№ 2226
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110119453 по описа за 2024 година
Ищецът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е
предявил срещу ответника Столична община обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410 КЗ
и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 630.40, представляваща регресно вземане за изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка със
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 17.02.2019 г., вследствие на
противоправно поведение от страна на ответника, изразило се в неподдържане
изправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от 04.12.2023 г. до пълното
изплащане на сумата, както и сумата от 204.73 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 04.12.2020 г. до 04.12.2023 г., за които
суми има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 38152/21.12.2023
г. по ч.гр.д. № 66478/2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане
от 14.11.2024 г.
Ищецът твърди, че на 17.02.2019 г., около 21:30 часа, лек автомобил
„Ауди РС 6“ с рег. № ***, при движение по ул. „Околовръстен път“, след
шоурума на „Хюндай“ в посока на движение към кв. Горубляне, на около 500-
600 м. преди караулката за к-к Боровец, попада в необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно – дупка, в, резултат на което
върху автомобила са нанесени материални щети върху предна дясна гума.
Сочи се че по силата на комбинирана застрахователна полица №
**********/25.01.2019 г. за застраховка „Злополука“ и застраховка „Каско на
МПС“, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил,
ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на
автомобила.
1
Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения,
застрахователят е изплатил на 28.11.2019 г.. застрахователно обезщетение
равняващо се на сумата, необходими за отстраняване на щетите по автомобила
/за закупуване на нова гума и нейната подмяна/, възлизащо общо на сумата от
620.40 лева.
Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като
вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от негова
страна, който има нормативно уредено задължение да се грижи за
поддръжката на процесния пътен участък.
Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и за определените
ликвидационни разходи в обичаен размер от 10 лева /общо 630.40 лева/
срещу причинителя на вредата - ответника Столична община.
Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, получена от
последния, но не е последвало доброволно плащане на претендираната сума,
поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи сумата от 204.73 лева за
периода от 04.12.2020 г. до 04.12.2023 г.
Сочи, че горните обстоятелства са мотивирали ищеца да подаде
заявление по чл. 410 ГПК, във връзка с което е било образувано ч.гр.д. №
66478/2023 г. на СРС, 76 с-в, и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 38152/21.12.2023 г.
Предвид подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК и с оглед
дадените от съда указания по реда на чл. 415 ГПК, за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Моли за уважаване на предявените искове за сумите, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична
община.
Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
действителността на сключения застрахователен договор „Каско“.
По същество на спора ответникът оспорва изложената в исковата
молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания
механизъм на увреждането, мястото на настъпване на описаното в исковата
молба ПТП, както и наличието на причинна връзка между описаните вреди и
събитието. Оспорва се размерът на описаните в исковата молба вреди. В
условията на евентуалност се твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице, доколкото водачът на
автомобила го е управлявал с несъобразена скорост. Твърди се, че дори да е
съществувало такова препятствие на пътя, водачът на автомобила е могъл да
го избегне, в случай, че беше съобразил скоростта си на движение с пътната
обстановка.
Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално – за
2
уважаването им в намален размер.
По отношение на претенцията за мораторна лихва прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Моли за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна страна следното:
Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410, ал.
1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане,
вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е
възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска;
наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и
процесното вредоносно събитие; факта на плащане на застрахователно
обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният
размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички
свои защитни възражения.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи получаването на покана от ответника, с която същият е поставен в
забава, а в тежест на ответника е да докаже плащане на падежа – за които
обстоятелства не сочи доказателства.
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в
отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето
договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва
в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на
вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното
изпълнението.
За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред
Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени
средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза.
Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема
следното:
Установява се от представения по делото в заверен препис двустранно
3
подписан екземпляр на комбинирана застрахователна полица №
**********/25.01.2019 г. за застраховка „Злополука“ и застраховка „Каско на
МПС“, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил
„Сожелиз България“ ЕООД, с период на валидност от 25.01.2019 г. –
25.01.2020 г., че към датата на твърдяното ПТП /17.02.2019 г./ ищецът е носил
риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.
Установява се от представените по делото квитанции за заплатени
застрахователни премии, уговорени разсрочено, че застрахованият е заплатил
в цялост дължимите 4 бр. застрахователни премии.
Неоснователни се явяват направените от ответната страна
оспорвания, касаещи действителността на застрахователната полица.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т.
2а на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г.,
ОСТК на ВКС, приложими и по отношение на имуществените застраховки,
липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за
нищожност, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от
страните, поради което и правните последици на този вид недействителност
не могат да настъпят. По характер застрахователният договор представлява
абсолютна търговска сделка, като разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават
основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може да се позове на
нищожност поради неспазване на формата на договора, ако от поведението
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От
събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по
застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане
на застрахователната премия на вноски, за уведомяване при настъпило
застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно
обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността
на застрахователния договор. При зачитане на договорната връзка от страните
по нея, не може да се приеме, че трето лице за нея разполага с право да
оспорва валидността на обвързващото й действие. Ето защо съдът приема, че
към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно отношение между ищеца и собственика на автомобила.
Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във
връзка с процесното ПТП пред застрахователя е заведена щета №
10019030104027, като съгласно изготвения опис на щетите /л. 14/ са
установени уврежданията върху предна дясна гума на автомобила.
Установено, че същата подлежи на подмяна.
От представената по делото калкулация на ремонт се установява, че
определеното от застрахователя обезщетение за така констатираното
увреждане възлиза на сумата от 620.40 лева, изчислено като разликата между
стойността на автомобилната гума и разходите за труд и приложеното
самоучастие /32%/
Установява се от представеното по делото платежно нареждане, че
сумата от 620.40 лева е изплатена на 28.11.2019 г. по сметка на собственика на
4
автомобила.
От събраните по делото писмени доказателства – уведомление-
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ /л. 10/, Декларация на
водач на застраховано МПС /л. 11/, от приетата и неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че по делото се установява
следният механизъм на ПТП: на 17.02.2019 г., около 21:30 часа, лек
автомобил „Ауди РС 6“ с рег. № ***, при движение по ул. „Околовръстен
път“, след шоурума на „Хюндай“ в посока на движение към кв. Горубляне, на
около 500-600 м. преди караулката за к-к Боровец, попада в необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което
върху автомобила са нанесени материални щети върху предна дясна гума.
Горният механизъм не се опровергава от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Х. Д. - водач на процесното МПС,
които съдът кредитира като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно
дадени. От същите се установява, че макар водачът да не пази спомен за
процесното ПТП, настъпило 6 /шест/ години преди датата на депозиране на
показанията, същият потвърждава, че е управлявал процесният автомобил
през 2019 г., както и изрично потвърждава, че положените подписи и текст
върху декларациите до застрахователя са негови.
Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза, че описаните щети върху автомобилната гума се
намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.
Не могат да се споделят изложените в отговора на исковата молба
съображения за неустановеност на механизма на ПТП и неустановеност на
точното място на ПТП, доколкото събраните по делото доказателства са
еднопосочни и не влизат в противоречие едно с друго, а ответникът не е
ангажирал други доказателства, които да разколебават горния извод.
Предвид изложеното, неоснователно се явява и оспорването, че е
възможно друг правен субект да е материално отговорен по предявените
искове, доколкото задължение за поддръжка на процесния участък от
„Околовръстен път“ /намиращ се в рамките на населеното място/, носи именно
Столична община.
Общината като юридическо лице осъществява тези дейности по
поддръжка чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
"препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
5
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да
осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи
съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани
съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1
ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на
процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху
автомобила вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства
формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща
еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което съдът намира
за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на
нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на
противоправно бездействие от страна на ответника.
Относно размера на регресната претенция за заплатено
застрахователното обезщетение:
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът приема, че КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. От заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява,
че стойността на щетите, при съобразяване с периода на експлоатация и при
прилагане на процента самоучастие, възлиза на сумата от 649.24 лева с ДДС
/т.е. сума, по-висока от заплатената и претендира от застрахователя/. Посочено
е, че обичайната стойност на ликвидационните разноски възлиза на сумата от
10 лева.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно с ликвидационните разноски, за сумата от 630.40 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Ответната страна не твърди, а и не се установява по делото да е
погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение на заявеното от ответника възражение за
съпричиняване:
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение
за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
6
на застрахованото при ищеца МПС.
От събраните по делото доказателства не е установено чрез
провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на увреденото МПС с
поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е
управлявал с превишена скорост. Липсват доказателства, които да сочат, че
водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост или под
въздействието на алкохол.
Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за последния да избира скоростта, така че да може
да спре.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
Видно от изложените мотиви, съдът формира правни изводи за
наличието на главен дълг.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно, за
поставяне на ответника в забава е необходима покана.
В случая по делото е представена регресна покана до ответника с
поставен входящ печат от 13.01.2020 г., поради което, считано от следващия
ден, ответникът е изпаднал в забава.
С оглед доказаността на иска по основание, съдът, съгласно чл. 162
ГПК, изчисли размера, до който претенцията е основателна с помощта на
онлайн калкулатор, като приема, че същата е основателна за пълния
претендиран размер, а именно 204.74 лева, макар и за по-кратък от заявения
период, а именно от 04.12.2020 г. до 03.12.2023 г. /доколкото от 04.12.2023 г. –
датата на депозиране на заявлението в съда, се дължи законна лихва върху
главницата/
Неоснователно се явява направеното ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Вземанията за лихви се погасяват с кратката тригодишна давност,
поради което погасени биха били всички вземания за период от три години
преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /04.12.2023
г./, т.е. преди 04.12.2020 г.
Доколкото в исковата молба претенцията за мораторно обезщетение се
7
претендира именно от 04.12.2020 г., съдът намира, че вземанията не са
погасени по давност.
С оглед на това, предявеният иск за признаване дължимостта на
мораторното обезщетение се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът “Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, като съдът дължи произнасяне и по сторените разноски в
заповедното производство.
В заповедното производството пред Софийски районен съд заявителят
е доказал извършването на разноски в размер на 50 лева за държавна такса и
150 лева за юрисконсултско възнаграждение – общо 200 лева.
В исковото производството пред Софийски районен съд заявотелят е
доказал извършването на разноски в размер на 50 лева – държавна такса, 300
лева – депозит за САТЕ, 50 лева – депозит за призоваване на свидетел.
Претендирал и разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът
определя на сумата от 150 лева, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. с чл. 25 НЗПП и при съобразяване с действителната правна и фактическа
сложност на делото и продължителността на производството. Общо разноски
в исковото производство – 550 лева.
Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че
Столична община, БУЛСТАТ 00069637, дължи на “Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 38152/21.12.2023 г. по
ч.гр.д. № 66478/2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от
14.11.2024 г., а именно:
на основание чл. 410 КЗ, сумата от 630.40 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение по щета № 10019030104027, включващо ликвидационни
разноски в размер на 10 лева, за настъпило на 17.02.2019 г.
застрахователно събитие с участието на МПС „Ауди РС 6“ с рег. № ***,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от 04.12.2023 г.
до пълното изплащане на сумата, както и,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 204.73 лв., представляваща
мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 04.12.2020 г. – 03.12.2023 г., като отхвърля иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за периода 04.12.2023 г.
8
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на “Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, ЕИК *********, сумата от 750 лева – сторени разноски в
производството по ч.гр.д. № 66478/2023 г. и в настоящото исково
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9