ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1395
Град
Пловдив, 19.09.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ - ХХIII състав, в закрито заседание
на деветнадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
При секретар и с участието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Вълчев частно касационно
административно наказателно дело №2394/2022година
по опис на съда, прие следното:
Производството е по чл. 229 и сл. от АПК вр. чл. 248, ал. 3
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С.П., процесуален представител на
жалбоподателя М.Б.А. срещу Определение №54/27.07.2022г., постановено по адм.
нак. дело № 20215310200200/2022г. по описа на Районен съд - Асеновград, II наказателен състав, с което е отхвърлено като неоснователно искането им
за допълване на постановеното по него Решение № 65 от 08.06.2022г., в частта му за
разноските за адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател обжалва определението като развива оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност на същото. Счита за неправилни изводите на
съда за липса на основания да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение, определени по реда на чл.38 ал.2 от З Адвокатурата, които
счита, че му се дължат. Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените разноски по реда на чл.38
от ЗАдв. Не претендира разноски за настоящото
производство.
Ответникът по частната жалба – ОД на МВР-Пловдив не взима становище по
направеното искане.
Пловдивски административен съд, ХХIII Състав
намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество
за основателна, по следните за това съображения:
Първоинстанционното съдебно
производство е образувано по подадена жалба от М.Б.А. чрез адв. С.П.
против Електронен фиш сер.К №4680848, издаден от ОД на МВР-Пловдив за
административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.182 ал.1 т.2
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева. Към подадената в
законоустановения срок жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от
15.03.2022г. и пълномощно на адв. П.за процесуално представителство. В
представеният договор е отбелязано, че адвокатското възнаграждение не е платено
поради оказвана безплатна правна помощ на клиента на основание чл.38 ал.1 т.3
от Законът за адвокатурата. В единственото проведено съдебно заседание на 03.05.2022г.
адв. П.е представлявал жалбоподателят и е изложил становище по съществото на
спора, като е поискал и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ал.2 З Адвокатурата. С решение №65 от 08.06.2022г. е уважена
подадената жалба и е отменен атакувания ЕФ. Със същото, в частта за разноските
искането на процесуалния представител на жалбоподателят за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не се е произнесъл. На 14.06.2022г.
от адв. П.като пълномощник, е подадена молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските
чрез уважаване на искането му за присъждане в негова полза на адвокатско
възнаграждение в размер 300лева. С обжалваното определение от 27.07.2022г.
съдът е приел, че липсват основания за осъществяване на адвокатска защита по
реда на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдвокатурата и е оставил без уважение искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Обосновал се е,
че в представеният договор за правна защита и съдействие липса яснота относно
основанията да се предостави безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.1
т.3 от ЗАДВ. Приел,
че липсват основания да измени
първоначално формираната си воля, изразена в постановеното по делото решение.
Обжалваното определение
е неправилно.
Според задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, вписването в договора за
правна помощ на основанието за предоставяне на безплатна правна помощ е
достатъчно за доказване на необходимостта за адвокатско възнаграждение в размер
на вписаната сума. Правно ирелевантно за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение е начина на неговото изписване и необходимостта от предоставяне
на безплатна адвокатска защита. В тази връзка по делото
няма спор, че представителната власт на адвокат П.е била надлежно учредена и не
е била оспорвана. Съгласно чл.38 ал.1 т.3 ЗАДВ адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини,
близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата
на чл.38 ал.2 от ЗАДВ.
в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. Предвид
това с представените доказателства в срок от жалбоподателят в производството,
същият надлежно е удостоверил наличието на представителна власт и
предоставената безплатна правна помощ.С оглед изхода на спора същият е следвало
да получи дължимото му се адвокатско възнаграждение в минималния размер по
чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните
адвокатски възнаграждения в размер на 300лв., което обосновава извод за
основателност на искането му. Следва да се посочи и това, че при наличието на
гореописаните доказателства, представени преди края на съдебното следствие,
представеният с молбата договор е доказателство, което не може да се игнорира
като недействително. По тези съображения обжалваното определение следва да се
отмени и вместо него следва да се уважи направеното от страната искане по чл.248 ГПК. При
това положение определението на първоинстанционният съдебен състав следва да се
отмени, като се постанови друго, с което да се осъди Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пловдив да заплати на адв С.П. сумата 300
лева за адвокатско възнаграждение, което е съобразено с минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран и
на осн. чл.235 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №54 от 27.07.2022г., постановено по адм. нак. дело № 20225310200200/2022г.
по описа на Районен съд -Асеновград, 2 наказателен състав, с която е
отхвърлено искането адв.С.П. за изменение на Решение №65 от 08.06.2022г.
в частта за присъждане на адвокатско възнаграждение и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи- град Пловдив да заплати на осн. чл.38 ал.2 от З Адвокатурата
на адвокат Стефан Живков П.от АК-Пловдив сумата 300.00 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.