Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1936
01 ноември 2018 година
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври,
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Златина Бъчварова
Секретар Б.Недкова
като разгледа административно дело
номер 2066 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186,
ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Сизи“ООД,
ЕИК/ Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, к-с
„Братя Миладинови“, бл.88, вх.4, ет.8, представлявано от С.Димитрова, против
заповед №ФК-489-0338454 от 25.07.2018 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, с която е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/
„запечатване на търговски обект“- магазин за пакетирани стоки, находящ се в к.к
„Слънчев бряг“, хотел „Малибу“, гр.Несебър и е забранен достъпа до него за срок
от 15/петнадесет/ дни.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не
се представлява. В жалбата твърди, че заповедта е необоснована и е издадена при
съществени нарушения на процесуалните правила. Излага подробни съображения. Не
ангажира доказателства. Иска да се отмени оспорения административен акт.
Ответникът по жалбата - началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е
административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира други
доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас, като взе
предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен
интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален
административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата за
основателна по следните съображения:
От представените с административната
преписка доказателства се установява, че на 21.07.2018 г. е извършена проверка
на търговски обект-магазин за пакетирани стоки, находящ се в к.к „Слънчев
бряг“, хотел „Малибу“, гр.Несебър, стопанисван от дружеството, при която, след
контролна покупка на 2 броя кен „Кока кола“ на обща стойност 3.00 лева,
заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта
фискално устройство модел Datecs FP-060KL, рег.№3359877/27.04.2012 г., № на
ФУ DT351109.
Прието било, че дружеството не
е спазило реда и начина за издаване на съответен документ при
продажба/доставка, което е нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства/обн.ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., сега Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/ обн.ДВ, бр.80/28.09.2018 г., Наредба №Н-18/13.12.2006
г./. За констатациите от проверката е съставен протокол №0338454 от 21.07.2018
г./л.14-16 от делото/.
Няма данни на жалбоподателя за констатираното нарушение да е съставен АУАН
и да е издадено въз основа на него наказателно постановление.
Извършеното нарушение е мотивирало началникът на отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, да
издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-489-0338454
от 25.07.2018 г., на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС, която препраща
към фактите, обективирани в цитирания вече протокол за извършена проверка и с
която е наредено „запечатване на търговски обект“- магазин за пакетирани стоки,
находящ се в к.к „Слънчев бряг“, хотел „Малибу“, гр.Несебър, и е забранен
достъпа до него за срок от 15/петнадесет/ дни.
Заповедта, с която на жалбоподателя
е приложена принудителната административна мярка, е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №ФК-489-0338454 от 25.07.2018 г. на
началника на „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, по реда на чл.186-188 ЗДДС, е издадена от компетентен
орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, в рамките на делегираните със
заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изп. директор на НАП правомощия/л.28 от
делото/ и е в предвидената от закона писмена форма.
На второ място обаче, при издаването
на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:
Жалбоподателят твърди, че не ощетил фиска, т.е. не е
извършил вмененото му нарушение. Твърди, че е издаден касов бон за извършената контролна покупка. Действително е представено
копие на фискален бон за два броя кен „Кока кола“, издаден на 21.07.2018 г. в
15.17 часа/л.18 от делото/. Проверката обаче е извършена в 15.05 часа, видно от
протокол №0338454, в който са отразени констатациите от нея. При това
несъответствие в часовете на представения касов бон и извършената проверка не се
установява по безспорен начин, че фискалната касова бележка е издадена именно за
извършената контролна покупка. Ето защо съдът приема, че е налице хипотезата на
чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.,
която обосновава запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него.
Спорът се свежда до това дали
оспорената заповед е мотивирана и дали
след като няма образувано административно наказателно производство органът по
приходите е следвало да издаде заповед като процесната.
Според правилото на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба/фискален бон, касова бележка от кочан/, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Принципно неиздаването на фискален
бон е основание за издаване на заповед като процесната.
В нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС обаче се съдържа срок, който е „до 30 дни“. При определяне срока на ПАМ
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но
същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като
изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „до 30
дни“, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок
именно от 15 дни за това нарушение, при което не е била издадена фискална касова
бележка за покупка от 3.00 лева. Като не е сторил това, същият не е обосновал
упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона и е пречка за
съдебен контрол относно
спазване принципа за съразмерност/чл.6 АПК/.
Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния
контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на
административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на
мотиви е основание за неговата отмяна. В конкретния случай е налице
формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с
конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния
обем. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства,
същите представляват само факти и статистически данни, които не съдържат ясни
правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната
административна мярка.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага
принудителната административна мярка води до невъзможност да бъде направена
проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния
административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата законосъобразност
-чл.146, т.5 АПК.
Съгласно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30
дни“ се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Следователно издадения от органа по приходите
индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови
изисквания за неговото съдържание, а в случая не са изпълнени изискванията, касаещи съдържанието на административния акт,
предвидени в чл.59, ал.2, т.4 АПК и
чл.186, ал.3 ЗДДС.
Съдът намира неоснователно
възражението на жалбоподателя, че след като не е образувано
административнонаказателно производство, административният орган не е трябвало
да издава процесната заповед. В нормата на чл.186, ал.1 ЗДДС изрично се сочи,
че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От
анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че ирелевантно за издаване
на заповед като процесната е образуването във връзка с извършеното нарушение
административнонаказателно производство. Касае се за две различни производства,
които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен
процесуален ред - АПК и ЗАНН.
Независимо от последното, изложеното
по-горе обосновава извод, че заповедта е издадена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и в несъответствие с
неговата цел, което налага нейната отмяна.
При този изход на спора в полза на
администрацията не се следват разноски.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №ФК-489-0338454 от 25.07.2018
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с която е приложена
принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“-
магазин за пакетирани стоки, находящ се в к.к „Слънчев бряг“, хотел „Малибу“,
гр.Несебър, стопанисван от „Сизи“ООД с ЕИК/ Булстат *********, със седалище и
адрес на управление - гр.Бургас, к-с „Братя Миладинови“, бл.88, вх.4, ет.8,
представлявано от С.Димитрова, и е забранен достъпа до него за срок от 15/петнадесет/
дни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :