Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
…………...2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при
участието на секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова адм.дело N 2650 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.
Образувано
е по жалба на С.К.К., ЕГН **********,*** против решение № 2153-03-51 от
29.08.2019 г. на директора на териториално поделение – Варна на Национален
осигурителен институт, с което е оставена без разглеждане жалбата му против
разпореждане № **********/01.07.2017г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на
НОИ и е прекратено производството в тази част, и е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-224/29.07.2019г.
в останалата част, срещу описаните в решението 22 броя разпореждания на
ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ. Жалбоподателят твърди, че оспореният
акт е незаконосъобразен. Оспорва приложението на чл.47в от Закона за пенсиите /отм./
до 31.12.1999г. и §6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО /КЗОО
до 29.07.2003г./ от 01.01.2000г., определящи горна граница /„таван“/ на
пенсиите, тъй като счита, че същите противоречат на норми на българското
законодателство, в т.ч. и на Конституцията на Република България, и на
конвенции и международни договори, ратифицирани от Република България, подробно
описани в Приложение № 1 към жалбата. Твърди, че чл.7, ал.3 от Конвенция № 35
относно осигуровката за старост /индустрия и др./ от 1933 г. на Международната
организация на труда, ратифицирана от Република България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно
събрание от 31 август 1949г. /ДВ, бр. 207 от 1949г./, която ратификация е
официално регистрирана в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г., в
сила за България от 29 декември 1950 г., по силата на чл.5, ал.4 от КРБ, има
предимство пред нормите на чл.47в от ЗП и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО
до 29.07.2003г./, поради което с прилагането на последните директорът на ТП –
Варна на НОИ нарушава чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове. Счита, че
нито НС, нито КС и нито правителството съобразяват законите в сила недопускащи
„таван“ на пенсии. Твърди, че КС взема антиконституционно решение, като моли
съда да вземе предвид оспорванията му на КС. Счита, че мотивите на решение №21
от 15 юли 1998г. на КС,
постановено по конституционно дело № 18/1997г. са двустранни и противоречиви. Твърди
и че директорът на ТП на НОИ погрешно се е мотивирал с антиконституционното
определение №1/2011г. на КС. Твърди, че лишаването му от пълния размер на
законно обявяваните му пенсии го поставя в числото на неправомерно
малтретираните „таванизирани“ пенсионери, като вследствие на „незаконното
секвестиране“ на лични полагащи му се парични суми се е влошил жизненият
стандарт на него и семейството му. Твърди и че разпорежданията могат да бъдат
квалифицирани като нищожни, поради позоваването в тях на пенсионния орган на
противоконституционните, според него, разпоредби на чл.47в от ЗП и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003 г./. Твърди,
че не оспорва законно изчисляваната и обявявана в разпорежданията пенсия за
ОСВ, а оспорва незаконното прилагане на чл.47в
от ЗП и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./, вследствие на
което е отхвърлена жалбата, подадена срещу неизплащане на законно определените
му и обявявани пенсии за осигурителен стаж и възраст в пълен размер. Твърди, че
лишаването от правото му на пълния размер на личната му пенсия го дискриминира.
Моли да бъде отменен оспореният акт. Счита, че не е необходимо да представя
доказателства за обжалване на решението в частта относно разпореждането от
01.07.2017г. в срок, тъй като при нарушение на нормативни норми обжалването е
без срок.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител
ю.к.Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че при
постановяването на обжалваното решение са съобразени решение № 21 от 1998г. по
конституционно дело № 18/1997г. и определение № 1 от 2011 г. по к.д. № 18 от
2010г. на КС, в които е прието, че чл.47в от ЗП /отм./ и §6, ал.1 от ПЗР на КСО
/КЗОО до 29.07.2003г./ не противоречат на КРБ, като Европейският съд за правата
на човека също се е произнесъл по този въпрос, като е приел, че няма нарушение
на човешки права. Твърди, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168, ал.1
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
По
подадено от С.К.К. заявление от 23.12.1997г., с разпореждане №
0300271/16.01.1998г. на ръководителя на районно управление „Социално
осигуряване“, гр. Варна, считано от 19.09.1997г., му е отпусната лична пенсия
за изслужено време и старост /след 01.01.2000г. лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст/ в размер, ограничен съгласно чл.47в от ЗП /отм./ – 81 000
лева, от 01.10.1997г. – в размер, ограничен съгласно чл.47в от ЗП /отм./ –
86 700 лева, и от 01.01.1998г. – в размер, ограничен съгласно чл.47в от ЗП
/отм./ – 91 050 лева. Впоследствие размерът на пенсията на К. многократно е бил
изменян, като до 01.07.2019г. също е бил ограничаван, съответно до 01.01.2000г.
съгласно чл.47в от ЗП /отм./, а след тази дата, на основание съответните
редакции на §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./, тъй като изчисленият
размер на личната пенсия за изслужено време и старост/за осигурителен стаж и
възраст е надвишавал нормативно определения максимален месечен размер. Размерът
на отпусната му лична пенсия е изменян /осъвременяван, съответно ограничаван на
основание посочените разпоредби до определения максимален месечен размер, както
следва:
-с
разпореждане № **********/01.07.1998г. на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване при ТП – Варна на НОИ, с което, считано от 01.07.1998г., размерът
на получаваната пенсия е осъвременен, като на основание чл.47в от отм. ЗП е
ограничен до 99 000 лева;
-с
разпореждане № **********/02.07.1999г. на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване при ТП – Варна на НОИ, считано от 01.07.1999 г., размерът на
получаваната пенсия е осъвременен, като на основание чл.47в от ЗП /отм./ е
ограничен до 111 000 лева, от 5 юли 1999 г. – 111 лева деноминирани;
-с
разпореждане № **********/03.07.2000г. на ръководител „ПО“ при ТП - Варна на
НОИ на основание §7 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г./, считано
от 01.01.2000 г. пенсията е преизчислена, като размерът й е ограничен, съгласно
§6 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003г./ до 160 лева;
-с
разпореждане № **********/05.06.2001г. на основание чл.100 от КЗОО КСО - Загл.
изм. – ДВ. бр. 67 от 2003г.; ДВ бр. 41 от 2001 г./ и ПМС № 106/2001 г. /ДВ. бр.
44 от 2001г./, считано от 01.06.2001г. пенсията е осъвременена, като размерът й
е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. – ДВ. бр. 67 от
2003г./ до 176 лв.;
-с
разпореждане № **********/02.07.2001г. на основание §7, ал.3 и ал.4 от ПЗР на
КЗОО /КСО – Загл. изм. – ДВ. бр. 67 от 2003г.; ДВ, бр. 35 от 2001г./, считано
от 01.07.2001 г., пенсията е преизчислена, като размерът й е ограничен, съгласно
§6 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003г./ до 176 лева;
-с
разпореждане № **********/03.06.2002г. на основание чл.100 от КЗОО КСО – Загл.
изм. – ДВ. бр. 67 от 2003г.; ДВ. бр. 41 от 2001г./ и ПМС № 103/2002г. /ДВ, бр.
54 от 2002г./, считано от 01.06.2002г., пенсията е осъвременена, като размерът
й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КЗОО /КСО – Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от
2003 г./ до 233.20 лева.;
-с
разпореждане № **********/03.06.2003г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ
на основание чл.100 от КЗОО КСО – Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003г.; ДВ. бр.
41 от 2001г./ и ПМС № 111/23.05.2003 г., считано от 01.06.2003г. пенсията е осъвременена,
като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР па КСО до 250 лева;
-с
разпореждане № **********/01.06.2004г. на основание чл.100 от КСО и ПМС № 100/17.05.2004г.,
считано от 01.06.2004г. пенсията е осъвременена, като размерът й е ограничен,
съгласно §6 от ПЗР на КСО до 420 лева;
-с
разпореждане № **********/01.06.2005г. на основание чл.100 от КСО и ПМС №
90/19.05.2005г., считано от 01.06.2005г. пенсията е осъвременена, като размерът
й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 420 лева;
-с
разпореждане № **********/01.03.2006г. на основание §6 от ПЗР на ЗБДОО за 2006
г. и ПМС № 21/03.02.2006г., считано от 01.01.2006г. пенсията е изменена, като
размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 455 лева;
-
с разпореждане № **********/02.07.2007г. на основание §2 от ЗР на ЗИЗБДОО/2007г.
и ПМС № 136/14.06.2007г., считано от 01.07.2007г. пенсията е изменена, като
размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 490 лева;
разпореждане
№ **********/01.10.2007 г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което
на основание §2 от ЗР на ЗИЗБДОО/2007г. /изм. и доп. ДВ. бр. 77/2007 г./ и ПМС
№ 204/05.09.2007г., считано от 01.10.2007г. пенсията е изменена, като размерът
й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 490 лева;
-с
разпореждане № **********/01.07.2008г. на основание чл.100 от КСО, чл.9 от
ЗБДОО/2008г. и ПМС № 129/06.06.2008г., считано от 01.07.2008г. пенсията е
изменена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 490 лева;
-с
разпореждане № **********/01.10.2008г. на основание §7а от ПЗР на КСО /ДВ, бр. 69/05.08.2008г./,
считано от 01.10.2008г. пенсията е преизчислена, като размерът й е ограничен,
съгласно §6 от ПЗР на КСО до 490 лева;
-с
разпореждане № **********/01.04.2009г. на основание чл.225, ал.2 от ПЗР на КСО,
считано от 01.04.2009г. пенсията е преизчислена, като размерът й е ограничен, съгласно
§6 от ПЗР на КСО до 700 лева;
-с
разпореждане № **********/01.07.2009г. на основание чл.100 от КСО, §22н от ПЗР
на КСО и ПМС № 128/25.05.2009г., считано от 01.07.2009г. пенсията е изменена,
като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 700 лева;
-с
разпореждане № **********/01.04.2013г. на основание §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО за
2013г. и ПМС № 332/20.12.2012г., считано от 01.04.2013г. пенсията е изменена,
като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 770 лева;
-с
разпореждане № **********/01.07.2014г. на основание чл.100 от КСО и ПМС № 153/11.06.2014г.,
считано от 01.07.2014г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен,
съгласно §6 от ПЗР на КСО до 840 лева;
-с
разпореждане № **********/01.07.2015г. на основание чл.100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015г.,
считано от 01.07.2015г. пенсията е изменена, като размерът й е ограничен, съгласно
§6 от ПЗР на КСО до 910 лева;
-с
разпореждане № **********/01.07.2016г. на основание чл.100 от КСО и ПМС №
136/08.06.2016г., считано от 01.07.2016г. пенсията е изменена, като размерът й
е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 910 лева;
-с
разпореждане № **********/01.07.17г. на основание §53, ал.2 ПЗР на ЗИДКСО/2015г.
и ПМС №116/22.06.17г., считано от 01.07.2017г. пенсията е преизчислена, като
размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 910 лева;
-с
разпореждане № **********/01.07.2018г. на основание §53, ал.2 и ал.3 от ПЗР на
ЗИДКСО/2015г. и/или ПМС № 106/22.06.18г., считано от 01.07.2018г. пенсията е
преизчислена, като размерът й е ограничен, съгласно §6 от ПЗР на КСО до 910
лева.
Разпореждане
№ **********/01.07.2017г. е получено от лично от С.К. на 11.06.2018г., а
Разпореждане № **********/01.07.2018г. – на 12.07.2019г., видно от саморъчно
изписания текст и положения подпис върху тях, а всички останали разпореждания
са получени на 22.07.2019г. във връзка с подадено от жалбоподателя заявление вх.
№ 1019-03-596/12.07.2019г. до директора на ТП – Варна на НОИ.
С
жалба вх. № 1012-03-224/29.07.2019г. С.К. е оспорил пред директора на ТП –
Варна на НОИ издадените разпореждания, с които е ограничен размерът на
отпуснатата му лична пенсия за изслужено време и старост/за осигурителен стаж и
възраст.
От
решение № 2153-03-51 от 29.08.2019г. се установява, че директорът на ТП – Варна
на НОИ е оставил без разглеждане жалбата на К. против разпореждане № **********/01.07.2017г.
на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ и е прекратил производството в тази
част, и е отхвърлил жалбата в останалата част, срещу описаните в решението 22
броя разпореждания на ръководител на „ПО“ при ТП – Варна на НОИ. За да се
произнесе, горестоящият административен орган е приел, че тъй като разпореждане
№ **********/01.07.2017г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ е връчено
лично на жалбоподателя на 11.06.2018г., то жалбата срещу него е просрочена,
като подадена извън преклузивния срок по чл.117. ал.2, т.1 от КСО, поради което
същата е недопустима. По отношение на останалите 22 броя разпореждания
директорът на ТП – Варна на НОИ е приел, че същите са законосъобразни, тъй като
са издадени в съответствие с нормите на чл.47в от ЗП /отм./ и §6, ал.1 от ПЗР
на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./, които правни норми, в различните си редакции,
действащи към датата на постановяване на съответните разпореждания, предвиждат максимален
месечен размер на пенсиите, който не може да бъде надвишаван. Позовал се е и на
решение № 21 от 1998г. по к.д. № 18/1997г. и определение № 1 от 2011г. по к.д.
№ 18 от 2010г. на КС, в които е прието, че посочените разпоредби не
противоречат на КРБ, както и на произнасяне на ЕСПЧ, според което текстът на §6
от ПЗР на КСО относно максималния размер на пенсията за осигурителен стаж и
възраст не противоречи на текстовете на Европейската конвенция за защита
правата на човека.
Жалбоподателят
е приложил към жалбата си и подадените допълнително молби разработки във връзка
с твърденията си в жалбата, включително оспорване мотиви на българското
правителство за резонност на тавана на пенсиите, изразени от министъра на труда
и социалната политика, оспорващ анализ на решение №21/1998г. на КС и др.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С
решение № 2153-03-51 от 29.08.2019г. директорът на ТП – Варна на НОИ е оставил
без разглеждане жалбата на К., подадена на 29.07.2019г., против разпореждане № **********/01.07.2017г.
на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ и е прекратил производството в тази
част, като е отхвърлил жалбата в останалата част, против описаните в решението
22 броя разпореждания на ръководител на „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, като
неоснователна.
Решението
е връчено лично на К. на 03.09.2019г., а жалбата до съда е подадена на
12.09.2019г., видно от поставения върху нея печат на ТП – Варна на НОИ. Срокът
за обжалване на решението в частта, с която жалбата против разпореждане № **********/01.07.2017г.
е оставена без разглеждане и производството е прекратено, е 7-дневен /чл.88,
ал.3 от АПК/, а срещу останалата част от решението – 14-дневен /чл.149, ал.1 от АПК/ от получаването му. Предвид твърденията на жалбоподателя за нищожност,
съдът намира, че жалбата срещу оспореният административен акт е подадена в срок
– арг. от чл.149, ал.5 от АПК.
С
оглед горното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2,
буква „а“ от КСО – директора на ТП – Варна на НОИ, в обема на предоставените му
правомощия, и в предвидената в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО форма –
мотивирано решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за неговото издаване. При
постановяването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, които да обосноват отмяната му само на
това основание, нито особено съществени такива, които да доведат до
прогласяването му за нищожно. Предвид горното решението на директора на ТП на
НОИ не стада от пороци, водещи до неговата нищожност.
Между
страните по делото липсва спор по фактите. Не се спори, че считано от
19.09.1997г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за изслужено време и
старост /след 01.01.2000г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/, чийто
размер с оспорените пред директора на ТП – Варна на НОИ разпореждания е ограничаван
съответно до 01.01.2000г. съгласно чл.47в от ЗП /отм./, а след тази дата на
основание §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003 г./, тъй като изчисленият
размер на пенсията е надвишавал определения в тези норми максимален месечен
размер.
Спорът
е правен и е относно законосъобразността на ограничаването на размера на
отпуснатата на С.К. лична пенсия за изслужено време и старост/за осигурителен
стаж и възраст, извършено на основание посочените разпоредби.
Съгласно
чл.47в от ЗП /отм./ размерът на получаваните една или повече пенсии не може да
надвишава трикратния размер на социалната пенсия.
Разпоредбата
на §6, ал. 1 от КСО /КЗОО до 29.07.2003г./ в съответните редакции, относими към
момента на издаване на процесните разпореждания, е както следва:
До
31 декември 2003г. включително размерът на получаваните една или повече от една
пенсии без добавките към тях не може да надвишава четирикратния размер на социалната
пенсия за старост – редакциите, Доп. – ДВ, бр. 64 от 2000г., и Доп. – ДВ, бр. 1
от 2002г.;
Максималният
размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2009г.
без добавките към тях, е равен на 35 на сто от максималния осигурителен доход
за предходната календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване – Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004г.;
Максималният
размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2009г.,
без добавките към тях, се определя смятано от 1 юли на всяка календарна година
в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за предходната
календарна година, определен със ЗБДОО – Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.;
Максималният
размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2011г.,
без добавките към тях, се определя смятано от 1 юли на всяка календарна година
в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за предходната
календарна година, определен със ЗБДОО – Изм. – ДВ, бр. 99 от 2009г., в сила от
1.01.2010г.;
Максималният
размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31.12.2013г., без
добавките към тях, се определя смятано от 1 юли на всяка календарна година в
размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за съответната календарна
година, определен със ЗБДОО – Изм. ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.11г.;
Максималният
размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2013
г., без добавките към тях, се определя смятано от 1 юли на всяка календарна
година в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за съответната
календарна година, определен със ЗБДОО – Изм. – ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила
от 1.01.2013 г.;
Максималният
размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2013г.,
без добавките към тях, се определя смятано от 1 април на всяка календарна
година в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за съответната
календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване – Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013г.;
Максималният
размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018г.,
без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година
в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за същата календарна
година, определен със ЗБДОО – Изм. ДВ, бр. 106/2013г., в сила от 1.01.2014г.;
Максималният
размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018г.,
без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година
в размер на 35 на сто, а от 1 юли 2019г. – 40 на сто, от максималния
осигурителен доход за същата календарна година, определен със ЗБДОО – Доп. –
ДВ, бр. 61 от 2015г., в сила от 1.01.2016г.;
Максималният
размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018г.,
без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година
в размер на 35 на сто, а от 1 юли 2019г. – 40 на сто, от максималния
осигурителен доход за същата календарна година, определен със ЗБДОО – Изм. –
ДВ, бр. 98 от 2016г., в сила от 1.01.2017 година.
Видно
от горното, с нормата на §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./, в
различните редакции от 01.01.2000г. насам, е въведено ограничаване на размера
на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях, като до 2003г. същият
не може да надвишава четирикратния размер на социалната пенсия за старост, а
след това максималният месечен размер на пенсията е равен на 35 на сто от
максималния осигурителен доход за съответната календарна година, определен със
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
От
анализа на цитираните разпоредби на чл.47в от ЗП /отм./ и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./ е видно, че през целия период в българското законодателство
е съществувало нормативно ограничаване на размера на получаваните пенсии чрез
въвеждането на максимален размер на същите. Съгласно оспорените пред директора
на ТП – Варна на НОИ разпореждания при всяко едно преизчисляване на пенсията на
С.К. винаги нейният размер е надвишавал определения в посочените правни норми
максимален размер. Предвид цитираните разпоредби с разпорежданията за
определяне пенсията на жалбоподателя законосъобразно е ограничаван размера на
същата до предвидения нормативно максимален месечен размер на същата. При
издаването на разпорежданията съответните пенсионни органи са действали в
условията на обвързана компетентност, прилагайки стриктно императивните
разпоредби на чл.47в от ЗП /отм./ и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до
29.07.2003г./. Същите, както правилно и законосъобразно е прието и от директора
на ТП – Варна на НОИ, са издадени в съответствие с приложимия материален закон.
Не са и нищожни, доколкото не са издадени при пълна липса на предпоставките, визирани в материалноправната норма
и не са лишени изцяло от основание.
Неоснователни
са твърденията в жалбата за неприложимост на разпоредбите на чл.47в от ЗП
/отм./ и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./ при определяне размера
на отпуснатата на К. лична пенсия за изслужено време и старост/за осигурителен
стаж и възраст поради несъответствието им с норми от по-висок ранг. Конституционният
съд се е произнесъл относно съответствието на чл.47в от ЗП /отм./ с върховния
закон на Република България и с ратифицираните и влезли в сила международни
договори, като с решение № 21 от 15 юли 1998г., постановено по конституционно
дело № 18/1997г., е отхвърлил искането на главния прокурор за установяване на
противоконституционност на чл.47в от Закона за пенсиите и за установяване на
несъответствие на същата разпоредба с чл.5, т.1 и чл.9 от Международния пакт за
икономическите, социалните и културните права. В мотивите си Конституционният
съд е приел, че с посочената разпоредба не е нарушен конституционният принцип
за равенството на гражданите пред закона, тъй като създаденото с нея неравно
положение на гражданите не се дължи и не е в зависимост от някои от социалните
признаци, „посочени в чл.6, ал.2 от Конституцията изчерпателно“, които не
допускат ограничение на правата или предоставяне на привилегии. Посочено е, че
ограничението по чл.47в от ЗП може да бъде свързано с т. нар. „пенсионен
минимум“, който не само не е противоконституционен, но и се препоръчва от
конвенции на МОТ, между които: Конвенция № 35 относно осигуровката инвалидност
/индустрия и др./, 1993г., обнародвана ДВ, бр. 44 от 1997г. /вж. чл.7/;
Конвенция № 37 относно осигуровката инвалидност /индустрия и др./, 1993г.,
обнародвана ДВ, бр./45 от 1997г. /чл.7/; Конвенция № 39 относно осигуровката
смърт /индустрия и др./, 1993г., обнародвана ДВ, бр.45 от 1997г. /чл.9/ и пр.,
допускащи размерът на пенсията да се състои от една определена сума или от
процент от заплатата, която се взема под внимание за целите на осигуряването,
или от една променлива сума в зависимост от размера на направените вноски.
Като
противоконституционна и противоречаща на международни договори, по които
Република България е страна, е оспорена и разпоредбата на §6, ал.1 от ПЗР на
КСО. С определение № 1 от 2011г. по к.д. № 18 от 2010г. Конституционният съд е отклонил
искането за установяване на противоконституционност на §6, ал.1 от ПЗР на КСО и
несъответствие с международни договори, по които България е страна, тъй като искането
за установяване на противоконституционност на тавана на пенсиите вече е било
предмет на разглеждане по к.д. № 18 от 1997г., като с Решение № 21 от 1998г. то
е било отхвърлено, а в случая е налице съвпадение в предмета, както и валидно
от конституционно гледище решение на Конституционния съд и затова има законова
пречка Съдът да разгледа това ново искане.
Установеното
от КС съответствие на разпоредбите на чл.47в от ЗП /отм./ и §6, ал.1 от ПЗР на КСО /КЗОО до 29.07.2003г./ на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен обуславя неоснователност на релевираното в жалбата възражение
за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗНА. Обсъждането на мотивите на КС, които
жалбоподателят намира за двустранни и противоречиви, не е в правомощията на
настоящата съдебна инстанция. По аргумент от чл.14, ал.6 от Закона за Конституционния
съд решение № 21/15.07.1998г., постановено по к.д. № 18/1997г., е задължително
за съдилищата в Република България.
Не
е от компетентността на съда да се произнесе и по искането на жалбоподателя,
направавено в уточнение с.д. 2136/11.02.2020 г. за спиране на приложението на
„таван“ на пенсиите по отношение на него.
Оспореното
решение № 2153-03-51 от 29.08.2019г. е издадено в съответствие с целта на
закона, която в случая е недопускане на изплащане на пенсия над нормативно
установения максимален размер. В този смисъл не е налице бездействие на
пенсионния орган, съответно на решаващия орган- директора на ТП-Варна на НОИ,
тъй като същите са се произнесли своевременно със съответния акт съобразно
приложимите законови разпоредби.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност или незаконосъобразност. Оспореният акт е законосъобразен, а жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК вр. чл.118, ал.3 КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.К.,
ЕГН **********,***, против решение № 2153-03-51 от 29.08.2019 г. на директора
на ТП – Варна на НОИ.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********,***
да заплати в полза на ТП – Варна на НОИ сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: