Решение по дело №320/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

 

Образувано е по жалба на търговското дружество „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ООД (с предишна правноорганизационна форма ЕООД до 20.11.2023г.), с [ЕИК], понастоящем със седалище и адрес на управление в град София, р-н Възраждане, [улица], партер, против Решение №1012-04-22#5/25.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания №ЗД-1-04-01315258/28.02.2023 година на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново, в частта, касаещи данните за осигуряване на А. К..

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново поради нарушение на формата и липса на мотиви, противоречие с материалноправните и процесуални разпоредби на закона, и необоснованост. Поддържа се, че А. К. е осъществявал трудова дейност в дружеството като управител единствено по силата на възникнало трудово правоотношение, а не на основание сключен договор за управление. Именно поради тази причина счита че основанието, на което се дължат осигурителни вноски е възникналото трудово правоотношение по силата на трудовия договор между него и дружеството, чиито едноличен собственик и управител е бил през релевантния период, и не дължи внасяне на осигуровки по договора за управление. Иска се да бъдат отменени издадените на дружеството задължителни предписания и потвърждаващото ги решение на ръководителя на ТП на НОИ – гр. В. Търново. В съдебно заседание оспорващото дружество не се представлява. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., заема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. В представената по делото писмена защита и в съдебно заседание намира, че възникналото правоотношение между управителя и дружеството не е трудово такова, а има мандатен характер. Отбелязва, че управлението и представителството на търговско дружество е един непрекъснат процес, който не се осъществява в рамките на договореното работно време от два часа, а създаденото мандатното правоотношение не се превръща в трудово такова, независимо от наименуването на договора като трудов договор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Жалбоподателят е легитимиран да оспори решението на ответника, издадено по реда и при условията на чл. 117 от КСО, тъй като е негов адресат и го засяга неблагоприятно. Следва да се посочи, че именно това решение е предмет на спора пред съда по аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено в 14-дневния решителен и преклузивен срок, като решението е връчено чрез писмо с обратна разписка на 27.04.2023 година, а жалбата е подадена чрез оператора „Спийди“ на 11.05.2023 година. Жалбата е адресирана до компетентния да се произнесе съд.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

Обжалваното решение е издадено по реда и при условията на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като настоящият жалбоподател е обжалвал пред ответника Задължителни предписания №ЗД-1-04-01315258/28.02.2023 година на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново, в частта, касаеща данни за осигуряване на А. К..

Въпросните предписания са съставени след извършена проверка по контрол на разходите на ДОО на „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ЕООД („СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ООД), възложена със Заповед №ЗР-5-04-01279146 от 09.01.2023 година на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, във връзка с отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на А. К. по издаден болничен лист №Е20220778232 за времето от 16.12.2022 г. до 22.12.2022 г. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол №КП-5-04-01315240/24.02.2023 година.

В хода на производството е установено, че дружеството „СК АЛЕКСАНДРА ВТ" ЕООД („СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ООД) се представлява и управлява от А. К., като на 29.09.2021 г. в ТРРЮЛНЦ бил публикуван договор за управление от 28.09.2021 г. на основание чл. 147, ал. 3 от ТЗ. Сключен е и договор за търговско управление от 29.09.2021 г. на основание чл. 141, ал. 6 от ТЗ между СК АЛЕКСАНДРА ВТ" ЕООД - Велико Търново и А. К. с определено месечно възнаграждение в размер на 177,50 лв. При проверката в регистър „Трудови договори“ е констатирано, че между оспорващото дружество и посоченото лице е бил сключен и трудов договор №2 от 18.11.2021 година при условията на чл.67 във вр. чл.70 от КТ за длъжността „управител“, с основно месечно възнаграждение в размер на 1008,00 лв. на непълен работен ден /2 часа/, считано от 18.11.2021г. Основната икономическа дейност на дружеството е „Счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации.

Контролните органи при НОИ са констатирали наличие на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за А. К. с вид осигурен „01" (за работници и служители) на 2 часа за периодите от 01.11.2021 г. до 31.10.2022г. и от 01.12.2022г. до 31.12.2022г. За отработените дни в периода от 01.11.2021 г. до 31.03.2022 г. било начислено възнаграждение в размер на 162,50 лв. за пълни отработени месеци на 2 часа дневно работно време, като във ведомостта за заплати е положен подпис, а за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. начисленото възнаграждение е в размер на 177,50 лв. за пълни отработени месеци на 2 часа дневно работно време, като във ведомостта за заплати е положен подпис.

 

С писмо изх. № 1012-04-22#3/12.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново е указано на А. К., че в 3-дневен срок от получаването му следва да представи писмени обяснения относно причините за едновременното наличие на договор за управление от 28.09.2021 г., договор за търговско управление от 29.09.2021 г. и трудов договор № 2/18.11.2021 г., сключен между него и посоченото дружество за изпълнение на длъжността управител. С писмото е изискано от лицето да посочи и причината, поради която заверено копие от трудовия му договор с дружеството е представен едва при обжалването на предписанията по административен ред, а не в хода на проверката от контролния орган. Наред с това са изискани заверени копия на длъжностната характеристика, на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за сключването на трудов договор № 2/18.11.2021 г. и на допълнителното споразумение към договор за управление от 28.09.2021 г., в което, съгласно чл. 8 от същия, е определено месечното му възнаграждение.

Според писмените обяснения с вх. № 1012-04-22#4/21.04.2021г., А. К. заявява, че договорът за управление на „СК АЛЕКСАНДРА ВТ" ЕООД („СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ООД) от 28.09.2021 г. е сключен за нуждите и регистрацията на дружеството в Търговския регистър, а този от 29.09.2021 г. конкретизира права по същия. Пак в тези обяснения посочва, че „трудовият договор е сключен, тъй като управителят на дружеството полага труд като управител", и не е представен пред контролния орган, тъй като не е поискан.

Субсумирайки релевантните факти, инспекторът по осигуряването, издал предписанията, е приел, че между дружеството „СК АЛЕКСАНДРА ВТ" ЕООД (понастоящем „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ООД) и А. К. има единствено сключен договор за управление и контрол, а не трудов договор. Посочено е, че този вид договори се сключват въз основа на Закона за задълженията и договорите, Търговския закон, а не по реда на КТ. При това положение указанията на контролния орган са да се заличат подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за А. К. с вид осигурен код „01" - за работник/служител, и да се подаде коригираща Д. О.. 1 с коректни данни за осигуряване с вид осигурен „10" за периода от м. 10 на 2021 г. до м. 12 на 2022г., като се посочат съответните работни дни, доход, съответстващ на минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и нетното възнаграждение на управителя съобразно изплатеното възнаграждение.

Инициираното от дружеството обжалване по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО е завършило с процесното пред настоящият съд решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което жалбата срещу предписанията е отхвърлена. С него е потвърдено, че осигурителят следва да коригира подадените осигурителни данни за управителя, като заличи данните, подадени за А. К. за периода от м. 10 на 2021 г. до м. 12 на 2022 г. като вместо вид осигурен код „01" - за работник/служител, да посочи вид осигурен „10", както и осигурителния доход. Потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е връчено на 27.04.2023г. и срещу него е подадена жалба до АСВТ чрез административния орган на 11.05.2023г., въз основа на която е образувано настоящото дело.

Следва да се отбележи, че с протоколно определение от открито съдебно заседание на 16.10.2023 година съставът на съда е счел делото за изяснено от фактическа страна, след което го е обявил за решаване. Междувременно, от депозираната след обявяване на делото за решаване молба с вх. № 4816/19.10.2023г. от А. А. К. – Н. и от М. А. Г., в качеството им на наследници на едноличният собственик на капитала и едновременно управител на дружеството- жалбоподател, се установява, че А. К. е починал, в резултат на което с определение №266 от 25.10.2023г. съдът е отменил протоколното си определение от 16.10.2023 г. за даване на ход по същество и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Впоследствие, от данните в ТР се установява, че дейността на „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ЕООД не е прекратена със смъртта на едноличния собственик на капитала, а е продължена от наследниците,но дружеството е преобразувано в ООД, променено е седалището и управителят, а именно: „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ООД със седалище и адрес на управление в град София, р-н „Възраждане“, [улица], партер, представлявано от управителя М. А. К.. Последното е конституирано и като жалбоподател по делото.

Какви са изводите на съда?

На първо място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято законосъобразност е предмет на делото, е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя, степен и територия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Съответно според разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Видно от нормата е, че при реализирането на административното обжалване на задължителните предписания като процесното, ответник е именно съответният ръководител на ТП на НОИ, който следва да се произнесе писмено с мотивирано решение, в което да изложи доводите си по същество, както е процедирано в случая.

Обжалваното решение на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му, съответствието между които е въпрос по същество.

Няма данни за допусната процесуална незаконосъобразност, доколкото не се установяват съществени нарушения на административно - производствените правила. Административният орган е изложил в пълнота и пространно фактите за конкретния случай. Не се установява в хода на производството по съставяне и оспорване на предписанията, вкл. при събирането и обсъждането на доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на административния процес при упражняване на процесуалните права на съответните органи. Няма данни да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Няма основание да се приеме, че някое от предприетите действия, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК. На задълженото лице са били осигурени възможности да представи изисканите му документи и сведения, същото е било редовно уведомявано както за откриването на производството, така и за всички последващи действия на органите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за воденото производство. Изискани са доказателства за попълване на преписката, на база на които е извършена проверка на релевантните обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на оспорения акт.

Предвид горното съдът приема, че спорното Решение №1012-04-22#5/25.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

Съдът счита, че решението е съответно на материалния закон.

Единственият спорен въпрос по делото се свежда до основанието, на което А. Н. К. осъществява функциите на управител на търговското дружество „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ЕООД(сега „АЛЕКСАНДРА ВТ“ ООД) за времето от 01.10.2021г. до 31.12.2022г. – дали това е сключеният трудов договор №2 от 18.11.2021г. със „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ЕООД(сега „АЛЕКСАНДРА ВТ“ ЕООД), или договорът за управление от 28.09.2021 г. и 29.09.2021 г., съответно правното основание за задължително осигуряване. Възраженията в жалбата са в насока за възникнало трудово правоотношение и че извършваните от А. Н. К. действия по управление и представителство на дружеството са въз основа на този трудов договор, а не на договора за възлагане на управлението на дружеството. Направените възражения съдът приема за неоснователни.

Най – напред, видно от съдържанието на договора за управление от 28.09.2021 г., с него се възлага на А. Н. К. да управлява и представлява дружеството, а договорът за търговско управление от 29.09.2021 г., чиито съдържание е подобно на договора от 28.09.2021 г., вече е с уговорено месечно възнаграждение за управителя в размер на 177,50 лв. С трудовия договор от 18.11.2021г., сключен на основание чл. 67 от КТ, Катевски се назначава на длъжността „управител“ на непълен работен ден (2 часа) с уговорено месечно възнаграждение в размер на 1008,00 лв. На практика и трите цитирани документи възлагат на А. Н. К. представителски и управленски функции в качеството му на управител на дружеството.

От доказателствата по делото се установява, че при образуване на настоящото дело и за периода 01.10.2021г. до 31.12.2022г. жалбоподателят „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ЕООД е бил с правноорганизационна форма ЕООД до преобразуването си в ООД на 20.11.2023г. В хипотеза на еднолично дружество с ограничена отговорност е приложимо правилото на чл. 147, ал. 1 от Търговския закон, според което едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Според ал.3 на чл. 147 от ТЗ договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.

За относимия по делото период 01.11.2021г. - 31.10.2022г. управлението на търговското дружество не е възлагано на друго лице, различно от едноличния собственик на капитала – А. Н. К.. Последният е бил вписан в Търговския регистър като управител на „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ЕООД (сега „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ООД) на 29.09.2021 г. и заличен като такъв на 20.11.2023 г. Вписването в ТР на управителя има конститутивно действие спрямо третите за дружеството лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт (В същия смисъл са решение № 6296 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 2842/2017 г. на ВАС, VI о. и решение № 15852/21.12.2017 г. по адм. дело № 4364/2017 г. на ВАС, VI о., Решение № 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г., VI о.). В случая е бил съставен и договор за управление на дружеството от 28.09.2021г. и 29.09.2021г.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според което осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самото понятие трудова дейност не е легално определено, но константната практика на ВАС е категорична, че в понятието "трудова дейност" се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, в частност - дейността на управителите на търговски дружества /вж. в този смисъл например решение № 3152 от 24.03.2023 година на ВАС, шесто отделение, решение №2743 от 15.03.2023 година на ВАС, шесто отделение, решение №1211 от 6.02.2023 година на ВАС, шесто отделение и много други/.

Твърденията в жалбата, че функциите на А. К. като управител на търговското дружество за времето 01.11.2021г. - 31.10.2022г. (и едноличен собственик на капитала) възникват именно от сключения трудов договор №2 от 18.11.2021г. за по 2 часа дневно не могат да бъдат възприети от съда. От една страна, сключеният трудов договор не е такъв за допълнителен труд, нито може да заличи предхождащия го и вписан в ТР договор за управление на дружеството и то при липса на данни за вписан друг управител. От друга страна, от предмета на този договор и самият характер на правоотношението между управителя и управляваното от него дружество се прави извод, че отношенията са уредени като при граждански договор, т.е. упражняваната трудова дейност по естеството си е по гражданско правоотношение. С вписването на управителя в ТР възниква възможността за упражняване на функциите като такъв и независимо от това как страните са озаглавили договора, с който уреждат отношенията помежду си, правоотношението между тях има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. В този случай нормите на Кодекса на труда са неприложими. В това правоотношение между управителя и дружеството липсва присъщата за трудовите правоотношения йерархична подчиненост и няма как управителят да има качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че дейността на управителя се прекратява в изброените в ТЗ хипотези, а не на основанията, посочени в КТ и това е така, тъй като създаденото правоотношение няма трудово правен характер.

За целите на общественото осигуряване изпълнението на дейностите, включени в обхвата на функциите на управител на търговско дружество, са приравнени на трудова дейност, а за изпълнението им е достатъчно наличие на договор за управление и вписван управител в търговския регистър, каквото в случая е налице. Дейността, осъществявана от управителите на търговски дружества, обуславя възникването и на осигурително правоотношение, което е основание за задължително обществено осигуряване за посочените в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО осигурителни рискове. И макар дейността на управителя да е приравнена от законодателя на трудова дейност за целите на социалното осигуряване, изпълнението на дейности по управление и контрол в едно търговско дружество безспорно не е дейност по трудово правоотношение, както и договорът за управление и контрол няма характер на трудов договор. В хипотеза на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО въобще не е необходимо между дружеството и лицето да има сключен трудов договор. Осигурителният доход включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал.3 от КСО).

Същественото е, че от административния орган въобще не се отрича, че А. К. е осъществявал цялостната организация, ръководство и контрол на дейността на управляваното от него дружество, т.е че е осъществявал трудова дейност, а се касае за разпоредено със издадените задължителни предписания коригиране на подадените в Регистъра на осигурените лица данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО относно кода за вид осигурен. Като лице, упражняващо трудова дейност в качеството му на управител по договор за управление и контрол на търговско дружество през периода 16.12.2022 г. - 22.12.2022 г., А. К. е подлежал на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО / за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица/. В декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“, подадена от дружеството като осигурител на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, незаконосъобразно по отношение на А. К. за цитирания период за вид „осигурен“ е попълнен код „01“, относим за работещите по трудово правоотношение и това е така, защото за лицето относимият код за вид осигурен е „10“, като управител по договор за управление и контрол. Това от своя страна означава, че за времето, през което А. К. е бил вписан и е изпълнявал функции като управител на търговското дружество (16.12.2022 г. - 22.12.2022 г.), е задължително осигурено лице по чл. 4, ал.1, т.7 от КСО и осигурителният му доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за ръководни служители по основната икономическа дейност на дружеството. Даденото задължително предписание за корекция на осигурителния доход и кода за вид осигурен на „10“ е именно приложимия за управителите на търговските дружества, при което и правилно е потвърдено от директора на ТП на НОИ – Велико Търново с оспореното решение.

 

Жалбата е неоснователна.

На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение според разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП във връзка с чл.24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 100 лв. с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото.

 

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ООД, [ЕИК], понастоящем със седалище и адрес на управление в град София, р-н Възраждане, [улица], партер, против Решение №1012-04-22#5/25.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата дружеството срещу Задължителни предписания №ЗД-1-04-01315258/28.02.2023 година на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново, в частта, касаещи данните за осигуряване на А. Н. К..

 

ОСЪЖДА „СК АЛЕКСАНДРА ВТ“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в град София, р-н Възраждане, [улица], да заплати на Националния осигурителен институт разноски по делото от 100 лв.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.