№ 1329
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500637 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. С. срещу
решение № 520/ 15.09.2022г. на ОС-Благоевград, 10 състав, постановено по
гр.д. № 1025/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 8 000 лв. до пълния размер от 40 000 лв.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неимуществените
вреди са доказани по основание, но в нарушение на чл.52 от ЗЗД съдът е
определил обезщетение в изключително занижен размер. Той не е извършил
всестранно, пълно и обективно разследване по случая и поради това не е
изяснил относимите за спора факти. Неправилно е приложил разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Счита, че възражението на ответника за съпричиняване на
вредите от нейна страна е неоснователно и недоказано. Основна причина за
пътния инцидент е поведението на водача на лекия автомобил поради
недостатъчен контрол на пътната ситуация.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от нея
част като постанови друго, с което да уважи иска изцяло.
1
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата .
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът С.
С. твърди, че на 28.01.2020г. около 10.30 ч. в гр. Благоевград на ул.
„Гьорче П.“ №1, водачът М. В. Ч., управлявайки лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е предприел маневра „движение
назад“, не е имал видимост, нарушил е правилата за движение и я е
блъснал като пешеходец, намираща се зад лекия автомобил. Водачът е
извършвал маневра движение назад без да се убеди, че пътят зад него е
свободен, при което е блъснал ищеца. В следствие на удара Св. С. е получила
следните увреди: смазване на дясното бедро, охлузване на дясното коляно,
охлузване на дясната подбедрица, отток и деформация на долен десен
крайник. След произшествието е била хоспитализирана в МБАЛ
„Благоевград“ АД- гр. Благоевград в отделението по Ортопедия и
травматология. Извършена е оперативна интервенция – на 29.01.2020г. на
таза и долен десен крайник. Изписана е с назначена рехабилитация.
Лечението и възстановяването е продължило в домашни условия. Ищецът
не е могла да си служи с долния десен крайник за период по- дълъг от 30 дни.
Месеци наред след ПТП е била в тежко физическо състояние, изпитвала е
силни блок и страдания в областта на долния десен крайник. Имала е
затруднено движение с него и нестабилна походка. Налагало се е да приема
болкоуспокояващи. Има ограничен обем на движенията на десния крак, което
води до бърза уморяемост и непълноценност. Към настоящия момент не се
наблюдава функционално възстановяване на увредените места.
Претърпените болки и страдания по време на ПТП, ежедневните
затруднения в бита, които понася от 28.01.020г., негативното отражение,
което травмите дават в процеса на оздравяване, са довели до срив на
самочувствието й и тежък психически шок. Трудно е преодоляла стреса от
пътния инцидент. Страхува се да излиза навън, не е спокойна, станала е много
чувствителна. И към момента изпитва болки на травмираните места. За лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е имало сключена
2
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна до 19.06.2020г.Ищецът е
отправила писмен претенция към ответното дружество, с молба от
12.05.2017г., но не е получила обезщетение. Затова моли съда да го осъди да
й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., в едно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва иска. Оспорва вината
на водача М. Ч. и механизма на произшествието. Прави възражение за
съпричиняване от страна на Св. С., тъй като неправомерно е пресичала
пътното платно на необозначено за това място, без да се огледа и да съобрази
поведението си с другите участници в движението и е нарушила правилата за
движение по пътищата. Тя е навлязла внезапно в лентата за движение на
автомобила. Счита предявеният иск за завишен по размер. Оспорва
претенцията за лихва и нейния размер. Счита, че дружеството не е
изпаднало в забава.
Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с
пострадало лице, протокол за оглед на местопроизшествието от 28.01.2020г.
и фотоалбум е, че на 28.01.2020г. е настъпило описаното в исковата молба
произшествие.
Не се спори, че за водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ******** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
периода 20.06.2019г. до 19.06.2020г. при ответника.
Безспорно е, че на 28.01.2020г. Св. С. е приета в МБАЛ „ Благоевград“
АД- гр. Благоевград във връзка, с което е представена епикриза. Във връзка
със здравословното й състояние са представени други медицински
документи- амбулаторни листове, резултат от образно изследване, първа и
втора страница на история на заболяването .
С молба, входирана при ответното дружество на 20.05.2020г., ищецът е
поискала да й бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди, което не
е станало
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от специалист ортопед- травматолог. Тя е дала заключение, в
което е посочила травматичните увреждания, които е получил ищеца при
3
ПТП: Dekoleman traumatik- отлепване на кожата от подлежащите тъкани.
Това е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Предприето е оперативно лечение за отстраняване на хематома от дясното
коляно. Посочен е периода на възстановяване, както и сегашното й
състояние в резултат от личен преглед на пострадалата. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило писменото заключение.
Допусната автотехническа експертиза е дала заключение за механизма
на ПТП, за скоростта на автомобила, опасната зона за спиране и
възможности за предотвратимост на удара при скоростта на автомобила и на
пешеходеца. Според вещото лице водачът е имал техническа възможност да
предприеме спиране и да спре преди мястото на удара, но и пешеходецът е
пресичал на място, което не е предназначено за пресичане и движение на
пешеходци. На мястото на удара не е имало пешеходна пътека. Ищецът е
могла да предотврати произшествието, ако е изчакала преминаването на
МПС. Тя е била с гръб към него при пресичането и при движението по
платното за движение. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си.
Съдът кредитира заключенията като компетентни и безпристрастни.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Ч. е водачът на лекия автомобил, блъснал ищеца. Посочва
къде е станало ПТП, както и какви действия е извършал на платното за
движение. Описва обстановката при мястото на удара, това което е видял
след него и къде е била ищецът на платното за движение.
Свидетелят Ш. познава ищеца и съпругът й. Знае за катастрофата с
нея. Описва физическото й и емоционално състоянието непосредствено
след инцидента в болничното заведение и в домашни условия. Посочва, че е
имала нужда от чужда помощ, тъй като в болницата е била обездвижена.
Свидетелят Ч. заявява, че офисът му е близо до НАП-Благоевград.
Отивал към НАП и е видял ищецът и съпругът й да чакат човек пред НАП.
Свършил е работата си там и когато е излязъл е видял Св. С., че е паднала.
Мъжът й е викал „Дай напред“. Видял е ищецът под задната част на колата.
Видял е, че Р. е изваждал С. изпод колата.
Свидетелят К. заявява, че е писал констативния протокол и се е
4
подписал, но не си спомня инцидента. Работи в сектор „Пътна полиция“ като
автоконтрольор.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ш. и Ч. като основаващи
се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля Ч. не кредитира в частта, в която твърди, че има свидетелство за
управление на МПС от 20 години, тъй като с оглед на възрастта му към
момента на свидетелстването му 34 г., то той би имал такова на14 години,
което е невъзможно. Не ги кредитира и в частта, в която твърди, че ищецът е
навлязла на платното за движение внезапно, тъй като не се подкрепят от
останалите доказателства по делото. В останалата част ги кредитира като
основаващи на факти и обстоятелства, които той е възприел непосредствено.
Не възприема показанията на свидетелят К., тъй като не излага факти,
относими към спора.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
определил като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 16 000лв. като е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца в размер на 50%. Решението е влязло в сила в частта, в която
предявеният иск е уважен за сумата от 8 000 лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Предявяването на застрахователна
5
претенция в срока по чл.496 от КЗ е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск. По делото не се спори, а и от
доказателствата се установява, че Св. С. е отправила писмена претенция към
ответника, но не е получила застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и деликвента.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е била застрахована при
ответника. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото не се спори относно механизма му,
противоправността на деянието, виновността на водача на МПС и
увреждането на ищеца. Първоинстанционното решение е влязло в сила
частично, което означава формирана сила на пресъдено нещо по отношение
на горните обстоятелства./ Р № 85/01.07.2020г. по т.д. № 843/2019г., II т.о на
ВКС. Не се спори, че са се осъществили предпоставките от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно материално
легитимиран да отговаря по предявения иск и е надлежна страна в процеса.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди като жалбоподателят счита, че
присъденото е занижено с оглед на получените увреди и болки и страдания.
Спори се по основателността на направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца.
6
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната медицинска експертиза, изготвена от специалист-
ортопед- травматолог, е установила травмите, получени от ищеца: Dekoleman
traumatik- отлепване на кожата от подлежащите тъкани. Предприето е
оперативно лечение за отстраняване на хематом в дясното коляно. По своя
медико-биологичен характер травмата на долния десен крайник е довела до
временно затруднение на движението му за определен период. Тя е създала
временно разстройство на здравето неопасно за живота на ищеца.
Възстановителният период от такава травма е 2-3 месеца като първите 3-4
дни пострадала е имала значителни болки и страдания. След личен преглед на
ищеца вещото лице е установило, че физическото й състояние е добро, ходи
без помощни средства, без накуцване. Има пълен обем в дясната коленна
става и няма функционални последствия от травмата. Има траен белег в
областта на коляното от предприетото оперативно лечение. Няма данни при
ищецът да е имало усложнения, които да увеличи оздравителния процес. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че е проведено правилно лечение на травмата с оперативна
интервенция. От показанията на свидетеля Ш. е видно, че ищецът е била
обездвижена при болничния си престои и се е нуждаела от чужда помощ.
Травмата на десния долен крайник й е създавала неудобство и дискомфорт в
ежедневието за определен период от време. Според свидетеля Ш. тя има
притеснение от белега на дясното коляно. Съдът съобрази липсата на трайни
функционални последици за десния долен крайник, както и пълното
възстановяване на ищеца от получената травма, наличието на загрозяващ
7
белег, както и възрастта на ищеца към момента на ПТП- 65 години. Тя не
влияе на продължителността на възстановителния период. Не се доказани
твърденията в исковата молба за изпитан от ищеца психически шок и че се
страхува да излиза навън. В процеса не е доказана психична травма извън
обичайната стресова реакция. Затова справедливото обезщетение за
претърпените болки и страдания е 16 000 лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД
предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез
намаляване на обезщетението, което му се дължи. Съпричиняването на
вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в
действие или бездействие, да е било противоправно или не, но фактически
да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е
налице съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за
увреждането. На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже
с всички допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите
от страна на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни
правни последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се
осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите. В тази
връзка следва да се обсъди заключението на допуснатата автотехническа
експертиза, както и местоположението на Св. С. на платното за движение към
момента на настъпване на произшествието. Не е спорно, че тя е била
пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП и в това й качество участник в
движението. От заключението на автотехническата експертиза, се
установява, че ищецът е пресичала пътното платно, където е настъпил удара.
Установено е по делото, че там не е имало пешеходна пътека, по която да
премине Св. С.. Движението по ул. „Г. П.“ се осъществява в една пътна
лента. Нормите, установяващи поведението на пешеходците като участници в
движението, са императивни и са създадени в обществен и частен интерес.
Те имат за цел да предпазят всички участници в движението от пътни
инциденти, да създадат безопасност за пешеходците като по- уязвимия
участник в движението. Нормата на чл.113, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда,
къде пешеходците трябва да пресекат платното за движение при спазване на
определени правила. А когато в близост до тях няма пешеходна пътека и
пътят е двулентов и двупосочен, те трябва да пресичат извън определените за
8
това места като се съобразят, преди да навлязат на платното за движение, с
разстоянието на ППС , да не удължават пътя си и времето на пресичане, да не
спират без необходимост на платното за движение и да не преминават през
парапети и ограждения. По делото безспорно е установено, че водачът на
МПС е предприел маневра движение назад по ул. „Г. П.“ като е нарушил
чл.40 от ЗДвП и установеното в нея правно дължимо поведение. От друга
страна Св. С. е предприела пресичане на необозначено за това място на
платното за движение без да се съобрази с разстоянието до приближаващото
се към нея ППС. Тя е била с гръб към него, с което се е лишила от видимост
към автомобила. От заключението на автотехническата експертиза се
установява, че тя е имала видимост и е могла да възприеме движещото се
назад превозно средство и да спре, за да го изчака да премине или то да се
установи в покой. Според вещото лице и водачът е могъл да предотврати
удара. Ищецът не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се
ППС и е нарушила правилата за движение по пътищата- чл.113, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Правно дължимото поведение от страна на пешеходеца е да спазва
правилата за движение по пътищата като по този начин осигурява
собствената си безопасност. При преценка на поведението на пешеходеца и
водача на МПС, законът акцентира върху отговорността на водачите на
нерелсови ППС. Тя е завишена, спрямо тази на пешеходците. В сравнение с
нарушението на пешеходеца, водачът на лекия автомобил има по- голям
принос за настъпването на произшествието. Не се установи ищецът да е
навлязла внезапно на платното за движение. Затова процентът на
съпричиняване на вредите по отношение на Св. С. е 30%. При този обем на
съпричиняване на вредите дължимото обезщетение е 11 200 лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази годината
на настъпване на произшествието/2020г./ и икономическата обстановка в
страната. Минималната работна заплата за 2020г. е 610 лв. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди не е в зависимост само от
застрахователните лимитите, като те не са самостоятелен критерии, а и от
това кои вреди са били предмет на съдебното производство и са доказани в
хода на съдебното дирене./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на
ВКС, Р № 60090/29.07.2021г по т.д. № 1442/20г., ВКС, I т.о./ Размерът на
определеното обезщетение за неимуществени вреди е равен на 18
минимални работни заплати за страната. Определеното обезщетение е
9
съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на ОС- Благоевград следва да се отмени
в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от КЗ е отхвърлен за сумата над 8
000лв. до 11 200 и да се потвърди в частта, в която е отхвърлен над 11 200
лв. до 40 000лв.
Настоящата инстанция следва да присъди държавна такса по сметка
на окръжният съд в размер на още128 лв. съобразно уважената част от иска.
По разноските.
Поради този изход на спора разноски на жалбоподателя се дължат за
въззивното производство в размер на 68 лв. съобразно уважената част от иска.
На адв. О. на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. му се дължи
възнаграждение в размер на 462лв. с ДДС съобразно уважената част от иска
за САС и още 417, 60лв. с включено ДДС за първата инстанция.
Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение от ответното дружество.
Съгласно ТР №6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, за да извърши
преценка дали претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, дали има
задължителна практика, която да определя сложност в по- ниска степен, както
и усилията, които процесуалният представител е положил за защита правата и
интересите на страната. Въззивният съд като взе предвид, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, както и съществуващата трайна
практика по приложението на чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД, и че е проведено
едно съдебно заседание намира, счита че възражението е основателно.
Адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на
застрахователното дружество като разноски е 4158 лв. с ДДС съгласно чл.7,
ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 520/ 15.09.2022г. на ОС-Благоевград, 10 състав,
постановено по гр.д. № 1025/20г. в частта, в която е отхвърлен искът на С.
С. С. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 8 000 лв. до
11200лв., както и в частта, в която са присъден разноски на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД разноски за производството пред СГС над 1553, 04 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет. 5 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ул.
Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18 чрез Адвокатско дружество „ Х., Т. и И.“ да
заплати на С. С. С., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** и със съдебен
адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ап.* чрез адв. В. О. сумата от 3200лв./ три
хиляди и двеста лева/ обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху нея, считано от
24.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и 68 лв. разноски по делото
на САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен за сумата над 11 200 лв. до 40 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет. 5 и със съдебен адрес: гр. София ул. „Ул.
Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18 чрез Адвокатско дружество „ Х., Т. и И.“ да
заплати по сметка на СГС държавна такса от още 128лв.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** и със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ап.* чрез адв. В. О. да заплати на ЗАД
„ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5 и със съдебен адрес: гр. София, „Ул. Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18
чрез Адвокатско дружество „ Х., Т. и И.“ сумата от 4158 лв. разноски по
делото пред САС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет. 5 и със съдебен адрес: гр. София, „Ул. Гладстон“
№ 20-22, ет.6, офис 18 чрез Адвокатско дружество „ Х., Т. и И.“ да заплати
на В. В. О., гр. ***, ул. „***“ № **, ап.* сумата от 462лв. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. за въззивната инстанция и още
417, 60 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.
11
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск
по чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за сумата от 8 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12