№ 1119
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510834 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.06.2021 г., постановено по гр.д. № 55989/2020г. по
описа на Софийски районен съд I ГО 175 състав е осъдил ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“
АД, да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата от
2131,45 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“ Рег. № **** от ПТП на 24.03.2020г.на път ПП-I 8, в
района на 17 км посока София и ликвидационни разноски за неговото
определяне ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда
11.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са
присъдени разноски в размер на 790,30 лв. в полза на ищеца.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“ АД. Жалбоподателят
поддържа, че в първоинстанционното производство са оспорили твърдяното в
исковата молба, че има нарушение на Закона за движение по пътищата и
правилника към него. Направено е оспорване на протокола за ПТП, който бил
частен документ. Сочи че липсвали каквито и да е други доказателства
установяващи механизма на ПТП. Счита, че ищецът не успял да докаже, че
процесното ПТП е възникнало по вина на застрахования при въззивника
водач. Поради което моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. В
условията на евентуалност иска намаляне на застрахователното обезщетение.
1
Ответникът по жалбата „Б.В.И.Г.“ АД счита, че решението на СРС
следва да бъде потвърдено. Поддържа, че възраженията от ответника
релевирани във въззивната жалба са неоснователни. Счита че вината на
застрахования при ответното дружество водач е установена по несъмнен
начин чрез събраните по делото доказателства и разпитаните в хода на
производството свидетели.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца и С.К.Б. бил
сключен валиден договор за застраховка „Каско Стандарт“ обективирана в
застрахователна полица № 470419173004000659/15.10.2019г., с обект лек
автомобил „Фолксваген Тигуан“ Рег. № **** и със срок на застрахователно
покритие от 00.00 ч. на 15.10.2019г. до 23.59 ч. на 14.10.2020 г.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане - на 24.03.2020 г. е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие на Републикански път I – 8.
Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че на
2
27.03.2020г.. застрахователят по застраховка „Каско Стандарт“/ищецът/ с
възлагателно писмо е възложило ремонта на застрахования автомобил на
Автосервиз „И.А.“ ООД. За ремонта била издадена фактура за сумата от
4257,89 лв. Плащане по фактурата било извършено на 10.06.2020г. Плащането
не е оспорено от ответника.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от доказателствата по
делото, а именно че на Републикански път I – 8 с посока от гр. Драгоман към
гр. Сливница и в района на км.17 поради движение с несъобразена скорост
водачът на лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № **** губи контрол над
управлението на автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение където
удря движещия се срещу него участник 2. След удара автомобил „Рено
Туинго“ се завърта и удря „Фолксваген Тигуан“ Рег. № ****.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на въззивника за
обстоятелството, че не е установена вината на водача на лек автомобил „Рено
Туинго“ с рег. № ****, тъй като същият се установява от протокола за ПТП и
заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза, което
настоящият състав кредитира като пълно, безпротиворечиво и съответно на
останалия доказателствен материал.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за
застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № ****, със
застрахователно покритие към датата на ПТП до 10.12.2020 г., който покрива
и отговорността на водача А.Д.Д..
С регресна покана, получена на 09.07.2020 г., ищецът поканил
ответника да му възстанови сумата от 4282,89 лв., от която 4257,89лв. -
заплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. - ликвидационни разноски.
Не се спори, че ответното дружество заплатило на ищеца сумата от 2151,44
лв.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с това дали е установена отговорността на водача
на лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № ****. В тази връзка неоснователно
се явява възражението на въззивника за обстоятелството, че не е установена
вината на водача на лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № ****, тъй като
същият се установява от протокола за ПТП и заключението по приетата
съдебна автотехническа експертиза, което настоящият състав кредитира като
пълно, безпротиворечиво и съответно на останалия доказателствен материал.
Следва да се посочи също че съгласно чл. 20, ал.1 от ЗДВП Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, а съгласно втората алинея на същия член в одачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
3
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Безспорно се установява, че А.Д.Д. е
загубил контрол над управляваното от него МПС и е навлязъл в лентата за
насрещно движещите се автомобили. При това положение следва да се
приеме, че е налице виновно нарушение на ЗДВП, поради което възраженията
във въззивната жалба не следва да се уважават.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество -
чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В частност от кредитираното заключение по съдебно автотехническата
експертиза се установява, че стойността на ремонта, необходим за
отстраняване повредите на процесната сграда възлиза на 4331,62 лв. – 5197,94
лв. с включен ДДС /която е в по-висок размер от заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение – 4257,89 лв./. Доколкото ответникът е заплатил
доброволно на ищеца преди процеса сумата от 2151,44 лв., а разпоредбата на
чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път
обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното
обезщетение - в случая в размер на 15 лв., то въззивният съд счита, че
релевираната претенция се явява изцяло основателна и следва да бъде
уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както законосъобразно е
приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС - потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да
4
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 454,80 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.06.2021 г., постановено по гр.д. №
55989/2020г. по описа на Софийски районен съд I ГО 175 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“ АД да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 454,80 лв с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5