Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № ... от 03.10.2011г., постановено по Гр.Д. № ... по описа за 2011г., Г. районен съд е отхвърлил предявените от страна на С. В. Г. с ЕГН * от гр.Ч. Б., ул.”А. П.” № 42 , И. К. Я. ЕГН * от гр.Г. О., ул.”О.” № 1, М. П. П. ЕГН * от гр.Г. О., ул.”Ц. О.” № 78, Т. Г. К. ЕГН * от с.К., общ.П.Т., С. Н. Х. ЕГН * от гр.Г. О., ул.”М.Т.” № 32, искове против „Б. П.”Е., с ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.”И. В.” № 3-П. П.-гр.Г. О. с адрес : гр.Г. О., ул.”Ц. О.” № 112-А, за сумите съответно 86.59лв., 69.09лв., 58лв., 91.69лв., 73.55лв., представляващи неправомерно удържани трудови възнаграждения от работодателя по фишове от м.декември.2010г., ведно със законната лихва от датата на иска до окончателното изплащане. Против решението на съда е подадена въззивна жалба от С. В. Г. , И. К. Я., М. П. П. , Т. Г. К., С. Н. Х..С жалбата се атакува решението изцяло.Направено е оплакване ,че съдът е постановил решението в противоречие със събраните по делото доказателства и закона.Моли съда да отмени решението и постанови ново, по същество, с което да се уважат предявените искове.Претендират разноски. В срока по закон-ответник-жалба „Б. П.”Е., чрез”П. П.”-Г.О., не е депозирал писмен отговор по въззивната жалба.В съдебно заседание се представлява от адвокат Л. П., който заема становище, че изложените в жалбата твърдения относно порочността на обжалваното решение са неснователни и недоказани, тъй като решението е постановено на основание събраните по делото доказателства и закона. Претендира разноски. Образувано е въззивно производство.Във въззивното производство не са събирани доказателства. Жалбата като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Съдът , като съобрази направените доводи, изложените съображения и въз основа на доказателствата и закона, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Пред Г. районен съд е предявен иск по чл.242 вр. чл.128 от КТ вр. чл.245 от КТ и чл.86 от ЗЗД. С предявените искове се иска „Б. П.”Е.-П. П.” да бъде осъдено в качеството си на работодател на жалбоподателите да им възстанови неправомерно удържани суми по фишове за м.декември.2010г.-преизчислен данък по ЗДДФЛ по трудово правоотношение, както следва : на С. Г.-сумата от 86.59лв., на И. Я.-69.09лв., на М. П.-58лв., на Т. К.-91.69лв., на С. Х.-сумата от 73.55лв., ведно със законната лихва от датата на иска до окончателното изплащане. Постановено е обжалваното решение. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.В доклада по делото правилно е определено правното основание по предявения съдебен спор.Съдът е отделил спорното от безспорното, дал е указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните.Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правни изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт.Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявените искове. Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението е порочно, тъй като съдът неправилно бил приел,че удържаните от работодателя суми били дължимите от ищците за ДОД върху техните възднаграждения, и същия ги удържал в изпълнение на задълението си по ЗДДФЛ., и че това обстоятелство не било установено от доказателствата по делото, а размера на удържаните суми не съответствали на изплатения размер на възнагражденията на ищците и ставката на данъка. С изложените доводи в подкрепа натова оплакване се злоупотребява с установените факти и изводите на съда, като жалбоподателите отнасят умишлено размерите на удържаните суми към размера на сумите по фишовете за изплатено възнаграждение без да съобразяват ,че усвоените суми по овърдрафта на всеки един от тях е предварително получено възнаграждение и работодателя е длъжен да събере ДОд и осигуревките и върху тази сума. .От доказателствата по делото е установено ,че ищците са получавали възнагражденията си едновременно чрез овърдрафт и на каса, което означава ,че всеки от тях е имал открит кредит/ овърдрафт/ до размера на възнаграждението. В края на месеца след като се установи кой от ищците каква сума е усвоил от овърдрафта се извършва доплащане и се удържа съответната сума съгласно ставката по ЗДДФЛ от работодателя, който съгласно чл.чл.42 ал.4 от ЗДДФЛ вр. чл.6 от КСО да удържа дължимите от работника/служителя /данъци и осигурителни вноскÞ.Тези удръжки работодателя е задължен да направи и без съгласието на работника.С оглед представените доказателства-от заключението на СИЕ е установено,че не съществуват остатъци от неизплатено трудово възнаграждение на ищците по фишовете за м.декември.2010г..Сумите, които те претендират е установено, че произхождат от преизчисление на данък по ЗДДФЛ и на получен от тях овърдрафт.Няма как да се упражнява възражение за давност в това производство и то при положение,че единствено НАП администрира и събира публичните държавни вземания и пред него следва да отправят исканията си. Ето защо в заключение на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, следва да се осъдят жалбоподателите да заплатят на ответник-жалба направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 150.00 лева по договор за правна защита и съдействие Водим от горното, съдът, РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА Решение № ... ОТ 03.10.2011г., постановено по Гр.Д. № ... по описа за 2011г. на Г. районен съд . ОСЪЖДА С. В. Г. с ЕГН * от гр.Ч. Б., ул.”А. П.” № 42 , И. К. Я. ЕГН * от гр.Г. О., ул.”О.” № 1, М. П. П. ЕГН * от гр.Г. О., ул.”Ц. О.” № 78, Т. Г. К. ЕГН * от с.К., общ.П.Т., С. Н. Х. ЕГН * от гр.Г. О., ул.”М.Т.” № 32, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Б. П.”Е., с ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.”И. В.” № 3-П. П.-гр.Г. О. с адрес : гр.Г. О., ул.”Ц. О.” № 112-А, сумата в размер на 150.00 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,или по 30.00 лева за всдеки поотделно Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |