Решение по дело №64321/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5685
Дата: 1 юни 2022 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20211110164321
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5685
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110164321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищцата Т. Н. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Александър Стамболийски“, № 125-2, ет. 5, офис 5.3, е предявила отрицателен
установителен иск против С.О, Булстат ****, представлявана от кмета ЙО. Ф, с адрес:
гр. София, ****, за признаване за установено, че не дължи вземане по Н.П. №
****/****., с което на ищцата е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100лв., възложено за събиране с възлагателно писмо за събиране на публични
вземания, по което е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ А.П. рег. № *** на
КЧСИ.
Твърди се, че на ищцата е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 026944 от 10.04.2016 г. С Н.П. № ****/****. на ищцата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100лв., като същото е влязло в сила на
18.10.2017г. Въз основа на възлагателно писмо за събиране на публични вземания на
11.12.2020 г. било образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ А.П. рег. № *** на
КЧСИ. Поддържа, че вземането е погасено по давност, тъй като от влизане в сила на
Наказателното постановление до образуването на изпълнително производство в
период от повече от две години не били извършвани изпълнителни действия и
предвиденият в чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН давностен срок бил изтекъл на 18.10.2019г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника – С.О, в който намира
предявения иск за недопустим, тъй като вземанията по изп.д. № **** били събрани към
датата на предявяване на исковата молба. Оспорва вземането да е погасено по давност,
1
като се релевират доводи, че представлява административна санкция и по отношение
на него не е изтекла абсолютната давност, поради което и същото е дължимо.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че: срещу ищцата е издадено Н.П. № ****/****., с
което от ответника С.О й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100лв., възложено за събиране с възлагателно писмо за събиране на публични
вземания, по което е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ А.П. рег. № *** на
КЧСИ.
По делото е приобщено копие на изп.д. № **** по описа на ЧСИ А.П. рег.№ ***
на КЧСИ, от което се установява, че 11.12.2020г. по възлагателно писмо за събиране на
публични задължение от С.О на основание чл.209 ДОПК е поискано образуване на
изпълнително дело срещу ищцата за събиране на дължимата сума от 100лв. по Н.П. №
***/****г., връчено на 06.10.2017г., в сила от 18.10.2017г.
На 21.05.2021г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за
доброволно изпълнение, като на същата дата е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до В.Г.С. ЕООД,
което съгласно заявление вх.№ 12423/16.09.2021г. е посочено, че на 14.09.2021г. е
получено запорното съобщение, но доколкото длъжника бил с брутно трудово
възнаграждение в размер на 332.50лв., като била в отпуск за отглеждане на дете до 2г.
до 28.03.2022г. се съобщава, че вземанията не подлежали на запор по чл.446, ал.1 ГПК.
На 24.09.2021г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД,
Частният съдебен изпълнител е спрял изпълнението на 18.11.2021г. в изпълнение
на представена от длъжника обезпечителна заповед от 15.11.2021г., издадена от
Софийски районен съд, 27 състав във връзка с определение № 8771 от 15.11.2021г. по
гр. д. № 64321/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на
обстоятелства, които са настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените
обстоятелства са, че след влизане в сила на наказателното постановление на
18.10.2017г. до образуване на изпълнителното дело на 11.12.2020г. е изтекла давността
2
за събиране на публични вземания.
Следователно предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесната сума, която е административна санкция "глоба". Глобата е вид
административно наказание, предвидено в чл. 13, б. "б" ЗАНН, което се налага с Н.П.
за извършено административно нарушение. Именно спецификата на глобата като вид
административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително по-кратките
давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност и за
изпълнението на административното наказание. Давността за изпълнение на
административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на
установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право
проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-
наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е
глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване
на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно
чл. 82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея
4 (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.), която изключва приложението на предходната алинея
по отношение на глобата, когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не
е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Твърдението на ищцата, че по отношение на процесното вземане следва да се
прилага абсолютната давност е основателно. Съобразно възприетото в Тълкувателно
решение № 2/12.04.2017 г., постановено по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е
вид административно наказание. Като такова по отношение на него е приложим е чл.
82, ал. 1, б. "а" вр. ал. 2 от ЗАНН, който предвижда, че глобата не се изпълнява ако са
изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е наложена. В конкретния
случай наказателното постановление, с което е наложено наказанието на ищеца е
влязло в сила на 18.10.2017г., а изпълнителното дело за събиране на сумата от 100лв. е
образувано на 11.12.2020г. Това означава, че изпълнителната давност е за събиране на
глобата по принудителен път е изтекла още на 19.10.2019г. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е представил по делото доказателства, че в периода от
влизане в сила на наказателното постановление, до образуване на изпълнителното дело
е предприел действия, които по естеството си са в състояние да прекъснат започналата
3
да тече давност. Ето защо към 11.12.2020 г. тя е изтекла и с това задължението на
ищцата се е трансформирало в естествено такова, което може да бъде изпълнено само
доброволно, при желание от негова страна. Не се доказват твърденията на ответника,
че глобата е била платена, което се установява и от приобщеното копие на
изпълнителното дело.
Следователно искът е изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, с право на разноски разполагат ищецът, който е
претендирал присъждане на разноски, за които е представил доказателства в размер на
400лв. за адв. възнаграждение, 50лв. за д.т. или общо 450лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск
по 439 ГПК, че Т. Н. М., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. Т.Н., ************,
не дължи на С.О, Булстат ****, представлявана от кмета ЙО. Ф, с адрес: гр. София,
****, вземане по Н.П. № ****/****., с което на ищцата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100лв., възложено за събиране с възлагателно писмо за
събиране на публични вземания, по което е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ
А.П. рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.О, Булстат ****, представлявана от
кмета ЙО. Ф, с адрес: гр. София, ****, да заплати на Т. Н. М., ЕГН: **********,
съдебен адресат: адв. Т.Н., ************, разноски по делото в общ размер на 450лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4