РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Благоевград , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Вергиния Р. Костадинова Качулска
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно дело №
20211210200736 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. СЛ. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ,
против Наказателно постановление № 7223/22.04.2021г., издадено от В н отдел „К“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е наложена
"глоба" в размер на 1000лв. за нарушение на чл.26, ал.2 т.1 б. „а“от Закона за пътищата във
вр. чл.37, ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и
/или тежки ППС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление,
както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и в
пълно несъответствие с фактическата обстановка. Поддържа се липса на компетентност на
лицето, издало НП, както и че АУАН и НП не отговаряли на предвидените с чл. 42 и чл.57
ЗАНН изисквания. Твърди се и несъответствие между словесното описание на нарушението
и неговата правна квалификация.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Представлява се от
надлежно упълномощен защитник, който излага доводи за незаконосъобразност на
издаденото НП.
Въззиваемата страна се представлява от н отдел „Административно обслужване“ в Областно
пътно управление Благоевград, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление като издадено при спазване на
процесуалните изисквания и на основание материално-правните норми. Излага становище,
че в хода на административнонаказателното производство, наказващият орган не е допуснал
нарушения, накърняващи правото на защита на наказаното лице.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите
1
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
На 08.04.2021г. свидетелите Е.Л. Н и АДР. М. АНГ. – служители на АПИ изпълнявали
служебните си задължения за контрол по спазване изискванията на Наредба 11 от 2001г.
Около 11.36 часа, на път III-106, км. 8+100, на 1 км., преди село Н, в посока Н, на
посоченото място, служителите на АПИ спрели за проверка марка „Мерцедес“, модел
„Арокс“, с рег. № Н – МПС, с четири оси с две управляеми оси.
След проверка на документите за самоличност на водача, проверяващите установили, че
ППС се управлява от жалбоподателя Д. СЛ. ХР.. В процеса на проверката е направено
измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001г
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при измерено разстояние
между осите 1,41м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
28.450т., при максимално допустимо натоварване 19т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б“в“ от
Наредбата.
В хода на проверката Х. не представил издадено разрешение за движение на извънгабаритно
пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 ДР на Наредба № 11/2001г. на МРРБ.
Предвид горното служителите на АПИ приели, че водачът осъществявал движение на
извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ без
издадено от управляващата пътя администрация разрешение (разрешително или квитанция
за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата.
При така направените в хода на извършената проверка констатации, свидетелите С. приел,
че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”от Закон за пътищата,
поради което в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението-А. и
жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, без да обективира в него
възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, с
което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000лв. за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.
"а" ЗП.
НП е връчено на жалбоподателя на 27.04.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели С. и А. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства. При изграждане на фактическите си изводи, съдът се довери на
показанията на свидетелите С. и А., като отчете тяхната последователност,
непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства.
Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това,
че същите възпроизвеждат преките си възприятия за релевантни към предмета на делото
обстоятелства.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото,
съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях,
като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показанията на свидетелите С. и А., съставения АУАН и пътен лист се установяват дата,
2
мястото и начина на извършване на проверката, констатираното превишение на максимално
допустимото натоварване на ППС, както и други обстоятелства, свързани с измерването и
характеристиките на техническото средство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице от АПИ съгл. чл. 56, ал.2, т.1, пр.2 ЗП, а НП е издадено от надлежно
упълномощено от председателя на УС на АПИ длъжностно лице съгл. чл. 56, ал.3, т.1, пр.2
ЗП.
С процесното НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 08.04.2021
година в 11.36 часа на път III-106, км. 5-100, на 1 км. преди село Н в посока НД. СЛ. ХР. е
управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка
Мерцедес, модел Арокс, с рег. № Н., като размерите на ППС надвишават максимално
допустимите норми съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, както следва: натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 28,450 тона при максимално допустимо натоварване — 19.000 т.,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 б „в“ от Наредбата, като водачът не е представил валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платена такса). Така описаното деяние в
квалифицирано като нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства.
С разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, е въведена забрана за движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, без издадено разрешение. От друга страна, нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредбата на МРРБ предвижда, че във вътрешността на страната, съответните служби за
контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и
на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от
Наредбата. Последната норма предвижда, че движението на извънгабаритните и/или
тежките ППС се разрешава след заплащане само на дължимата такса, когато имат обща маса
до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и на ППС с габаритни размери:
широчина - до 3.30 м, височина - до 4.30 м, и дължина - до 22 м. В настоящия случай, нито
от текстовата част на наказателното постановление, нито от посочените за нарушени правни
3
норми, става ясно дали Х. е санкциониран за това, че осъществява движение на
извънгабаритно ППС, без издадено разрешително или без квитанция за платена пътна такса.
Очевидно е, че се касае за две отделни алтернативни хипотези, като в случая АНО не е
посочил коя хипотеза приема, че е налице. Според съдържанието както на АУАН, така и на
НП наказаното лице е управлявало ППС „без валидно разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси)“, което описание не удовлетворява изискването на
закона за съдържание на акта. Двете хипотези законодателят ясно диференцира, чрез
въвеждане на различни изисквания за движение на извънгабаритни ППС - до определени в
наредбата параметри само чрез заплащане на такса, надвишаването на които предпоставя
снабдяването с разрешително. Смесването на двете хипотези при формулиране на
административното обвинение от фактическа страна опорочава производството до степен,
налагаща отмяна на НП, доколкото до невъзможност за лицето, срещу което е образувано
производството да възприеме в какво нарушение е обвинен, а оттам и адекватно да
реализира защитата си.
За допусната в случая неяснота на административнонаказателното обвинение допринася и
вътрешнопротиворечивото описание на изпълнителното деяние - от една страна в мотивната
част на санкционният акт се сочи, че „водачът не е представил на контролните органи
валидно разрешение (разрешително или квитанция за платена такса) за управляваното от
него извънгабаритно ППС“, а от друга, че „към момента на проверката лицето Х. е
управлявал извънгабаритно ППС. Очевидно е, че в обстоятелствената част на НП са описани
взаимоизключващи се факти, поради което е абсолютно невъзможно да се определени в
какво се изразява неправомерното поведение на дееца. Тук е мястото да се отбележи, че
фактическата прецизност и изчерпателност при описание на нарушението е задължително
условие за законосъобразното протичане на административно-наказателното производство,
доколкото очертава конкретна рамка на административното обвинение, т.е. на привлеченото
към отговорност лице следва да бъде предявено обвинение за конкретно административно
нарушение, ясно индивидуализирано чрез конкретно посочване на всичките му обективни
признаци. По аргумент на обратното, липсата на такава фактическа конкретност, каквато бе
констатирана в разглеждания случай, винаги представлява съществено процесуално
нарушение.
Предвид горното наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол като
издадено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г.), която гласи, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. На свой ред искането е
направено своевременно, а по делото са налице категорични доказателства за
действителното им заплащане. Ето защо искането следва да бъде уважено, като Агенция
„Пътна инфраструктура“ - гр. София следва да бъде осъдена да заплати на Д.Х. разноски по
делото в размер на 300,00 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред касационната инстанция, за която сума и нейното заплащане в брой
са представени надлежни доказателства.
В тази насока Решение постановено по КНАХ дело 93/2021 година по описа на
Административен съд Благоевград.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, изр.1 предл.3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 7223/22.04.2021г., издадено от Виолета
Богданова Асенова н отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя Д. СЛ. ХР., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Благоевград, ул. Н, на основание чл. 53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата е наложена "глоба" в размер на 1000лв. за нарушение на чл.26, ал.2 т.1 б.
„а“от Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за
движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати на Д. СЛ. ХР., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Благоевград, ул. Н сумата в размер на 300.00 лева –
сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок
от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5