№ 67
гр. **, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20245500900012 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ и акцесорна
претенция по чл.429, ал.3 КЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г. Н. П. твърди в исковата си молба, че на 02.07.2022 г., около
12:25 ч. в гр. **, в посока от изток към запад се е движил т.а. ** с peг. № **,
управляван от водача Ж. С. И. с ЕГН **********. Времето е било слънчево,
пътната асфалтова настилка е била суха. При достигане на кръстовището с ул.
*** водачът на автомобила започва да извършва маневра „обратен завой“. В
същото време по бул. **“ в посока от запад към изток се е движило
индивидуално електрическо превозно средство (**) „**“, управлявано от
ищеца Г. Н. П.. В зоната на кръстовището на *** настъпва удар между
извършващия маневра „обратен завой“ л.а. ** и движещия се върху ** ищец.
В резултат на този удар ищецът е получил наранявания в областта на главата,
лявата ръка, поясния отдел на гръбнака и седалищната област и десния глезен,
а на електрическото превозно средство са причинени материални щети.
За станалото ПТП е образувано ДП № ** по описа на ОД на МВР - ** и
пр.пр. № ** г. по описа на ***. С протоколно определение от 18.07.2023 г., по
** г., по описа на PC **, съдът е одобрил споразумение, с което Ж. С. И. се е
признал за виновен за това, че на 02.07.2022 г., в гр. **, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел
1
„Кадди“ с peг. № **, нарушил правилата за движение, визирани в Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал.2, изречение второ от
ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 38, ал.2 от ЗДвП -
„При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се
пътни превозни средства“ и по непредпазливост е причинил на Г. Н. П. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза вдясно в областта на срамна
и илиачна кост и счупване на кръстната кост вляво, причинили трайно
затруднение на движенията на левия и десния крайник за срок по-дълъг от 30
дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „Б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1,
предл. трето от НК, като на основание чл.78а от НК и при условията на
чл.375а, ал.1 и ал.2 от НПК обвиняемият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
700 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.
Сочи, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда (в случая
одобрено споразумение по чл.375а от НПК) на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това посочва, че следва
да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от
застрахования при ответното дружество водач.
В исковата молба се посочва, че от съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 221/2022 г., изготвена по ДП № ** по описа на ОД на МВР -
** е видно, че при ПТП на 02.07.2022г. на ищеца Г. П. са причинени следните
увреждания: Счупване на таза в дясно в областта на срамна и илиачна кост;
Счупване на кръстната кост в ляво; Контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение. В заключението е посочено, че описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени по време и начин, отразен в материалите на досъдебното
производство. Счупванията на таза в дясно в областта на срамна и илиачна
кост и счупването на кръстната кост в ляво са причинили трайно затруднение
на движенията на левия и на десния крак.
Срокът за възстановяване е над два месеца. Контузията на главата с
лекостепенно мозъчно сътресение е от характер да причини временно
2
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Твърди се, че тъй като ищецът не могъл да стане и да стъпи на краката
си, бил приет за лечение в Клиниката по неврохирургия на ***. От описаната в
Епикриза към ИЗ №12547 анамнеза е видно, че същият е претърпял ПТП, при
което карайки тротинетка, е бил блъснат от лек автомобил. Паднал и контузил
главата си челно вдясно, поясния отдел на гръбнака и седалищната област.
Ищецът е имал болки в контузионните места - най-вече в двете ингвинални
области и сарко-илиачната става, ходенето му било затруднено. При
извършения консултативен преглед от лекар-ортопед се установило, че
ищецът се оплаквал от болка в двете слабинни гънки и перинеума при
движение в тазобедрените стави и опит за ставане. Имал болки и по задната
повърхност на таза отляво под кръста. При травмата получил охлузвания в
областта на десния глезен. При направените рентгенографски и КТ
изследвания са установени: Литична зона с диаметър 7 мм в лявата част на
фронталната кост на черепа; Фрактура на сакрум в ляво горно-латерална част;
Фрактура на дясна илиачна кост в областта на ацетабулума; Фрактура в
медиалната част на дясната пубисна кост; Протрузия на дисковете на нива L2-
L3, L4-L5, L5-S1; Стеснено интервертебрално пространство на ниво L5-S1.
След проведена медикаментозна терапия и режим, ищецът е бил изписан от
болницата на 06.07.2022г. за продължаване на лечението в домашни условия с
препоръка състоянието му да се проследява от ортопед.
Посочва се, че от Амбулаторен лист № ** от 15.08.2022г., издаден от д-р
*** - ортопед-травматолог, е видно, че за проследяване състоянието на ищеца
е извършен преглед, при който е установена болка върху ос пубис вляво.
Отбелязано е, че пациентът ходи с патерици с накуцваща походка. Вписана е
основна диагноза „счупване на пубиса (срамна кост)“. Като терапия е
отбелязано, че е позволено пълно натоварване на ляв долен крайник, колкото
толерира.
Сочи се, че в Амбулаторен лист № ** от 29.08.2022г., издаден от д-р
Иванета Александрова е отразено, че на 02.07.2022г. ищецът е приет за
лечение в НХК по повод претърпяно ПТП, при което докато карал тротинетка
е бил блъснат от лек автомобил. Паднал и контузил глава, поясен отдел и
седалищна област. Ходенето е затруднено. От изследванията са установени:
литична зона с диаметър 7 мм в лява част на фронталната кост на черепа,
3
дясна глезенна става - имобилизираща шина, фрактура на сакрум, фрактура на
дясна илиачна кост и фрактура на медиалната част на дясна пубисна кост.
Отбелязано е, че състоянието на ищеца се проследява от ортопед. При
извършения преглед лекарят е установил наличие на ограничени и болезнени
движения и е отразено, че пациентът се движи с патерици. Поставена е
основна диагноза: „Травма на нервните коренчета на лумбосакрания отдел на
гръбначния стълб“.
В исковата молба се посочва, че от амбулаторен лист №-*** от
31.08.2022г., издаден от д-р *** ортопед-травматолог е видно, че ищецът се
оплаква от болки в дясна гривнена става. При прегледа лекарят е установил
наличие на болка върху ос пубис вляво, палпаторна болезненост върху дясна
радиокарпална става, лек оток върху левия лакът. Ищецът е ходил без
помощни средства. От извършената рентгенография на таз се установяват
следи от зараснала фрактура - os pubis sinistra. Като терапия е записано, че е
позволено пълно натоварване на ляв долен крайник, колкото толерира.
Основната диагноза, вписана в амбулаторния лист е „Счупване на
пубиса (срамна кост)“.
Сочи се, че в амбулаторен лист № 2** от 08.09.2022г., издаден от д-р
Златка Тодорова, специалист по физикална и рехабилитационна медецина е
отразено, че след претърпяна травма на 02.07. и фрактури в областта на таза,
ищецът се оплаквал от болки в областта на таза и поясната област, болки в
двете коленни стави и левия лакет. Ищецът се оплаквал и от обща слабост и
лесна умора при натоварване. При извършения преглед лекарят е установил
палпаторна болезненост паравертебрално в поясната област в ляво, в
слабинната гънка в ляво и двете коленни стави латерално; болезненост на лява
лакетна става с твърд оток на бурсата; без ограничения в обема на движение в
посочените стави. Лекарят е назначил процедури за физикална и
рехабилитационна медицина.
Посочва се, че от амбулаторен лист №** от 19.09.2022г., издаден от д-р
Иванета Александрова е видно, че ищецът продължава да има ограничени и
болезнени движения. Основната диагноза, вписана в амбулаторния лист е
„травма на нервните коренчета на лумбосакрания отдел на гръбначния стълб“,
а като придружаващо заболяване е отразено „Счупване на пубиса (срамна
кост)“.
4
Твърди се, че за лечението на ищеца са издадени 4бр. болнични листове:
№ ** от 18.07.2022 г. от ** гр. ** за 20 календарни дни, № ** от 29.07.2022г.,
издаден от ** за 30 календарни дни, № ** от 29.08.2022г., издаден от ** за 30
календарни дни и № Е20223027192 от 19.09.2022г., издаден от ** за 30
календарни дни. От болничните листове се установява, че поради получените
травми, ищецът е бил временно неработоспособен за период от 110 дни.
Сочи се, че след изписването му от болницата, ищецът е продължил
лечението си в домашни условия, като първите няколко седмици е бил
обслужван на легло от своите близки. Поради получената травма, десният му
глезен е бил имобилизиран с шина. Впоследствие ищецът е започнал да се
движи с помощта на патерици. Изпитвал е затруднение в извършването на
ежедневните дейности. Получените травми, придружени с продължителни
болки, са влошили изключително много качеството на живот на ищеца за един
дълъг период от време. Настъпилото ПТП се е отразило негативно и върху
психиката на ищеца, тъй като го е поставило в една внезапна и потенциално
опасна за живота му ситуация и той е изпитал силен страх за живота си.
Затрудненията в извършване на ежедневните дейности, необходимостта от
чужда помощ и дългия възстановителен период, са предизвикали у ищеца
чувство за непълноценност.
Посочва се, че от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и от направената справка от ел.сайт на Гаранционен фонд се установява,
че към датата на ПТП - 02.07.2022г., л.а. ** с peг. № ** е бил с валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с начална дата на покритие
13.12.2021г. и крайна дата на покритие 12.12.2022г. към **.
Сочи се, че съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищецът е
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Видно от
известие за доставяне ** О, застрахователната претенция е получена от
ответното дружество на 26.07.2022 г. По нея в ответното дружество са
образувани щета № **. за застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди и щета № 0410-400-0120- 2022 за нанесените на
притежаваното от ищеца ** имуществени вреди. С писмо с изх. № **.
ответникът е уведомил ищеца, че отказва изплащане на обезщетение по
предявената претенция за неимуществени вреди. С писмо с изх. № **
5
застрахователят информира ищеца, че прекратява заведената застрахователна
претенция за обезщетение за нанесените на ** имуществени вреди.
В исковата молба се посочва, че и в двете писма ** мотивира отказа си с
непредставяне на всички документи, необходими за доказване на претенцията
по основание/размер, въпреки че съгласно чл.496 от КЗ със заглавие
„Задължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при предявена претенция“, и по-конкретно според
посоченото в ал. 4, когато представените документи не са достатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни
органи или лица.
Твърди се, че тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда
ищецът не е получавал обезщетение за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 02.07.2022г., за него е
налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране на
причинените му неимуществени и имуществени вреди, вследствие на
непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност”, против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на
вредите, причинени от застрахования.
Предвид изложеното по-горе и като се имат предвид получените от
пострадалия телесни увреждания, претърпените от него болки и страдания,
продължителността на възстановителния период и причинените му стрес,
страх и негативни емоции, така и с оглед на съдебната практика по подобни
казуси, се посочва, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца Г.
Н. П. неимуществени вреди се явява сумата от 80 000 лв.
На основание чл.429, ал.3 от КЗ, претендира и дължимата законна лихва
върху претендираното обезщетение от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице - 26.07.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди „** с ЕИК ** със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от ***, да заплати на Г. Н. П. с ЕГН **********, с
постоянен адрес *******, сумата от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
6
получените в резултат на ПТП на 02.07.2022г. счупване на таза вдясно в
областта на срамната кост, счупване на таза в дясно в областта на илиачната
кост, счупване на кръстната кост в ляво, контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение, контузия с охлузвания на десния глезен,
разкъсноконтузни рани с деформация на кожата по IV-V пръсти на лявата ръка
и ляв антебрахиум, както и силен стрес, страх и негативни емоции, влошаване
на качеството на живот, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 26.07.2022г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца по чл.38, ал.2 от ЗА.
Прави се искане присъдените на ищеца суми да бъдат изплатени по
служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „**, с IBAN:
***, с титуляр М. И. З., каквото право е дадено на пълномощника с
представеното адвокатско пълномощно.
С отговора на исковата молба ответникът счита, че предявените от
ищеца искове са допустими, но оспорва същите, както по основание, така и по
размер.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът основава исковите си
претенции, предмет на настоящото търговско дело. Счита, че така
предявените искове, основани на изложените в исковата молба обстоятелства,
са неоснователни.
Сочи, че с оглед на представеното като доказателство към исковата
молба определение на Районен съд град **, постановено по ** година, с което
е било одобрено споразумение по реда на чл.382 от НПК, следва да се приеме
за безспорно настъпването на ПТП на дата 02.07.2022 година, вината на
водача на автомобила, участвал в пътния инцидент и противоправността на
извършеното от него деяние. Според чл.383 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, а по смисъла на чл. 300 от ГПК, постановената присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, обективирано в обвинителния акт, с който подсъдимият е
предаден на съд, респ. за което е бил осъден.
Твърди, че в диспозитива на определението на наказателния Съд, с което
7
е било одобрено споразумението, не се съдържат данни за механизма на
настъпването на ПТП и поведението и действията на всеки един от
участниците в него, респ. действията на пострадалия пешеходец. Ето защо,
счита, че при разглеждане на конкретния казус следва да бъде анализирано и
поведението и действията на ищеца, като участник в този пътен инцидент и
как тези действия рефлектират върху настъпилите и претендирани от него за
обезщетяване вреди, респ. налице ли е съпричиняване към вредоносния
резултат по смисъла па цитираната разпоредба на ЗЗД.
Посочва, че правилото на чл.51, ал. 2 от ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на обезщетението за настъпили вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите. Приложението на това правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди, респ. когато е налице причинна връзка между негови
действия или бездействия и вредоносния резултат.
Счита, че пострадалият при ПТП ищец, като водач на електрическо
превозно средство, с действията си в значителна степен е допринесъл за
настъпването на вредоносния за него резултат.
Сочи, че разпоредбата на чл. 5 от Закона за движението по пътищата
вменява в задължение на всеки участник в движението по пътищата с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението, както и да не
поставя в опасност живота и здравето на хората в това число и на своето
собствено.
На следващо място посочва, че чл. 20 ал. 2 от Закона вменява в
задължение на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, респ. да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
Наред с това счита, че пострадалият водач на електрическата тротинетка
8
Г. П., при управлението й се е движел със скорост над максимално
допустимата за конкретния пътен участък, в който е настъпило ПТП.
Сочи, че съгласно чл. 80а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на водача на електрическо
превозно средство е забранено да се движи със скорост, по-висока от 25 km/h.
Твърди, че видно от представената като доказателство към исковата
молба Съдебно медицинска експертиза № 221/2022 година и в частност
показанията на пострадалия ищец, дадени в хода на разследването по
образуваното досъдебно производство, същият при проведен разпит от дата
27.07.2022 година споменава, че непосредствено преди настъпване на пътния
инцидент се е движил със скорост от около 30 km/h, която скорост надвишава
максимално - допустимата според цитираната по-горе разпоредба.
Ответникът твърди, че освен надвишаваща нормативно установената
максимално допустимата скорост за движение, скоростта е била и
несъобразена с конкретния пътен участник и пътна обстановка, а отделно от
това и по правило технически съобразената скорост на движение е тази, която
позволява на водача на превозното средство при възприемането на
препятствие и/или опасност за движение на пътя да има възможност
безопасно да спре и да предотврати удара. Факт е, че ПТП е настъпило в
оживена част на населено място, през светлата част на денонощието, на прав
участък, на пътно платно на централен булевард, при сравнително интензивно
движение на превозни средства, както и на пешеходци, пресичащи пътното
платно, предвид деня от седмицата и часа на настъпване на произшествието /и
според обясненията на участниците в ПТП/. В непосредствена близост до
мястото на настъпване на пътния инцидент е имало спирка на градския
транспорт, а по твърденията на пострадалия, самият удар е настъпил в зона на
кръстовище с обозначени пешеходни пътеки, които сами по себе си
предполагат възможната поява на пешеходци на пътното платно и
възникването на евентуална опасност за движението на превозни средства.
Отделно от това посочва, че в дясната част на пътната лента по посоката
на движение на електрическото превозно средство е имало паркирали
автомобили, поради което вниманието на участниците в движението по
пътищата би следвало да е още по-силно.
Счита, че в случай, че водачът на електрическото превозно средство е
спазил правилата за движение по пътищата, то би могъл да предвиди
9
опасността от намиращия се пред него товарен автомобил, предприемащ
маневра „обратен завой“ или респ. евентуалната поява на пешеходец на това
място, респ. би предприел маневра за предотвратяване на ПТП.
Сочи, че според трайната съдебна практика се приема, че водачите на
превозни средства са задължени да възприемат опасностите не само в
попътната лента, но и в насрещните ленти за движение и на тротоара, като за
начало на възникване на опасността се приема не момента, когато водачът
възприеме намиращата се в опасната близост до него на платното за движение
пречка, а един много по-ранен момент - когато има вероятност друг участник
в движение да пресече траекторията на движението му.
Счита, че е налице и нарушение от страна на пострадалия при ПТП
ищец на правилото на чл. 80а, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, според който водачите на
електрически превозни средства при управлението им следва „да се движат по
изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава – възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение“.
Посочва, че в протокола за разпит, частично цитиран в гореспоменатата
съдебно медицинска експертиза № 221/2022 година ищецът, претендиращ
заплащането на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
вследствие на настъпилия пътен инцидент е пояснил, че на инкриминираната
дата непосредствено преди ПТП се е движил в лявата лента по платното за
движение, почти до осовата линия, което е в „разрез“ с разпоредбата на член
80а, алинея 1, точка 2 от ЗДвП.
Счита, че неизпълнението и на тези законови задължения обективно е
допринесло за настъпване на вредните последици, тъй като в случай, че
ищецът е спазил предписаните от закона правила е могло изобщо да не
настъпят вреди, респ. ненастьпването на вреди е могло да бъде постигнато и в
случай, че ищецът беше изпълнил посочените по-горе задължения, вменени
му от ЗДвП.
Счита, че следва да бъде отчетено и това, че по отношение на
твърдените от ищеца като настъпили и търпени от него неимуществени вреди,
отразяващи се крайно негативно на психическото и здравословното му
състояние, не са ангажирани каквито и да било доказателства за извършени от
ищеца Г. П. прегледи със специалисти, за провеждани възстановителни
/оздравителни/ медицински процедури. Неполагането на грижи за собственото
10
му здраве е в пряка причинно-следствена връзка със сочените като претърпени
неимуществени вреди.
Счита, че допуснатите от пострадалия Г. П. нарушения на правилата за
движение по пътищата са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния
резултат и единствено те изцяло са причина и са допринесли за неговото
настъпване. Същите осъществяват, както от правна, така и от фактическа
страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.
51 ал. 2 от ЗЗД, което следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на
съдебния акт по съществото на спора, дотолкова доколкото то рефлектира
върху обема на отговорността на ответника.
Предвид изложеното, прави възражение за настъпването на
претендираните за обезщетяване вреди изключително и единствено по вина на
ищеца, а в случай, че съдът не приеме това становище - прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия при инцидента към настъпването на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
обезщетение за причинени неимуществени вреди, като излага подробни
съображения.
Счита, че няма както правно, така и житейско основание при
определянето на обезщетението за причинени неимуществени вреди,
отговорността за които е покрита със задължителната застраховка Гражданска
отговорност, водещият критерий да бъде законодателно определеният
застрахователен лимит, респ. в тези случаи да се присъжда обезщетение за
неимуществени вреди в един доста завишен размер в сравнение с
обезщетенията за неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова
злополука, битови инциденти, хулигански прояви и други.
Сочи, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
компенсира болките и страданията. Всяко благо е със стойност, която
задоволява човешки потребности, от което следва, че обезщетението трябва да
е съизмеримо с разходите за задоволяване на тези накърнени потребности,
съобразени с реално причинените вреди, а не неоснователно да
облагодетелства пострадалия, респ. претенцията за заплащане па обезщетение
и присъденото такова следва да е съобразено и да сьответствува на
действително претърпените вреди, а не да бъде източник на неоснователно
11
обогатяване.
Счита, че при определяне на обезщетението за неимуществените вреди
би следвало да се отчете възрастта на всеки пострадал, неговата трудова
заетост, както и социално икономическите условия в страната към момента на
настъпването на пътния инцидент, като в конкретния случай се касае за
сравнително млад човек, което от своя страна предполага, че при правилно и
адекватно проведен оздравителен процес възстановяването на здравословното
му състояние ще е сравнително по-кратко като време.
Сочи, че следва да бъде отчетен и фактът, че соченото като травматично
увреждане вследствие на процесното ПТП мозъчно сътресение е най-леката
черепно-мозъчна травма, която протича с краткотрайна загуба на съзнание,
последвана от главоболие, гадене и повръщане, които преминават за няколко
дни без да има посттравматични остатъчни явления. Лечението е покой и
симптоматични средства аналгетици, антиеметични медикаменти, витамини -
продължава от няколко дни до една седмица до пълно възстановяване. По
дефиниция след мозъчно сътресение няма остатъчни явления, нито
поражения.
В настоящия случай счита, че претендираното обезщетение от страна на
ищеца на база получените от него травматични увреждания, не кореспондира
с казуси, сходни с процесния при идентично травматично увреждане -
счупване на пубиса (срамна кост). Посочва съдебна практика.
В случай, че съдът приеме, че предявените искове за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди са доказани по основание,
то заявява, че прави и възражение за прекомерност на претенцията.
С оглед изложеното по-горе заявява, че предявените искове са
допустими, но неоснователни и необосновани.
В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на член 45 от
ЗЗД и прецени, че трябва да бъде ангажирана отговорността на ответното
застрахователно дружество по реда па чл. 432 от Кодекса за Застраховането
във връзка с чл.498 ал. 3 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, заявява, че прави
възражения за съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП водач на
електрическото превозно средство към вредоносния резултат по смисъла на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, както и възражение за прекомерност на заявената
12
претенция за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди.
Претендира направените разноски.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва всички направени от
ответника възражения, като счита същите за неоснователни, недоказани и
базиращи се на бланкетни и голословни твърдения, поради което счита, че
следва да бъдат отхвърлени.
Заявява, че механизмът на процесното ПТП е установен в наказателното
производство. В резултат на пътното произшествие, в наказателното
производство е установено, че ищецът е претърпял телесни повреди,
изразяваща се в счупване на таза в дясно в областта на илиачната кост,
счупване на кръстната кост в ляво, контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение, контузия и охлузвания на десния глезен, разкъсно-
контузни рани с деформация на кожата по IV-V пръсти на лявата ръка и ляв
антебрахиум, травма на нервните коренчета на лумбосакралният отдел на
гръбначния стълб, както и силен стрес, страх от негативни емоции и
влошаване качеството на живот, за които вреди, тъй като са съставомерни по
НК, със споразумение, обективирано в Протокол от 18.07.2023 г. по **г. по
описа на PC **, Ж. И. е признат за виновен. В диспозитива на определението
за одобряване на споразумението не е описан механизъм, но се съдържа
волеизявление на виновният водач, с което същият безпрекословно признава
своята вина за процесното ПТП, както и че няма възражения по обвинението.
Оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, тъй като не са налице обективни данни същият да е
управлявал ел. тротинетка с превишена скорост, както и да е управлявал
същата в нарушение на правилата, визирани в чл. 80а, ал. 1, т.2 ЗДвП. При
обективно съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2
от ЗЗД, намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е
обусловено от преценката дали е налице виновно поведение на пострадалото
лице. Принос за настъпване на увреждането ще е налице, само когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането.
Посочва, че по обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика - т.7 от ППВС **. Във всички
13
случаи приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин
от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо би
било приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице
не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.
Твърди, че дори и да са налице нарушения на ЗДвП от страна на ищеца,
същите не са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
Моли съда да остави без уважение възражението за прекомерност на
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. Не оспорва
твърденията на застрахователя, че съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Твърди, че в
редица решения на ВКС, които цитира, се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние. Счита, също така, че съдът следва при определяне
на справедливо обезщетение да отчете и икономическата конюнктура в
страната, отражение на която са и нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последните
лимити на застрахователните суми, посочени минимални размери са
приложими от 01.01.2016г., като съгласно чл. 492, т.1 от КЗ тези суми вече са в
размер на 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица.
Посочва, че в случая, макар ищецът да е в млада възраст, същият не е
претърпял единствено мозъчно сътресение, нито единствено счупване на
пубис, поради което посоченото съдебно решение по описа на Софийски
окръжен съд е неотносимо и не представлява задължителна съдебна практика.
От представените по делото медицински документи се установяват
безспорно получените от ищеца травматични увреждания вследствие на
процесното ПТП, изразяващи се в няколко средни телесни повреди – счупване
на таза в дясно в областта на илиачната кост, счупване на кръстната кост в
ляво, контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, контузия и
14
охлузвания на десния глезен, разкъсно-контузни рани с деформация на кожата
по IV-V пръсти на лявата ръка и ляв антебрахиум, травма на нервните
коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Установява се също,
че ищецът е имал много дълъг възстановителен период, съпътстван със
затруднения в обичайното му ежедневие, в който период същият е бил
нетрудоспособен. Счита, че с оглед на представените доказателства за
причинените на ищеца неимуществени вреди, претендираното обезщетение е
напълно справедливо по размер. В този смисъл е и трайната съдебна практика
по подобни казуси.
В допълнителната искова молба се посочва, че вследствие на ПТП и
силният удар в главата, ищецът установил, че постепенно му се намалило
зрението, като получил усложнения от уврежданията - катаракта на двете очи.
До датата на ПТП ищецът не е имал зрителни проблеми и оплаквания.
Не е посещавал офтамолог. Видно от Епикриза ИЗ 573/2024г. издадена от
АМЦСМП Очен медицински център **, след ПТП на 05.03.2024г. ищецът е
претърпял операция на двете очи вследствие на катаракта. Лекарите му
обяснили, че същата е получена вследствие на промяна на флуидите в окото,
които при падането вероятно са склерозирали.
Предписана му била и терапия с лекарства, които ищецът закупил, за
което е заплатил, видно от представените касови бонове сума в размер на
96,72лв., за извършените консултации, прегледи и нощувка в болницата
ищецът е заплатил сума в размер на 380лв. За проведеното лечение ищецът е
ползвал болнични в размер на 20 календарни дни, считано от 05.03.2024г. до
24.03.2024г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди **, с ЕИК ** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да заплати на Г.
Н. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес *******, сумата от 80 000 лв.
(осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от получените в резултат на ПТП на 02.07.2022г.
счупване на таза в дясно в областта на срамната кост, счупване на таза в дясно
в областта на илиачната кост, счупване на кръстната кост в ляво, контузия на
главата с лекостепенно мозъчно сътресение, контузия с охлузвания на десния
глезен, разкъсно- контузни рани с деформация на кожата по IV-V пръсти на
лявата ръка и ляв антебрахиум, травма на нервните коренчета на
15
лумбосакралният отдел на гръбначния стълб, катаракта на двете очи, както и
силен стрес, страх и негативни емоции, влошаване на качеството на живот,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 26.07.2022г. -
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице, до окончателното изплащане на сумата.
В допълнителния отговор ответникът заявява, че поддържа заявените с
първоначалния отговор на исковата молба оспорвания на предявените искове -
заявява, че оспорва същите както по основание, така и по размер.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си
претенции, предмет на настоящото търговско дело.
Доколкото в допълнителната искова молба ищецът не е изложил нови
пояснения и допълнения към обстоятелствата, на които е основал предявените
от него искове, предмет на настоящото съдебно производство, заявява, че
поддържа изцяло заявеното по реда на чл.367 от ГПК становище в отговора на
исковата молба - предявените искове, основани на изложените в исковата
молба обстоятелства са неоснователни и необосновани.
По отношение на направеното с допълнителната искова молба
оспорване на заявеното от ищеца възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия по смисъла на чл. 51 ал.2 от ЗЗД заявява, че са неоснователни
възраженията, че механизмът на ПТП бил установен в наказателното
производство, в хода на което водачът на автомобила бил признал вината си.
Посочва, че в допълнителната искова молба ищецът твърди, че
заявените от ответното дружество възражения за съпричиняване към
вредоносния резултат от Г. П. са неоснователни, но същият не излага нови
факти и доказателства, касаещи липсата на противоправно поведение от
страна на пострадалия при ПТП, респ. оспорването на заявеното възражение
за съпричиняване се заключава единствено и само с това, че липсват
обективни данни за движение с превишена скорост.
Счита за неоснователни възраженията, че механизмът на ПТП бил
установен в наказателното производство, в хода на което водачът на
автомобила е признал вината си.
Безспорно, с оглед на представеното като доказателство към исковата
молба определение на РС гр. **, постановено по ** година, с което е било
16
одобрено споразумение по реда на чл.382 от НПК, следва да се приеме за
безспорно настъпването на ПТП на дата 02.07.2022 година, вината на водача
на автомобила, участвал в пътния инцидент и противоправността на
извършеното от него деяние. Според чл.383 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, а по смисъла на чл. 300 от ГПК, постановената присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, обективирано в обвинителния акт, с който подсъдимият е
предаден на съд, респ. за което е бил осъден.
Счита за необосновани и изложените в допълнителната искова молба
доводи, че ищецът е управлявал електрическото превозно средство с
максимално допустима за съответния пътен участък скорост, респ. че не е
нарушил правилото, визирано в чл. 80а, ал. 1, т. 2 от ЗДВП, вменяващо на
водачите на електрически превозни средства при управлението им да се
движат по изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава-
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Същите са
мотивирани с това, че липсват обективни данни за движение с превишена
скорост.
Твърди, че наведените в тази насока възражения се опровергават от
дадените от самия пострадал Г. П. показанията, обективирани в протокола му
за разпит по образуваното наказателно производство. Макар и това
доказателство да е събрано в производство, различно от настоящето, счита, че
няма пречка за бъде ценено от съда при постановяването на решението му по
спора, дотолкова, доколкото в същия се съдържа признание на явно неизгодни
за ищеца факти и обстоятелства - че към момента на настъпване на пътния
инцидент се е движил в лява пътна лента по платното за движение, почти до
осевата линия и със скорост над максимално допустимата.
Посочва, че в тази насока са и разрешенията, дадени от ВКС, Четвърто
гражданско отделение, в постановеното от него решение № 198 от 10.08.2015
година по гр. д.№5252/2014 година, в мотивите на което изрично е посочено,
че „Изявленията за знание на страните, които съдържат признание на
неизгодни за тях факти имат материалната доказателствената сила на
извънсъдебно признание - преценяват се по вътрешно убеждение на съда с
оглед на всички обстоятелства по делото, в т.ч. обстоятелствата, при които е
17
направено признанието. Когато изявлението е направено в друго
производство, то се доказва чрез представения в това производство подписан
документ, изходящ от страната или чрез съответния официален документ,
съставен по реда па съответното производство“.
Поддържа направеното възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С оглед твърденията по основанието на предявенаите претенции и
предвид приложените доказателства, поддържа, че претендираната от ищеца
парична сума е в изключително завишен размер. Позовава се на чл.52 от ЗЗД,
като излага съображения, идентични на посочените по-горе.
На следващо място, счита за изцяло неотносими към претендирания
като справедлив размер на обезщетението доводи на ищеца, че вследствие на
настъпилия пътен инцидент и силният удар в главата постепенно е намаляло
зрението, като получил и усложнения от увреждането - катаракта на двете
очи.
В подкрепа на изложеното от негова страна в допълнителната искова
молба като доказателство е приложена Епикриза с ** година, издадена от
АМЦСМП Очен медицински център **“ от дата 05.03.2024 година, в която е
обективирано, че ищецът е претърпял операция на двете очи вследствие на
катаракта.
В тази връзка изцяло се противопоставя представената епикриза да бъде
приобщена към доказателствения материал по делото, доколкото същата е
неотносима към предмета на спора, респ. влошеното здравословно състояние
на ищеца по отношение на очните му проблеми не са в пряка
причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. Нещо повече, епикризата,
която представя ищецът е изготвена 2 години след настъпилия пътен
инцидент, което от своя страна ответникът счита за достатъчен аргумент,
изключващ възможността зрителните проблеми при ищеца да са настъпили
като последица от ПТП.
Заявява, че поддържа и всички заявени с отговора на първоначалната
искова молба възражения против предявените искове, които се оспорват от
ищеца с подадената от него допълнителна искова молба, в това число и
възраженията:
18
- за съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на член 51,
алинея 2 от ЗЗД към настъпилия за него вредоносен резултат,
- за прекомерност на предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени врели.
Поддържа всички заявени с отговора на първоначалната искова молба
възражения против предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Не се оспорва от страните по делото, че на 02.07.2022 г., около 12:25 ч. в
гр. **, на кръстовището на *** настъпило ПТП между т.а. ** с peг. №**,
управляван от водача Ж. С. И. с ЕГН ********** и индивидуално
електрическо превозно средство (**) „**“, управлявано от ищеца Г. Н. П., при
което последният получил телесни увреждания. За станалото ПТП е
образувано ДП № ** по описа на ОД на МВР - ** и пр.пр. № ** г. по описа на
***.
Не се оспорва обстоятелството, че с протоколно определение от
18.07.2023 г. по ** г. по описа на PC-**, е одобрено споразумение, с което Ж.
С. И. е признат за виновен за това, че на 02.07.2022 г., в гр. **, при управление
на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Кадди“ с peг. № **, нарушил правилата за движение, визирани в
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал.2, изречение
второ от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 38,
ал.2 от ЗДвП - „При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно
движещите се пътни превозни средства“ и по непредпазливост е причинил на
Г. Н. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза вдясно в
областта на срамна и илиачна кост и счупване на кръстната кост в ляво,
причинили трайно затруднение на движенията на левия и десния крайник за
срок по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „Б“, предл.
второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, като на основание чл.78а от НК и
19
при условията на чл.375а, ал.1 и ал.2 от НПК обвиняемият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 700 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (в случая одобрено
споразумение по чл. 375а от НПК) на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Не се оспорва, че към датата на ПТП - 02.07.2022г. л.а. ** с peг. № ** е
бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с начална дата
на покритие 13.12.2021г. и крайна дата на покритие - 12.12.2022г. към **
Съобразно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищецът отправил
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, получена от ответното дружество на
26.07.2022 г., видно от известие за доставяне ** О. По нея в ответното
дружество е образувана щета №**. за застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди и щета № ** за нанесените на
притежаваното от ищеца ** имуществени вреди. С писмо изх. № **.
ответникът е уведомил ищеца, че отказва изплащане на обезщетение по
предявената претенция за неимуществени вреди. С писмо с изх. №**г.
застрахователят информирал ищеца, че прекратява заведената застрахователна
претенция за обезщетение за нанесените на ** имуществени вреди, видно от
известие за доставяне **О.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна е назначена и приета
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от чието
заключение се установява следното:
След възникналото ПТП ищецът е бил хоспитализиран в Клиника по
неврохирургия на ** за лечение по клинична пътека 208 МКБ S 34.2. В
резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия на главата; мозъчно сътресение, оценено по скалата на Глазгоу 15
точки; контузия на лумбален отдел на гръбначния стълб; тазова фрактура -
дясна илиячна кост в областта на ацетабулума без дислокация, дясна пубисна
кост без дислокация, фрактура на сакрум в лява горна латерална част без
дислокация; лява ръка - разкъсни наранявания по дорзална част на IV-V- ти
20
пръст засягащи само кожа, без травматични увреди засягащи костните
структури; разкъсно - контузни наранявания в проксималната част на лява
предмишница по вътрешно странична част засягащи само кожата; охлузвания
в областта на латералния малеол на дясна глезенна става без травматични
увреди на костните структури.
В експертизата се посочва, че получените травматични увреди са в
резултат от действието на тъпи и твърди предмети. Мозъчното сътресение
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
отзвучава за срок от 20-25 дни (Глазгоу 15 точки). Тазовата фрактура трайно
затруднява движението на долните крайниците за срок по-голям от 30 дни.
Охлузванията в областта на горен и долен крайник отзвучават за срок от 7-10
дни, при липса на инфекция.
Според експертизата в медицинската й част, получените травматични
увреждания от ищеца са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Получената тазова фрактура е без дислокация на костни фрагменти,
поради което не се е наложило хирургично лечение. Изисква покой без
натоварване на долните крайници за срок от около 2-3 месеца, като е
необходимо рентгенологично проследяване. Ищецът Г. Н. П. е спазвал
постелен режим 40 дни, като през това време е ползвал болкоуспокояващи и
след рентгеново изследване, извършено на 15.08.2022 г. му е разрешено
движение с патерици с постепенно натоварване. Ползвал болнични листове за
временна нетрудоспособност до 19.10.2022 г.
Видно от експертизата, на 30.10.2024 г. е извършен експертен преглед на
ищеца, при който е установено добро, запазено общо състояние. Ищецът
съобщил за болка при физическо натоварване в областта на дясна тазобедрена
става. Движенията в двете тазобедрени стави са в пълен обем, има слаба болка
при максимална вътрешна ротация в дясна тазобедрена става. Направена е
контролна рентгенография на таза, при която са установени напълно
възстановени костни структури. Походката е самостоятелна без помощни
средства. Има едва забележим белег по дорзалната повърхност на IV-V-ти
пръст на лява ръка, като движенията на пръстите са в пълен обем. Налице са и
два цикатрикса в проксимална част на лява предмишница с размери от 3,5 см
хоризонтално и по дължината на предмишницата. Година и половина по-
късно е отстранено стъкло с размери около 2-3 мм. Според експерта, при
21
ищеца няма усложнения, към момента е напълно възстановен.
Експертът - ортопед е категоричен, че получените травматични
увреждания са в причинно следствена връзка с процесното ПТП.
От медицинската документация и справката от Районна
здравноосигурителна каса гр. Ст. Загора е видно, че ищецът има седем
посещения през месеците юли, август и септември 2022 г. при ортопед
травматолог. Проведена е рехабилитация през м. септември 2022 г., видно от
физиопроцедурна карта амб. номер 10569 от 8.09.22 г. и физиопроцедурна
карта амб. номер 10637 от 29.09.22 г. от „**- гр. Ст. Загора.
Във връзка с твърденията в исковата молба, че при процесния инцидент
вследствие на удара в главата, ищецът е получил катаракти на двете очи, е
извършен експертен преглед от вещо лице – лекар офталмолог. Като
амнестични данни ищецът Г. Н. П. е съобщил, че никога през живота си не е
ходил на очен преглед до момента, в който малко преди операциите не отива
на преглед в оптиката в Мола. Повод за прегледа станало това, че е забелязал,
че напоследък не вижда добре. От прегледа в Мола няма издаден никакъв
документ. По негови думи, лекарят се изненадал, че пациентът е с толкова
висока диоптри, а никога не е бил на преглед и живее по този начин. Изпратил
го във Варна за преглед, в Очен медицински център „Св. Николай
Чудотворец“. Там му казали, че за да му се коригира проблема, трябва да му се
сложат много дебели стъкла на очилата и му предложили операция.
Към момента на прегледа пациентът е със зрение 0,7 (70%) на двете очи
без корекция. Все още не е напълно доволен от зрението си. Той е с
придружаваща амблиопия, за лечението на която, според експерта-
офталмолог, е закъснял с 40 години. Имплантираните лещи са си на мястото и
няма нищо друго патологично в очния му статус.
Експертът е посочил в заключението, че наистина съществува такава
катаракта, която може да се развие вследствие на травма и тя се нарича
„травматична катаракта“. Настъпва в резултат на директен удар, или на ударна
вълна. Помътняването на лещата може да настъпи или като остро събитие,
или като късно последствие. Мътнините могат да се появят веднага след или
дори до няколко месеца след нанасянето на травмата.
В експертизата се посочва, че има описани случаи в литературата (4-6)
на травматични катаракта вследствие на удар в главата, без директна травма
22
на окото, но те са винаги едностранни увреди от страната на удара. Такава
симетрия между двете очи, вследствие на мозъчно сътресение, според
експерта, е на практика почти невъзможна Поради липсата на прегледи на
пациента през целия му живот, експертът счита, че е много вероятно
описаните катаракти да са вродени. Най-вероятно е оплакванията на ищеца да
са се появили вследствие на постепенната загуба на акомодация, която се
развива с възрастта. Експертът е посочил, че след 45-годишна възраст се
добавя и пресбиопия или още т.н. старческо далекогледство, което води до още
по-замъглено виждане при поглед наблизо.тези пациенти се налагало да
сложат и втори чифт очила за четене.
Изводите на експерта-офталмолог са, че не може да се докаже
причинно-следствена връзка между удара в главата с мозъчното сътресение,
причинено от настъпилото ПТП, и операциите за катаракта на двете очи на
ищеца, като подробно е мотивирал становището си в тази връзка.
От приетите по делото първоначална и повторна съдебно-
автотехнически експертизи се установява следния механизъм на ПТП:
На 02.07.2022 г. около 12:25 часа, в гр. **“ в посока от изток на запад се
е движил л.а. Фолксваген Кади с peг. № ** управляван от Ж. И.. Било е
светлата част на денонощието. Участъкът от пътя е прав и хоризонтален.
Времето е било слънчево, а пътната настилка е била суха. В същото време, по
бул. **“, в посока от запад на изток се движи индивидуално електрическо
превозно средство „**” (**), управлявано от ищеца Г. П.. На кръстовището с
ул. *** водачът на л.а. Фолксваген Кади е предприел маневрата „завиване в
обратна посока“, като преди да навлезе в пътната лента, предназначена за
насрещното движение е спрял, след което е потеглил с равноускорително
движение. Водачът на ** е възприел опасността и е променил направлението
на движение надясно, но въпреки това на около 0,55 - 0,60 м /1 м според
повторната експертиза/ източно от ориентира и на около 3,75 м - 3,90 м
северно от южната граница на платното за движение е настъпил удар между
двете ПС. За ** ударът е настъпил в странична предна лява част, в областта на
кормилото, лявата вилка и левия държач, а за т.а. Фолксваген първоначалният
контакт е настъпил в страничните предни десни състави, в областта на задната
част на преден десен калник. В резултат на удара, лявата странична част на
тялото на водача на ** е контактувала със задната част на преден десен калник
23
и е достигнало до предното обзорно стъкло, в областта на дясната чистачка.
Последвал е контакт на тялото със страничните предни десни състави на
автомобила, след което е изпаднало на пътната настилка напред и вдясно
спрямо първоначалната си посока на движение. Установило се е в покой, в
южната част на платното за движение, източно от кръстовището, така, както е
показано на мащабната скица. ** също се установява в покой в южната част на
платното за движение, източно от кръстовището, така, както е показано на
мащабната скица. След удара, водачът на т.а. Фолксваген е установил
автомобила в покой в дясната част на платното за движение, източно от
кръстовището. Вследствие на ПТП е пострадал водачът на ** - Г. П., а на ПС
са нанесени материални щети.
Няма данни каква е била интензивността на движението към този
момент.
Непосредствено преди ПТП двамата водачи са имали неограничена
видимост един към друг.
ПС са били технически изправни.
Скоростта на движение на л.а. ** с peг, № **, управляван от Ж. И. в
момента на сблъсъка/удара е равна на 13.46 км/ч. /12,67 км/ч, изчислена в
първоначалното заключение/
Скоростта на движение на л.а. ** с peг, № **, управляван от Ж. И. преди
настъпването на ПТП е променлива и е в диапазона 0.00 - 13,46 км/ч. /12,67
км/ч, изчислена в първоначалното заключение.
Скоростта на движение на ** "VESTT 11” управлявано от Г. П. преди
настъпването на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на 23.87 км/ч.
/24,44 км/ч според първоначалното заключение/.
От техническа гледна точка, причините за настъпване на ПТП, посочени
и в двете заключения са, че водачът на л.а. "Фолксваген" е възприел
приближаващото **, но е предприел маневрата "завиване в обратна посока",
като не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на
приближаващото се ** и по този начин е отнел предимството на движение на
**, управлявано от Г. П..
Експертите, изготвили първоначалната и повторната съдебно-
автотехническа експертизи са стигнали до извода, че водачът на л.а. ** с per.
№ ** - Ж. И. е имал техническа възможност да възприеме движещото се и
24
приближаващо **. Било е необходимо да го пропусне по тази пътна лента с
предимство за **, след което да извърши маневрата.
Водачът на л.а. ** с peг. № ** - Ж. И. е предприел маневра завой в
обратна посока, като по този начин е отнел предимството на движение на **,
управлявано от Г. П., а от техническа гледна точка е трябвало да пропусне
движещото се по пътната лента с предимство **, след което да извърши тази
маневра в посока изток.
Техническите правилни действия при конкретната пътна обстановка се
състоят в това, че водачът на л.а. ** с peг. № ** - Ж. И. не се е съобразил с
обстоятелството, че по тази пътна лента се е движило **, като при това се
получава пресичане траекториите на движение и конфликтна точка,
вследствие на което настъпва ПТП. При спазването на тези изисквания за
безопасно движение по пътищата няма да има конфликтна точка и няма да
има сблъсък/удар между двете ППС.
Водачът на л.а. "Фолксваген Кади" с peг. № ** - Ж. И. е имал техническа
възможност да не допусне настъпване на ПТП при конкретната пътна
обстановка.
Двамата експерти са категорични, че водачът на **" - Г. П. е нямал
техническа възможност да избегне настъпването на ПТП при конкретната
пътна обстановка.
От техническа гледна точка водачът на л.а. ** с peг. № ** не се е
съобразил с обстоятелството, че при извършване на маневрата завиване в
обратна посока на кръстовището, в насрещната пътна лента се е движило **"
и при навлизането на л.а. ** с peг. № ** в тази пътна лента, л.а. е отнел
предимството на движение на **".
Двамата експерти са категорични в изводите си, че настъпването на ПТП
е могло да се избегне при условие, че водачът на лек автомобил ** с peг. № **
- Ж. И. пропусне по пътната лента с предимство да премине **", управлявано
от Г. Поангов, след което е следвало да предприеме маневрата за завиване в
обратна посока по бул. "**".
В повторната експертиза е изчислено, че разстоянието /отстоянието/ на
което се е намирало **, управлявано от Г. П., при възникване на опасността от
настъпване на ПТП - потеглянето на л.а. **, до мястото на сблъсъка/удара е
25
равно на 12.40 м. (13,31 м, изчислено в първоначалната експертиза).
Изчислената скорост на движение на **", управлявано от Г. П., преди
настъпването на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е 23.87 км/ч. (24,44 км/ч
в първоначалната експертиза), като опасната му зона за спиране е 15.93 м
(15,25 м – в първоначалното заключение), т.е. дължината на опасната му зона
за спиране е по-голяма от разстоянието, което е изминало ** до мястото на
удара към този момент. Следователно, водачът на ** - Г. П. е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме аварийно
спиране към момента на потегляне на л.а. "Фолксваген".
Максимално допустимата скорост на движение за водача на
електрическото превозно средство "**" в района на пътния участък, в който е
настъпило ПТП е до 25.00 км/ч., като това е и технически съобразената
скорост на движение за водача на електрическо превозно средство "**" в
конкретната пътна обстановка
Водачът на ** е нямал също така техническата възможност да заобиколи
извършващия маневра л.а., понеже л.а. се явява преграда за движението на **,
а вляво от лявата /северната/ пътна лента се намира разделителната ивица,
която разделя двете платна за движение.
Крайният извод на експертите е, че водачът на индивидуалното
електрическо превозно средство "**" - Г. П. се е движил с технически
разрешената скорост, по път с предимство и същият е нямал техническа
възможност да избегне настъпването на ПТП при конкретната пътна
обстановка.
Съдът възприема заключенията и на двете съдебно-автотехнически
експертизи като компетентно изготвени, подробни и обосновани. Въпреки
минималните различия в някои изчисления на параметрите, крайните изводи,
до които са достигнали експертите, съвпадат, поради което и съдът при
постановяване на решението си взема предвид констатациите и изводите на
експертите.
По делото са събрани и гласни доказателства, установяващи
обстоятелствата, от значение за спора между страните.
Свидетелите Екатерина Г.ова П.а, дъщеря на ищеца и **, негова
26
приятелка, посочват, че възстановяването на ищеца продължило повече от 4
месеца. Непосредствено след инцидента П. спазавал постелен режим с оглед
правилното зарастване на фракурите на таза. Това е причинило затруднения
при санитарно- хигиенното и битовото му самообслужване за период от около
2 месеца. През този период той е разчитал на своите близки - майка, дъщеря и
приятелка, които се редували в обгрижването и обслужването му. През
първите месеци изпитвал значителни по своя интензитет болки. Към момента
движенията на ставите са възстановени, но при физическо натоварване
продължава да изпитва болка в областта на дясната тазобедрена става.
Периодът на лечение е бил съпътстван със значителни негативни емоции -
ищецът изпитвал притеснения, че не може да води пълноценен живот и че
предвид състоянието му, се налага да ангажира денонощно своите близки.
След завръщането му на работа първоначално не е можел да изпълнява
всичките си задължения и е разчитал на своите колеги да му помагат.
Свидетелят Ж. С. И. е бил водач на л.а. **, участвал в процесния пътен
инцидент. Посочва, че в ** бил по работа и не познава града. Не е собственик
на л.а. **. Искал да направи обратен завой. Спрял между двете платна. Пред
него завили две или три коли. Изнесъл автомобила в обратна посока, за да
може плътно да завие. Спрял да се огледа. Видял тротинетките. Едната била
много назад. За пръв път видял първата тротинетка, когато била на 15-20 м от
него.
Нямало къде да обърне колата, видял, че никой не завива и понеже е по-
дълга колата, се престроил малко по–напред. Погледнал нагоре, нямало
движение, имало две тротинетки - едната по–напред, другата по–назад.
Преценил, че има време да мине. Улицата е с две платна, но по – надолу имало
паркирани две коли. Престроил се в първото платно и тъкмо тръгнал и
тротинетката го ударила в калника и в стъклото. От горната посока се задал
автобус–хармоника. Спрял колата в другото платно, където били паркирали
коли. Спрял зад тях. Преместил колата, за да мине автобуса. Другите две коли
били спрели наблизо, на 6-7 метра.
Помогнал на пострадалия да стане, той му казал, че кара с петдесет, това
били единствените му думи. Видял струйка кръв на ръката. Промил я, седнал
с него на една пейка, докато дойде линейка. Взели го, питали го как се чувства
и заминали. Той зачакал, докато получат резултат от болницата. След близо
27
два часа и половина казали, че може да заминава. Тръгвал си за Горна
Оряховица и тъкмо стигнал пред дома си и му се обадили по телефона от
полицията, че трябва в понеделник да отиде с колата в КАТ да направят
снимки.
Посочва, че когато спрял и тръгнал да завива, в последния момент видял
как пострадалият си извъртял главата назад. Заявява, че е шофьор от 43
години, няма провинения. За него единствено, ако не бил си завъртял главата
назад, нямало да стане нищо. И на трите места имало знак забранено
завиването в обратна посока. В неговото платно, в което завил, нямало
паркирали автомобили. Тези две тротинетки карали на осевата линия, но в
другото платно. Другата тротинетка била много назад. Автобус -хармоника се
задали след инцидента. Други паркирали коли нямало там.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП на 02.07.2022г. по силата на
което ** е поело задължение да обезщети увредените лица при използването
на застрахования лек автомобил марка и модел л.а. ** с peг. № **, по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът е депозирал претенция пред **, получена от застрахователя на
26.07.2022 г., като до настоящия момент застрахователно обезщетение не е
заплатено от застрахователното дружество. Съобразно разпоредбата на чл.
498, ал.3 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, ищецът е предявил настоящият иск срещу
**, което е пасивно легитимирано и се явява надлежна страна в настоящото
производство, поради това съдът намира предявените искове за процесуално
допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
28
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По настоящото дело е налице влязло в сила споразумение по ** г., по
описа на PC-**, с което Ж. С. И. е признат за виновен за това, че на 02.07.2022
г., в гр. **, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с peг. № **, нарушил правилата за
движение, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:
чл. 20, ал.2, изречение второ от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и чл. 38, ал.2 от ЗДвП - „При завиване в обратна посока водачът
пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства“ и по
непредпазливост е причинил на Г. Н. П. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на таза вдясно в областта на срамна и илиачна кост и счупване на
кръстната кост в ляво, причинили трайно затруднение на движенията на левия
и десния крайник за срок по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1,
буква „Б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на л.а. ** с peг. № **
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на ** следва да бъде
ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по
основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ
№4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
29
морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия на главата; мозъчно сътресение, оценено по скалата на Глазгоу 15
точки; контузия на лумбален отдел на гръбначния стълб; тазова фрактура -
дясна илиячна кост в областта на ацетабулума без дислокация, дясна пубисна
кост без дислокация, фрактура на сакрум в лява горна латерална част без
дислокация; лява ръка - разкъсни наранявания по дорзална част на IV-V- ти
пръст засягащи само кожа, без травматични увреди засягащи костните
структури; разкъсно - контузни наранявания в проксималната част на лява
предмишница по вътрешно странична част засягащи само кожата; охлузвания
в областта на латералния малеол на дясна глезенна става без травматични
увреди на костните структури.
Съдът се съобрази и с констатациите на експертизата в медицинската й
част, според която мозъчното сътресение представлява временно разстройство
на здравето, неопасно за живота и отзвучава за срок от 20-25 дни (Глазгоу 15
точки). Тазовата фрактура трайно затруднява движението на долните
крайниците за срок по-голям от 30 дни. Охлузванията в областта на горен и
долен крайник отзвучават за срок от 7-10 дни, при липса на инфекция.
Според експертизата в медицинската й част, получените травматични
увреждания от ищеца са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Получената тазова фрактура без дислокация на костни фрагменти не
налага хирургично лечение. Изисква покой без натоварване на долните
крайници за срок от около 2-3 месеца, като е необходимо рентгенологично
проследяване. Г. Н. П. е спазвал постелен режим 40 дни, като през това време
е ползвал болкоуспокояващи и след рентгеново изследване извършено на
15.08.2022 г. му е разрешено движение с патерици с постепенно натоварване.
Ползвал болнични листове за временна нетрудоспособност до 19.10.2022 г.
Към момента движенията на ставите са възстановени, но при физическо
натоварване продължава да изпитва болка в областта на дясната тазобедрена
става.
При определяне размера на застрахователното обезщетение съдът
прецени и състоянието на ищеца към датата на извършения експертен преглед
- 30.10.2024 г., при който е установено добро, запазено общо състояние.
30
Ищецът съобщил за болка при физическо натоварване в областта на дясна
тазобедрена става. Движенията в двете тазобедрени стави са в пълен обем,
има слаба болка при максимална вътрешна ротация в дясна тазобедрена става.
Направена е контролна рентгенография на таза, при която са установени
напълно възстановени костни структури. Походката е самостоятелна без
помощни средства. Има едва забележим белег по дорзалната повърхност на
IV-V-ти пръст на лява ръка, като движенията на пръстите са в пълен обем.
Налице са и два цикатрикса в проксимална част на лява предмишница с
размери от 3,5 см хоризонтално и по дължината на предмишницата. Година и
половина по- късно е отстранено стъкло с размери около 2-3 мм. Според
експерта, при ищеца няма усложнения и към момента е напълно възстановен.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви, се установява, че ищецът е
изпитвал силни болки, причинени от получените в резултат на ПТП
увреждания, имал е нужда от чужда помощ за един сравнително
продължителен период от време - за тоалет, обличане, хранене и
придвижване.
Съдът, като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищеца към
момента на ПТП – 46 години, болките, неудобствата и ограниченията от
личен, битов и социален характер, които е претърпял, приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от Г. Н. П. неимуществени вреди би била сумата
от 60 000 лв. Съдът намира, че в този размер искът се явява основателен и
доказан, предвид всички обстоятелства от значение за размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Над посочената сума от 60 000лв. до предявения размер от
80 000лв.искът се явява недоказан и следва да се отхвърли от съда като такъв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
31
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Вещите лица, след като са се запознали с приложеното по делото
досъдебно производство, са посочили в заключенията си, че
местопроизшествието не е запазено, няма наличен протокол за оглед на
местопроизшествието непосредствено след настъпване на ПТП. В
материалите, приложени по делото и в свидетелските показания, обаче има
данни, че водачът Г. П. е управлявал ** по бул. ** в посока запад на изток, в
лявата пътна лента, в близост до разделителната линия на двете пътни ленти,
тъй като в дясната пътна лента е имало паркирани автомобили. В съдебно
заседание на 04.02.2025 г. вещото лице, изготвило повторната автотехническа
експертиза е обяснило, че при наличие на паркиран автомобил в южната пътна
лента, всеки водач на ППС е длъжен да спазва необходимата странична
дистанция, което е свързано с мерките за безопасност при отваряне на лява
врата на паркирания автомобил, като минималната безопасна дистанция е
около 0,5 м. Поради тази причина приема, че водачът на ** се е движил
съобразно изискванията за безопасно движение по пътищата. На този участък
от пътя няма обособена алея за движение на велосипеди, по която водачът на
** да се движи, поради което той се е движел по пътното платно. Вещото лице
е разгледало и описало хипотетична ситуация, при която липсват спрени
автомобили в дясната пътна лента на южното платно за движение и ** се
движи в южната част на южната пътна лента, в такъв случай, поради
неголямата разлика в скоростите на двете превозни средства, конфликтната
точка между тях би била не в задния край на преден десет калник, а в предната
част на лекия автомобил, т.е. ударът е неизбежен, като последиците, предвид
мястото на удара, биха били по-тежки.
Освен това и двете вещи лица автоексперти, изготвили първоначалната
и повторната експертиза са категорични, че причините за настъпване на ПТП
от техническа гледна точка са субективните действия на водача на т.а.
32
„Фолксваген“, който преди да предприеме маневрата „Завиване в обратна
посока" не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на насрещно
движещото се **. Водачът на л.а. ** с per. № ** - Ж. И. е имал техническа
възможност да не допусне настъпване на ПТП при конкретната пътна
обстановка. Водачът на ** „**“- Г. П. е нямал техническа възможност да
избегне настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка. От
техническа гледна точка настъпването на ПТП е могло да се избегне, при
условие, че водачът на лек автомобил ** Ж. И. пропусне по пътната лента с
предимство да премине **, управлявано от Г. П., след което да предприеме
маневрата за завиване в обратна посока по бул. **“.
Максимално допустимата скорост на движение за водача на
електрическото превозно средство „**“ в района на пътния участък, в който е
настъпило ПТП е 25.00 км/ч. Изчислената скорост на движение на ** „**“,
управлявано от Г. П. преди настъпването на ПТП и в момента на
сблъсъка/удара е равна на 23.87 км/ч.( 24,44 км/ч в първоначалната
експертиза). Водачът на ** е нямал техническата възможност да предотврати
ПТП като предприеме аварийно спиране към момента на потегляне на л.а.
„Фолксваген“. Освен това той се е движил с технически разрешената скорост
по път с предимство и същият е нямал техническа възможност да избегне
настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.
Предвид изложеното, съдът приема, че възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради нарушение на
правилото на чл. 80а, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Видно от свидетелските показания и съдебно-медицинската експертиза,
след изписването му от болницата състоянието на ищеца е проследявано от
специалист-травматолог. Два месеца след инцидента е проведена и
рехабилитация. Експертът - медик е посочил, че няма настъпили усложнения,
следователно ищецът е провел правилно лечение, в резултат на което не са
настъпили сериозни усложнения.
С оглед изложеното, възражението на ответника за съпричиняване от
страна на ищеца, поради непроведено лечение, също следва да бъде
отхвърлено като неоснователно и недоказано.
От преценката на събраните по делото доказателства се налага изводът,
33
че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат и възраженията на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД са неоснователни
и недоказани.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай ищецът претендира законна лихва от 26.07.2022 г. –
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от пострадалото
лице. Следователно, съдът, като съобрази посочените обстоятелства и при
липса на други данни, следва да приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Датата, от която следва да се присъди законната лихва върху размера на
обезщетението е 26.07.2022 г. - датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22,
съдът не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
34
Съгласно практиката на ВКС, посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП,
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като
от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
В случая е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.,
който съдът намира за основателен и доказан за сумата 60 000лв., като за
разликата над този размер – до предявения размер от 80 000лв.го отхвърля
като недоказан. По делото от страна на ищеца са направени доказателствени
искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на
чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл. за експертизи и свидетелски показания.
Проведени са две съдебно заседание, в което са събрани доказателства –
разпитани са свидетели, изслушани са и са приети три експертиза- една
комплексна съдебномедицинска и автотехническа, една съдебномедицинска
експертиза, изготвена от лекар-офталмолог и една повторна автотехническа
експертиза. Пълномощникът на ищеца е представил писмена защита.
При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства,
настоящият състав намира, че на адв. М. И. З. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца Г. Н. П. в размер на 5287,50лв., съгл.чл.7, ал.2,т.4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съразмерно на уважената
част на предявения иск.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ** следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 2400 лв. и сумата от 95 лв., представляваща разноски,
изплатени от бюджета на съдебната власт, съразмерно отхвърлената част на
предявения иск.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
35
ОСЪЖДА ** с ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, да заплати на Г. Н. П. с ЕГН **********, с постоянен
адрес *******, сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от получените в
резултат на ПТП на 02.07.2022г. счупване на таза в дясно в областта на
срамната кост, счупване на таза в дясно в областта на илиачната кост,
счупване на кръстната кост в ляво, контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение, контузия с охлузвания на десния глезен, разкъсно-
контузни рани с деформация на кожата по IV-V пръсти на лявата ръка и ляв
антебрахиум, травма на нервните коренчета на лумбосакралният отдел на
гръбначния стълб, както и силен стрес, страх и негативни емоции, влошаване
на качеството на живот, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 26.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60 000лв. до претендирания размер от
80 000лв. като недоказан.
Горепосочената сума може да бъде изплатена по банкова сметка с IBAN:
**, открита в „**.
ОСЪЖДА ** с ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** да заплати на адв. М. И. З., с личен номер на адвокат
***, с адрес на кантората: гр. **, *** адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ в размер на 5287,50лв. /пет хиляди
двеста осемдесет и седем лв. и 50 ст./, съразмерно уважената част на
предявения иск.
ОСЪЖДА ** с ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 2400 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/ и сумата от 95 лв. /деветдесет и пет лв./, представляваща
възнаграждение за изготвяне на експертиза, изплатено от бюджета на
съдебната власт, съразмерно на отхвърлената част на иска.
36
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – **: _______________________
37