П
Р О Т
О К О Л
30.10.2018 година град ***
***ки районен съд XLVI наказателна колегия
На тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ
Секретар: М.Р.
Прокурор: Керка Дюлгерска
Сложи за разглеждане докладваното от съдията Баев,
НОХД № 4840 по описа за 2018 година
На
именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Обвиняемият П.З.Р.,
редовно уведомен по телефона, се явява лично.
Явява се адв. Л.В. ***,
упълномощен защитник на обвиняемия Р., редовно уведомен по телефона.
За Районна прокуратура
гр. ***, редовно призовани, се явява прокурор Керка Дюлгерска.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде
ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Да
се даде ход на делото. Редовно съм призован за настоящето производство.
СЪДЪТ, с оглед становищата на
страните и липсата на процесуални пречки,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
СНЕМА
самоличността на обвиняемия, както следва:
П.З.Р. – ЕГН **********, роден на
***г***, адрес:***, българин, български гражданин, без образование, неженен,
неосъждан, безработен.
СЪДЪТ на основание чл. 274 НПК
разясни на обвиняемия правата му в настоящето производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Разбрах правата,
които имам. Няма да правя отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.
АДВ. В.: Няма да правя отводи.
СЪДЪТ
ПРОЧИТА постигнатото между страните споразумение.
ПРОКУРОРЪТ: Считам,
че споразумението не противоречи на закона и морала и следва да бъде одобрено
от съда, ако не прецените, че се налагат промени.
АДВ. В.: Считам, че
споразумението не противоречи на закона и морала и моля съда да го одобри, само
там, където е посочено, кой е собственик на автомобила, да бъде посочено или
негов пълномощник, тъй като той е продаден, но не е прехвърлен.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Присъединявам
се към казаното от моя защитник, моля съда да одобри споразумението.
СЪДЪТ на основание
чл.381 ал.6 от НПК, запита обвиняемия доброволно ли е подписал споразумението, съгласен
ли е с него и доброволно ли се отказва от разглеждане на делото по общия ред.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.:
Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен. Запознат съм със
съдържанието на споразумението и съм съгласен със същото. Наясно съм с
наказанията, които то предвижда и съм съгласен с тези наказания. Доброволно,
сам и лично съм подписал същото. Декларирам, че се отказвам от разглеждане на
делото по общия ред и лично положих подпис под декларацията. Знам какво
означава разглеждане на делото по общия ред и доброволно се отказвам от него.
СЪДЪТ разясни на обвиняемия
последиците на споразумението, както и че то има характер на влязла в сила
присъда, като на основание чл. 382, ал.4 от НПК го запита дали разбира
обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението,
съгласен ли е с него, доброволно, сам и лично ли го е подписал.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.:
Разбрах последиците от споразумението, които съдът преди малко ми разясни и съм
съгласен с тях. Сам, лично и доброволно подписах споразумението. Ясно ми е, че
одобреното от съда споразумение има последици на влязла в сила присъда.
СЪДЪТ след като се
запозна с така депозираното споразумение, счита, че в настоящия му вид то
противоречи на закона, поради което и следва да предложи на страните промени в същото.
На първо място
съдът счита, че правилно страните са индивидуализирали размера на наказанието
„Лишаване от свобода”, което следва да се наложи на обвиняемия Р., а именно –
една година и шест месеца, чието изпълнението да се отложи по реда на чл. 66,
ал.1 НК с три години. Този размер по мнение на съда съответства на обществената
опасност на извършеното и на извършителя и би могло да постигне целите по чл.
36 НК.
Въпреки това съдът счита, че неправилно
страните са определили реда за индивидуализиране на наказанието ЛОС, цитирайки
нормата на чл. 55, ал.1, т. 1 НК. Тази разпоредба сочи, че при многобройни или
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се определи наказание под
минимума, предвиден в съответната норма. Доколкото в случая за престъплението по
чл. 281, ал.2 НК е предвидено наказание ЛОС от една до шест години, очевидно
индивидуализираното наказание от 1 година и 6 месеца не е под минимума от 1
година, което от своя страна означава, че редът за определянето му следва да е
по чл. 54 НК, а не по чл. 55 НК. Прилагането на чл. 54 НК на свой ред води до
извода, че няма как да не се наложи кумулативно предвиденото наказание „Глоба”
в размер от 5 до 20 хиляди лева, доколкото е недопустимо за една от двете
кумулативно предвидени санкции да се приложи реда по чл. 54 НК, а за другата по
чл. 55 НК (в частност чл. 55, ал. 3 НК). Наказанието е единно (чл. 57, ал.2 НК)
независимо, че е съставено от две кумулативни санкции, поради което и редът за
определянето му следва да е един и същ (или чл. 54 НК или чл. 55 НК). Когато в
санкционната част на норма от особената част на НК са предвидени кумулативни
санкции, не би могло едната от тях да се определи при условията на чл. 54, а
другата – на чл. 55 от НК. В такава насока е и съдебната практика – напр. Решение № 29 от 08.02.2011г. по н.д. №
707/2011г. по описа на III н.о. на ВКС. Това води до извода, че в случая на
обвиняемия следва да се наложи и „Глоба”, в минимален размер, а именно – 5000,00
(пет хиляди) лева.
На второ място
неправилно страните са се споразумели вещественото доказателство – лек
автомобил „***” с рег. № ***да се върне на собственика Д.С.Е.. Видно от материалите
по делото и най-вече от разпита на самия Е.и приложения от него договор за
покупко-продажба, считано от 04.11.2015г. автомобилът е бил продаден от Е.на
лицето – С.Ч.А.. Договорът съответства на изискването за форма по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което считано от 04.11.2015г. (около 4 месеца преди деянието)
собствеността е преминала върху С.А.. Това се потвърждава и от неговия разпит
(л. 141 от ДП). По-важното е обаче, че видно от изложеното в този разпит –
лекият автомобил е бил предоставен от собственика А.доброволно на обвиняемия П.Р.,
за да може последния да „си свърши
някаква работа”. Разпоредбата на чл. 281, ал.3 НК предвижда, че ако
превозното средство е предоставено доброволно на дееца, то същото следва да се
отнеме в полза на държавата. Няма изискване собственикът да е знаел, че
автомобилът ще се използва за превоз на бежанци, което е напълно логично, доколкото
ако лицето, което предоставя автомобила изначално знае, че МПС-то ще се ползва
за престъпление, то той се явява съучастник – помагач, поради което и
автомобилът така или иначе подлежи на отнемане, но по реда на чл. 53, ал.1, б.
„А” НК. Поради тази причина съдът счита, че неправилно страните са се
споразумели автомобилът да се върне на лицето Е. Е.(бивш собственик), а не да
се отнеме в полза на държавата.
С оглед горното и
на основание чл. 382, ал.5 НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЛАГА НА СТРАНИТЕ промени в споразумението, както следва:
В т.2 наказанието
да се определи по реда на чл. 54 НК, като наред с „Лишаване от свобода” за срок
от 1 година и шест месеца се наложи и наказание „Глоба” в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева.
По отношение на
вещественото доказателство - лек автомобил „***” с рег. № ***, същото да се
отнеме на основание чл. 281, ал.3 НК в полза на държавата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
възражения. Съгласна съм с така предложените промени.
АДВ. В.: Съгласен съм
с така предложените промени.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.:
Разбирам в какво се изразяват предложените от съда промени и заявявам, че съм съгласен
с тях.
СЪДЪТ, предвид
изявленията на страните, на основание чл.382, ал.6 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВПИСВА в настоящия
протокол окончателното споразумение между страните както следва:
С П О Р А З У М Е Н И Е:
СТРАНИ:
Държавен обвинител: Керка Дюлгерска – прокурор в РП - ***,
Обвиняем: П.З.Р., ЕГН **********,
Защитник: адв. Л.В. ***.
се постигна следното споразумение за решаване на ДП № 3292 ЗМ-229/2016г. по описа на Четвърто РУ на МВР – гр. ***, Пор. №
748/2018г. по описа на Районна прокуратура – гр. ***:
Обвиняемият П.З.Р. – ЕГН **********,
роден на ***г***, адрес:***, българин, български гражданин, без образование,
неженен, неосъждан, безработен,
СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 01.03.2016 год.
около 21.00 ч. в с. ***, общ. ***, като извършител, с цел да набави за себе си
имотна облага, противозаконно подпомогнал повече от едно лице - 19
/деветнадесет/ броя чужденци, трима, от които ненавършили 16-годишна възраст, както
следва:
- Г.Х.(***) - мъж,
p. на 01.01.1992год. в гр. х., Р.А.;
- С.Д.( ***) - мъж, p. на 01.01.1994год.
в гр. Б., Р.А.;
- А.Д.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1995год. в гр. М., Р.А.;
- Н.М.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1996 год. в гр. М., Р.А.;
- Н.А.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1996год. в гр. Н., Р.А.;
- С.А.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1997год. в гр. К., Р.А.;
- Х.С.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1998год. в гр. К., Р.А.;
- Н.С. (***) - мъж, p. на 01.01.1998год. в гр. К., Р.А.;
- Н.Н.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1998год. в гр. С., Р.А.;
- Ф.Ш.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1999год. в гр. Н., Р.А.;
- Т.Р.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1999 год. в гр. Н., Р.А.;
- Д.С.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1999год. в гр. К., Р.А.;
- А.С.( ***) - мъж.
р. на 01.01.1999год. в гр. К., Р.А.;
- Д.Ш.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2000год. в гр. П., Р.А.;
- Б.Х.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2000год. в гр. П., Р.А.;
- С.М.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2000год. в гр. Б., Р.А.;
- М.С.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2000 год. в гр. Б., Р.А.;
- Б.С.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2001 год. в гр. Н., Р.А.;
- Д.С.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2003 год. в гр. Б., Р.А., на 14 год.,
да преминат през
територията на Република България на път за Германия и Австрия в нарушение на
чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България - „Чужденец,
който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната
територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза,
когато такава е необходима, съгласно Регламент/ЕО/№539/2001год. на Съвета от
15.03.2001год., като три от лицата - М.С.(***), Б.С.(***) и Д.C (***) са ненавършили шестнадесет годишна възраст и за целта е използвал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „***.”, модел „***”, peг. №***, собственост на С.Ч.А.без
разрешение на надлежните органи на властта, не през определените за това места -
престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, пр.
първо, т.4 и т.5, вр. чл.281, ал.1 от НК.
Деянието е
извършено от обвиняемия П.З.Р. виновно, при форма
на вината „пряк умисъл”, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
За извършеното престъпление по
чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. първо, т.4 и т.5, вр. чл.281, ал.1 от НК, при
условията на чл. 54 от НК, на обвиняемия П.З.Р., ЕГН: **********, да се наложи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 1 (ЕДНА) година и 6 (ШЕСТ)
МЕСЕЦА, което да се отложи на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 (ТРИ) години, както и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба” в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева)
Разноските по делото в размер на 270,00
(двеста и седемдесет) лева се възлагат в тежест на обвиняемия П.З.Р..
Веществените доказателства
по делото - един брой лек автомобил марка „П.”, модел „***”, peг.№ ***,
собственост на Стоян Чиков А.с ЕГН: **********, на основание чл. 281, ал.3 НК
да се ОТНЕМЕ в полза на държавата.
С деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди.
СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:
ПРОКУРОР:
............................. ЗАЩИТНИК:
..............................
(Керка Дюлгерска) (адв.
Л.В.)
ОБВИНЯЕМ :
...........................
(П.З.Р.)
СЪДЪТ намира, че така
постигнатото между страните споразумение, след предложените от съда и одобрени
от страните промени, не противоречи на закона и морала, съдържа всички
необходими реквизити, предвидени в чл. 381, ал. 5 от НПК, договореното
наказание съответства на характера и тежестта на извършеното престъпление,
поради което следва да бъде одобрено, а наказателното производство по делото да
бъде прекратено. Ето защо и на основание чл. 382, ал. 7, вр. чл. 24, ал. 3 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ: № 516 /30.10.2018г.
ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между обвиняемия П.З.Р., неговия защитник адв. Л.В. *** и ***ка районна
прокуратура, съгласно което:
ПРИЗНАВА П.З.Р.
– ЕГН **********, роден на ***г***, адрес:***, българин, български гражданин,
без образование, неженен, неосъждан, безработен,
ЗА ВИНОВЕН в
това, че:
на 01.03.2016 год.
около 21.00 ч. в с. ***, общ. ***, като извършител, с цел да набави за себе си
имотна облага, противозаконно подпомогнал повече от едно лице - 19
/деветнадесет/ броя чужденци, трима, от които ненавършили 16-годишна възраст,
както следва:
- Г.Х.(***) - мъж,
p. на 01.01.1992год. в гр. х., Р.А.;
- С.Д.( ***) - мъж, p. на 01.01.1994год.
в гр. Б., Р.А.;
- А.Д.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1995год. в гр. М., Р.А.;
- Н.М.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1996 год. в гр. М., Р.А.;
- Н.А.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1996год. в гр. Н., Р.А.;
- С.А.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1997год. в гр. К., Р.А.;
- Х.С.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1998год. в гр. К., Р.А.;
- Н.С. (***) - мъж, p. на 01.01.1998год. в гр. К., Р.А.;
- Н.Н.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1998год. в гр. С., Р.А.;
- Ф.Ш.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1999год. в гр. Н., Р.А.;
- Т.Р.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1999 год. в гр. Н., Р.А.;
- Д.С.( ***) - мъж,
p. на 01.01.1999год. в гр. К., Р.А.;
- А.С.( ***) - мъж.
р. на 01.01.1999год. в гр. К., Р.А.;
- Д.Ш.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2000год. в гр. П., Р.А.;
- Б.Х.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2000год. в гр. П., Р.А.;
- С.М.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2000год. в гр. Б., Р.А.;
- М.С.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2000 год. в гр. Б., Р.А.;
- Б.С.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2001 год. в гр. Н., Р.А.;
- Д.С.( ***) - мъж,
p. на 01.01.2003 год. в гр. Б., Р.А., на 14 год.,
да преминат през територията на Република
България на път за Германия и Австрия в нарушение на чл.19, ал.1, т.1 от Закона
за чужденците в Република България - „Чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта
на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване
или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима,
съгласно Регламент/ЕО/№539/2001год. на Съвета от 15.03.2001год., като три от
лицата - М.С.(***), Б.С.(***) и Д.C.(***) са ненавършили шестнадесет
годишна възраст и за целта е използвал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „***.”, модел „***”, peг. №***, собственост на С.Ч.А.,
без разрешение на надлежните органи на властта, не през определените за това
места, поради което и на основание чл.
281, ал.2, т.1, пр. първо, т.4 и т.5, вр. чл.281, ал.1 от НК вр. с чл. 54 от НК
му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА и наказание „ГЛОБА” в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева)
ОТЛАГА на
осн. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението
на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 189, ал.3 от НПК П.З.Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на
ОД на МВР - гр. *** сумата от 270,00 (двеста и седемдесет) лева, представляващи
сторени в досъдебното производство разноски, а на основание чл. 190, ал.2 от НПК да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – гр. *** сумата
от 10,00 (десет) лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОТНЕМА в
полза на държавата на основание чл. 281, ал.3 НК вещественото доказателство по делото, а именно един брой лек
автомобил марка „***.”, модел
„***”, peг.№ ***, собственост на С.Ч.А.с ЕГН: **********.
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 24, ал.3 НПК наказателното производството по НОХД № 4840/2018 г. по описа на БРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев
След обявяване на споразумението
съдът се занима с взетата в хода на досъдебното производство мярка за
неотклонение „подписка” по отношение на обвиняемия П.З.Р., ЕГН **********, и
намира, че същата следва да бъде отменена, с оглед правилото на чл. 309, ал. 4
от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ взетата по отношение на
подсъдимия обвиняемия П.З.Р., ЕГН **********, в хода на досъдебното
производство мярка за неотклонение „подписка”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и/или протестиране в 7-дневен срок от днес пред БОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев
Съдът, на основание чл.182 ал.2
от ДОПК, УВЕДОМЯВА обвиняемия П.З.Р., ЕГН **********, че има възможност в
седемдневен срок от датата на влизане в сила на съдебния акт, да заплати
доброволно дължимите разноски в размер на 270,00 (двеста и седемдесет) лева по
сметка на ОД на МВР - гр. ***, като и „Глоба” в размер на 5000 лв. (пет хиляди
лева) в полза на РС-***, в такъв случай не дължи държавна такса в размер на 10,00
/десет/ лева за служебно издаване на изпълнителни листи.
В платежните документи следва да
се посочи номера на делото, име на задълженото лице и вида на задължението.
В случай, че сумата не бъде
платена доброволно в указания срок и не бъдат представени доказателства за това
в деловодството на съда, предстои предприемане на действия за принудителното й
събиране, като обвиняемия дължи и 10.00 /десет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт.
Протоколът е
написан в съдебно заседание.
Заседанието
приключи в 13:50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев
Вярно с оригинала: М.Р.