№ 644
гр. Перник, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720103762 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Антон
Павлович Чехов” № 45, чрез адв. Д., срещу „МИРТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Радомир“ № 9, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 540,94 лв.,
представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода от 01.11.2017 г. до
31.12.2017 г. по Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент
и представяне на комбинирани услуги от 10.03.2017 г., сключен с „Фючър Енерджи“ ООД /в
несъстоятелност/, вземанията по който са придобити въз основа на постановление за
възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, както и сумата 162,30 лв., представляваща законна лихва за
забава, считано от 14.12.2017 г. до 02.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед №
260307/08.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
520/2021 г. на РС – Перник.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Фючър Енерджи“ ООД /в
несъстоятелност/ е съществувало облигационно правоотношение, свързано с доставката на
електрическа енергия по Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
1
краен клиент и представяне на комбинирани услуги от 10.03.2017 г. Излага се, че в
изпълнение на договора «Фючър Енерджи» ООД е доставял електрическа енергия за
процесния период за имоти, собственост на ответника, за което съгласно договора
допълнително се дължи такса „задължения към обществото“, акциз и мрежови услуги.
Твърди се, че съгласно договора вземанията по фактурите са платими в срок до 14 –то число
на месеца, следващ месеца на доставка, с изтичането на който потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. За събиране на вземанията си ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но тъй като същата не е влязла в
сила, се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените
съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез
пълномощника си адв. В., с който оспорва исковете като неоснователни. Възразява ищецът
да е носител на процесното вземане. Счита, че заплащането на суми, различни от посочените
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е недопустимо. Твърди, че не му е
доставена електрическа енергия в размер на претендираната сума, евентуално възразява, че
вземането е погасено чрез плащане на 29.01.2018 г. в полза на „Уникредит Булбанк“ АД по
договор за особен залог, сключен с „Фючър Енерджи“ ООД, респ. че е погасено по давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 520 по описа за 2021 г. на РС-Перник се установява, че по
заявление на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, е издадена Заповед № 260307/08.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „МИРТЕКС“ ЕООД, за сумата
540,94 лв., представляваща задължение по договор за доставка на електрическа енергия от
10.03.2017 г., и сумата 162,30 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.12.2017 г.
до 05.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 540,94 лв., считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.02.2021 г., до изплащане
на вземането.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 22.03.2021 г., който е
подал възражение на 15.04.2021 г.
Указанията на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са връчени на заявителя на 28.06.2021 г.,
който е депозирал исковата молба по пощата на 21.07.2021 г.
Представено е постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по гр.
д. № 3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав от което се установява, че на
“МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД са възложени имуществени права от масата на
несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), а именно: вземания към
клиенти за доставена на ел. енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1635182,24
лева, съгласно опис, изготвен от синдика. Отбелязано е, че постановлението е влязло в сила
на 29.01.2021 г.
2
Приети са като писмено доказателство части от пазарна оценка на вземания на „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги на клиенти /л.6-8/.
От договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FE 1710099/10.03.2017 г., сключен между
„Миртекс“ ЕООД, в качеството на клиент и „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), в
качеството на търговец се установява, че търговецът се задължава да достави, а клиентът да
закупи и получи активна нетна електрическа енергия, измервана в точките за измерване, в
срока и при условията, уговорени в договора. В договора е посочено, че електрическата
енергия ще се доставя за обект /без посочен номер и адрес/ при настоящ доставчик ЧЕЗ по
приложена фактура /каквато не е представена/. Договорът е сключен за срок от 12 месеца.
Като частен диспозитивен документ, подписан от страните, при липсата на доказателства за
неговата неавтентичност, договорът ги обвързва с обективираните изявления и
произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Представеното извлечение от
Общи условия към договора обаче съдът приема, че не обвързва ответника, доколкото не е
носи подписа му, поради което обективираните в него клаузи не следва да бъдат обсъждани.
По делото са приети фактура № **********/31.12.2017 г. и фактура №
**********/31.12.2017 г, издадени от „Чез Електро България“ АД за доставена на „Миртекс“
ЕООД електрическа енергия за кл. № 200111034742 за периода 02.12.2017 г. – 16.12.2017 г.
на стойност 430,49 лв. и за периода 17.12.2017 г. – 31.12.2017 г. на стойност 429,64 лв. От
приложената разписка с № 04000686451423 се установява, че сумите по фактурите са
платени на 18.01.2018 г.
По делото са приети фактура № **********/31.12.2017 г. и фактура №
**********/31.12.2017 г., издадени от „Чез Електро България“ АД за доставена на
„Миртекс“ ЕООД електрическа енергия за кл. № 210006512310 за периода 02.12.2017 г. –
09.12.2017 г. на стойност 146,52 лв., и за периода 10.12.2017 г. – 31.12.2017 г. на стойност
317,39 лв. От приложената разписка с № 04000686451421 се установява, че сумите по
фактурите са платени на 18.01.2018 г.
Приети са фактура № **********/31.12.2017 г. и фактура № **********/31.12.2017 г. ,
издадени от „Чез Електро България“ АД за доставена на „Миртекс“ ЕООД електрическа
енергия кл. № 200111035138 за периода 24.12.2017 г. – 31.12.2017 г. на стойност 73,00 лв. и
за периода 02.12.2017 г. – 23.12.2017 г. на стойност 199,33 лв. От приложената разписка с №
04000686451422 се установява, че сумите по фактурите са платени на 18.01.2018 г.
По делото е приета фактура № **********/30.11.2017 г. и фактура №
**********/30.11.2017 г., издадени от „Фючър Енерджи“ ООД с получател „МИРТЕКС“
ЕООД за доставена електрическа енергия за кл. № ********** по Договор № FE1710099 за
периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. на стойност 500,08 лв. и на стойност 279,14 лв.
Представени са фактура № **********/31.12.2017 г., фактура № **********/31.12.2017
г. и фактура № **********/31.12.2017 г., издадени от „Фючър Енерджи“ ООД с получател
„Миртекс“ ЕООД по Договор № FE1710099 за достаевена електрическа енергия за период
3
01.12.2017 г. – изравнителна сметка, за сумата 47,35 лв., сумата 214,54 лв. и сумата 279,14
лв.
От Договор за особен залог върху вземане № 1/29.11.2017 г. се установява, че в полза
на „Уникредит Булбанк“ АД е учреден особен залог върху вземания на Фючър Енерджи“
ООД, индивидуализирани в опис, представляващ неразделна част от договора, т.3870 от
който са вземанията от „Миртекс“ ЕООД по договор от 10.03.2017 г. Съгласно
представеното потвърждение за вписване договорът за залог е вписан в Централния
ергистър на особените залози на 01.12.2017 г. под № 2017120100223.
С уведомление от 07.12.2017 г. /без дата на получаване от адресата/ „Уникредит
Булбанк“ АД уведомява „Миртекс“ ЕООД, че на основание Договор за особен залог върху
вземане №1/29.11.2017 г. към Договор за банков кредит № 125/20.06.2012 г. настоящите и
бъдещи вземания на „Фючър Енерджи“ ООД по Договор за доставка на електрическа
енергия, сключен между „Фючър Енерджи“ ООД и „Миртекс“ ЕООД, са заложени изцяло в
полза на „Уникредит Булбанк“ АД, като договорът е вписан в Централния регистър на
особените залози под № 2017120100223 и всички разплащания между „Фючър Енерджи“
ООД и „Миртекс“ ЕООД следва да се извършват изцяло в полза на „Уникредит Булбанк“
АД.
От вносна бележка от 29.01.2018 г. се установява, че в полза на „Фючър Енерджи“
ООД по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД е преведена сумата 983,83 лв. на основание кл.
№ **********.
С писмо с рег. № 7469/13.04.2022 г. от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, във връзка с
уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК са представени в табличен вид данни за
клиент „Миртекс“ ЕООД и информация за отчетените количества електрическа енергия от
средствата за търговско измерване за обекти на „Миртекс“ ЕООД за периода м.ноември 2017
г. и 01.12.2017 г. при доставчик „Фючър Енерджи“ ООД. Видно от приложената към
писмото таблица, за „Миртекс“ ЕООД при доставчик „Фючър Енерджи“ ООД са
регистрирани: обект 32Z103001110347U, като консумацията за отчетен период от 17.10.2017
г. до 15.11.2017 г. е в размер на 2564 kWh, а за отчетен период от 16.11.2017 г. до 01.12.2017
г. е в размер на 1432 kWh., за обект 32Z10300111033512 за отчетен период от 26.10.2017 г.
до 24.11.2017 г. е в размер на 1020 kWh, а за отчетен период от 25.11.2017 г. до 01.12.2017 г.
е 236 kWh. и за обект 32Z103003004622B за отчетен период от 10.10.2017 г. до 08.11.2017 г.
е 1439 kWh. и за отчетен период от 09.11.2017 г. до 01.12.2017 г. е 1106 kWh.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № 520/2021 г. по описа на РС-Перник се установява, че
исковете са предявени за установяване на вземания, за които е издадена заповед за
4
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, при депозирано
възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, като исковете са предявени в срока по чл. 415
ГПК, поради което са процесуално допустими.
За основателността на главния иск ищецът следва да докаже наличието на валидно
сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия между „Фючър Енерджи“
ООД (в несъстоятелност) и ответника, който е бил действащ към процесния период, „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) в качеството си на продавач да е доставило твърдените
количества електрическа енергия за процесния период на твърдяната стойност и че е
придобил твърдените вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) срещу
ответника по силата на влязло в сила постановление за възлагане.
От представения по делото договор за продажба на електрическа енергия, балансиране
на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 1710099/10.03.2017 г.,
сключен за срок от 12 месеца, се установява, че за процесния период - месец ноември и
декември 2017 г., “Миртекс“ ЕООД“ и „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ са се
намирали в облигационно отношение по договор за доставка на електрическа енергия.
Представената с писмо от „Чез Разпределение България“ АД в табличен вид справка за
издадени фактури установява, че за периода от 17.10.2017 г. до 01.12.2017 г. за обект
32Z103001110347U е отчетена електрическа енергия в размер 3996 kWh, за периода
26.10.2017 г. – 01.12.2017 г. 1256 kWh и за периода 10.10.2017 г. – 01.12.2017 г. 2545 kWh,
но не доказва, че действително е доставена електрическа енергия от „Фючър Енерджи“ ООД
до обекти на ответника по договора в процесния период на посочената стойност. С оглед
изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано в полза на „Фючър Енерджи“ ООД да
е възникнало твърдяното вземане спрямо ответника.
Ефектът на постановлението за възлагане е транслативен от датата на издаването му,
като купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имуществото (в
това число и вземането) съгласно чл. 717з, ал. 2 ТЗ. Оттук се налага изводът, че се касае за
деривативно придобивно основание. Предвид субсидиарното приложение на ГПК, следва, че
постановлението за възлагане на вземане има сходен ефект на този по чл. 510 ГПК –
възлагането за вземането за събиране. Налице е форма на т. нар. "принудителна" цесия,
поради което и ответникът може да черпи права срещу цесионера, каквито е имал срещу
цедента – арг. чл. 99 ЗЗД. След като в полза на „Фючър Енерджи“ ООД не е възникнало
процесното вземане спрямо ответника, то ищецът не могъл да го придобие по силата на
постановлението за възлагане.
В допълнение следва да се посочи, че представената неподписана пазарна оценка на
вземания на „Фючър Енерджи“ ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги на клиенти, няма необходимата доказателствена стойност да установи
идентичността на претендираните вземания с тези, които са възложени на ищеца с
постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3343/2013 г. по
описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав. Касае се за частен свидетелстващ документ, който се
ползва с формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила както на
5
официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото изявление и
неговото авторство – чл. 180 ГПК (като в случая съдът отчита и факта, че представените
отделни извадки са неподписани). За разлика от официалния свидетелстващ документ,
частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако
съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква
доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи
документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по
делото – така решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК и
решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК. Когато по
делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателствени средства и вземанията са
оспорени, то това е достатъчно, за да направи съдът извод, че твърденият факт не се е
осъществил пълно и главно в обективната действителност.
С оглед гореизложеното и предвид неблагоприятните последици на доказателствената
тежест (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК), съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
главницата за ползвана електрическа енергия е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Основателността на претенцията за мораторна лихва е обусловена от изхода на спора
по главния (обуславящият) иск. След като главният иск за главницата е неоснователен, то
такъв се явява и акцесорният, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че в полза на „Фючър
Енерджи“ ООД е възникнало вземане за доставена електрическа енергия за процесния
период в претендирания размер, което вземане е придобито от ищеца по силата на
постановлението за възлагане, то направеното от ответника в срока за отговор на исковата
молба възражение за погасяване на вземанията по давност би било основателно, доколкото
съобразно представените фактури, падежът на главницата е 15.01.2018 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 04.02.2021 г., т.е. след изтичане на
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. “в” ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът
има право да му се присъдят съдебните разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. – за заповедното производство, и 300,00 лв. - за настоящото исково
производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Антон Павлович Чехов”
№ 45, срещу „МИРТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Радомир“ № 9, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 540,94 лв., представляваща главница за доставена
електрическа енергия за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. по Договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и представяне на комбинирани услуги
от 10.03.2017 г., сключен с „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/, вземанията по
който са придобити въз основа на постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г. по
т.д. № 3343/2017 г. на СГС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и сумата
162,30 лв., представляваща законна лихва за забава, считано от 14.12.2017 г. до 02.02.2021
г., за които вземания е издадена Заповед № 260307/08.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 520/2021 г. на РС – Перник.
ОСЪЖДА “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Антон Павлович Чехов“ № 45, партер, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ
на „МИРТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Радомир“ № 9, сумата 300,00 лв. /триста лева/ - разноски в заповедното производство,
и сумата 300,00 лв. /триста лева/ - разноски в исковото производство, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 520 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7