Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети юли
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1323 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
и чл.30, ал.1 ЗН и насрещен иск с правно основание чл.93 ЗС с цена на иска
4898,00 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова
молба от Г.Д.Б., ЕГН**********,*** против Р.Г.И., ЕГН**********,***, в която се
твърди, че с Решение №105 от 06.01.1995 г. на Поземлена комисия - гр. ***, на
наследниците на Г. Г.Б.,***, е възстановено правото на собственост върху 6 бр.
недвижими имоти, находящи се в землището на същото село, сред които и
изброените по-долу и описани, съобразно актуалните скици :1. ОВОЩНА ГРАДИНА от 2.013 дка, шеста категория,
местност КАМЪКА, имот №049285 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/:
№049284 Овощна градина на Г., №000894
Полски път на Община ***, №049286 Овощна
градина на Д.К.П., №049123 Овощна
градина на наел. на Т.Д.Е., 2. ЛОЗЕ от
1.001 дка, трета категория, местност НАД СЕЛО, имот №083018 по плана за
земеразделяне, при граници /съседи/: №083019 Лозе насл. на Г. Г.Б.,*** Лозе на М.И.С.,
№000215 Полски пътна Община ***, 3. ЛОЗЕ
от 1.000 дка, трета категория, местност НАД СЕЛО, имот №083019 по плана за
земеразделяне, при граници /съседи/: №083020 Лозе на В.П.С. , №000224 Полски
път на Община ***, №083018 Лозе наел. на Г. Г.Б.,*** 4 НИВА от 55.890 дка,
четвърта категория, местност ДОЛНИ ЛОЗЯ, имот №104005 по плана за
земеразделяне, при граници /съседи/: №000822 Полски път на Община ***, №104006
Нива на Д.Б.Д.. №104008 Нива на З.А.Б.. №104009 Нива на Н.А.Б., №104004 Нива на
И.В.К., №000275 Полски път на Община ***. Твърди, че към датата на
възстановяване на описаните земеделски земи, законни наследници на Г. Г.Б. ***,
са дъщерите му Л.Г.Б.с ЕГН ********** и С.Г.Б.с ЕГН **********. Твърди, че след
смъртта на С.Б.на 18.11.1992 г същата се наследява от сестра си Л.Б.. Твърди,
че Л.Б. починала на 20.07.1998г., като оставила за наследници съпруга си Д.Г.Б.
и ищеца Г.Д.Б. - неин син. Твърди, че на 20.12.1998г. починал и бащата на ищеца
като оставил за негов единствен наследник Б.. Твърди, че след смъртта на майка
си, ищеца е считал посочените имоти за съсобствени между него и баща му при
равни права, а след смъртта на баща му, винаги ги е считал изцяло за свои,
ползвал ги е по собствено усмотрение, и това непрекъснато и необезпокоявано до
този момент. Твърди, че никой не му е спорил, никой не е предявявал каквито и
да било претенции, а и той не е имал никакви съмнения, че е собственик по
наследство на тези имоти. Твърди, че понастоящем нивата е предмет на договор за
аренда със ЗП Г. Т.- ***, а другите имоти ги е дал под наем на други лица.
Твърди, че съвсем скоро, арендаторът Т.го информирал, че по повод извършвани от
него справки в Агенция по вписванията - имотен регистър, е установил, че на
16.01.2017 г. е вписано: саморъчно завещание, съставено от майката на ищеца Л.Б.,
което касае цялото й движимо и недвижимо имущество оставено след нейната смърт
и е в полза на дъщерята на ищеца Р.Г.И.. Твърди, че саморъчното завещание на
майка му е обявено на 07.12.2016г. по искане на ответницата, представено е от
нея а оригинал, видно от Протокол за обявяването на саморъчно завещание,
оставено за съхранение извън нотариалната кантора, съставен от Нотариус Д.И. –
рег. №008 на Нотариалната камара. Излага съображения, че вписването на
обявеното завещание му придава публичност и е моментът, в който, лицето, в
чиято полза е завещанието, заявява правата си по него. Затова счита, че правото
му на собственост върху описаните по-горе имоти се оспорва, поради което за
него е налице правен интерес от търсената с настоящия установителен иск защита.
Твърди, че в периода от 20 07.1998г до 20.12.1998г. е считал посочените имоти
за съсобствени между него и баща му, придобити по наследство при равни права, а
след това, винаги е считал посочените по-горе недвижими имоти изцяло за свои,
придобити по наследство, ползвал ги е по собствено усмотрение, и това
непрекъснато и необезпокоявано до този момент. Твърди, че никой не му е спорил,
никой не е предявявал каквито и да било претенции, а и той не е имал никакви
съмнения, че е собственик по наследство на тези имоти. Твърди, че това
непрекъснато и необезпокоявано владение е в продължение на повече от 19 години
и е добросъвестно, поради което счита, че съм придобил изцяло собствеността
върху процесиите имоти по давност в хипотезата на чл.79 от Закона за
собствеността. Моли да бъде признато за установено, по отношение на ответницата
Р.Г.И., че ищеца е собственик на основание давностно владение от 20.07.1998г./смъртта
на наследодателката/ до датата на обявяване на завещанието следните недвижими имоти, находящи се в
землището на ***, общ.***, обл.Плевен: 1 ОВОЩНА ГРАДИНА от 2013 дка, шеста
категория, местност КАМЪКА, имот №049285 по плана за земеразделяне, при граници
Усъседи/: №049284 Овощна градина на Ц.М.Н.. №000894 Полски път на Община ***,
№049286 Овощна градина на Д.К.П.. №049123 Овощна градина на наел. на Т.Д.Е.,
2. ЛОЗЕ от 1,001 дка, трета категория,
местност НАД СЕЛО, имот №083018 по плана за земеразделяне, при граници
/съседи/: №083019 Лозе наел. на Г. Г.Б.,*** Лозе на М.И.С., №000215 Полски път
на Община ***, 3.ЛОЗЕ от 1.000 дка, трета категория, местност НАД СЕЛО, имот
№083019 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/ №083020 Лозе на В.П.С. , №000224 Полски път
на Община ***, №083018 Лозе наед на Г. Г.Б..*** и 4. НИВА от 55.890 дка,
четвърта категория, местност ДОЛНИ ЛОЗЯ, имот №104005 по плана за
земеразделяне, при граници /съседи/: №000822 Полски път на Община ***. №104006
Нива на Д.Б.Д., №104008 Нива на З.А.Б., №104009 Нива на Н.А.Б., №104004 Нива на
И.В.К.. №000275 Полски път на Община ***. В случай, че съдът приеме искът по
чл. 124, ал 1 ГПК за неоснователен, моли при евентуалност и на основание чл.30,
ал.1 ЗН бъде намалено завещателното
разпореждане и да бъде допълнена запазената част от наследството на Л.Б. в
размер на 2/3 идеални части, включващи запазената част от наследството на ищеца
Г.Б. и баща му Д.Б.. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
твърди, че поради неприемане на наследството по опис, ищецът не е изпълнил
условието на чл.30 ал.2 от ЗН и не може да упражни правото си за възстановяване
на запазена част от наследството. Твърди, че ответницата е наследник по
завещание, но не е наследник по закон, а ищецът е само ползувател на имотите от
Л.Г.Б., което е изрично посочено в нейното завещание. Счита, че като ползувател
той не може да придобие по давност имотите, които държи, но не владее.
В срока за отговор е
предявен насрещен иск от Р.И. против Г.Б.. Твърди, че като собственик по
завещание на Нива № 104005 в землището на *** с площ от 55,890 дка. следва да
придобие и плодовете от вещта, но тези плодове са придобити от Г.Б.. Моли Г.Б.
да бъде осъден да й плати сумата от 4898,00 лв., представляващи стойността на
придобитите от вещта плодове.
В срок е постъпил писмен
отговор на насрещната искова молба, в който се оспорва предявения насрещен иск,
с твърдение, че Г.Б. е собственик на процесната нива, поради което
законосъобразно е събрал плодовете от вещта. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Решение №
105/06.01.1995г. на наследниците на Г. Г.В.е възстановено правото на
собственост върху 6 броя недвижими имоти измежду които и следните недвижими
имоти: 1. ОВОЩНА ГРАДИНА от 2,006 дка, шеста категория, местност КАМЪКА, имот
№049285 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: №049284 Овощна градина
на Ц.М.Н.. №000894 Полски път на Община ***, №049286 Овощна градина на Д.К.П..
№049123 Овощна градина на наел. на Т.Д.Е., 2.
ЛОЗЕ от 1,001 дка, трета категория, местност НАД СЕЛО, имот №083018 по
плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №083019 Лозе наел. на Г. Г.Б.,***
Лозе на М.И.С., №000215 Полски път на Община ***, 3.ЛОЗЕ от 1.000 дка, трета
категория, местност НАД СЕЛО, имот №083019 по плана за земеразделяне, при
граници /съседи/ №083020 Лозе на В.П.С.
, №000224 Полски път на Община ***, №083018 Лозе наед на Г. Г.Б..*** и 4. НИВА
от 55.890 дка, четвърта категория, местност ДОЛНИ ЛОЗЯ, имот №104005 по плана
за земеразделяне, при граници /съседи/: №000822 Полски път на Община ***.
№104006 Нива на Д.Б.Д., №104008 Нива на З.А.Б., №104009 Нива на Н.А.Б., №104004
Нива на И.В.К.. №000275 Полски път на Община ***.
Видно от Удостоверение
за наследници № 14/03.02.2017г. единствен наследник на Г. Г.В.е Л.Г.Б., която е
починала на 20.07.1998г., като е оставила за свои наследници Д.Г.Б. /починал на
20.12.1998г./ и Г.Д.Б..
Не е спорно между
страните и се установява от Саморъчно завещание от 17.10.1994г., че Л.Г.Б.е
завещала на внучката си Р.Г.И. цялото си имущество, което ще остави след смъртта
си с тежест недвижимия имот, който ще остави в наследство да се ползва от
съпруга й Д.Г.Б. докато е жив, а след неговата смърт да се ползва от сина й Г.Д.Б..
Завещанието е предадено за пазене на заветницата и е обявено с Протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 07.12.2016г.
Установява се от Договор
за аренда на земеделска земя от 21.01.2008г., че Г.Д.Б. е предоставил в
качеството си на арендодател на Г. П.Т.Нива № 104005 в землището на *** от
55,890 дка. за срок от 5 години. С Анекс от 30.11.2011г. е променен срокът на договора аренда, който
отново е уговорен за 5 години, но считано от 01.10.2012г.
С договор за аренда от
08.12.2015г. Г.Д.Б. е предоставил в качеството си на арендодател на ЕТ Г. Т.Нива
№ 104005 в землището на *** от 55,890 дка. да срок от 5 години, считано от
01.10.2017г.
Съдът дава вяра на
показанията на св.Г. П.Т., Б.Г.П.и В.А.С. като логични, преки,
незаинтересовани, в съответствие със събраните по делото писмени доказателства,
взаимнокореспондетни и неоспорени от страните по делото. От тях се установява,
че св.Т.първо в качеството си на председател на кооперация в ***, а в последствие
като земеделски производител и едноличен търговец обработва процесната нива от
55,890 дка в землището на ***, като той я обработва повече от 10 години като
земеделски производител- от 2007 г., а преди това земята е обработвана от
кооперацията. Първо е договоряно с бащата на Г.Б., а след неговата смърт – с Г.Б..
Тази земеделска земя е обработвана от кооперацията още преди смъртта на
родителите на Г.Б. и след това без прекъсване от кооперацията и от Г. Т., като
земята е отдавана под наем или аренда от Г.Б.. Г.Б. се е легитимирал като
собственик на процесната нива от 55,890 дка по наследяване съгласно
удостоверение за наследници. Всички са го възприемали като събственик на
същата. Никога Р.И. не се е явявала при Г. Т.с твърдения, че тя е собственик на
процесната нива. След смъртта на родителите си, само Г.Б. е обработвал овощната
градина в ***, която е засадена със сини сливи. Всяка година я обработва, като
ангажира и работници за това. Прибира си реколтата. Св.Б.П.не е виждал Р.И. и
не я познава, не я е виждал да обработва овощната градина. Св.В.С. обработва
процесните 2 броя лозя от по 1 декар площ, находящи се в землището на *** в
местността „Над село“. Преди ищеца Г.Б. да предостави за обработване лозята на
св.С., същите са обработвани от баща му. След смъртта на родителите на Г.Б.
лозята непрекъснато са предоставени за обработване от ищеца на св.С.. Никой
друг не е заявявал права на собственост върху лозята пред св.С. и в частност Р.И..
Съдът възприема
заключението на съдебната агро-икономическа експертиза като обективно,
обосновано, безпристрастно, компетентно и неоспорено от страните по делото. От
него се установява, че стойността на получените в натура добиви от Нива от
55,890 кв.м. в землището на *** за периода от 01.10.2013г. до 01.10.2016г. е в
размер на 4898 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По
искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК:
Предявената е искова претенция с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищеца
е собственик на процесния имот на основание давностно владение. Ищеца има
правен интерес от воденето на този иск винаги, когато въпреки че владее имота в
цялост, трето лице му оспорва собствеността върху него. Интересът на ищеца се
основава на твърдението му, че притежава правото на собственост, което е
възникнало на посоченото в исковата молба основание, в случая давностно
владение, и на следващо място от отричането на това право от ответницата в
качеството й на наследница по завещание. В този смисъл решение № 851 от
19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното
настоящия иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
За да бъде
уважен искът по чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, ищецът следва
да докаже собственост върху описания в исковата молба имот, на посочените
основания.
Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Съответно, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или
носителят му се откаже от него - чл. 99 от ЗС. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на
чл. 68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/. Законът,
в чл. 69 от ЗС, установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като
своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта
/animus/, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването и пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение/ППВС№ 6/1974 г./.
Ответницата се легитимира като собственик на
процесните недвижими имоти на основание на саморъчно завещание от 17.10.1994г.,
което не се оспорва от ищеца по делото. Той, обаче се позовава на придобиване
на процесните имоти на основание на давностно владение, осъществявано от 20.07.1998г.-
датата на смъртта на наследодателката Л.Б. то датата на обявяване на
саморъчното завещание- 07.12.2016г.
Не се спори по делото и се установява от разпитаните по делото свидетели, че ищеца е
установил владение върху процесните имот от смъртта на родителите му през 1998
г. и до настоящия имот ги владее като ги
предоставя за обработване от земеделски производители- свидетелите Г. Т.и В.С.,
а овощната градина обработва сам, като прибира реколтата и при нужда ползва
работници, които наема. До обявяване на саморъчното завещание на 07.12.2016г., Г.Б.
е владял имотите като собствени и е считал себе си за собственик като наследник
по закон на Л.Б. и Д.Б.. Саморъчното завещание е оставено за съхранение така
както е записано в самото завещание у полващото от завещанието лице-
ответницата Р.И.. Същото е представено за обявяване пред нотариус от Р.И..
Съдът приема, че тя е знаела и възприемала себе си като собственик на
процесните имоти от датата на откриване на наследството на Л.Б.- 20.07.1998г.,
но до датата на обявяване на завещанието не е заявила правата си на собственик
върху процесните имоти. От момента на откриване на наследството тя е могла да
упражни правата си и да защити правото си на собственост, поради което съдът
приема, че по отношение на нея е текла придобивна давност в полза на
упражняващото владение лице- ищеца Г.Б., считано от 20.07.1998г. Не е спорно
между страните, че от смъртта на родителите на Г.Б. единствено той е упражнявал
фактическа власт върху всички процесни имоти. Съдът намира, че и обявяването на
завещанието не е прекъснало придобивната давност, тъй като не съставлява такова
действие, годно да прекъсне придобивната давност. Видно е, че от 20.07.1998 г.
са изтекли повече от 10 години и съдът приема, че ищеца Г.Б. е придобил
процесните недвижими имоти по давностно владение осъществявано от 20.07.1998г.
до 07.12.2016г.
Отвеницата е противопоставила възражение, че ищеца
не е могъл да придобие правото на собственост върху процесните имоти на
основание давностно владение, тъй като той не е осъществявал владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС поради факта, че в завещанието е наложена тежест и
той е ползвател на имотите на това основание. Съдът намира възражението за
неоснователно. На първо място, видно е от доказателствата по делото, че
завещанието е саморъчно и съхранявано от ответницата, поради което няма как
ищеца по делото да е получил владението на имотите на основание на изпълнение
от страна на ответницата на тежест, наложена от завещанието, което е обявено
едва на 07.12.2016г. Вярно е, че в хипотеза, при която фактическата власт върху
недвижим имот е придобита на правно основание,/примерно наложена тежест със
завещанието- ползване на процесните имоти/, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира
приложение, но само в случай, че ползващия, осъществява ползване на това
основание, което няма как да е така с оглед датата на обявяване на завещанието.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищеца се е легитимирал
като собственик и е осъществявал владение върху процесните имоти, а не като
ползвател на същите на основание процесното завещателно разпореждане. Отделно
от изложеното, съдът намира и че при тълкуване волята на завещателя съгласно
процесното завещание, не е налице такава тежест по отношение на процесните
недвижими имоти. Законът за наследството не поставя формални изисквания за
изразите, с които следва да си служи завещателят при съставянето на едно
завещание, но волята трябва да бъде ясна или да може да се разкрие чрез
тълкуване, за което на основание чл.44 ЗЗД е приложима общата разпоредба на чл.
20 ЗЗД. Според задължителната практика на
ВКС – решение № 268 от 29.09.2012 г. на по гр. д. № 410/2011 г. на ВКС I г. о.
посочването на имуществото, предмет на частното завещателно разпореждане е
съществен елемент от съдържанието на завещанието. Законът не изисква да бъдат
посочени точното му местонахождение, съседи, площ и др, но същевременно имотът
трябва да бъде описан по такъв начин, че да бъде определяем с оглед конкретните
обстоятелства. Имотът би бил определяем ако е посочен например като „къщата на
село” или „апартамента, който притежавам”, когато те са единствени. В случая
употребеният израз „недвижимия имот, който ще оставя в наследство да се ползва
от съпруга ми Д.Б. докато е жив, а след неговата смърт да се ползва от сина ми Г.Д.Б.“
в единствено число не дава основание да бъде прието, че се касае за ползване на
процесните недвижими имоти. В този смисъл Решение №24/30.03.2015 по дело
№5217/2014 на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Това е така, тъй като е използван израза
„недвижимия имот“ в единствено число, а недвижимите имоти в състава на
наследството са множество. Съдът намира, че волята на завещателката е съпруга
й, а след неговата смърт – сина й, да ползва жилищен имот, включен в състава на
наследството, ако е притежавала такъв към момента на откриване на наследството.
В подкрепа на този извод е факта, че завещанието е изготвено на 17.10.1994г.-
преди възстановяването на правото на собственост на процесните имоти, които са
възстановени на 06.01.1995г. видно от Решение № 105. Това води на извода, че
завещателката вероятно не е имала предвид тези имоти, които все още не са били
индивидуализирани и не е било възстановено правото на собственост върху тях.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца доказа
наличието на предпоставките за придобиване на правото на собственост върху
процесните имот на основание давностно владение. Предвид гореизложеното
предявения положителен установителен иск се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
По
насрещният иск с правно основание чл.93 ЗС:
Съгласно чл.93 ЗС Добивът от вещта, като плодове,
прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й. Предпоставка
за уважаване на предявения иск е, ищеца да е собственик на процесния имот,
чиито добиви претендира. В настоящия случай, с оглед изхода по предявения иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът приема, че ищцата не доказа, че е
собственик на процесния имот- Нева от 55,890 дка. в землището на *** през
процесния период от 01.10.2013г. до 01.10.2016г., поради което предявения иск
се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен в предявения си
размер от 4898 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК по предявения насрещен иск, ответницата Р.
Иванов следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Г.Б. направените по делото
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 1283,22 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Р.Г.И., ЕГН**********,*** че Г.Д.Б., ЕГН**********,*** е собственик
на основание давностно владение упражнявано от 20.07.1998 г. до 07.12.2016г. на
следните недвижими имоти, находящи се в землището на ***, ЕКАТТЕ 12601, общ.***:
1. ОВОЩНА ГРАДИНА от 2,013
дка, шеста категория, местност КАМЪКА, имот №049285 по плана за земеразделяне,
при граници и съседи: №049284 Овощна градина на Г., №000894 Полски път на
Община ***, №049286 Овощна градина на Д.К.П.. №049123 Овощна градина на насл.
на Т.Д.Е.,
2. ЛОЗЕ от 1,001 дка, трета категория, местност
НАД СЕЛО, имот №083018 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №083019
Лозе наел. на Г. Г.Б.,*** Лозе на М.И.С., №000215 Полски път на Община ***,
3.ЛОЗЕ от 1.000 дка,
трета категория, местност НАД СЕЛО, имот №083019 по плана за земеразделяне, при
граници /съседи/ №083020 Лозе на В.П.С.
, №000224 Полски път на Община ***, №083018 Лозе насл. на Г. Г.Б..*** и
4. НИВА от 55.890 дка,
четвърта категория, местност ДОЛНИ ЛОЗЯ, имот №104005 по плана за
земеразделяне, при граници /съседи/: №000822 Полски път на Община ***. №104006
Нива на Д.Б.Д., №104008 Нива на З.А.Б., №104009 Нива на Н.А.Б., №104004 Нива на
И.В.К.. №000275 Полски път на Община ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Г.И., ЕГН**********,*** против Г.Д.Б., ЕГН**********,*** иск с
правно основание чл.93 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 4898,00 лв., представляваща паричната равностойност на придобитите плодове
от НИВА от 55.890 дка, четвърта категория, местност ДОЛНИ ЛОЗЯ, имот №104005 по плана
за земеразделяне на *** за периода от 01.10.2013г. до 01.10.2016г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК, Р.Г.И., ЕГН**********,*** да плати на
Г.Д.Б., ЕГН**********,*** сумата
от 1283,22 лв. направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: