Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……..
24.02.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Съдия: К. Петров
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14033 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и 248 ГПК:
По делото е постановено решение № 260644 от 28.12.2024 г.
Постъпила е молба от К.К.Н. с вх. № 260619 от 13.01.2025 г., с която се иска допълване на решението. Изложени са съображения, че съдът не се е произнесъл по евентуално предявените претенции на ищеца. Моли се за допълване на решението, като съдът се произнесе по евентуалните претенции, както и по разноските по тези искове.
Постъпила е частна жалба от К.К.Н. с вх. № 260620 от 13.01.2025 г., която има характер на молба по чл. 248 ГПК срещу постановеното решение в частта за разноските. Поддържа се възражението за прекомерност спрямо разноските на ищеца и се моли за намаляването на разноските. Иска се на молителя да бъдат присъдени разноски и за двата евентуални иска, по които липсва произнасяне.
Препис от двете молби е връчен на другите страните.
Със становище с вх. № от 261741 от 30.01.2025 г. от И.В.И. се оспорват доводите в подадените молби и се моли исканията по чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК на К.К.Н. да се оставят без уважение.
С постъпило в срок становище особения представител на К.Г.Г. – адв. И.И., се оспорват доводите на молителя и се моли исканията да се оставят без уважение.
По искането по чл. 250 ГПК:
Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е допустима:
По същество молбата е неоснователна:
При обективно съединяване на искове, при което единият от исковете е заявен като главен, а другите – като евентуални, както е в случая, отхвърлянето на главния иск се явява процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалните искове. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Недопустимо е съдът да „преизчислява” за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главният е частично уважен. Ако съдът уважи /дори частично/ предходния по ред на заявяване в евентуалността иск, няма право да се произнася по следващия, защото не се е сбъднало условието, под което искът е предявен.
В т. 15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието от което зависи разглеждането му. При несбъдване на това условие липсва интерес от обжалване, защото ищецът по него е постигнал целения резултат с произнасянето по главния иск. Тъй като при обжалване на решението от насрещната страна се запазва висящността по главния иск, това дава потенциална възможност и за разглеждане на евентуалния иск. Когато по жалба на насрещната страна въззивният съд отмени решението по главния иск, като инстанция по същество следва да разгледа и да се произнесе по евентуалния, както, ако условието за това би се реализирало още пред първата инстанция.
В случая съдът е приел, че са предявени три евентуално съединени претенции, като е изцяло уважен главният иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД. Доколкото не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на евентуалните претенции, то съдът не следва да се произнася по същество по тях, каквото е искането в молбата по чл. 250 ГПК, тъй като подобно произнасяне би било недопустимо. При евентуално уважаване на въззивната жалба на молителя и отхвърляне на главния иск, то вътрешнопроцесуалното условие ще настъпи пред въззивната инстанция, която ще следва да се произнесе по съществото на евентуалните претенции.
Оттук, молбата по чл. 250 ГПК ще се остави без уважение.
По молбата по чл. 248 ГПК:
В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки, поради което и съдът приема, че подадената частна жалба срещу решението в частта за разноските, има характер на молба по чл. 248 ГПК. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1, пр.1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
При кумулативното съединяване на искове съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по всеки от кумулативно съединените искове, като разноските се присъждат в зависимост от изхода на спора по всеки един иск – когато той бъде уважен, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, а когато искът бъде отхвърлен, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяването на производството по който и да било от кумулативно съединените искове срещу него.
Различно е положението при евентуалното съединяване на искове срещу
един ответник – съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния
иск, и ако го уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези
случаи право на разноски има само ищецът,
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът му дължи разноските, направени
както по повод уважения главен иск, така и по повод неразгледания евентуален
иск. В тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като евентуалният иск
нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява /той остава неразгледан, без да е налице
непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като съгласно чл.
271, ал. 2 ГПК в тези случаи висящността по евентуалния иск се възстановява
пред въззивната инстанция, ако тя отмени решението по главния иск/. По
евентуалния иск съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си, само ако
се сбъдне процесуалното условие, при което той е предявен – отхвърляне на
главния иск, както и когато производството по главния иск бъде прекратено. В
тези случаи произнасянето по претенциите за разноските зависи от изхода на
спора по евентуалния иск – ако той бъде уважен, право на разноски отново има
само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ако евентуалният иск бъде отхвърлен,
право на разноски има само ответникът, съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК – определение № 3413/08.11.2023
г. по ч. гр. д. № 4456/2023 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 284/06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г.
на IV г. о. на ВКС.
В частната жалба /представляваща молба по чл. 248 ГПК/ са изложени доводи и за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на ищеца и за определянето му в по-малък размер.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.
Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда. А единствено могат да служат като ориентир. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
За да прецени основателността на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът извърши съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството.
С оглед характера на спора, обстоятелството,
че са предявени три евентуално съединени иска. Предмет на производството е
сделка за учредяване право на ползване върху недвижим имот, проведени са общо 7
о. с. з., събрани са множество доказателства, делото е продължило почти 4
години. Оттук и съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение
/първоначалното в размер на 2000 лв. и допълнителното в размер на по 100 лв. за
всяко следващо проведено о. с. з. след второто/ е адекватно на положения труд и
отговаря на фактическата и правната сложност на спора и качеството на услугата.
Подробни съображения относно размера на адвокатското възнаграждение и липсата
на прекомерност спрямо правната и фактическата страна на спора са изложени и в
решението на съда.
Само за пълнота следва да се посочи, че като ориентир по Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение в случая е в по-висок размер от 2000 лв., а относно допълнителното възнаграждение за всяко следващо след второ заседание в Наредбата е предвидено възнаграждение в размер на 250 лв. – чл. 7, ал. 9 от Наредбата
Предвид изложеното, молбата по чл. 248 ГПК ще се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 260619 от 13.01.2025 г. на К.К.Н., ЕГН ********** по чл. 250 ГПК за допълване на решение № 260644 от 28.12.2024 г. по гр.д. № 14033/2020 г. по описа на СГС, I-12 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 260620 от 13.01.2025 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от К.К.Н., ЕГН ********** срещу решение № 260644 от 28.12.2024 г. по гр.д. № 14033/2020 г. по описа на СГС, I-12 състав, в частта за разноските.
Решението в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 250 ГПК може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението в останалата част /тази по чл. 248 ГПК/ има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните
Съдия: