Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.278 ГПК С определение № 1034 от 18.11.2010 год. по гр.д. № 1148 по описа за 2010 год. Свищовският районен съд е върнал исковата молба на К. П. Д. с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК,вр.чл.53,ал.2 ЗКИР,с който да бъде признато за установено по отношение на П. Б. И. ,че ищцата е собственик на подробно описаните в исковата молба самостоятелни обекти с идентификатори както следва с 65766.701.3019.1.2,65766.701.3019.1.5 и 65766.701.3019.1.4,както и че при изработването на кадастралната карта са допуснати грешки в очертанието/формата/ на сградата,съответно на самостоятелните обекти жилища,които са с Г-образна форма,както и в границите на самостоятелните обекти в сградата – гаражи,от които следва да се обособят два нови самостоятелни обекти в сградата – гаражи,поради недопустимост на предявения иск.Прекратил е производството по делото. Против това определение е постъпила частна жалба от ищцата К. П. Д. .Правят се оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Навеждат се следните съображения: Неправилно съдът приел,че исковата претенция по чл.53,ал.3 от ЗКИР е процесуално недопустима поради липса на правен интерес,както и че в случая липсвал спор за материално право между страните.Същите не били съобразени с трайната и последователна практика на ВКС свързани с допустимостта на иска по чл.53,ал.2 ЗКИР.За да е налице спор за материално право в случая било достатъчно ,че ищецът твърди,че въз основа на погрешно и непълно заснемане на кадастралната основа,неговият собствен имот е включен по действащия. Сочи практика на ВКС за допустимост на предявения иск по чл.53,ал.2 ГПК. Моли съда да отмени определението ,с което се прекратява производството по делото и се връща исковата молба. Въззивният съд като взе предвид направените оплаквания и възражения на страните приема за установено следното Частната жалба е срочно подадена от активно легитимирано лице против обжалваемо определение по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. П. Д. против П. Б. И. по предявен иск по чл.124,ал.1 ГПК във вр.чл.53,ал.2 от ЗКИР,с който да бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищцата е собственик на подробно описаните в исковата молба самостоятелни обекти с идентификатори както следва с 65766.701.3019.1.2,65766.701.3019.1.5 и 65766.701.3019.1.4,както и че при изработването на кадастралната карта са допуснати грешки в очертанието/формата/ на сградата,съответно на самостоятелните обекти жилища,които са с Г-образна форма,както и в границите на самостоятелните обекти в сградата – гаражи,от които следва да се обособят два нови самостоятелни обекти в сградата – гаражи .Твърди,че за нея е налице правен интерес от предявяване на положителния установителен иск.Навежда доводи,че ответникът с отказа да подпише протокола на лицензирания специалист по административната процедура по чл.53,ал.3 от ЗКИР,което налагало извод,че спори правото й на собственост върху процесните недвижими имоти – гаражи.Налице бил спор за материално право,който следва да бъде разрешен по исков път със сила на пресъдено нещо.Първоинстанционният съд приел,че ищцата няма правен интерес от предявения иск,т.к. редът за изправяне на непълноти и грешки е друг ,приел е,че предявения иск е недопустим и е прекратил производството по делото.Този съдебен акт е предмет на настоящото обжалване. Въззивният съд в настоящия си състав намира действията на първата инстанция за незаконосъобразни. Чл.130 от ГПК е неприложим в случаите,когато недопустимостта на иска е свързана с правен интерес.За разлика от други хипотези – погрешна процесуална легитимация,липса на специална дееспособност у ищеца ,изследването на проблема налице ли е правен интерес изисква изслушването на другата страна.Това изслушване на насрещната страна касае решаването на проблема,защото правният интерес от предявяване на установителния иск се заключава в оспорване на едно материално право и меродавно е извънсъдебното му оспорване.Изслушването на ответника и съобразяването на фактите,на които и той се позовава ще бъде базата,на която ще се преценява ще имали извън съдебно оспорване и базата,на която съдът ще събира доказателства за съществуването или липсата му. Като е приел,че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителния иск и от там,че искът е недопустим,без да изслуша другата страна съдът е постановил незаконосъобразно определение.Същото следва да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл.278 ГПК въззивният съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1034 от 18.11.2010 год. по гр.д. № 1148 по описа за 2010 год. на РС гр.С.,с което е върната искова молба Вх.№ 4988/16.11.2010 год. на К. П. Д. с ЕГН * по чл.124,ал.1 ГПК,във вр.чл.53,ал.2 ЗКИР против П. Б. И. и ПРЕКРАТЕНО производството по делото като незаконосъобразно. ВРЪЩА делото на РС гр.С. за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |