РЕШЕНИЕ
№2275
гр. Пловдив, 05.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на тридесети ноември, през две хиляди двадесет и
втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2645 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във
връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на И.И.Х. с ЕГН ********** ***,
против Решение № 2153-15-272 от 28.09.2022 г. на Директор на ТП на НОИ-
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Х. против Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-538 от 12.07.2022 г. на Ръководител на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ Пловдив, в частта му, с която е отказано да бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО на
жалбоподателя.
Жалбоподателят Х.
в жалбата си до съда, депозирана чрез пълномощника му адв. Д.И., моли за отмяна
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане в посочената част за
отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл.68, ал.3 от КСО поради незачитане за действителен осигурителен стаж времето
на отбиване на наборната военна служба. Изразено е несъгласие с изводите на
решаващия административен орган относно непризнаване на осигурителния стаж за
периода на редовна наборна военна служба за действителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО, като жалбоподателят се позовава на нормата на §9, ал.1
от ПЗР на КСО. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява и не се представлява. В представена молба от пълномощника му се поддържат
съображенията, изложени в жалбата и направеното с нея искане за отмяна на
атакуваното решение, като се претендира присъждане на разноските за адвокат по
представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ –
Пловдив, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М., в съдебно
заседание и с представено писмено становище с изложени подробни доводи по
съществото на делото, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, както и
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно
заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е
неблагоприятен, доколкото същият съставлява потвърждаване на отказ от отпускане
на искана пенсия поради непризнаване за действителен на осигурителен стаж, за
който са представени доказателства от жалбоподателя, поради което и при наличие
на правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения
срок с оглед датата на връчване на оспореното решение, видна от приложеното по
делото копие от известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на
съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата и за основателна.
От фактическа страна от събраните по делото
доказателства се установява следното:
Със заявление № 2113-15-1406/09.05.2022 г., към което
приложил удостоверения образец 13, както
и УП-3, трудова книжка, а така също и военна книжка и удостоверение за
идентичност на имена, жалбоподателят Х. направил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението И.Х.
имал навършена възраст 67 години 11 месеца и 05 дни. С Разпореждане, издадено
от ръководител на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ Пловдив с № **********/Протокол №2140-15-538 от 12.07.2022
г. било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.1-2 от КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен
стаж от 39 г. и 2 м., както и по чл.68, ал.3 от КСО, предвид констатацията на
длъжностното лице, че жалбоподателят не отговаря на едно от изискванията по
чл.68, ал.3 от КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, а именно да има не по - малко от 15 години действителен осигурителен
стаж. Отразено било, че общият осигурителен стаж без превръщане възлиза на 15
г., 09 м. и 12 дни, но от него за действителен стаж били зачетени 13 години, 09
месеца и 21 дни, като било счетено, че зачетеният иначе на основание чл.9, ал.7
от КСО осигурителен стаж за периода на наборна военна служба от 07.01.1974 г.
до 27.12.1975 г. с продължителност 01 година, 11 месеца и 12 дни не е
действителен по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Въпросното разпореждане
било обжалвано поради несъгласие с посочените изводи на административния орган
от страна на Х. пред Директор на ТП на НОИ - Пловдив. С оспореното сега решение
от 28.09.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ, жалбата на И.Х. била
оставена без уважение. Като мотиви към оспореното решение решаващият
административен орган посочил, че за действителен стаж се зачита само времето,
през което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на трудово,
служебно, или друго правоотношение и предвид легалната дефиниция на понятието
„действителен стаж“, не може да се зачете за действителен осигурителен стаж
периодът на наборна военна служба. Затова
жалбата на Х. била счетена за неоснователна.
При така установеното от фактическа страна, от правна
такава съдът намери следното:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1,
т.2, б.“а“ от КСО в предвидената в закона форма, като съдържа правните и
фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното
решение според съда не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, но е налице постановяване на решението
в несъответствие с материалния закон касателно именно непризнаването за
действителен на осигурителния стаж за времето на отбиване на редовна наборна
военна служба.
Налице е, както е посочил и самият
жалбоподател, изобилна съдебна практика на ВАС относно това, че към военната
служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен
осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен
осигурителен стаж – така Решение № 6152 от 2022 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2022 г., в което е цитирана
също обилна и последователна съдебна практика и от предходни години. В конкретния случай няма изобщо
формиран спор между страните относно периода и продължителността на
осигурителния стаж, зачетен за такъв по представената военна книжка от
жалбоподателя за времето от 07.01.1974 г. до 27.12.1975 г. – 01 година, 11 м. и
21 дни. Видно е, че представената военна книжка, от която се установява
продължителността на наборната военна служба, е издадена именно на
жалбоподателя, за което се взема предвид и представеното удостоверение за
идентичност на лице с различни имена. Спорът е дали зачетеният за осигурителен
стаж период е стаж, който следва да се счете за действителен, доколкото с това
понятие борави нормата на чл.68, ал.3 от КСО.
В нормата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е
записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят
осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет
върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този
смисъл е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, съгласно която
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския
бюджет. Според §9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите до
тогава разпоредби, се зачита за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно
чл.81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която норма е
и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената
наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. В процесните
периоди 1974 г. - 1975 г. наборната военна служба в България е била
действителна и задължителна за мъжете съгласно чл.9 и чл.3 от Закона за
всеобщата военна служба в НРБ /отм./, т.е. същата е представлявала обективно и
неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да
представлява основание за неговото осигуряване и за придобиването на
осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид
изложеното, положеният от заявителя трудов стаж от ІІІ-та категория по време на
редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово
правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за
процесния период, се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този
период разпоредби, положен е след навършването на пълнолетие от негова страна,
при действието на нормата на чл.81 от ППЗП /отм./, то с оглед разпоредбата на
§9, ал.1 от ПЗР на КСО, същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж за пенсиониране. При наличие на изрична нормативна уредба на
цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е
действителен, или не, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Допълнителната
разпоредба на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, която дефинира понятието
„действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение
и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с
измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 1.01.2015 г. В
настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето 1974 г. - 1975 г.,
поради което, както се посочи, на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО, неговата
действителност се преценява съобразно цитираните вече действащи до 31 декември
1999 г. разпоредби. В тази смисъл е и най-новата съдебна практика на ВАС,
обективирана напр. в Решение № 10831/2021 г. по адм. дело № 5794/2021 г.,
Решение № 2401/2022 г. по адм. дело № 10914/2021 г., Решение № 1733/2022 г. по
адм. дело № 9956/2021 г., Решение № 1052/2022 г. по адм. дело № 8684/2021 г. и
др. на ВАС. Жалбоподателят е
отслужил действително предвидения срок на наборна военна служба и поради това
следва той да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета
категория и съответно да участва в общия сбор при преценката на правото за
лична пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. При това и при прибавяне на този период от една
година, 11 месеца и 21 дни към признатия от административния орган действителен
стаж за пенсиониране на практика се получава осигурителен стаж, който е повече
от изискуемите 15 години. Затова и ще следва решението на Директор на ТП на НОИ
Пловдив да се отмени и преписката да се върне на административния орган за нова
преценка правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО при съобразяване на казаното
от съда относно приложението на материалния закон.
По делото не е внесена, а и не е била дължима
държавна такса, поради което и присъждане на разноски за такава не се следва.
При посочения изход на спора обаче, се
следват на жалбоподателя разноски за един адвокат на основание чл.143, ал.1 от АПК, като предвид липсата на направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита и съдействие, от който се установява
действителното заплащане на сума от 500 лева за един адвокат, то за същата ще
следва да се осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-272 от 28.09.2022 г. на
Директор на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на И.И.Х.,
с ЕГН ********** ***, против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-538
от 12.07.2022 г. на Ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив, в частта му, с която му е отказано да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при ТП на
НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст № № 2113-15-1406/09.05.2022 г. по описа на ТП
на НОИ – Пловдив, подадено от И.И.Х. с ЕГН ********** ***, при спазване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив да
заплати на И.И.Х., с ЕГН **********
***, сумата
от 500 лв. /петстотин лева/, съставляваща разноски за възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: