Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива Нешева
при участието на секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гр. дело
№10253 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №56007 от 05.03.2019год., СРС, 151-ви състав, постановено
по гр.дело №72110/2017год. е признал
за установено по предявените искове от „Т.С.“ЕАД против Л.К.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 408,45 лв. -
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и по обща фактура от 31.07.2014 г. за периода
01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. относно топлоснабден
имот с адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. № 079750,
както и сумата от 95,92 лв. - главница за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /23.05.2017 г./ до окончателното й погасяване. Отхвърлен е искът
по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ като неоснователен за горницата до пълния
предявен размер за главницата по исковата молба, както и изцяло са отхвърлени
исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва
за забава в размер на 225,37 лв. за периода от 15.9.2014 г. до 05.05.2017г. Осъдена е Л.К.Г. да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „Т.С.” ЕАД сумата от 26,74
лв. - разноски по гр. д. № 32584/2017 г. по описа на СРС, 151 състав и сумата
от 123,71 лв. - разноски в първоинстанционното
производство.
Решението в отхвърлителните
части е
обжалвано от „Т.С.“ЕАД с въззивна жалба с основни доводи,
че решението е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон и моли да се отмени и постанови
друго, с което се уважат исковете. Посочва, че неправилно съдът е кредитирал
само СТЕ, но не е допуснал ССЕ, която смята, че е относима
и е следвало да опише подробно сумите по изравнителните сметки, изготвени от
ФДР, както и какви задължения са погасени с тях и по какъв начин в
информационния масив на дружеството. Посочва, че
съгласно ОУ купувачите заплащат ТЕ по месечни вноски, определени по
прогнозна консумация, както и една изравнителна вноска, като сумата по
изравнителната сметка представлява разликата между прогнозно начислените по
фактури суми за ТЕ и реално изразходваното количество ТЕ за съответния отчетен
период. Сочи, че при действието на ОУ от
2008год. чл.32, ал.1 е предвидено, че купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните суми за ТЕ в 30 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят и смята, че с изтичане на последния ден от месеца същите са изпаднали в
забава за тази сума, като са публикувани общите фактури за всеки от
отоплителните периода и са съставени констативни протоколи за това. Посочва, че
и относно стойността на услугата дялово разпределение клиентите следва да я заплащат на продавача и върху която също
така дължат лихва до датата на изготвяне на извлечението от сметки и след като
самото издаване на фактурата за предоставената услуга и качването й в сайта на
дружеството представлява покана за заплащане на задължението. Направено е
искане за допускане на повторна СТЕ и ССЕ, които искания въззивният
съд е оставил без уважение след като първоначалната изготвена в първоинстанционното
производство СТЕ не е оспорена от страните и
е приета, а ССЕ не е необходима след като не се твърди плащане на суми
за процесния период. В съдебно заседание пред въззивния съд не се е явил представител на въззивника и с молба до съда е поддържана въззивната жалба. Претендира за присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата Л.К.Г. е депозирала по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който оспорват същата. В съдебно
заседание пред въззивния въззиваемата
не се е явила.
Третото лице
помагач „Т.С.“ЕООД не е взело становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3037663/23.05.2017г. срещу Л.К.Г.,
по което е образувано гр.д. №32584/2017г. по описа на СРС, 151-ви състав. Посочено
е, че претендираното вземане е за стойността на
доставена топлинна енергия за периода от месец 01.05.2014год. до 30.04.2016г.,
както и ТЕ по изравнителна сметка, отразена в обща фактура от 31.07.2014год. в размер
на 1192,20лв.-главница за топлоснабден
имот, находящ се в гр. *******, с аб.№079750
и 202,48лв.-законна лихва за забава за
периода от 15.09.2014год. до 05.05.2017год., сумата
от 95,92лв.-главница за услугата дялово разпределение за същия период и
22,89лв.-лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за
същия период, както и законната лихва върху главницата от 23.05.2017год. до
окончателното й изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение в законоустановения срок е
постъпило възражения от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД, е предявила положителен установителен
иск спрямо него по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №72110/2017г.
СРС, 151-ви състав.
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответницата Л.К.Г., като потребител на ТЕ и
собственик на процесния имот с адрес: София, ЖК *******,
за който е доставяна ТЕ, че са налице
облигационни отношения, възникнали въз основа договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София с посочения адрес, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Моли да се приеме за установено след като ответницата е
подала възражение срещу издадената заповед по чл.410 ГПК да бъде осъдена да
заплати следните суми: сумата от 1192,20лв. представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до 04.2016г., както и
изравнителна сметка по фактура от 31.07.2014год., сумата от 202,48лв., законна
лихва за забава от 15.09.2014год. до 05.05.2017год.,
както и сумата от 95,92лв.-сума за услугата дялово разпределение за периода
05.2013год.-04.2014год. и 22,89лв.- законна лихва за забава върху услугата
дялово разпределение от15.09.2014год. до 05.05.2017год,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 23.05.2017г.
до окончателното плащане.
В отговора на
исковата молба ответницата е оспорила
исковете по основание и размер като изрично в открито съдебно заседание на 07.11.2018год.
е заявила, че апартаментът до който се твърди да е доставяна ТЕ е нейна
собственост, като за процесния период е живяла при
майка си на друг адрес постоянно, плаща ла е, но не редовно, а в жилището й
радиаторите не са затапени. Поискала е от съда да й даде възможност да
представи доказателства за плащане на суми за ТЕ, предоставена й е такава, но
не е представила доказателства да е извършвала плащания за ТЕ.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за
установено, че ответницата дължи сумата от 408,45лв. главница за доставена ТЕ
за периода 01.05.2014год. до 30.04.2016год., като от СТЕ, в която е посочено,
че дължимата сума за ТЕ за същия период е от 755,12лв. са приспаднати веднъж
сумата от 188,54лв.- по изравнителна сметка от фактура от 31.07.2014год., като
сума посочена за връщане на абоната, така и втори път е приспадната сумата от
158,13лв.-сума за връщане на абоната по изравнителна сметка за периода 05.2014год.-04.2016год.
Уважена е претенцията за дължимост на сумата от
95,92лв.-за услугата дялово разпределение. Отхвърлен е искът за главница до
пълния претендиран размер и също така са отхвърлени
претенциите за лихви върху главницата за незаплатена ТЕ и за услугата дялово
разпределение, като е прието, че не се установява фактурата за потребената ТЕ да е публикувана с оглед на чл.32, ал.2 от
ОУ.
Решението в уважените
части не е обжалвано от ответницата и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор
в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения иск, че
ответницата дължи процесните суми, търсени от ищеца
като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и
пълно, че ответницата е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е
имотът й има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се е
намирал апартамент №4, ЖК“*******София е
била топлофицирана, като ищецът е доставял в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено
от общия топломер. Също така не се
оспорва, че ответницата е собственик на процесния
апартамент, което изрично е заявила в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и
като собственик има качеството на
клиент/потребител/ на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между
страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Притежаваното
от ответницата право на собственост върху топлоснабдения
имот и установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между
страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска
по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия
е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са
съответно одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР. Ответницата остава потребители дори и да
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй
като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Основателно е
възражението на въззивника-ищец, че първоинстанционният съд не е съобразил всички доказателства
по делото, включително приетата СТЕ във връзка с установяване на размера на
дължимите суми за незаплатена топлинна енергия от ответницата за процесния имот. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, монтиран в абонатната станция и който според заключението на
приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между
отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение
по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148)
и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
като топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите и БГВ.
От заключението на приетата СТЕ, която
не е оспорена от страните се установява,
че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено съобразно
нормативните изисквания като този извод е направен не само с оглед на
едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на отчетите на
топломера в АС, който е отчитан по
електронен път, както и въз основа на
отчета на уредите в имота и
изготвено дялово разпределение, за което са приложени справки и след като
изрично в техническата експертиза е посочено, че за процесния
апартамент има четири отоплителни тела с поставени ИРРО, щранг лира в банята и един водомер за топла вода. В
техническата експертиза също така е посочено, че във връзка с установяване на изправността и експлоатацията на АС, за която
е посочено, че измерването на потребеното количество
топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, същия е преминал
задължителни проверки и е проведен контрол от
лицензирани лаборатории на всеки две години и е технически изправен,
като ежемесечно от абонатната станция се отчисляват технологични разходи или
„загуби в АС“, които са за сметка на ищеца и са изчислени съобразно Наредба
№16-334 за топлоснабдяване от 04.2007год. В експертизата изрично е посочено, че са
съобразени главни отчети за всеки един
от отоплителните периоди, с подпис за абоната, така и отчетните документи, както при ищеца, така и
във фирмата за ДР за общия топломер в абонатната станция, отчитан по електронен
път в началото на всеки месец, при приспаднати технологични разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разлика, която се разпределя
между потребителите в сградата етажна собственост и при спазване на методиката, формулите и цените, действали към процесния период, което изрично е посочено от вещото лице. Също така вещото лице в техническата
експертиза изрично е посочило, че е изготвило заключението си въз основа на цялостна
проверка на отчетите, снети по електронен път от топломера в абонатната станция,
които са както при ответника, така и при ФДР и в съвкупност с приложените по
делото писмени доказателства за главни
отчети за процесния апартамент, подписани от абоната
и без да се налага извод, че има разлика
в отчетеното количество се установява, че в конкретния случай дяловото
разпределение е извършено съобразно нормативните изисквания като за процесния период м.05.2014год.-м.04.2016год. е начислена
сума за сградна инсталация и за отопление за имота за
общо 652,58лв. и сума за топла вода от 260,70лв. или общо за 913,28лв. след отчет на уредите и изготвяне на
изравнителната сметка е посочено, че за първия отоплителен период е имало сума
за възстановяване от 282,97лв., а за втория период сума от 124,84лв. за
доплащане или 158,13лв. е сумата, която е следвало да се възстанови на
потребителя и при приспадането и от
общата сума по фактурите дължимата сума за реалното количество потребена ТЕ за целия процесен
период е от 755,12лв. Освен, че се дължи ТЕ за сградна
инсталация за процесния имот, независимо, че ответницата сочи, че не е обитавала процесното жилище и с оглед на изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, както и дължи ТЕ, начислена за щранг лира
в имота, която е отоплително тяло без уред за измерване и съобразно реалния отчет на уредите и на
водомера за топла вода, който е извършван в имота. В случая неправилно първоинстанционният съд от общото задължение за периода от
755,12лв. е извадил сумата от 158,13лв.-сума за възстановяване на потребителя
за същия период, но след като тя вече веднъж е извадена от сумата от
913,28лв.-суми за ТЕ по месечните фактури по прогнозни начисления. Също така
неправилно е извадена и сумата от 188,54лв., посочена от вещото лице като сума
за възстановяване за предишния отоплителен период 05.2013-04.2014год. и който
не е процесен. В заявлението за издаване на заповед
по чл.410 ГПК, както и в исковата молба в посочване на фактите на които се
основава претенцията на ищеца е заявено, че се претендират суми за доставена ТЕ през периода 01.05.2014год. до
30.04.2016год. и добавянето „ както и ТЕ по изравнителна сметка по обща фактура
от 31.07.2014год.“ и която се отнася до друг предхождащ период 01.05.2013год.-30.04.2014год.“ след
като не е ясно и конкретно заявено, че е част от периода за който се претендира
ползване на ТЕ, а и е посочено също така, че е като „изравнителна сметка,
отразена по обща фактура“, не налага извод, че и целия предхождащ отоплителен
период е в периода за който се претендира незаплатена ТЕ. Направеното от ищеца
включване в общата фактура, издадена на 31.07.2014 г. на вземания от предходен
период, които са извън процесния, включително и
такива за които може да се направи възражение за погасяване по давност, освен,
че е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това
действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на
клиентите на топлинна енергия. В случая вещото лице, изготвило СТЕ изрично е
заявило при приемане на заключението му, че само в случай, че са заплатени
сумите за ТЕ по фактури за предхождащия период, така и за процесния
следва да се възстановят посочените суми и в тази връзка е дадена възможност на
ответницата да представи доказателства за плащания по фактурите за ТЕ, но не са
представени такива от нейна страна, както и няма признание за плащане от страна
на ищеца. Поради което съгласно приетата СТЕ и която съдът кредитира
задължението на ответницата за реално доставената ТЕ за периода 05.2014год. до
04.2016год. възлиза на сумата от 755,12лв., а не както е посочил първоинстанционния съд от 408,45лв. Претенцията за главница
за разликата до пълния претендиран размер като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Неоснователни
са оплакванията на въззивника относно приетото от първоинстанционния съд по отношение на исковете с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и че не
са съобразени ОУ от 2008год. след като за процесния
период действащи ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София са тези от 2014
г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в
сила от 14.03.2014г. Съгласно чл.33,
ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30 – дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32,
ал.2, т.е. общата фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. След като в случая няма
доказване от страна на ищеца, че са публикувани фактурите и от когато вземането
е изискуемо, неоснователна и недоказана се явява претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за
забава върху главницата за доставена ТЕ, както се претендира. Също така и с
оглед на липсата на доказателства от
страна на ищеца, че е поканил ответницата да заплати и главница за услугата
дялово разпределение, за която не е предвиден срок за плащане, неоснователен и
недоказан е и предявения иск за заплащане на лихва за забава върху главницата
за услугата дялово разпределение.
С
оглед на гореизложеното при частично несъвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, следва да бъде отменено решението
в отхвърлителните
части за главницата и за сумата над 408,45лв. до сумата от 755,12лв.-главница
за незаплатена ТЕ и вместо него постановено друго, с което се уважи иска за тази
суми от още 346,67лв., а в останалата отхвърлителна
част първоинстанционното решение до пълните претендирани размери на исковете за главница и лихва следва
да се потвърди.
С оглед изхода
на спора, съобразно уважената част на предявени иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, който е направил искане за присъждане на разноски по
делото следва да бъдат присъдени от
направените разноски от общо 80,27лв./
от които 30,27лв.за държавна такса и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение/ за заповедното производство 45,13лв. и от които 26,74лв. са
присъдени от първоинстанцинния съд или още 18,39лв., за първоинстанционното
производство от разноски за общо
271,25лв./ 71,25лв.-държавна такса и 200лв.-депозит за вещо лице/ и дължими от
152,52лв. и присъдени от първоинстанционният съд от
123,71лв. се дължат още 28,81лв. За въззивна
инстанция с оглед материалния интерес на обжалваните отхвърлителни
части и при направени разноски за държавна такса от 50лв. след като страната не
е представлявана от юрисконсулт се дължат разноски от 17,18лв.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№56007 от 05.03.2019г. на СРС, 151-ви състав, постановено по гр.д.№72110/2017г.,
в частта, в която е отхвърлен предявения иск от „Т.С.”ЕАД, с ЕИК *******срещу Л.К.Г. за разликата над 408,45лв. до сумата от
755,12лв.-главница, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.05.2014год.
до м.04.2016г., със законната лихва за забава и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.К.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***
сумата от още 346,67лв./ или общо 755,12лв./,
представляваща главница за доставена ТЕ за периода 01.05.2014год.
до30.04.2016год., ведно със законната лихва върху нея от 23.05.2017год. до окончателното
й заплащане.
ОСЪЖДА
Л.К.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ЕАД, *** сумата от още 18,39лв.-разноски за заповедното
производство, сумата от още 28,81лв. разноски за първоинстанционното
производство и сума от 17,18лв.-разноски
за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част
и за разноските.
Решението в уважените части не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.