Р Е Ш Е Н И Е
№ 1954/2.11.2020г.
Град Пловдив, 02.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 1050
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на Х.Т.Н. *** против
заповед № 155 от 20.02.2020 г. на кмета на община Родопи, с която е наредено да
се премахне преместваем обект „Метален павилион – 2”, находящ се в УПИ ***,
кв.66 по действащия план на с. ц., община Родопи, подробно описан в констативен
акт № 2 от 2020 г., като премахването се осъществи от Х.Т.Н..
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като в имота няма павилион с размери 3,40 м/2,40 м, а
има само един павилион с площ 14 кв.м, състоящ се от едно помещение. Твърди, че
павилионът е закупен на 07.08.2007 г. от И.Б., който е имал разрешение за
поставяне. Павилионът не е променян от закупуването и не е преместван. Иска се
отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна, като се присъдят
разноски. Подробни съображения са изложени в депозираните на 24.09.2020 г.
писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, чиито права неблагоприятно са засегнати от оспорената заповед с
оглед разпореденото премахване на преместваемия обект
и лишаването на жалбоподателя от възможността да го ползва, и в 14-дневния
преклузивен срок с оглед липсата на доказателства за датата и начина на
съобщаване на оспорената заповед на жалбоподателя. Жалбата е срещу заповед,
която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалват по реда на АПК пред
административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод,
че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че жалбоподателят е собственик на метален павилион с площ 14 кв.м,
находящ се на пл. „Централен”, с. ц., община Родопи, въз основа на договор за
покупко-продажба от 07.08.2007 г. с нотариална заверка на подписите.
Административното производство по издаване на
оспорената заповед е започнало във връзка с подадена жалба (л.109) от съсед и извършена
проверка от служители от общинската администрация по контрол на строителството,
за която проверка е съставен констативен протокол от 11.09.2019 г. (л.88-89).
Работната група е констатирала, че в УПИ ***, лятно
кино, магазин, кв.67, публична общинска собственост, е поставен преместваем
обект – контейнер, модел „Топ хауз”, на 20 см от
южната фасада на двуетажната масивна жилищна сграда, находяща
се в имот пл.№ ***, включен в УПИ ***, лятно кино, магазин, като по този начин
затваря прозорец на фасадата. Обектът е с размери 2,40 м/3,90 м и височина 2,20
м, поставен върху бетонови бюрдюри, наредени нетрайно
върху терена, и в момента на проверката не се използва. Констатирано е още, че
в имот пл.№ ***, включен в УПИ ***, лятно кино, магазин, който имот е
неограден, на западната улична регулация са поставени преместваеми обекти – два
контейнера, модел „Топ хауз”, с размери 3,90 м/3,00 м
и 2,40 м/3,90 м и височина 2,20 м от прилежащия терен, които в момента на
проверката се използват като офиси с обслужваща дейност: парични преводи,
плащане на битови сметки, наемане и изкупуване на земеделска земя, и са
захранени с ел. ток. На работната група не са били представени документи – разрешение
за поставяне и писмено съгласие на собственика на поземления имот или писмен
договор за наем.
Работната група е констатирала още, че съгласно схема
за поставяне на преместваеми съоръжения, утвърдена с решение № 745 по протокол
№ 48 от 12.11.2002 г. на Общински съвет Родопи, позиция 32, е одобрено мястото
на съществуващия преместваем обект с функция РЕП – на тротоара в уличното
пространство между о.т.314а – о.т.308а –о.т.308 по регулационния план на село ц..
На място е монтиран метален павилион, обект с лека метална конструкция,
ламаринена обшивка и едноскатен покрив, с размери по
план 3,00 м/ 2,40 м, със средна височина 2,20 м от прилежащия терен. До
павилиона от западната страна е поставена стандартна машина за кафе, а от
източната – павилион за скара, бира и безалкохолни напитки. Обектът е захранен
с ток и вода и се ползва с търговска цел – продажба на закуски, пици, тостери.
Констатирано е също, че от източната страна на
гореописания павилион е монтиран втори подобен павилион, на тротоара, в уличното
пространство – публична общинска собственост по регулационния план на с. ц.,
което от 2003 г. попада изцяло в УПИ ***, кв.66 по действащия план на с. ц.,
представляващ обект с лека метална конструкция, ламаринена обшивка и едноскатен покрив, с размери по план 3,40 м/ 2,40 м, със
средна височина 2,20 м от прилежащия терен. От източната страна е поставена
стандартна хладилна камера за сладолед и витрина за безалкохолни напитки, които
са преместваеми обекти по смисъла на § 5, т.80 ДР ЗУТ. Обектът е захранен с ток
и вода и се използва за търговска цел, но за настоящата функция няма одобрени
проекти и издадено разрешение за поставяне съгласно чл.56, ал.2 и ал.5 ЗУТ.
Според работната група по графични данни и измервания
на място поставените обекти попадат в уличното пространство между о.т.314а –
о.т.308а –о.т.308, публична общинска собственост, и в УПИ ***, кв.66,
собственост на храм „***”, като за определяне на точното им местоположение
следва да се извърши геодезическо заснемане.
Във връзка с направените констатации и на основание
чл.57а ЗУТ са съставени констативни актове № 41, № 42, № 43 и № 45 от
11.09.2019 г. (л.71-86), с който служителите от общинската администрация са
установили, че преместваемите обекти – метален
павилион 1, метален павилион 2 и два контейнера, са без разрешение за поставяне
и без изрично писмено съгласие на собствениците на поземления имот, с което са нарушени
чл.56, ал.2 и ал.5 ЗУТ, поради което съставеният констативен акт е основание за
започване на производство по чл.57а, ал.2 и ал.3 ЗУТ за премахване на
незаконното строителство.
На 15.10.2019
г. е извършена повторна проверка от работна група на служители на общинската
администрация на община „Родопи”, за което е съставен констативен протокол от
същата дата (л.60). Констатирано е, че в УПИ ***, лятно кино, магазин, кв.67, е
премахнат преместваем обект – контейнер, модел „Топ хауз”,
описан в констативен акт № 43 от 11.09.2019 г., собственост на Х.Н., площадката
е свободна за преминаване и южната фасада на жилищната сграда е открита. Същият
контейнер е поставен в имот пл.***, включен в УПИ І, на западната улична
регулация, на мястото на премахнатия от Георги Ваклинов контейнер, модел „Топ хауз”, описан в констативен акт № 44 от 11.09.2019 г. В
момента на проверката поставеният от Х.Н. контейнер не се е използвал. Т.е., в
имот пл.***, включен в УПИ І, на западната улична регулация са поставени два
контейнера, собственост на Х.Н. – преместваем обект
контейнер, описан в констативен акт № 45 от 11.09.2019 г., който се използва за
офис, и втори контейнер, който не се използва. Констатирано е също, че няма
промяна във фактическото местоположение и ползване на метален павилион 1 и
метален павилион 2, находящи се в уличното
пространство между о.т.314а – о.т.308а –о.т.308 и в УПИ ***, кв.66.
Със заповед №
1317 от 19.11.2019 г. на кмета на община Родопи поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправните разпоредби е отменен констативен акт № 45 от 11.09.2019 г. и
производството е върнато на етап съставяне на нов констативен акт.
На 07.01.2020 г. от служители в отдел КУТС и КС на
община Родопи са съставени нови констативни актове, като в констативен акт № 2
(л.44-46) са отразени констатациите във връзка с проверката на обект: „Метален
павилион – 2”, намиращ се в уличното пространство между о.т.314а – о.т.308а
–о.т.308, публична общинска собственост, и от 2003 г. попада изцяло в УПИ ***,
кв.66, който обект е изпълнен от Х.Н. без разрешение на поставяне, без писмен
договор за наем на заетата площ. Според контролните органи обектът не отговаря
по предназначение на одобрената схема с функция РЕП, утвърдена с решение № 745
от протокол № 48 от 12.11.2002 г. на Общински съвет Родопи, няма актуална схема
за преместваем обект, изрично писмено съгласие на собственика на поземления
имот или писмен договор за наем на заетата от обекта площ, няма разрешение за
поставяне на преместваем обект. Констатирано е, че са нарушени нормите на
чл.56, ал.2 и ал.5 ЗУТ, поради което настоящият констативен акт, съставен на
основание чл.57, ал.1. т.1 и 2 и ал.2 ЗУТ, е основание за започване на
производство за премахване на преместваемия обект по реда
на чл.57а, ал.2 и ал.3 ЗУТ.
Констативният акт е връчен на жалбоподателя, от когото
е подадено писмено възражение на 18.02.2020 г., към което е приложен цитираният
по-горе договор от 07.08.2007 г. за покупко-продажба на метален павилион и
констативен протокол от 10.11.1996 г. и скица на УПИ ***, кв.66, издадена от
община Родопи през 2017 г., с отбелязване – за проектиране на схема по чл.56 ЗУТ. Във възражението си жалбоподателят твърди, че не е изпълнил обекта,
посочен в констативен акт № 2, защото го е заварил, същият съществува от около
1970 г.
За да издаде оспорената заповед № 155 от 20.02.2020 г.
– предмет на настоящото съдебно производство, кметът на община Родопи е приел,
че представените с възражението на Н. документи не удостоверят законността на преместваемия обект и правото да го постави в чужд имот,
поради което са налице предпоставките на чл.57а ЗУТ – обектът не отговаря по
местоположение и предназначение на одобрената схема, няма актуална схема, няма
изрично писмено съгласие на собственика на поземления имот или писмен договор
за наем на заетата от обекта площ в нарушение на чл.56, ал.2 и ал.5 ЗУТ и чл.6,
ал.1 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения
на територията на община Родопи, поради което е наредено за се премахне
преместваем обект: „Метален павилион – 2”.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателя е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства.
Вещото лице е извършило оглед на процесния
обект, въз основа на който посочва, че не се създава впечатление обектът да е
ползван на друго място, а по-скоро, че е сглобен от стоманени профили на място
или отделно, донесен и монтиран върху подравнена бетонова площадка. Според
вещото лице, както е изпълнен в момента, обектът може да бъде отделен от
бетоновата площадка ида бъде монтиран на друго място с подобно на сегашното си
предназначение. Вещото лице описва павилиона като правоъгълник с дължина 3,40 м
и ширина 2,08 м, трапецовидна част от север с дължина 3,40 м и ширина 0,40 м, с
две скосявания, след които правата част челно остава с дължина 2,10 м; от юг
има стреха 0,30 м, от изток стрехата е 0,15 м, от север тя е 0,40 м; височината
на павилиона в ниската страна от юг е 2 м до стрехата, а във високата част от
север е 2,20 м; по ръбовете на трите страни са заварени бордове с височина 0,30
м; застроената площ на павилиона е 8,30 кв.м; носещата конструкция е от
стоманени профили – винкели 50/50/4 мм, стенното ограждане е от гладка
ламарина, заварена за винкелите. Според вещото лице павилионът е закрепен върху
бетонова площадка вероятно с анкери, които са
невидими при огледа. Местоположението на павилиона е от северната страна на
ажурна ограда с бетонов цокъл на църковен имот и отстои на 0,30 м от цокъла. На
място оградата на църковния имот не следва уличната регулационна линия и
обектът на практика се намира върху съществуващ тротоар.
Съдът намира, че със заключението на вещото
лице не се установяват нови факти от значение за законосъобразността на
оспорената заповед и не се опровергават констатациите на контролните органи, на
база на които е издадена оспорената заповед. Тъкмо напротив, със заключението
на вещото лице се потвърждава изводът на административния орган, че в случая се
касае за преместваем обект, тъй като същият може да бъде отделен от бетоновата
площадка, демонтиран и монтиран на друго място с подобно на сегашното си
предназначение.
Освен това, вещото лице описва процесният
обект по идентичен начин, както е описан той в констативния акт и в заповедта,
което прави напълно неоснователно и недоказано възражението на жалбоподателя за
липса на конкретизация относно обекта в оспорената заповед и твърдението му, че
такъв обект не съществува. Вещото лице категорично заявява, че се касае за два
павилиона, които само функционално са свързани помежду си, но конструкциите са
две и са свързани със заварени шини, които могат да се разрежат и по този начин
да се разделят павилионите.
При тези факти съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието „преместваем
обект”, съдържаща се в § 5, т.80 ДР ЗУТ, това е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя; преместваемият
обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се
допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия
обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена
устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Процесният
павилион напълно покрива характеристиките на преместваем обект, както се каза
по-горе, и подкрепа в тази насока дават констатациите не само на контролните
органи от общинската администрация, но и на вещото лице. След като обектът може
безпрепятствено да бъде отделен от повърхността и да бъде преместен на друго
място без да губи своята индивидуализация и възможността да бъде ползван със
същото или подобно предназначение, то категорично процесният павилион е
преместваем обект.
Съгласно
чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, а съгласно
ал.2 за обектите по ал.1, т.1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа
на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината; схемата
за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението
на обекта по ал.1, т.1 и 2; условията и редът за издаване на разрешението за
поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и
проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в
наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя
изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно
становище. Съгласно чл.56, ал.5 ЗУТ в чужди поземлени имоти
разрешение за поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на изрично
писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем
на заетата от преместваемия обект площ.
Няма
спор по настоящото дело, че жалбоподателят не притежава нито разрешение за
поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния
архитект на общината, нито съгласие от собственика на поземления имот, върху
който е постановен павилионът, нито договор за наем. Не е изпълнена нито една
от предпоставките на нормата на чл.56, ал.2 и ал.5 ЗУТ, за да може процесният
павилион да бъде ситуиран на мястото, което заема към
настоящия момент.
Представеният
още в хода на производството по издаване на оспорената заповед писмен договор
за покупко-продажба на павилион от 07.08.2007 г., въпреки че има нотариалната
заверка, не удостоверява нищо повече от факта, че подписите за продавача и
купувача са положени от лицата И.Б. и Х.Н. на 07.08.2007 г. Обстоятелството, че
на тази дата жалбоподателят е купил павилион с площ 14 кв.м, не доказва, че
именно този павилион е постановен в УПИ ***, кв.66 по плана на с. ц., от една страна, а
от друга страна, не представлява доказателство за основателността на
възражението на жалбоподателя, че находящият се в
църковния имот павилион е там от 1970 г. и не е поставян от него.
Датата на закупуване на павилион,
както и вида на закупения павилион, нямат отношение към законосъобразното
поставяне на павилион като вид преместваем обект, за който е следвало да бъде
издадено разрешение за поставяне и да е налице одобрена схема за поставяне.
При доказателствена тежест за
жалбоподателя да обори констатацията на административния орган, че обектът не
отговаря по предназначение на одобрената схема с функция РЕП, утвърдена с
решение № 745 от протокол № 48 от 12.11.2002 г. на Общински съвет Родопи, и че
към настоящия момент няма актуална схема за преместваеми обекти, такива
доказателства не бяха представени. В този смисъл дори да се приеме за вярно
твърдението на жалбоподателя, че той е заварил процесния павилион, ситуиран в църковния имот още от 1970 г., промяната на
предназначението му и използването му за търговски цели към настоящия момент
изисква издаването на ново разрешение за поставяне и одобряването на нова схема,
каквито към момента на издаване на оспорената заповед липсват, защото очевидно
е, че схемата от 2002 г. не се отнася за преместваем обект за търговска дейност.
Съгласно чл.57а, ал.1,
т.1 ЗУТ обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 се премахват,
когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без
разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото
разрешение. В настоящия случай наличието на хипотезата чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ е
доказано по безспорен начин. Нормата е императивна и кметът на общината действа
в условията на задължителна администрация, т.е., няма право на преценка, а
задължително следва да издаде заповед за премахване на преместваемия
обект, поставен без одобрена схема и без разрешение за поставяне.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената
заповед съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган – кмета
на общината съгласно чл.57а, ал.3 ЗУТ, спазена е процедурата по чл.57а, ал.2 ЗУТ, изискваща преди издаване на заповедта за премахване обстоятелствата,
налагащи премахването, да бъдат установени с констативен
акт, съставен от служителите по контрол на
строителството (констативен акт № 2 от 07.01.2020 г. – л.44-46), връчен на
жалбоподателя, който е представил писменото си възражение и доказателствата си,
т.е., на жалбоподателя е било гарантирано правото на участие в производството
по издаване на оспорената заповед и възможността да направи възражения, бележки
и да представи доказателства. Спазена е също целта на закона – да се премахват
преместваеми обекти, които са поставени на неподходящи места, без одобрена от
главния архитект на общината схема или въз основа на отпаднала схема.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски същото като основателно и
доказано в размер на 600 лева (адвокатско възнаграждение – л.146 и л.169) следва
да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната община тази
сума. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Т.Н.,
ЕГН **********,***, против заповед № 155 от 20.02.2020 г. на кмета на община
Родопи.
ОСЪЖДА Х.Т.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на община Родопи сумата 600 (шестстотин) лева, разноски.
Решението е окончателно.
Административен съдия: