Решение по дело №1572/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И.Н.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ж.Г., ВАК против решение № 686/06.07.2023 година по н.а.х.д. № 2272/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-0769-000590/03.05.2023 година, издадено от началник група в Областна дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните работи, сектор „Пътна полиция“ (ОД – Бургас на МВР).

С НП, на касатора, за нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че от приложените по делото доказателства се установява, че по автомобил „Сузуки“ с рег. № А 3322 НМ липсват каквито и да е щети. Поддържа, че не е възприел съприкосновението между автомобилите, поради което липсва субективният елемент на нарушението.

Иска отмяна на решението и на издаденото НП.

Ответникът редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С НП И.Д., е наказан за това, че на 29.01.2023 година около 14:40 часа, в град Бургас на паркинга на магазин „Лидъл“, находящ се на улица „Пирин“, управлява лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с регистрационен № СВ 7940 ТЕ и при извършване на маневра завиване наляво с цел да влезе в реда на паркираните МПС, допуска ПТП с паркирания от дясната му страна лек автомобил марка „Сузуки“ с регистрационен № А 33 22 НМ, като му нанася имуществени вреди. Водачът не остава на мястото на произшествието за установяване на вредите.

За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушенията са надлежно описани. Обосновал е извод за съставомерност на констатираните деяния и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на сочените основания, с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Не е допуснато съществено нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на НП пред РС.

РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушенията са доказани, и е постановил диспозитив в тази насока.

Възраженията на касатора за липсата на щети по автомобил марка „Сузуки“ са неоснователни.

Съгласно изготвения протокол за ПТП № 1793894 от 30.01.2023 година по автомобил марка „Сузуки“ с регистрационен № А 3322 НМ са настъпили щети по заден десен калник и по дясна задна броня. По първоинстанционното дело е представен и диск със снимки на щетите по двете МПС – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Тускан“ с рег. № СВ 7940 ТЕ, управляван от касатора и лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ - другият участник в ПТП. От снимките се установяват същите щети, записани в съставения протокол за ПТП № 1793894 от 30.01.2023 година. Наличието на щети по лек автомобил „Сузуки“ се установяват и от разпита на актосъставителя пред РС. Същият е заявил, че е измерил щетите от детайл до земя с ролетка, за да установи дали действително тези щети съответстват на щетите на пострадалата кола.

Неоснователно е и възражението за липса на субективния елемент на нарушението, поради невъзприемане на съприкосновението между автомобилите.

От събраните доказателства не може да се направи извод за невъзприемане на съприкосновението между автомобилите. От касатора собственоръчно е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, че именно той е управлявал на процесната дата лек автомобил с рег. № СВ 7940 ТЕ, както и при връчване на съставения АУАН, същият е подписан без възражения. За първи път пред настоящата инстанция се излагат доводи за невъзприемане на съприкосновението между автомобилите, без преди това да изложени каквито и да било възражения в тази насока, както и да са ангажирани доказателства за това. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че в случая се касае по-скоро за защитна теза и не са налице доказателства за изложените твърдения.

Жалбата следва да се отхвърли, а решението на РС да се остави в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 686/06.07.2023 година по н.а.х.д. № 2272/2023 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: