Решение по дело №878/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 414/04.09.2024г., постановено по а.н.д. № 1276/2024г., Районен съд Плевен, осми наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № Р-005624/05.06.2024г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №402/04.06.2024г. на Председателя на КЗП, с което на „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” №89Б, представлявано от С. А. Г., Т. В. М., Д. П. С., Т. В. И., П. Р., А. В. А., Д. С. Д. и Н. В. М. – Изпълнителни директори, на основание чл.80, ал.1 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 20 000 лв., за извършено нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК *********, гр. София чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 1276/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на оспорения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Твърди се, че съдът не е направил анализ на събраните доказателства, не е разгледал и обсъдил възраженията на оспорващия и аргументите за маловажност на нарушението. По същество се отрича извършване на нарушението с доводи, че таксата за документарен анализ на имота – предмет на обезпечението е за допълнителна услуга по смисъла на чл.27, ал.1 от ЗКНИП, съответно този анализ не е част от оценката на кредитоспособността, таксата е включена в Тарифата на банката и Общата информация за кредити на потребители, както и в предоставения на клиента ЕСИФ. Излага се още, че услугата, за която е дължим разхода, се извършва преди сключване на договора за кредит и няма общо със „забранените такси“ за усвояване и управление на кредита. Посочена е целта на документарния анализ и липсата на законово изискване таксите за такива услуги да се събират преди извършване на услугата, като се поддържа, че таксата не се изисква за дейност по усвояване на кредита. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и отмяна изцяло на издаденото НП. Претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. По същество излага съображения за неправилност на съдебния акт, поради което моли за неговата отмяна и на потвърденото с него НП. Представя писмени бележки и претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба, като излага съображения по същество за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че при направена проверка на 26.03.2024г. в обект офис на КЗП с адрес: гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ №27, ет.4, офис 413 е установено с ППД № К-0133476/26.03.2024г., че „Обединена българска банка“ АД, в качеството си на кредитор по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗКНИП, във връзка с чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), доколкото се явява кредитна институция, предоставя кредити за недвижими имоти на потребителите в офис на банката, находящ се в гр. Плевен, пл. „Възраждане“ №6.

Проверката е извършена на 23.02.2024г. с КП К-2737847 в офис в гр. Плевен, на пл. „Възраждане“ №6, стопанисван от „Обединена българска банка“ АД. В обекта са се предоставяли потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 1 000,00 лв. до 120 000,00 лв. и банкови кредити, обезпечени с ипотека на недвижим имот по смисъла на ЗКНИП в размер до 800 000,00 лв. При направено запитване на 23.02.2024г. в офиса в гр. Плевен за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 80 000,00 лв. със срок за погасяване 240 месеца е предоставена информация в писмена форма чрез Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ). В т.4 от ЕСИФ „Лихвен процент и други разходи по кредита“ – „Еднократно дължими разходи“ е включено, че е необходимо да се заплати такса документарен анализ на обезпечението по

ипотечен кредит в размер на 250,00 лв. и е пояснено, че еднократно дължимите разходи, различни от лихви се плащат в деня на сключване на договора за кредит. Изискани са 3 бр. договори за кредит за недвижим имот, обезпечен с ипотека (произволно избрани от кредитора) ведно с ОУ, погасителен план и ЕСИФ. Тъй като е отказано предоставянето на изисканите документи при проверката в обекта, с КП № К-2737847 от 23.02.2024г., във връзка с установяване спазване изискванията на ЗКНИП, е изискано кредитната институция да представи в офиса на КЗП в гр. Плевен 3 броя договори за банков кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, сключени с потребители в гр. Плевен в периода от м. 07.2023г. до момента ведно с Общи условия, погасителен план и ЕСИФ. На 11.03.2024г. с ППД № К-0133473 са приети 3 броя договори за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 23R-I908189/22.12.2023г., № 23R-I879917/02.01.2024г.; № 24R-I949431/26.02.2024г., ведно с ЕСИФ и погасителен план. На 13.03.2024г. е изпратена покана до кредитора с изх.№ Р-03-281/13.03.2024г. да предостави допълнително информация за процедурата и документите, които са разгледани и обработени във връзка с такса „за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит“ по трите договора за банков кредит, обезпечени с ипотека на недвижим имот; информация за датата на усвояване на кредитите по трите договора, както и информация за датата и начина на заплащане на „такса за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит“, като се приложат копия на платежни документи, извлечения от сметки и др.; информация събира ли се такса „за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит“ от потребители, на които е отказано отпускането на кредит.

На 26.03.2024г. с ППД № К-0133476 са предоставени изисканите документи и информация. С писмо изх.№ ИД-9245-2024 „Обединена българска банка“ АД в т.5. предоставя информация, че „по ипотечните кредити, посочената такса е свързана с разглеждане и обработка на всички документи, касаещи предложеното обезпечение, неговата приемливост и ликвидност....“, в т.6 е описало, че „Таксата е дължима след решението на Банката по искането за финално одобрение на кредита…Най-късният възможен момент за заплащане на таксата е към датата на отпускане на средствата, когато на основание съгласието на клиента по вече сключения договор, Банката има основание служебно да събере средствата от сметката на клиента…“, в т.7 е описано, че „ ...по преценка на Банката, таксата не се събира от кредитоискатели с отказан кредит”. Предоставеният Договор № 24R-I949431/26.02.2024г. е с общ размер на кредита 168 640,00 лв.; срок на договора 168 месеца; ГПР 2,62%; обща дължима сума 201 075,65 лв. В т. 10. „Такси, приложими за кредита“ от договора в т.10.2. банката изисква от потребителя – кредитополучател заплащане на такса за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит в размер на 200,00 лв., а в т.17 „Лихви и такси“ от договора в т. 17.1.1. е вписано, че „Такса за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит е дължима еднократно след одобрение на кредита. Таксата се събира от сметката, обслужваща кредита, преди усвояването му“. Представено е извлечение от сметката на кредитополучателя, от което се установява, че кредитът е усвоен на 28.02.2024г. и на 28.02.2024г. е начислена и събрана таксата в размер на 200 лв.

За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №005624/17.04.2024г., в който било прието, че на 26.02.2024г. кредиторът „Обединена българска банка“ АД, в стопанисван от него офис в гр. Плевен, пл. „Възраждане“ №6, при сключване на договор за ипотечен кредит № 24R-I949431/26.02.2024г. с потребител, е изискал заплащането на такса за документарен анализ на обезпечение в размер на 200 лв. като действие, свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната в чл.27, ал.2 от ЗКНИП, да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочено е, че нарушението е извършено на 26.02.2024г. в гр. Плевен, офис на пл. „Възраждане“ №6 при сключването на договор № 24R-I949431/26.02.2024г. за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот и е довършено на 28.02.2024г., когато таксата за документарен анализ на обезпечение в размер на 200 лв. е събрана. Като нарушена норма е посочен чл.27, ал.2 от ЗКНИП. АУАН бил подписан с възражение „Възразявам, като писмени възражения ще предоставим в законоустановения срок“. В срока по чл.44 от ЗАНН от „Обединена българска банка“ АД са постъпили писмени възражения срещу акта. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд достигнал до извод, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни лица и при съблюдаване на установените за това срокове, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора районният съд приел безспорната установеност на нарушението, приписано на дружеството. За да приеме горното, съдът установил, че с процесния Договор № 24R-I949431/26.02.2024г. е изискано от потребителя заплащане на такса в размер на 200 лева за извършване на дейност по документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит, която е събрана. Съдът, съобразявайки приетите по делото доказателства, заключил, че кредиторът изисква такса за документарен анализ, която е дължима еднократно при сключване на договора, следователно тази такса е свързана с отпускането на сумата по кредита. В мотивите си съдът приел, че съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗКНИП кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги с договора за кредит, но също така законодателят с ал.2 на същия член е въвел ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Според съда, тази такса се изисква и събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не предварително, а едва след сключване на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане, съответно усвояване на кредита. С оглед на това предходната инстанция заключила, че след като дружеството е изискало от потребителя еднократната такса в размер на 200 лева, свързана с усвояването на кредита, то е осъществило състава на нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С горните мотиви съдът потвърдил обжалваното пред него НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Решаващият състав е изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Всички фактически обстоятелства по делото са установени от въззивния съд в съответствие със събраните по делото доказателства. Съдът е взел решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Изложил е непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната и правната логика. Не е нарушено правото на защита на наказаното дружество и то го е осъществило в пълен обем пред първата инстанция. Ето защо касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК.

Районният съд е приложил правилно и материалния закон.

Споделят се като законосъобразни и правилни изводите на решаващия състав, базирани на подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че така определената такса по своя характер е била изисквана за действия, свързани с усвояването на кредита. Безспорно е установено, че санкционираното лице притежава качеството „кредитор”, дефинирано в §1, т.10 от ДР на ЗКНИП като кредитна институция по смисъла на ЗКИ. В това си качество дружеството е било длъжно да съблюдава императивните изисквания на ЗКНИП при встъпването в договорни отношения с потребители при предоставяне на кредити за недвижими имоти. Понятието „потребител” от своя страна е пояснено в §1, т.20 от ДР на ЗКНИП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Текстът на чл.27, ал.2 от ЗКНИП въвежда абсолютна забрана кредиторът, каквото качество притежава кредитната институция, да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В отговор на възраженията в касационната жалба, следва да се отбележи, че преценката за същността на изисканата такса от потребителя за документарен анализ на обезпечение се извършва въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита. В настоящия случай таксата е изрично упомената в т.10.2. от Договора за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот и приложен по делото.

В чл.16.1.3. заплащането на дължимите такси и комисионни, свързани с кредита, са посочени като условие за усвояване на кредита. В чл.17 „Лихви и такси“, т.17.1.1. от договора е посочено, че таксата за документарен анализ на обезпечението по ипотечен кредит се дължи еднократно след одобрение на кредита, като се събира от сметката, обслужваща кредита, преди неговото усвояване. Следователно усвояването на кредита (получаването на паричните средства) е обусловено от нейното заплащане от страна на потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му по сключения и вече действащ договор кредит. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира след отпускането на кредита. Това означава, че кредитната институция задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за получаване на кредит лица. Този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на КЗП и поясненията на самата банка пред КЗП.

Следва да се отбележи още, че с оглед разпоредбата на чл.14 от ЗКНИП кредиторът има право да предостави кредит само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит. Т.е. оценката на кредитоспособността на потребителя, съответно плащането на такса за това действие предхожда одобряването и отпускането на кредита, което в случая не може да се отнесе за процесната такса, доколкото от приобщените доказателства се установява с категоричност, че тази такса се дължи от потребителя на етап окончателно одобрение на искането му за кредит.

Ето защо съдът намира, че в настоящия случай процесната такса за документарен анализ на обезпечението е свързана с усвояването на кредита, а не представлява такса за отделна допълнителна услуга, заявена от потребителя.

При тези данни изводът на въззивния съд за безспорна установеност на извършено от дружеството нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП се споделя напълно от настоящата инстанция. След като дружеството е изискало от кредитополучателя еднократната такса в размер на 200 лева, свързана с усвояването на кредита, безспорно е осъществен състава на нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.80, ал.1 от ЗКНИП. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН предвид значимостта на регулираните обществени отношения.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, свързани с информираността на потребителя за дължимата такса. Нормата на чл.27, ал.2 от ЗКНИП не поставя условия за информираност или неинформираност, съгласие или несъгласие на кредитополучателя за начисляване на таксата като част от изпълнителното деяние, а единствено въвежда забрана за начисляването на такава такса, свързана с усвояването на кредита.

С оглед изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на Комисията за защита на потребителите да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 414/04.09.2024г., постановено по а.н.д. № 1276/2024г. по описа на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” №89Б, да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.