Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И.Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр. дело № 338/2019 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 131 от 05.11.2018 год. по гр. дело № 729/2017
год. С.-нският районен съд е отхвърли исковете,
предявен от И.Г.Г. и Д.В. ***, против И.М.С. *** за
признаване за установено, че сключеният между тях договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 167 от
15.08.2016 год. на помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег. № 153 на
НК, е нищожен поради заобикаляне на закона, както и исковете за връщане на
имота, предмет на договора, като получен без основание, с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД. С решението съдът е отхвърлил и евентуалните
искове, предявени от И.Г. и Д.Г. против И.С. за признаване за установено, че
договорът за покупко-продажба, сключен с цитирания по-горе нотариален акт, е
нищожен поради накърняване на добрите нрави, както и исковете за връщане на
имота, предмет на договора, като получен без основание с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД. Съдът е отхвърлил и евентуалните искове на И.Г. и Д.Г. против И.С. за
признаване за установено, че договорът е нищожен, като привиден, както и исковете
за връщането му от ответника, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и
чл. 34 от ЗЗД. С решението съдът е
прекратил като недопустимо производството по делото в частта, с която по искане
на ищците по делото са привлечени „Н.П.“ ЕООД, *** и Н.И.Л. *** като трети
лица-помагачи на ответника И.М.С.. Съдът е осъдил ищците да заплатят на
ответника сумата 800 лв., представляваща направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. С определение № 18 от 04.01.2019 год., постановено
по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е отхвърлил искането на ищците за изменение на
решението в частта за разноските, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в частта, с която съдът е
отхвърлил предявените искове и е осъдил ищците да заплатят на ответника
направените по делото разноски, с твърдения, че същото е постановено в
нарушение на закона и в протИ.речие
със събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Подадена е и частна жалба
срещу решението с характер на определение в прекратителната
част по отношение привличането на третите лица-помагачи, както и частна жалба
срещу определение на СвРС № 18/04.01.2019 год., с
което съдът е отхвърлил искането на ищците за изменение на решението в частта
за разноските по реда на чл. 248 от ГПК
Ответникът оспорва въззивната
жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.
Третите
лица-помагачи на страната на ответника „Н.П.“
ЕООД, и Н.И.Л. не вземат становище по подадените жалби.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищците твърдят в исковата молба, че са съпрузи, сключили
граждански брак на 05.07.1998 год., като режимът на имуществени отношения е
съпружеска имуществена общност. С договор за продажба № 373/31.08.2007 год. на
СВ-С.- ищецът закупил от Община С.- следния недвижим имот: незастроен имот от
1530 кв.м. в кв. 6, отреден за „Магазин и озеленяване“ за сумата 8500 лв., като
имотът е станал СИО. След закупуването на имота съпрузите предприели действия
по поддръжката и облагородяването му, изградили масивна плътна ограда по южната
граница на имота въз основа на разрешение за строеж № 86/18.08.2008 год. на
кмета на община С.- и направили в имота
множество подобрения – подравнили и укрепили имота, засадили трайни
насаждения и др. На 03.06.2015 год. ищците отдали имота под наем за срок от 7
години на ЕТ „С. – М. Т.“ при договорена годишна наемна цена в размер на 500
лв., като имотът се ползва от наемателя за паркинг на машини. С нот. акт № 167, дело № 325/2016 год. ищците продали на
ответника И.М.С. процесния имот, представляващ УПИ –
„Магазин и озеленяване“ в кв. 6 по плана на с. Ц. с площ 1530 кв.м. с плътна
масивна ограда с височина до 2 м. за южната граница – от стоманени колове и
поцинкована мрежа, заедно с всички трайни подобрения, приращения
и насаждения в имота, за сумата от 4 934,30 лв., която продавачите са
заявили, че са получили напълно от купувача. В нотариалния акт е отбелязано
наличието към момента на сключването му на описания по-горе договор за наем.
Ищците твърдят, че договорът за покупко-продажба е
нищожен, поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и като
привиден. Сочат, че в края на м. юли и началото на м. август 2016 год.
семейството на ищците се нуждаело спешно от парични средства с цел покриване на
финансови разходи, поради което съпрузите взели решение да търсят паричен заем,
тъй като не разполагали с нужната сума за посрещане на семейни нужди и
заплащане на изискуеми задължения. Ответникът се съгласил да предостави на
ищците паричен заем в размер на 4000 лв. като т.нар. „бърз кредит“, но при
условие, че му бъдат върнати 5000 лв., от които 1000 лв. са възнаградителна
лихва, като поискал да му бъде
предоставено и обезпечение чрез прехвърляне на собствеността върху процесния имот, вместо ипотека. Уговорено било, че ако
ищците не погасят задължението по договора за заем, то заемодателят ще се
удовлетвори като кредитор от собствеността на имота, т.е. ще стане негов
собственик. Сочат, че и двете страни осъзнавали протИ.правността на целения правен резултат, но тъй като смятали,
че така ще си спестят усложнения и средства от водене на последващи
граждански и изпълнителни производства, се съгласили да бъде оформена
покупко-продажба, вместо ипотека, като по този начин да се уговори, че
заемодателят ще се удовлетвори от собствеността върху имота. Твърдят, че нито
са получавали, нито им е изплащана в брой или по банков път посочената в
нотариалния акт продажна цена от 4 934,30 лв., която съвпадала с данъчната
оценка на имота и затова е посочено формално като платена и получена продажна
цена. Ищците върнали на ответника заетата сума, ведно с договорената възнаградителна лихва с минимално закъснение и поискали
ответникът да им прехвърли обратно собствеността върху имота, но последният
отказал с аргумента, че вече се е удовлетворил от собствеността върху имота, както
и че вече е намерил друг купувач. С последваща сделка
на 28.10.2016 год. ответникът прехвърлил собствеността върху имота чрез
покупко-продажба на Н.И.Л. и „Н.П.“ ЕООД, *** /с едноличен собственик и управител
Н. Л./.
Предявяват
главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договора от 15.08.2016 год., поради заобикаляне на закона /чл.
152 от ЗЗД/ и връщане на даденото по договора;
както и евентуални искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД
/в случай на отхвърляне на главния иск/ за прогласяване нищожността на договора
поради накърняване на добрите нрави – явна форма на незачитане на обществения
ред и на морала от страните по процесната сделка и
нееквивалентност на насрещните престации. Предявяват
и евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, кумулативно съединен с иск по
чл. 34 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради привидност –
абсолютна симулация, тъй като и двете страни по договора са го сключили, без да
имат намерението и волята да прехвърлят собствеността върху имота на купувача и
без да имат намерението и волята да бъде заплащана продажната цена, както и за
връщане на даденото без основание.
Ответникът
оспорва изцяло предявените искове в депозирания по делото отговор на исковата
молба.
Третите
лица – помагачи оспорват предявените искове.
С
договор за продажба от 31.08.2007 год. И.Г. *** обект – частна общинска
собственост, представляващ незастроен имот от 1530 кв.м. в кв. 6, отреден за
„Магазин и озеленяване“ по ПУП на с. Ц. за сумата 8 500 лв. Издадено е
разрешение за строеж на името на И. Г. за поставяне на плътна масивна ограда на
имота с обща височина до 2 метра за южната граница – от стоманени колове и
поцинкована мрежа. С договор за наем от 03.06.2015 год. И.Г. и Д.Г. са отдали
под наем процесния поземлен имот на ЕТ „С. – М. Т.“,
гр. С.- за срок от 7 години, като договорът е вписан на същата дата в Служба по
вписвания - гр. С.-.
С
нотариален акт № 167, том II, рег.
№ 2480, дело № 325/15.08.2016 год. И.Г. и Д.Г. са продали на ответника И.С.
описания по-горе урегулиран поземлен имот с масивна плътна ограда на южната
граница, заедно с всички подобрения, приращения и
насаждения в имота, за сумата от 4 934,30 лв., която сума страните са
декларирали, че е действително уговореното между страните плащане и която
продавачите са заявили, че са получили напълно от купувача. Посочено е, че
данъчната оценка на имота е 4 934,30 лв. Уговорено е владението да бъде
предадено на купувача в деня на сключването на акта.
С
предварителен договор за покупко-продажба от 18.08.2016 год. И.С. се е
задължил да продаде на „Н.П.“ ЕООД процесния УПИ –
„Магазин и озеленяване“ в кв. 6 по плана на с. Ц. с площ 1530 кв.м. с плътна
масивна ограда, заедно с всички подобрения за сумата 38 0008 лв., от които
10 000 лв. ще бъдат заплатени в деня на подписване на договора, а
останалата част в размер на 28 000 лв. ще бъде заплатена от купувача на
продавача в срок от една година на равни месечни вноски. Страните са се
задължили да сключат окончателен договор в срок от една седмица, считано от
окончателното плащане на продажната цена. С н.а. № 135, том III, дело № 482/2016 год. И.М.С. е продал на „Н.П.“ ЕООД, ***
чрез представителя Н.Л. процесния УПИ – „Магазин и
озеленяване“ в кв. 6 по плана на с. Ц.,
ведно с всички подобрения, за сумата 5 723,70 лв., като е уговорено
владението да бъде предадено на купувача в деня на сключване на договора.
Според
показанията на свидетеля Паунов след закупуване на процесния
имот от ищците преди около 10 години, същият бил празно място, предназначено за
склад. Ищците изчистили и подравнили мястото, направили масивна ограда и
засадили трайни насаждения, като оттогава всяка година го почиствали и
поддържали. Сключили договор за наем, като го предоставили на фирма за
съхранение на машини. Бизнесът на ищците бил свързан със закупуване на
автомобили на търгове и препродажба, като същите били държани на склад в процесното място. Не знае ищците да са имали намерение да
продават парцела. Ищците често вземали пари на заем за участие в търговете,
като на 15.08.2016 год. взели 4000 лв. в заем от ответника И. М.. Ищецът
споделил, че уговорката била да прехвърли за един месец свой имот на ответника
като обезпечение срещу дадената в заем сума, като до изтичането на този срок
следвало трябвало да върне 5000 лв., след което – да си получи обратно имота. Свидетелят
присъствал на предаването на сумата, но не и при уговарянето на условията на
договора. За последните научил от самия ищец. До един месец след предоставянето
на заема ищецът събрал парите и отишъл да ги върне, но разбрал, че имотът е
прехвърлен на трето лице.
Съгласно
показанията на св. Х. след закупуването на процесния
имот ищците го облагородили, подравнили с баластра, направили тухлена ограда.
Не знае дали пред 2016 год. ищците са имали намерение да продадат имота. През
м. август 2016 год. И.Г. имал нужда от заем в размер на 4000 лв., но банката
отказала кредит, поради което същият поискал сумата от ответника в заем. Преди
това няколко пъти ищецът вземал пари на заем от ответника и после му ги връщал. Уговорката била след
получаването на сумата ищецът да му върне 5000 лв. в срок до един месец.
Свидетелят знае, че ищецът събрал парите, но когато отишъл да ги върне разбрал,
че имотът, който дал като обезпечение, бил продаден от ответника. Ищецът поискал
заема, за да участва в търг.
Свидетелят
Д. твърди, че през 2016 год. ищецът дошъл на автогарата, където по това време
били ответникът и свидетеля, и казал, че продава имот в с. Ц.. И.С. попитал
свидетеля дали според него си струва да закупи имота, но св. Д. го посъветвал
да не го купува, тъй като имотът се намирал в близост до дере и не си струва
парите. Ответникът обаче преценил, че имотът е „на сметка“ и впоследствие
сделката била осъществена. И. не споделил със свидетеля защо купува имота и
последният не знае какво е станало след
това с него. Не знае дали ищецът е вземал заем от ответника.
Според
св. С. – баща на ответника, през 2016 год. И. споменал, че И. ***. Свидетелят
бил пред кантората на нотариуса при изповядване на сделката, като не знае какви
са били уговорките между сина му и ищеца. И. носел около 5 000 лв. в същия
ден, като свидетелят знае, че синът му закупил имота. Не е присъствал при
самото предаване на парите. Не знае защо И. закупил имота и какво е направил
впоследствие с него.
Според
заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза на в.л. П. към
момента на сключването на сделката – 15.08.2016 год. пазарната цена на процесния имот, ведно с находящите
се в него подобрения, възлиза на 69 735 лв., както следва: дворно място –
23 640,12 лв., масивна ограда – 45 154,20 лв., входни врати – 750
лв., трайни насаждения – 191,15 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
По частната жалба срещу решението в частта, имаща
характер на определение, с която съдът
е прекратил като недопустимо производството по делото по отношение на
конституираните като трети лица - помагачи „Н.П.“ ЕООД и Н.И.Л., съдът намира
следното:
Привличането на трето лице - помагач е обусловено
от наличието на правен интерес за страната, която иска привличането /чл. 218 ГПК/. Интересът се състои от постановеното в чл. 223 ГПК действие на решението по отношение на третото лице /установително
действие в отношенията на третото лице с насрещната страна и задължителна сила
на мотивите в отношенията му с подпомаганата страна/. Интерес е налице в
случай, че страната, искаща привличането има регресни
права срещу третото лице, спрямо които правата - предмет на първоначалните
искове са преюдициални, т.е. следва да са в причинна
връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните
отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно
решение по главните искове, първият да предяви иск против втория, в който
процес, по силата на чл.
223, ал. 2 ГПК, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното
решение. В случая са налице предпоставките за допускане на посочените лица като
трети лица – помагачи на ответника, тъй като евентуалното прогласяване на
нищожността на сделката за покупко-продажба ще обуслови извод за липса на вещно-прехвърлителния ефект на последващите
сделки с участието на третите лица-помагачи и правния интерес на ищеца от
бъдещи искове срещу тях. С оглед това прекратителното
определение следва да бъде отменено.
По предявения главен иск за признаване за установено, че сключеният между страните договор за
продажба на недвижим имот с нотариален акт № 167 от 15.08.2016 год. е нищожен
поради заобикаляне на закона, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, съдът намира следното:
Ищците
твърдят, че сключили с ответника договор за паричен заем, който бил обезпечен
чрез прехвърляне от тях в полза на ответника правото на собственост на процесното дворно място с уговорка за обратно изкупуване и
че тази сделка е нищожна поради протИ.речие със закона - чл. 152
вр. чл. 209 ЗЗД. Настоящият състав намира, че по делото не са събрани допустими
доказателства за установяване на това, че договорът за покупко-продажба е симулативен, нито че е сключен като обезпечение на договора
за паричен заем и прикрива съглашение между страните, че ако паричното
задължение на ищците не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на процесния имот, което е нищожно, съгласно чл. 152 ЗЗД. Това е така, тъй като ищците не
твърдят и не доказват съществуването на "обратно писмо" или
"начало на писмено доказателство" в подкрепа на твърденията си, които
да правят вероятен извода за привидност на съглашението, отразено в нотариалния
акт, нито за наличие на прикрито съглашение. Разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от ГПК предвижда забрана за доказване със свидетелски показания на привидност на
установено в документ съгласие между страните с изключение на случаите, когато
по делото са събрани писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението, че съгласието е привидно. Представеният по делото нотариален акт
установява плащането от ответника-купувач по договора и получаването от ищците
-продавачи на продажна цена по сключения договор за покупко-продажба на
поземления имот. Нотариалният акт представлява официален документ в частта, в
която отразява удостоверяването от нотариуса за извършените пред него и от него
действия, включително, че ищецът - продавач по сделката, е направил изявление
за получаване на продажната цена. В частта, в която отразява изявлението на
продавача-ищците за получаване на продажната цена, нотариалният акт
представлява частен документ. Разпоредбите на чл.
164, ал. 1, т. 2 и т.
6 ГПК не допускат опровергаването на съдържанието на официален документ и
на изходящ от страната частен документ да се извършва със свидетелски показания
Ищците, чиято е доказателствената тежест в процеса,
не сочат и не представят писмени
доказателства. От събраните свидетелски показания се доказа единствено факта на
сключване на твърдяния договор за паричен заем в
размер на 4 000 лв., но по делото не бяха ангажирани допустими
доказателства за установяване на това, че договорът за покупко-продажба е симулативен като сключен за обезпечение на процесния договор за паричен заем. С оглед това на
посоченото основание предявеният главен иск, както и акцесорният
иск за връщане на вещта по чл. 34 от ЗЗД се явяват неоснователни.
По
предявените евентуални искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави – явна
форма на незачитане на обществения ред и на морала от страните по процесната сделка и нееквивалентност на насрещните престации, съдът намира следното:
В утвърдилата се съдебна практика се приема, че преценката за накърняване на добрите нрави съдът следва да извършва във всеки един случай, като вземе предвид всички конкретни обстоятелства, за да направи извод нарушен ли е принципът на справедлИ.стта. Тъй като в случая протИ.речието на сделката с добрите нрави е основано на твърдение за нееквивалентност на разменените престации, съдът следва да прецени налице ли е твърдяната нееквивалентност, при какви критерии се установява тя и дали има други условия по сделката, които да накърняват принципа на справедлИ.стта /вж. Определение № 877 от 26.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 662/2012 г., II т. о., ТК Определение № 157 от 14.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 926/2012 г., II т. о.,ТК./ . В решения на ВКС на РБ по
чл. 290 ГПК /Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г., I г.
о., ГК и др./ се възприема становище, че ако се установи значителна
нееквивалентност на насрещните престации, тя може да
се приеме за протИ.речие с
добрите нрави, определени като граница на свободата на договаряне, визирана в чл. 9 ЗЗД,
която от своя страна е ограничена от императивни разпоредби на закона. Тази неравностойност
би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса
на престация. Значителна и явна нееквивалентност
на насрещните престации, която води до нищожност
поради протИ.речие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева – Решение № 24 от 09.02.2016 г., постановено по
гр. д. № 2419/2015 г. на
ВКС, ІІІ г. о. и др.
По делото е установено безспорно, че договорената продажна цена с процесния договор за покупко-продажба е в размер на 4 934,30 лв. /равна на данъчната оценка/, докато пазарната му цена към момента на
сключване на договора възлиза на 69 735 лв., ведно с всички подобрения и приращения, т.е. уговорената цена е повече
от 14 пъти по-ниска от средната пазарна цена. В подкрепа на заключението на
вещото лице е и представеният по делото предварителен договор от 18.08.2016 год. с третите
лица, с който И.С. се е задължил да продаде на „Н.П.“ ЕООД процесния имот, заедно с всички подобрения за сумата 38
0008 лв., т.е.
отново многократно над уговорената между страните цена. Според заключението на вещото
лице пазарната цена е в пъти по-висока от данъчната, предвид направените в
имота подобрения, вкл. масивна ограда на голяма стойност, която също е предмет
на прехвърлителната сделка, като изрично е посочена в
договора от 15.08.2016 год. Неоснователно
е възражението на ответника, че уговорената пазарна цена е реална предвид
обстоятелството, че към момента на закупуването на имота същият е бил обременен с тежести, а именно – сключен и вписан в
службата по вписвания договор за наем за срок от
7 години, който изтича на 03.06.2022 год. Съгласно чл. 237, ал. 1 от ЗЗД
прехвърлянето на недвижим имот, предмет на договор за наем, не го прекратява.
За приобретателя на имота,
сключеният договор за наем за имота, предмет на сделката, остава в сила по
отношение на целия срок на договора, ако
е бил вписан в съответната служба по вписванията, каквото вписване в случая е налице. Следователно, приобретателят встъпва
в правоотношението, породено
от договора за наем и придобива правното положение на наемодател, като в това си качество има
право да получава
наемната цена, което го обезщетява за
невъзможността да ползва лично закупения имот.
Нееквивалентността на насрещните престации по
оспорения договор за продажба е в степен, която според съда нарушава
изискването за справедлИ.ст
и респективно-накърнява добрите нрави.
Накърняването на същите е обективно основание за нищожност на сделката,
поради което съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД е основателен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция в тази част не съвпадат с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него съдът
следва да постанови друго, с което да прогласи нищожността на договора на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави – нееквивалентност на насрещните престации. Поради уважаването на този иск съдът не следва
да разглежда предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 2,
пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради привидност –
абсолютна симулация,
Въззивният съд намира за неоснователен
кумулативно съединеният иск за осъждане на ответника да върне вещта на ищците,
на основание чл. 34 от ЗЗД. Това е така, тъй като имотът се намира във владение
на третото лице „Н.П.“ ЕООД, на когото имотът е прехвърлен от ответника по
силата на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 135/28.10.2016 год. В този
случай прехвърлителят не може да
претендира връщане в натура от съконтрахента си, а може да
иска възстановяване на стойността на
имота - чл. 57, ал.2 ЗЗД. Ако подлежащата на връщане вещ погине
след поканата или ако получателят
я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи
онова, от което се е възползувал,
т.е. това, с което реално се
е увеличило имуществото му, но такъв иск в настоящото производство не е предявен. Последващата
разпоредителна сделка не е нищожна /продажбата на чужда вещ не е нищожна/, но
не е породила вещно-правно действие, поради което за ищците е налице и друг път
за защита. В настоящото производство обаче не са предявени искове срещу третите
лица, които владеят имота и оспорват правото на ищците върху него към настоящия
момент. Тъй като в тази част крайният извод на настоящата инстанция инстанция съвпада с този на районния съд, решението следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивниците
имат право на част от направените по делото пред двете инстанции разноски в
размер на 1400 лв., съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Ответникът има право на разноски в размер на 1500 лв., от които –
600 лв. разноски в производството пред районния съд и 900 лв. разноски във въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед това решението и определението
от 04.01.2019 год. следва да бъдат отменени в частта, с която ищците са осъдени
да заплатят на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над
600 лв. до пълния присъден размер от 800 лв. Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника сумата 900 лв. разноски във въззивното
производство. Направените от страните разноски за адвокатско възнаграждение не
са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и минималните
размери, предвидени в чл. 7, ал. 6 и ал. 8 от Наредба № 1/2004 год., поради
което съдът намира за неоснователни възраженията на страните за прекомерност на
заплатените адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е
отхвърлил исковете, предявен от И.Г.Г. и Д.В. ***,
против И.М.С. *** за признаване за установено, че сключеният между тях договор
за продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 167 от 15.08.2016 год. на помощник-нотариус по заместване на
нотариус с рег. № 153 на НК, е нищожен поради заобикаляне на закона, както и
исковете за връщане на имота, предмет на договора, като получен без основание,
с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и в частта, с
която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски до размера от 600 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.