Определение по дело №378/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 647
Дата: 4 октомври 2022 г. (в сила от 4 октомври 2022 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20221500500378
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 647
гр. Кюстендил, 03.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.436 ал.4 във вр. с чл.262 ал.2 т.2
от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на Г. И. П. с ЕГН **********, с адрес в
гр.Бобошево ул.„Иван Рилски“ №1 и адрес за връчване на съобщения: гр.София, бул.
„Витоша“ №1а, ет.2, кантора №223 против разпореждане от 13.06.2022г. на ЧСИ ЕЛ.ХР., с
рег.№743, район на действие ОС-Кюстендил, с което е върната, поради неотстраняване на
допуснати нередовности, подадена от Г. И. П. жалба с вх.№7956/04.05.2022г. по изп.д.
№20207430401037 по описа на същия съдебен изпълнител.
В частната жалба се претендира отмяна на атакуваното разпореждане, което се
окачествява като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че в представения от
съдебния изпълнител срок за отстраняване на нередовности на жалба с вх.
№7956/04.05.2022г. жалбоподателят е подал молба, с която е отстранил част от
нередовностите, а за останалите е поискал освобождаване от такси или удължаване на срока
за внасянето им, за което е посочил уважителни причини, както и е представил декларация
по чл.83 от ГПК, видно от която било, че е безработен и няма доходи и имущество. Прави се
оплакване, че искането на П. било оставено без уважение в последния ден на срока за
изпълнение на указанията, като едновременно с това било разпоредено връщане на жалбата,
без да му бъде предоставена възможност да узнае за бързото решение на ЧСИ да не уважава
молбата за удължаване на срока и да намери начин да внесе исканата сума, при все, че бил
представил доказателства за материалното си затруднение. Наред с посоченото,
жалбоподателят изтъква, че съгласно Закона за правната помощ има право на безплатна
адвокатска защита съгласно §2 от ДР на ЗПП, според който правната помощ по граждански
дела включва и правната помощ по последващо изпълнително производство, което е
1
започнало в срок от една година от влизане в сила на съдебното решение.
Насрещните страни – взискателят по изпълнителното дело „Юробанк България“
АД, и Л. В. М., в указания им от закона срок не са подали писмени възражения.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие в
съпровождащото жалбата писмо, в които счита, че същата е допустима, но неоснователна,
тъй като въпреки дадените на жалбоподателя изрични указания за отстраняване на
нередовности на жалбата му, които са му били съобщени, в това число за заплащане на
държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на КнОС и предупреждението за
последиците от неизпълнението им, П. в дадения му срок не е представил документ за
заплатена държавна такса, като е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса,
продължаване на срока за изпълнение на указанието, както и да му бъде назначен служебен
безплатен адвокат. ЧСИ твърди, че при неоснователността на направените искания за
освобождаване от заплащане на държавна такса, с оглед наличните данни за имущественото
състояние на жалбоподателя, както и за продължаване на срока за изпълнение на
указанията, е приложена правната последица за връщане на жалбата. По отношение на
искането за допускане на правна помощ, ЧСИ счита, че същото основателно е било оставено
без уважение, предвид отсъствието за законово предвидена възможност за предоставяне на
правна помощ по изпълнителни дела.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира
подадената жалба за процесуално допустима, като депозирана в срок от страна в
изпълнителното производството и насочена срещу акт на съдебния изпълнител, който
подлежи на съдебен контрол876.
Преценена по същество жалбата е основателна, поради следното:
Г. И. П. е длъжник по изп.д.№20207430401037 по описа на ЧСИ ЕЛ.ХР., с рег.
№743, район на действие ОС-Кюстендил, образувано въз основа на изпълнителен лист от
08.10.2020г., издаден по търг.д.№107/2017г. по описа на ОС-Кюстендил, с взискател
„Юробанк България“ АД.
На 04.05.2022г. длъжникът П. е подал жалба с вх.№7956 срещу постановление за
възлагане на недвижим имот от 21.04.2022г. и проведена публична продан по
изпълнителното дело. Съдебният изпълнител, с разпореждане от 04.05.2022г., е оставил
жалбата без движение, като е указал на подателя да отстрани нередовностите на същата, а
именно: да внесе такса по сметка на КнОС в размер на 25.00 лева; да внесе такса по
ТТРЗЧСИ по сметка на ЧСИ в размер на 140.20 лева, с ДДС, както и да представи шест броя
преписи от жалбата, необходими за страните и изпращане на съда. Указанията са съобщени
на П. на 07.06.2022г., като адресатът е предупреден и за последиците от неизпълнението им,
а именно – връщане на жалбата.
В рамките на предоставения му срок, на 13.06.2022г. П. е депозирал молба, към
която е приложил шест преписа от подадената жалба, както и е заявил, че е безработен, не
притежава движими и недвижими вещи, банкови сметки и доходи, въз основа на което
2
твърдение е направил искане, квалифицирано като такова по чл.83 ал.2 от ГПК, да бъде
освободен от заплащане на указаните му суми, а в случай на неуважаване на молбата му е
поискал продължаване на срока за внасяне със седем дни. Поискал е и назначаване на
служебен-безплатен адвокат по делото, който да защитава интересите му, твърдейки, че не е
в състояние да заплати адвокатски хонорар. Към молбата П. е приложил декларация за
материално и гражданско състояние.
С обжалваното разпореждане, постановено в деня на депозиране на молбата, т.е.
на 13.06.2022г. ЧСИ, на основание чл.262 ал.2 от ГПК, е върнал жалбата с вх.
№7956/04.05.2022г., поради неотстраняване на нередовностите в срок, както и е оставил без
уважение исканията за освобождаване от такси, за удължаване на срока за плащането им и
за назначаване на служебен-безплатен адвокат.
Разпореждането е съобщено на страната на 28.06.2022г., а настоящата жалба е
подадена в срок – на 05.07.2022г., чрез изпращането й по пощата.
Окръжен съд-Кюстендил, в настоящия му състав, намира, че постановявайки
обжалваното разпореждане за връщане ЧСИ е процедирал процесуално неправилно, при
което е постановил акт, който подлежи на отмяна.
Съгласно чл.436 ал.1 във вр. с ал.4 от ГПК, жалбите срещу действията на съдебния
изпълнител се подават чрез съответния такъв, на когото законът възлага администрирането
на жалбата, връчването на преписи от нея и извършването на проверка за редовност,
включително с правомощията да върне подадената жалба при условията на чл.262 ал.2 от
ГПК. По силата на т.2 на посочената разпоредба, частният съдебен изпълнител следва да
върне жалбата, когато констатираните от него нередовности не са били отстранени в срок.
Изискванията за редовност на жалбата са изчерпателно изброени в чл.260 и чл.261 от ГПК и
според чл.261 т.4 такова изискване е представянето на доказателство за внесена такса.
Таксата по смисъла на цитираната законова разпоредба представлява държавна такса,
дължима по сметка на съда в полза на бюджета за разглеждане на жалбата. При
съобразяване на посоченото, правилно е даденото от съдебния изпълнител указание до П. за
представяне на документ, удостоверяващ заплащане на държавната такса за разглеждане на
жалбата.
Порочността на извършеното от съдебния изпълнител процесуално действие по
връщане на жалбата произтича преди всичко от обстоятелството, че ЧСИ е сторил това
преди да изтече срокът за изпълнение на даденото указание, което изключва прилагането на
неблагоприятната правна последица за страната. Както се посочи по-горе, а и съдебният
изпълнител твърди, П. е бил уведомен за нередовностите на подадената жалба, които следва
да отстрани, чрез връчване на съобщение на посочен от него адрес на датата 07.06.2022г.
Предоставения от ЧСИ срок за изпълнение на указанията съответства на законовия такъв –
едноседмичен, който тече от датата на съобщаването, т.е. от 07.06.2022г. Съгласно
правилото на чл.60 ал.4 от ГПК, предоставеният на П. срок изтича в края на 14.06.2022г.
Разпореждането за връщане на жалбата е било постановено на 13.06.2022г., т.е. преди да
изтече срока, в рамките на който жалбоподателят е могъл да изпълни дадените му указания.
3
Както вече се посочи, съгласно чл.436 ал.4 във вр. с чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, ЧСИ е могъл да
върне жалбата когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Така, произнасяйки
се преждевременно и само на това основание, обжалваното разпореждане се явява
неправилно (при проверка правилността на обжалваното разпореждане въззивният съд не е
обвързан от оплакванията в частната жалба, съгласно Тълкувателно решение №6 от
15.01.2019г. на ВКС по тълк.д.№6/2017г., ОСГТК).
С оглед конкретиката по делото, съдебният изпълнител е могъл на 13.06.2022г. да
се произнесе по заявените от длъжника, в молбата от 13.06.2022г. искания за освобождаване
от заплащане на таксата по ТТРЗЧСИ, за продължаване на срока за изпълнение на
указанията, както и по искането за допускане на правна помощ, но не и преждевременно да
върне жалбата.
Само на горното основание обжалваното разпореждане за връщане на жалбата
следва да се отмени.
В частта, в която ЧСИ се е произнесъл по молбата на П. за освобождаване от
заплащане на държавна такса по реда на чл.83 ал.2 от ГПК, оставяйки същото без уважение,
разпореждането е нищожно и следва да се прогласи за такова. ЧСИ не притежава
правомощие да се произнася по молба по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване на длъжника
по изпълнението от заплащане на държавна такса, дължима по сметка на съда. Единствено
съдът може да се произнесе по такава молба. ЧСИ се е произнесъл извън пределите на
своята компетентност.
Прието е в т.12 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, че искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски по
производството трябва да бъде разгледано от администриращия съд преди изпращане на
делото в по-горната инстанция, но тук не попада хипотезата когато администриращия
субект не е съдебен орган. В настоящия случай, жалбата се администрира не от съд, а от
частен съдебен изпълнител, поради което компетентен да разреши въпроса за
освобождаването от държавната такса е съдът, който ще я разгледа. Това представлява
изключение от общото правило, като се допуска един и същи съд да разреши както въпроса
за освобождаването от държавна такса в производството, така и въпросите за допустимостта
и основателността на подадената жалба, поради което в този случай производството по
чл.83 ал.2 от ГПК няма самостоятелен характер и съставлява част от произнасянето на съда
по обжалваното действие на съдебния изпълнител. Последният е задължен да извърши
проверката за редовността на подадена жалба срещу действията му, съобразно чл.436 ал.4
във вр. с чл.260, чл.261 и чл.262 от ГПК, съответно следва да я приеме за редовна, ако към
нея е приложен документ за внесена държавна такса по сметка на окръжния съд, а също и
ако е съпроводена от молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за
разглеждане на съдебното производство. Частният съдебен изпълнител е субект на частното
право, физическо лице, на което държавата е възложила публична функция, свързана с
принудително изпълнение. Следователно няма основание да се приеме, че ЧСИ е
компетентен да се произнесе по освобождаване от такси, имащи характера на държавни
4
такива и постъпващи в бюджета на съдебната власт.
Поради изложеното, съдът приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено, а делото върнато на ЧСИ за изпълнение на указанията – администриране на
жалбата, ако не са налице други недостатъци и изпращането й на съда за произнасяне,
заедно с молбата по чл.83 ал.2 от ГПК.
Що се отнася до молбата за продължаване на срока и за допускане на правна
помощ, ЧСИ, както вече се посочи, е компетентен да се произнесе и актовете му не
подлежат на самостоятелен съдебен контрол.
Поради изложеното, обжалваният акт следва да бъде частично отменен и частично
обявен за нищожен, а делото – върнато на ЧСИ за преценка редовността и администриране
на жалбата с вх.№7956/04.05.2022г., съобразно чл.436 ал.2 и ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.06.2022г. на ЧСИ ЕЛ.ХР., с рег.№743, район на
действие ОС-Кюстендил, В ЧАСТТА, в която е върната, поради неотстраняване на
допуснати нередовности, подадена от Г. И. П. жалба с вх.№7956/04.05.2022г. по изп.д.
№20207430401037 по описа на същия съдебен изпълнител.

ОБЯВЯВА за нищожно разпореждане от 13.06.2022г. на ЧСИ ЕЛ.ХР., с рег.№743,
район на действие ОС-Кюстендил, В ЧАСТТА, в която ЧСИ се е произнесъл по подадена от
Г. П. молба по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса.

ВРЪЩА делото на ЧСИ ЕЛ.ХР., с рег.№743, район на действие ОС-Кюстендил за
предприемане на действия, съобразно указанията, дадени в мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5