Р
Е Ш Е
Н И Е № 46
гр. Габрово, 20.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Бояна Бобчева като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 38 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 245 от 18.12.2017 г. по гр. д. №1116 по
описа за 2017 г. на Районен съд – град Севлиево е отхвърлен иска на А.М.Н.,
ЕГН **********, М.К.Н., ЕГН ********** *** и Н.К.Н., ЕГН ********** ***1, чрез
адв. Св. К. от ГАК против ТАХО ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от собственика и управителя И.М.П., ЕГН **********,
с който молят съда да признае за нищожна сделката, сключена с нотариален акт за
покупко-продажба № 112, т. VІІ, рег. № 10282,н.д. № 1249/2005 г., на нотариус
Ив. П. - рег. № 300 на НК, поради противоречие и заобикаляне на закона, липса
на основание и на представителна власт /съгласие/, представляващ апартамент с
кадастрален идентификатор № 65927.501.3515.1.75 с адрес в гр. Севлиево, п.к.
5400, ЖК М.П., бл. 8, вх. Г, ет. 2, ап. 6 с площ от 75,70 кв.м., състоящ се от
спалня, дневна, кухня-столова, баня-тоалетна, входно антре и тераса, разположен
в сграда № 1, застроена в поземлен имот с кадастрален идентификатор
65927.501.3515, ведно с прилежащите към обекта избено помещение № 6 със
застроена площ 3,70 кв.м. и 1,081 % ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж, при съседи на същия етаж 65927.501.3515.1.74, 65927.501.3515.1.51,
под обекта 65927.501.3515.1.72, над обекта 65927.501.3515.1.78, описан в
нотариален акт № 112, т. VІІ, рег. № 10282, д. № 1249/21.12.2005 г. на нотариус
И. П. и схема № 107 от 12.01.2011 г. на СГКК - Габрово, като неоснователни и
недоказани, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. Със същият акт,
съдът е отхвърлил възражението на ТАХО ООД, ЕИК ********* за недопустимост на
иска, поради наличие на влязло в сила решение между същите страни по гр.д. №
1706/2011 г. по описа на СРС, а също и нормата на чл. 300 ГПК, тъй като е
налице влязла в сила оправдателна присъда по отношение на представляващия
ответното дружество И.М.П. по НОХД № 231/2008 г. на СРС, на основание чл. 298 ГПК.
Осъдил е на разноски.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Св. К., с която
моли да се отмени постановеното решение и да се уважи предявения иск.
Претендира разноски. Твърди, че решението е неправилно и необосновано. Счита,
че съдът не е обсъдил събраните доказателства, че обстоятелствата, при които е
била сключена сделката я правят нищожна и същата не е породила вещно
прехвърлително действие, тъй като противоречи на закона и го заобикаля. Съдът
не е обсъдил събраните доказателства, че обстоятелствата, при които е сключена
сделката я правят нищожна и същата не е породила вещно прехвърлително действие,
тъй като противоречи на закона и го заобикаля, липсва основание и е извън
дадената представителна власт. Молят да се постанови решение, с което да се признае
за нищожна сделката, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на процесния
недвижим имот № 112, т. VІІ, рег. № 10282, д. № 7249/21.12.2009 г. на нотариус И.
П., рег. № 300 на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Севлиево, вх.рег. №
4728/21.12.2005 г., акт № 32, том ХVІ,д. № 3286/2005 г. Претендират разноски.
В срок от ответника по жалбата, чрез адв. М. е
подаден писмен отговор. Считат, че мотивите изложени в жалбата са
неоснователни, а постановеното първоинстанционно решение е правилно и
законосъобразно. Излагат подробни съображения. Молят да им се присъдят
разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред районен съд – гр. Севлиево е образувано гр.д.
№ 1116/2016 г. по искова молба на А.М.Н., М.К.Н. и Н.К.Н. /л.71 от първоинст.дело/
против „Т.” ЕООД. Петитумът е да се постанови решение, с което да се признае за
нищожна сделката, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на процесния
недвижим имот, поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на основание
и на представителна власт /съгласие.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответното дружество. Оспорват иска като неоснователен и
недоказан. Твърди се, че между страните е имало договор за заем от 18.08.2005
г., с падеж на издължаване на сумата на 20.12.2005 г., като за обезпечение на
вземането на заемателя И.ов е вписана договорна ипотека върху собствеността на Н..
При учредяването на договорна ипотека, продавачите са били представлявани от
пълномощника на И.ов, който е и заемателя на сумата от 5 300,00 лв. Като
пълномощник на заемополучателите И.ов е прехвърлил на „Т.” ЕООД собствеността
на самостоятелен обект в сграда - апартамент с кадастрален идентификатор
65927.501.3515.1.75 с адрес в гр. Севлиево, ЖК "М.П.", блок № 8, вх.
Г, ет. 2, ап. 6 с площ от 75,50 кв.м. чрез покупко-продажба. Единственото
ограничение, изразено в едностранното изявление на собствениците на имота е, че
дадените права на разпореждане с имота, упълномощителят може да упражни след
20.12.2005 г. Сделката е сключена на 21.12.2005 г., като упълномощеното лице се
е разпоредило с имота и го е продал на притежаваното от него дружество.
Твърдят, че не е доказано, че заемателите са имали готовност да върнат заема от
5 300,00 лв. на 20.12.2005 г., но ответникът не се е явил при нотариуса. От дневникът
на сделките на нотариус Ив. П. на 19.12.2005 г., 20.12.2005 г. и 21.12.2005 г.
е видно, че няма отразени данни за оттегляне на пълномощното, няма вписване на
констативен протокол, с който заемателите представят доказателства, че са
депозирали парите в банка и с това са изпълнили своите задължения по договора
за заем от 18.08.2005 г. В отговора ответникът се позовава и на влязлата в сила
оправдателна присъда № 231 от 21.10.2008 г. по НОХД № 231/2008 г. на СРС. След
образуване на изпълнителното дело № 145/2012 г. на ЧСИ В. Ц., ответникът е
претендирал предаването на владението на имота, а преди образуването му е била
изпратена нотариална покана до ищците доброволно да освободят имота. В
последствие изп.д. № 145/2012 г. на ЧСИ В. Ц. е било прехвърлено на ЧСИ Г. Н.,
която е образувала изп.д. № 344/2016 г.
За да постанови обжалваното решение, Севлиевски
районен съд е приел, че по делото липсват доказателства, които да потвърждават
твърденията в исковата молба, че на 20.12.2005 г. И.М.П. е следвало да се яви в
кантората на нотариус Ив. П., където ищците имали готовност да му върнат заема,
че той не се явил и веднага на следващия ден извършил процесната сделка.
Доказателства за това задължение не се представят, не е ясно кога е поето
такова задължение, липсва констативен протокол за неявяване в кантората на посочения
нотариус. Дата е посочена само в т.4 от предварителния договор между страните.
Съдът е приел, че сделката не е лишена от основание, тъй като купувачът „Т.”
ЕООД не е извършил плащане. Изявлението в нотариалния акт, че сумата е
изплатена изцяло и в брой не е оборено. Също така съдът е приел, че има дадено
съгласие от представляваните в подписаното пълномощно. Приел е, че няма
нарушение на чл. 152 ЗЗД. При сключване на договора за заем, страните са
уговорили начин за обезпечаване на заема, чрез учредяване на ипотека. Страните
са имали воля собствеността върху процесния имот да се прехвърли на заемодателя
при условията на договора, която е обективирана в предварителния договор от
18.08.2005 г. Действителната им воля е била да се обезпечи задължението на
продавача по договора за заем. Въз основа на тези мотиви, съдът е приел, че
искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Мотивирал е
решението си и с оправдателната присъда спрямо И.М.П., постановена по
приложеното по делото НОХД № 231/2008 г. на Севлиевски районен съд. Съдът е
приел, че искът не е недопустим поради наличие на влязло в сила решение между
същите страни по приложеното гр.д. № 1706/2011 г. и НОХД № 231/2008 г. и двете
по описа на СРС и се е произнесъл с отделен диспозитив.
В този смисъл съдът е постановил своя акт.
Съдът приема за установена следната фактическа
обстановка по делото.
Касае се за сключен на 18.08.2015 г. договор за заем
между И.М.П., в качеството му на заемодател от една страна и Н.К.Н., М.К.Н. и А.М.Н.,
като заематели. Заемодателят е предоставил на заемателите сумата от 5 300,00
лв. при подписването на този договор. За падеж е определен 20.12.2005 г. Уговорена
е неустойка. За обезпечение на вземанията, заемателите са се задължили да
учредят договорна ипотека в полза на заемодателя върху свой собствен недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № 6, ЖК Ю., бл. *, вх. Г, ет. 2 в гр. Севлиево, със застроена
площ от 75,70 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня -столова, баня -
тоалетна, входно антре и тераса, на прилежащо избено помещение № 6 с полезна
площ 3,70 кв.м. и съответните 1,081 % ид.ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху земята. Договорът е с нотариална заверка на
подписите.
Н.Н., А.Н. и М.Н. са упълномощили И.М.П. да
извърши покупко-продажба на описания в договора за заем имот. Пълномощното е с
нотариална заверка на подписите от 18.08.2018 г.
Подписан е и предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от същата дата - 18.08.2005 г. между същите
страни. В т.1 е описан имота, който съвпада с описания имот в договора за заем
и пълномощното. Цената му е определена на 5 300,00 лв. В т. 4 страните са се
договорили, собствеността върху апартамента да се прехвърли в полза на купувача
И.М.П. най-късно до 20.12.2005 г. без вещни тежести и права на трети лица върху
тях.
По делото е представен и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 141, т. ІV, рег. № 6351,
д. № 718/ 22.08.2005 г. на нотариус И. П., рег. № 300 на НК. По силата на този
нотариален акт, И. И.ов е предоставил на ответниците сумата от 5 300,00 лв., а
те за обезпечаване на вземанията са учредили договорна ипотека върху собствения
си недвижим имот, който е описан подробно по-горе. При погасяване на
задължението по договора за заем, по искане на заемателите, заемодателя се е
задължил да даде писмено съгласие за заличаване на ипотеката.
С решение № 86 от 04.05.2012 г., постановено по
гр.д. № 1706/2011 г., Севлиевски районен съд е осъдил М.К.Н. и А.М.Н. да
отстъпят собствеността и предадат владението върху самостоятелен обект в сграда
- процесния апартамент, на собственика "Т." ЕООД, представляван от
собственика и управителя И.М.П.. По делото няма данни решението да е обжалвано,
поради което същото е влязло в сила. Същото е приложено към настоящото
производство.
Във връзка с така установената фактическа
обстановки, въззивият съд прави следните правни изводи.
Предявен е иск за
прогласяване на нищожността на нотариален
акт за покупко-продажба на процесния недвижим имот, поради противоречие и
заобикаляне на закона, липса на основание и на представителна власт /съгласие/.
Искът е предявен от А.М.Н., М.К.Н. и Н.К.Н. срещу Т. ЕООД. По делото е
приложено влязло в сила решение на СРС, с което е уважен предявения иск от Т.
ЕООД срещу М.Н. и А.Н. по чл. 108 от ЗС.
Искът за нищожност по своя характер е отрицателно
установителен иск, чрез който ответникът по ревандикационният иск цели да отрече
правните последици на придобивното основание на ищеца. В производството по
ревандикационния иск ответникът следва да изчерпи всички възражения
правоизключващи правото на ищеца, които ще бъдат преклудирани от силата на
присъдено нещо с влизане в сила на решението. Докато производството е висящо,
ответникът може и чрез установителен иск да оспори валидността на придобивното
основание на ищеца по ревандикационния иск и доколкото правото на собственост
зависи от пороците на прехвърлителната сделка, то установителния иск за
нищожност на договора за покупко-продажба се явява обуславящ по отношение на
ревадикационния иск, но само ако обуславящия иск е допустим, възраженията които
са направени от жалбоподателя ще се проверят в съответното производство
/Определение № 447 от 16.07.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4001/2013 г., ІІІ
г.о./.
М. и А. Н., които са ищци по иска за нищожност
са били ответници по водения срещу тях ревандикационния иск. Същите, в
производството по гр.д. № 1706/2011 г. по описа на Севлиевски районен съд са
противопоставили своите възражения за нищожност на договора, но са били
отхвърлени и съответно са се преклудирали правата им да правят такива. Същите,
като ищци са предявили установителен иск за прогласяване на нищожност на
договор за прехвърляне на недвижим имот, по отношение на имот, за който вече е
воден ревандикационен иск. Именно с този иск се е установило, че те не са
собственици на процесния имот, поради което за притежаваните от тях идеални
части от него липсва правен интерес по отношение на водене на настоящия иск.
Поради което, решението по отношение на М.К.Н. и А.М.Н. е постановено по
недопустим иск и като такова следва да бъде обезсилено. Съдът е длъжен да
зачете сила на присъдено нещо на решение №
86 от 04.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1706/2011 г. по описа на
Севлиевски районен съд.
Искът по отношение на третия ищец, Н.К.Н. е
допустим. Същата не е участвала в производството по гр.д. № 1706/2011 г. на СРС
и не е обвързана със сила на присъдено нещо на постановеното решение. Ищцата е
съсобственик в процесния имот и има права до съответните идеални части. В
качеството си на наследник на К. Н., същата е собственик на 2/6 ид.ч. от имота.
В това си качество, ищцата има право да брани правото си на собственост, като
претендира нищожност на сключения договор за покупко-продажба и най-вече да иска със сила на
присъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор -
неговото облигационно действие между страните и вещно-прехвърлителния ефект на
договора.
В петитума на исковата молба се иска да се
признае за нищожна сделката, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 112, т. VІІ, рег. № 10282, д. № 7249/21.12.2009 г. на нотариус
Ив. П., поради противоречие, заобикаляне на закона, липса на основание и на
представителна власт /съгласие/.
В случая се иска да се признае една сделка за
недействителна на няколко основания в едно производство. Съдът е длъжен да
разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок,
като първо се произнесе по основанията във връзка с несъвместимостта с
установения правен ред в страната поради противоречие със закона или
заобикалянето му по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, след което да прецени дали са налице
пороците, свързани с отделни елементи на сделката, уредени в разпоредбата на
чл. 26, ал. 2 ЗЗД /решение № 226 от 08.12.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1349/2016
г., ІІІ г.о., решение № 97 от 08.02.2013 г. на вКС по гр.д. № 196/2016 г. І
т.о. и решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г. ІV г.о./.
Съобразно разпределената доказателствена тежест
са събрани доказателствата в настоящото производство. Съдът се е съобразил с
трайната съдебна практика, че за установяване на нищожността на сделката са
допустими всички доказателствени средства /решение № 226 от 08.12.2016 г. на
ВКС по гр.д. № 1349/2016 г. ІІІ г.о./.
По делото е приложено НОХД № 231/2008 г. на
СРС, по което има постановена оправдателна присъда № 231 от 06.10.2008 г. по
отношение на И.М.П.. Съдът следва да съобрази чл. 300 от ГПК, а именно че
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това да ли е извършено деянието, неговата противоправност
и виновност на дееца.
По делото не са събрани доказателства, които да
потвърждават твърденията на ищцата за нищожност на сделката на нито едно от
сочените основания. Установено е, че ответникът е предал парите на ищците, като
това е отразено в нотариалния акт. По делото няма доказателства, че парите са
платени на заемателя в уговорения срок. Не е налице и превишаване на
представителната власт от страна на ответника. В пълномощното има дадено
изрично съгласие дадено от упълномощителите, упълномощеният да извършва
покупко-продажба на имота, като има
право да определя купувач, да договаря цена и да я получава и т.н., т.е не е
нарушен принципа на чл. 38 от ЗЗД.
Въз основа на горното, съдът намира, че липсват
каквито и да било доказателства, че се касае за нищожно сделка, съгласно чл.
209 ЗЗД. За да е налице тази хипотеза е необходимо да е договорена клауза, в
която да се сочи, че ищецът е дал заем на ответниците, при което и ако същият
бъде върнат на определен падеж, имотът ще бъде върнат обратно на ответниците.
Трябва да е налице уговорка, която изрично да предвижда изкупуването на имота,
а в случая такава липсва, както в пълномощното, така и в нотариалния акт.
В тази част, по отношение на ищцата Н.К.Н. първоинстанционният
съд правилно е отхвърлил иска и решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, на въззивника не се
дължат разноски. Ответникът по въззивната жалба претендира разноски в
настоящото производство в размер на 600,00 лв., за което има представен списък
на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Същите
следва да му се присъдят в претендирания размер.
Водим от
изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 245
от 18.12.2017 г. по гр. д. № 1116 по описа за 2017 г. на Районен съд
– град Севлиево, в частта с която искът е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан по отношение на А.М.Н., ЕГН ********** и М.К.Н., ЕГН ********** ***, предявен
против ТАХО ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от собственика и управителя И.М.П., ЕГН **********, с който
молят съда да признае за нищожна сделката, сключена с нотариален акт за
покупко-продажба № 112, т. VІІ, рег. № 10282, н.д. № 1249/2005 г., нотариус Ив.
П. - рег. № 300 на НК, поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на
основание и на представителна власт /съгласие/, представляващ апартамент с
кадастрален идентификатор № 65927.501.3515.1.75 с адрес в гр. Севлиево, п.к.
5400, ЖК М.П., бл. 8, вх. Г, ет. 2, ап. 6 с площ от 75,70 кв.м., състоящ се от
спалня, дневна, кухня-столова, баня-тоалетна, входно антре и тераса, разположен
в сграда № 1, застроена в поземлен имот с кадастрален идентификатор
65927.501.3515, ведно с прилежащите към обекта избено помещение № 6 със
застроена площ 3,70 кв.м. и 1,081 % ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж, при съседи на същия етаж 65927.501.3515.1.74, 65927.501.3515.1.51,
под обекта 65927.501.3515.1.72, над обекта 65927.501.3515.1.78, описан в
нотариален акт № 112, т. VІІ, рег. № 10282, д. № 1249/21.12.2005 г. на нотариус
И. П. и схема № 107 от 12.01.2011 г. на СГКК - Габрово, с правно основание чл.
26, ал. 1 и 2 ЗЗД, както и в частта, в която е отхвърлил възражението на ТАХО
ООД, ЕИК ********* за недопустимост на иска, поради наличие на влязло в сила
решение между същите страни по гр.д. № 1706/2011 г. по описа на СРС, а също и
нормата на чл. 300 ГПК, тъй като е налице влязла в сила оправдателна присъда по
отношение на представляващия ответното дружество И.М.П. по НОХД № 231/2008 г.
на СРС, на основание чл. 298 ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от А.М.Н., ЕГН ********** и М.К.Н., ЕГН **********
***, предявен против ТАХО ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от собственика и управителя И.М.П., ЕГН **********
в тази му част, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на тях.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 148 от 14.08.2017
г. по гр. д. № 386 по описа за 2017 г. на Районен съд – град Севлиево, в останалата част по отношение на Н.К.Н., ЕГН ********** ***1 за притежаваните от
нея 2/6 ид.ч. /две шести идеални части/ от имота.
ОСЪЖДА А.М.Н., ЕГН **********,
М.К.Н., ЕГН ********** *** и Н.К.Н., ЕГН ********** ***1, чрез адв. Св. К. от
ГАК да заплатят на ТАХО ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от собственика и управителя И.М.П., ЕГН ********** сумата от 600,00
лв. /шестстотин лева/ разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.