Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№        …..…/…………….…   , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4035 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г.З.М. ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 3054241, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл. 182, ал.2, т.4  от ЗДП.

Съдебното производство е второ по ред след отмяна на постановен предходен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане с дадени указания за събиране на допълнителни доказателства.

В жалбата си въззивницата сочи, че ЕФ е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Твърди, че в същия не била отразена правилно и не била изяснена фактическата обстановка, както и че не била направена проверка на оспорените устно от нея обстоятелства, а наложеното наказание било определено в нарушение на чл. 27 от ЗАНН. Моли ЕФ да бъде отменен.

В съдебно заседание въззивницата, редовно уведомена, не се явява. Същата се представлява от упълномощен защитник, който във фазата по същество пледира за отмяна на ЕФ с основен аргумент, че събраните доказателства не сочат на извършено нарушение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение на ответната страна в минимален размер.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2019г. св. К.К. – командир на отделение „Пътен контрол“ към ІV РУП Варна изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението по пътищата. Със служебен автомобил с рег. № В5313РН в който имало монтирано автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M 601същият се бил позиционирал на път ІІІ-9004 (гр.Варна – гр.Белослав) в района до Флотски арсенал. За периода от 10:17ч. до 10:57ч. техническото средство било настроено да засича скоростта на движение и да заснема автомобилите движещи се по същия път в посока към гр.Варна. На около 725м. преди мястото на позициониране на техническото средство, в посока от гр.Белослав към гр.Варна имало поставен пътен знак В26 ограничаващ скоростта на движение до 60км/ч. На около 300м. след този знак, в посока към гр.Варна и към мястото на разположение на АТС имало кръстовище с път без предимство отдясно, което кръстовище било своевременно обозначено с ПЗ А27 поставен на главния път преди него и било регулирано. За навлизащите в главния път имало поставен ПЗ Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство!".

На 03.10.2019год. в 10:46часа мобилната система за видеоконтрол на нарушенията TFR1-M 601 монтирана в служебния полицейски автомобил с рег.№ В5313РН установила движение на МПС „Пежо 208 ” с рег.№ В3133ВН в посока към гр.Варна със скорост 100км./час при зададена разрешена скорост 60км/час. Автомобилът бил регистриран в сектор ПП на името на въззивницата Г.З.М..

Срещу същата бил издаден ЕФ серия К 3054241 за нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП с който на основание чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДП й било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал К.К.. Същият сочи, че именно той е осъществявал контрол на движението по пътищата в участъка посочен в ел. фиш и е заснемал нарушенията с техническото средство. Сочи, че там в посока към гр.Варна имало ограничение 60км/час обозначено с пътен знак, който си бил на мястото, както и че той е съставил протокола за ползване на техническото средство.

Като доказателства към АНП наред с ЕФ са приложени снимка клип № 2292 на нарушението, протокол за използване на АТСС на 03.10.2019год. по път ІІІ-9004 до флотски арсенал посока гр.Варна, докладна записка адресира до началника на ІV РУ ОД МВР Варна, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, разписка за връчване на ел. фиш.

Като ВД по делото в хода на съдебното следствие е приобщен СД съдържащ видеозапис от заснетото нарушение.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приобщени писмо от директора на ОПУ Варна ведно с приложена към него извадка (схема) от одобрен проект за организацията на движението по път ІІІ-9004 обхваща участъка около разклона за Терем – КРЗ Флотски арсенал както и разпечатка от ИИС на МВР /КАТ/.

В хода на съдебното следствие е назначена автотехническа експертиза от заключението на която се установява, че точката позициониране на АТС TFR1-M 601 с георграфски координати 43°11.0557 СШ и 27°45.2754ИД се намира на участък от път ІІІ-9004 между ПЗ В-26 ограничаващ скоростта за движение до 60км/ч (около 725м преди нея) и края на кръстовището пред входа на Флотски арсенал (около 90м.след нея).

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени, като доказателствата са непротиворечиви и не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания ЕФ относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно.

На първо място съдът констатира, че ЕФ не отговаря на формалните изисквания залегнали в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, а именно липсва описание на самото нарушение. Като нарушена норма е посочена тази на чл. 21, ал.2 от ЗДП като във фиша са посочени единствено установена скорост и разрешена скорост без яснота по отношение на това имало ли е ПЗ за ограничение на скоростта или не, какъв е бил този знак, къде е бил поставен ако имало такъв и каква е била зоната му на действие (имало ли е указателна табела в тази насока, до отмяна с друг ПЗ или до следващото кръстовище), какво е било отстоянието на техническото средство от ПЗ. Липсата в достатъчна степен на описание на нарушението за което се налага санкцията с ЕФ в случая са довели до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице още повече, че доколкото видно от ЕФ нарушението е извършено на път извън населено място където принципно допустимата скорост за движение на л.а. е 90км./ч.

На следващо място при преценка на събраните по делото доказателства съдът констатира, че събраните такива не сочат на категоричен извод, че нарушението за което и издаден ЕФ изобщо е извършено. Безспорно към преписката е приложен снимков материал съпроводен с регистрираните от системата данни за скорост на движение на заснетото МПС, но в същото време липсват доказателства сочещи на това, че за участъка от пътя в който е било заснето нарушението (до Флотски арсенал) е имало въведено ограничение на скоростта до 60км/час.

Действително в показанията си пред съда св. К. сочи, че по пътя в посока към гр.Варна е имало поставен ПЗ В26 ограничаващ скоростта на движение до 60км/ч като сочи, че лично е отишъл и е видял знака, че е на мястото си, тъй като имало случаи и когато знаците умишлено се махали. Видно обаче от назначената по делото автотехническа експертиза и показанията на извършилото я вещо лице между пътния знак и точката на която е било позиционирано АТС и е засечена скоростта на движение на автомобила (западния край на паркинга на Флотски Арсенал) е имало кръстовище регулирано с пътни знаци, което кръстовище е отстояло на около 312м. след знака.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ППЗДП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.

В случая доколкото липсват каквито и да било доказателства за наличие към 03.10.2019год. на ПЗ отменящ забраната или на указателна табела указваща разстоянието за което се отнася ограничението, то е важало до това кръстовище. Съответно след него, към мястото на което е засечена скоростта на движение на автомобила – Флотски арсенал ограничение на скоростта не е имало.

Действително от приложения към ЕФ снимков материал, а и от съдържанието на възпроизведения в хода на съдебното следствие видеоклип на нарушението се установява, че автомобилът е преминал покрай знак. Този знак обаче не от тези въвеждащи ограничение или забрана, а по вид и размери сочи на указателна табела Ж6.

Вярно е и това, че в изпратената от АПИ схема на организацията на движението на мястото където е отбелязано, че е поставен ПЗ В26 е отбелязано и наличието на допълнителна табела Т2 указваща 900м.

Доказателства обаче, че тази табела е била действително налична (била е на мястото си) към 03.10.2019год. по делото няма. В тази връзка следва да се отбележи, че ако и да е отбелязана посочената табела в плана за организация на движението представен от АПИ то очевидно от приложения към автотехническата експертиза снимков материал такава табела няма поставена. Вярно е че огледа от вещото лице е направен приблизително една година и половина след дата на нарушението отразена в ЕФ. Факти отразени в ЕФ касаещи наличието на тази табела, а и доказателства че такава е била налична към оня момент не са налице. Отделен е въпроса, че в случая нарушението е било заснето с мобилно АТС при липса на доказателства за спазване на процедурата предвидена в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Съгласно чл. 8 от цитираната наредба при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, а съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.

В случая към преписката е приложен протокол за използване на АТСС от датата на нарушението посочена в ЕФ. В протокола обаче не е попълнен задължителния реквизит указващ разстоянието от ПЗ с въведеното ограничение до АТСС в метри. Горното наред с факта че конкретния пътен участък е със завои (последното явства по категоричен начин от видеоклипа възпроизведен в съдебно заседание) в още по-голяма степен поставя под съмнение обстоятелството, че АТСС е засякла скоростта на движение на автомобила в зона с ограничена скорост на движение.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, същият е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон (нарушението за което е съставен е недоказано) и като такъв следва да бъде отменен.

 

По разноските.

Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в процеса – както от въззивницата, така и от въззиваемата страна, която е формулирала и алтернативно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна в минимален размер.

По искането на въззиваемата страна.

С оглед крайния изход на делото (ЕФ подлежи на отмяна) искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

По искането на въззивницата за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.

В случая въззивницата е представила доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за представителство по настоящото дело, както и за такива в размер на 400лв. за представителство по КНАХД № 1680/2020год. на АС Варна. В тази насока са представените договори за правна защита и съдействие, а именно договор сключен на 12.12.2020год. между въззивницата и адв. Иванина Влахова за представителство по настоящото дело и договор сключен на 09.09.2020год. между въззивницата и адв. Влахова за процес. представителство по КНАХД 1680/2020год. по описа на АС Врана. Видно от първия договор в него е договорено възнаграждение в размер на 300лв. като е налице и изявление, че сумата е платена в брой. Видно от втория цитиран по-горе договор в него у договорено възнаграждение в размер на 400лв., като отново е налице изявление, че сумата е платена в брой. И в двата договора са налице и подписи на упълномощител и упълномощен в договора за правна защита, поради което и в тези части договорите имат характер на разписка и съобразно константната съдебна практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверяват, че страната не само е договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. Договорената и заплатена от въззивницата сума за адвокатско възнаграждение по настоящото дело е в размер на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000лв. възнаграждението е 300лв. за една инстанция. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и минималното адвокатско възнаграждение за всяка инстанция, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300лв. или общо 600лв.

Съдът като взе предвид, че договореното и заплатено от въззивницата адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции общо в размер на 700лв. не надвишава значително минималния размер на адвокатското възнаграждение предвиден в цитираната по-горе наредба, прецени, че така договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и активността на процесуалния представител на въззивницата в производството посредством изготвяне на въззивна и касационна жалба (последната 11 страници), участие в множество съдебни заседания, формулиране на доказателствени искания свързани с установяване на факти от съществено значение за решаване на делото. В контекста на горното съдът счете, че направеното от процес. представител на въззиваемата страна възражение в тази насока се явява неоснователно, а на въззивницата следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер – 700лв. за две съдебни инстанции. В случая съдът намира за нужно да отбележи, че нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН не задължава съда автоматично да присъжда адв.възнаграждение в минимален размер. Адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да прецени дали съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва да се намали при спазване на определения минимум в разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият случай не е такъв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3054241, с който на Г.З.М. ЕГН **********, за нарушаване нормата на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Г.З.М. ЕГН **********,***, сумата от 700лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                         

                         Съдия при Районен съд – Варна: