезпечава съществуващо каузално правоотношение, поради което изискуемостта на
вземането, което записът на заповед материализира е поставено в зависимост от настъпване
изискуемостта по каузалното правоотношение, което той обезпечава. Поради това следва да
бъде изследвано и каузалното правоотношение.
В отговора на исковата молба ответниците излагат твърденията, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит. Изтъкват, че съгласно задължителната за съда практика,
уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост следва да бъде връчена на
задължените лица преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Допълват, че предсрочна изискуемост може да бъде обявена само от субект, имащ
качеството кредитна институция по смисъла на ЗКИ.
Видно от представения по делото договор за кредит, съгласно чл.27, б. Г от същия, при
неизпълнение на дължима вноска по кредита, кредиторът може да обяви вземането си за
предсрочно изискуемо. Съгласно предоставения договор за цесия, посоченото вземане е
3
цедирано на ищеца по настоящото дело, поради което същият го е придобил заедно с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности на основание чл.99, ал.2 ЗЗД.
По отношение на възражението на ответниците относно предсрочната изискуемост,
настоящият състав намира следното:
Договорът за банков кредит е специфична сделка, която може да бъде сключена само от
особен субект, имащ качеството банка ( кредитна институция). От това, обаче, не следва, че
при цедиране на вземането по такъв договор цесионерът не е легитимиран да направи
вземането предсрочно изискуемо при неизпълнение от страна на длъжника. Цесионерът
следва да може да упражнява и всички права, чрез които да се защити срещу евентуално
неизпълнение. Обратното би обезсмислило цесията и би открило възможност за злоупотреба
с право, давайки възможност на цедент кредитна институция да цедира свое вземане на
лице, нямащо това качество, с цел същото да не може да упражни изрично уговореното в
договора право за обявяване на предсрочна изискуемост. По този начин изпълнението на
задължението по принудителен ред бе било неимоверно затруднено. Въз основа на
представения по делото договор за цесия е видно, че страните са уговорили възможност за
цесионера да обявява предсрочна изискуемост на вземането, която клауза съдът намира за
действителна, тъй като в противен случаи неоснователно би се ограничила договорната
автономия. След прехвърляне на вземането титуляр на същото е вече новият кредитор и в
това качество е легитимиран да иска изпълнение на вземането на падежа или да предяви
предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно константната практика специфичните права, уредени в закона, които са дадени на
субекта с оглед на качеството му кредитна институция, са свързани с това качество, а
липсата му води до несъществуване на правото. Като пример се посочва чл.417, т.2 ГПК.
Горепосочената хипотеза, обаче, е различна, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е
издадена на основание чл.417, т.10 ГПК. От тук следва, че щом законодателят не ограничава
възможността при цесия на вземане по банков кредит цесионерът да иска издаване на
заповед по чл.417, т.10 ГПК, на още по-голямо основание не следва да му се отнема
възможността да направи кредита предсрочно изискуем по установения за това ред.
По отношение на твърдението, че не е налице валидно уведомление за настъпилата
предсрочна изискуемост:
В производството по реда на чл.422 ГПК това действие трябва да предхожда депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год.
ОСГТК на ВКС, защото установителният иск е обусловен от предмета на издадена заповед
за изпълнение за вземане и е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на
исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но
4
променя основанието, на което е издадена заповедта.
Видно от представените доказателства по делото, ответниците са уведомени за същата още
през 2020 год., а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено в
по-късен момент – заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е входирано
на 11.05.2022г. Съдът счита, че по отношение на ответницата П. Т. К. процедурата по
връчване съгл. чл.47 ГПК също е спазена, тъй като в представеното по делото разпореждане
от 07.07.2020г. на ЧСИ ..... изрично се посочва, че невъзможността ответникът да бъде
намерен на посочения адрес е констатирана с повече от три посещения с интервал от поне
една седмица, като от залепването на уведомлението е изминал законоустановеният 14-
дневен срок. Следователно ответницата П. Т. К. се счита редовно уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост на основание чл.47, ал.5 ГПК. Съобщението е връчено в цялост и
на ..... на адрес за управление, регистриран в търговския регистър.
По делото е представена и почеркова експертиза, която настоящият съдебен състав изцяло
кредитира като компетентно съставена. Съгласно същата, придружителните писма към
разписки за връчване на съобщения са подписани от ответниците, поради това възраженията
на ответната страна, че не е уведомена за предсрочната изискуемост, както и че
уведомяването не е направено преди подаването на заявление по чл.417 ГПК, са
неоснователни.
Въз основа на горепосоченото и вземайки предвид представените по делото доказателства,
съдът счита че е налице валидно обявена предсрочна изискуемост по процесния договор.
По отношение на възражението, че уведомлението за договора за цесия не е връчено по
надлежния ред:
В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие
на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва
да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД,
тъй като в противен случай цесията му е непротивопоставима и изпълнението към цедента
би имало погасителен ефект. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да
узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и
също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице,
което вече не е носител на правата по съответния договор. Липсва законово ограничение
съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда
правно действие.
От представените придружителни писма явно следва, че уведомлението е направено от
цесионера, който е упълномощен съгласно договора за цесия да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Същият е изразил изрично и волята си цесията да бъде
съобщена и чрез исковата молба, поради което възраженията на ответната страна за липса на
съобщение за извършената цесия са неоснователни.
5
Въз основа на посоченото, съдът счита за безспорно установено, че към момента на
предявяване на иска по чл.422 ГПК, титуляр на вземането по договора за кредит е “ ....., като
е налице и обявена предсрочна изискуемост на същото вземане, като и валидна от външна
страна ценна книга, авалирана от ответниците. Поради това настоящият съдебен състав
счита, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК,
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на настоящото дело, разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ответната страна, съгласно чл.78, ал.1 ГПК. По списък, приложен от ищеца се претендира
сумата в размер на 500 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи от съда в неговия максимален
размер от 300 лв., поради което на ищецът следва да бъдат изплатени сумата в размер на
800 лв.
Водим от горепосоченото, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. Чл. вр. чл. 535, вр. чл. 537 ТЗ, че ответниците ......, ЕИК:......, В. Т.
В., ЕГН:**********, П. Т. К., ЕГН:********** и Р. Д. К., ЕГН:**********, дължат
солидарно на ......, ЕИК:......, сумата на претендираното вземане в размер на 25000лв /
двадесет и пет хиляди лева/, представляваща дължима главница по запис на заповед,
издаден на 17.04.2007г. от ...... и авалиран при условията, при които е издаден от В. Т. В., П.
Т. К. и Р. Д. К., ведно със законната лихва от 11.05.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение от 26.05.2022г. по ч.гр. д.
24675/22г. по описа на СРС.
Осъжда ......, ЕИК:......, В. Т. В., ЕГН:**********, П. Т. К., ЕГН:********** и Р. Д. К.,
ЕГН:**********, да заплатят направените по настоящото дело разноски, в размер на всеки
по 200 лв..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6