№ 1749
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110214703 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. К. АНДР., ЕГН **********, с адрес в с....,
общ.... срещу Наказателно постановление № 21-4332-015035/20.07.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на
изложеното се поддържа, че неправилно в атакуваното наказателно
постановление е прието, че жалбоподателят е предприел маневра, като
именно водачът на другия автомобил, участващ в ПТП, е извършвал
изпреварване, като поради недостатъчното странично разстояние между него
и изпреварваното МПС, е ударил управлявания от жалбоподателя автомобил
отзад и от ляво. Твърди се, че жалбоподателят е спазил всички изисквания на
1
ЗДвП, като се е движил най – вдясно на пътната лента за движение.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и се представлява от адв.Н. и адв.П., с доказателства
по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по
същество процесуалните представители пледират за отмяна на обжалваното
НП по съображенията, развити в жалбата. В ангажирана по делото писмена
защита се поддържа посоченото становище за незаконосъобразност на
атакувания акт, поради недоказаност на административното обвинение и
неправилно установена от административнонаказващия орган фактическа
обстановка. Претендират се сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата стана, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по депозираната жалба.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.07.2021 г. около 15:38 часа, в гр. София, свидетелят В. ИВ. АСП.
управлявал МПС "МАН", с рег. № ..., движейки се по ул.“Димитър Пешев“ с
посока към бул.“Цариградско шосе“. По същото време жалбоподателят Й. К.
АНДР. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛЦ 200 Компресор“, с
рег. № ..., движейки се по ул.“Димитър Пешев“ с посока на движение от
ул.“Обиколна“ към бул.“Цариградско шосе“. При управление на автомобила
си, жалбоподателят се движел най – дясно в лентата за движение и при
приближаване на стеснение на лентата за движение било реализирано ПТП
между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и управляваното от
свидетеля В. ИВ. АСП. МПС "МАН", с рег. № ..., като л.а. „Мерцедес ЦЛЦ
200 Компресор“, с рег. № ... бил ожулен в задна лява част.
На място и предвид реализираното ПТП бил извикан екип на ОПП-
СДВР, като срещу жалбоподателя Й. К. АНДР. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 221914/05.07.2021 г. за
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
2
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като
посочил, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени
възражения срещу констатациите в акта.
Въз основа на така съставения АУАН на 20.07.2021 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил
санкциониран за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на
07.10.2021 г., а на 12.10.2021 г. била депозирана и жалба срещу него, която
инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно
– показанията на свидетеля Н.Д. Свиленов, свидетеля В. ИВ. АСП.,
обясненията на жалбоподателя Й. К. АНДР., 2 бр. декларации, протокол за
ПТП №1659883/05.07.2021 г. и скица към него, справка картон на водача,
копие от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. и двете на министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира частично показанията на св. Н.Д. Свиленов, тъй като
същите са достоверни в основната им част, подкрепени от писмените
доказателства по делото. Свидетелят лично се е отзовал на сигнала, като той
потвърждава и наличието на една лента за движение в посока в конкретния
пътен участък, като посочва, че на място е налице уширение на пътното
платно, в което автомобил не може да влезе с цялата си ширина. Тъй като св.
Свиленов не е бил очевидец на случилото се, той не би могъл да даде
категорични данни за механизма на ПТП, като взаимното разположение на
двете МПС би могло да се обясни както с описания механизъм в НП, така и с
този, сочен от жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. ИВ. АСП., доколкото
същият се явява пряк свидетел на ПТП, тъй като именно той е управлявал
автомобила, участвал в реализираното ПТП, в частта им, в която последният
съобщава обстоятелства относно мястото на реализиране на ПТП. В
останалата им част и досежно механизма на реализиране на ПТП, съдът
намира, че показанията на свидетеля са оскъдни и неинформативни, като не
отразяват преките му впечатления във връзка с реализираното ПТП, както и
3
причините за него, поради които съдът не ги възприе с доверие. Свидетелят
изрично сочи, че управляваният от него камион има „мъртва точка“ и не е
видял лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, като същевременно
твърди, че го е видял, а последният се е опитал да го изпревари отдясно,
движейки се по тротоара. Изнесеното от свидетеля в тази му част е вътрешно
противоречиво, а и не се подкрепя на останалия събран по делото
доказателствен материал, в това число и в отразеното в АУАН и в
съставеното въз основа на него наказателно постановление, в които е
посочено, че автомобилът на жалбоподателя се е движил най – дясно в
платното за движение на горепосоченото място.
Изготвения по делото протокол за ПТП и скица към него потвърждават
мястото на удара и посоката на движение на двата автомобила, но видно от
скицата към протокола, в същата е отбелязана широчина на пътното платно и
уширение, съответстващо на възможността за движение паралелно на двата
автомобила, като са отразени процесните такива с паралелно движение, като
същевременно изводимо от свидетелските показания е обстоятелството, че
наличното на конкретното място уширение на пътното платно е такова, при
което не е възможно движение на два автомобила с цялата им ширина. В тази
смисъл, според настоящия съдебен състав липсват в производството събрани
безспорни доказателства, че автомобилът на жалбоподателя се е отклонил в
ляво, като е ударил автомобила, управляван от свидетеля А..
Съдът кредитира частично и обясненията на жалбоподателя, по-
конкретно в частта им, в която посочва, че автомобилът му се е движил в
платното за движение на конкретния пътен участък, като поради стеснение на
пътното платно и невъзможност за паралелно движение на два автомобила, е
било реализирано процесното ПТП, при което са нанесани материални щети
на управляваното от него МПС отзад и вляво. По отношение твърдението му,
че вина за ПТП има изключителни и само другият водач, съдът намира, че
същото представлява опит за смекчаване на неблагоприятните последици от
поведението му и като изолирано от останалия събран по делото
доказателствен материал, съдът приема за защитна версия и не основа на него
доказателствените си изводи.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
4
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Извън доказателствени изводи на настоящия съдебен състав остава
приетия по делото снимков материал от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД,
доколкото същия не е съставен по реда на НПК, респективно и не
представлява годно доказателствено средство в производството.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обосноваващи отмяната
на последното само на това основание. Съдът намира, че макар и лаконично,
описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно конкретно и е
съобразено с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
АУАН и наказателното постановление са съставени от оправомощени
лица, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването им на жалбоподателя.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, цитирана като нарушена в наказателното
постановление, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
5
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Следователно, за да е налице
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водачът трябва или да не се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, преди да извърши
маневрата или да я е извършил, като не се е съобразил с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Необходимо в случая е да бъде доказано
противоправно действие на жалбоподателя по предприемане на маневра на
движение наляво.
В чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се предвижда административно наказание за
водач, който не спази предписанието на пътните знаци и правилата за
предимство, за заобикаляне и други, с което създаде непосредствена опасност
за движението, а ал. 2 на чл. 179 ЗДвП предвижда санкция от 100 до 200 лева
за водач, който причини ПТП вследствие на допуснато нарушение по ал. 1 на
същия текст. В този смисъл описанието на нарушението съответства на
дадената му правна квалификация, като правилно е определена и съответната
санкционна разпоредба.
Въпреки изложеното обаче и с оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, на база събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че вмененото на въззивника административно нарушение се
явява недоказано, следователно е недопустимо за него да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Й. К. АНДР..
Независимо от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която постановява, че
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, настоящият състав счита, че това противоречи на
общия принцип на чл. 14, ал. 2 от НПК, който гласи, че доказателствените
средства не могат да имат предварително определена сила. Следователно, за
съда съществува пречка да се позовава на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП и да ползва фактическите констатации в АУАН, без те да бъдат
доказани с допустими доказателства и доказателствени средства.
В този смисъл, в хода на производството от страна на наказващия орган
не бяха ангажирани достатъчно доказателства, установяващи извършването
6
на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя А..
Действително, в преценката си дали да се издаде наказателното
постановление административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото
наказателно постановление обаче и по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция е застъпена и в т.7 от Постановление №
10/1973 г. на Пленума на ВС. В аспекта на посоченото, съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които то е извършено, като дава възможност на
наказващия орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези,
посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай не се
събраха достатъчно по обем и категорични доказателства за това, че
жалбоподателят Й.А. е извършил вмененото му административно нарушение
по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и има вина за реализираното пътно-транспортно
нарушение. В разпита си пред съда св. А. не успя да си спомни и възпроизведе
фактите, свързани с твърдяното нарушение, като същевременно е налице
съществено противоречие в показанията му досежно обстоятелството, видял
ли или не автомобила, управляван от въззивника, а св. Свиленов не е
очевидец на случилото се и показанията му са производни, като съдът посочи
и причините, поради които не ги кредитира изцяло. По делото не се събраха
категорични доказателства в подкрепа на издаденото наказателно
постановление, а напротив – от дадените от жалбоподателя обяснения се
установи фактическа обстановка, която изцяло опровергава констатациите в
акта и НП по отношение на това нарушение. Видно от приетата от съда въз
основа на свидетелските показания и обясненията на жалбоподателя
фактическа обстановка, въззивникът действително е управлявал процесното
МПС на датата и мястото, описани в АУАН, но не се установи с
категоричност, че именно неговото поведение е било причината за
реализиране на ПТП, като не се установи и същият да е правил каквито и да е
маневри и да се е отклонявал вляво, при което да е ударил МПС, управлявано
от А.. Освен това дори да се установи, че жалбоподателят е следвало да
пропусне автомобила, управляван от свидетеля А., то вмененото му
7
нарушение е свързано с предприемане на маневра - отклонение вляво и удар в
друг автомобил, каквато маневра не се установи да е предприемана от него в
тази ситуация.
Административнонаказателното обвинение не може да почива на
предположения, на несигурни и колебливи изводи относно наличието на
елементите на извършеното нарушение и авторството на извършеното деяние,
поради което при недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен
начин, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал
присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 150,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие № 814465/28.01.2021 г., видно от
който претендираната сума е изплатена изцяло и в брой при подписване на
договора, която сума следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-015035/20.07.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Й. К. АНДР., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да
разплати на Й. К. АНДР., ЕГН **********, с адрес в с...., общ.... сумата в
размер на 150,00 лева – представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
8
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9