Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 4810 по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeни от М.Г.Д., Н.В.Д.
и М.В.М. против „Застрахователна компания“ Л.И.“ АД искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищците твърдят, че на 14.11.2015 г. на път II 66, км.113 в с.Плодовитово, настъпило ПТП, по вина на
водача на л.а „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******- Г.В.А., чиято отговорност
била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта
на родственика на ищците – В.Х.Д.. Ищците претърпели неимуществени вреди,
изразили се в болка и страдание от неговата смърт, поради което претендират
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 110 000 лв. за всеки от
тях, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2015г. до окончателното
изплащане. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва ищците да са
претърпели неимуществени вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите
от пострадалия, който предприел пресичане на пътното платно, без да се съобрази
с приближаващото МПС, разстоянието до него, осветеността на фаровете инеговата
скорост; пострадалият не бил ясно различим и разпознавем като участник на
двуколесно превозно средство; ударът бил предотвратим в случай, че пострадалият
бе изчакал преминаването на процесното моторно превозно средство; оспорва
размера на иска.
Третото лице - помагач Г.В.А. намира исковете
за частично основателни. Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъдат уважени тези искове ищците трябва да ангажират доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/ за размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността
на водача на л.а „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ****** е била застрахована по договор
за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на
пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно извършена
от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно от присъда от
20.03.2017г. по НОХД № 53/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора, НО,
подсъдимият Г.В.А. е признат за виновен в това, че на 14.11.2015
г. на главен път II 66, км. 113, в с. Плодовитово, обл. Стара Загора /пред
зеленчукова борса/, в посока запад-изток, при управлението на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел “Спринтер“ с рег.№ ******,
е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от
ЗДвП - водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като не е наблюдавал
пътя пред себе си и не е видял своевременно пресичащия пътното платно
пешеходец; чл.21, ал.2 от ЗДвП - когато
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 /на
водача на ППС от категория "В" в населено място е забранено да
превишава скорост на движение от 50 км.ч./, това се сигнализира с пътен знак -
в участъка от пътя, на който е настъпило пътнотранспортното произшествие, има
ограничение на скоростта на движение на автомобилите, въведено с пътен знак В 26
"Забранено движението със скорост по-висока от означената" - 40
км/ч., като водачът се е движил със скорост от 55,4 км/ч.; чл. 116 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарели хора, като с
деянието си е причинил по непредпазливост смъртта на В.Х.Д., след деянието подсъдимият е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. с чл.343, ал.1, б.
„в”, пр. I, вр. с чл.342, ал.1, предложение трето от НК, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а и чл.
54 от НК го е осъдил на „лишаване на сводоба“ за срок от шест месеца и е
отложил изпълнението на наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от
три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.343 г от НК, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Стара
Загора, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на
водача Г.В.А., неговата вина, съставомерните последици,
които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на В.Х.Д./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 20.11.2015 г. ищцата М.Г.Д.
е съпруга на починалия, а ищците Н.В.Д. и М.В.М. са негови деца.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на св. А.- съсед на ищците, се установява, че те дълбоко
страдат от смъртта на своя родственик. Починалият бил „много хубав човек“, уважавал съпругата си, добре се разбирал с
нея, наричал я на малко име “М.“, уважавал се и с децата си. Свидетелят описва
родственика на ищците като добродушен човек, който обичал да помага, който и от
съседите да поискал нещо от него – не
отказвал. След смъртта му ищците били като „попарени“, сякаш „бомба паднала“ в
тяхната къща, неговата съпруга непрестанно плачела, синът и дъщерята – също. Мъката
в тяхното семейство била голяма, когато се срещали със свидетеля, ищците все за
починалия говорели и плачели, тежко приемали трагичната загуба. Дъщерята М.
била омъжена в гр.Казанлък, а синът Н.живеел заедно с родителите си в една
къща.
Показанията на свидетеля са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което предявените
искове са доказани по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищците към датата на смъртта на техния близък – 71 г. за М.Г.Д., 57 г. за Н.В.Д. и 50 г. за М.В.М.. Съдът отчете
обстоятелството, че по отношение на ищците Н.В.Д. и М.В.М. е прекъсната една от
най-силните връзки в живота на човека – тази между детето и неговия родител. По
отношение на М.Г.Д. е прекъсната силна емоционална връзка с нейния партньор в
живота, с който са живеели заедно, обичали са се и са създали семейство. По
делото се установи, че ищцата М.Г.Д. дълбоко
скърби за него, плаче непрестанно, говори със съседите си и с децата си за
него. По отношение на децата на починалия също се установи, че страдат от
загубата на своя баща – ищецът Н.Д. е живеел в една къща с баща си и след
неговата смърт неминуемо споменът за него и болката, която споделя с майка си,
са част от неговото ежедневие. Ищцата М.М. ***- Казанлък, но от показанията на св. А.се установи,
че тя не е прекъснала връзка с родителите си, събирали са се заедно по
празници, след смъртта на баща й всички в семейството плачели, били като „попарени“.
Съдът отчете обстоятелството, че дори интензивността на
страданието на ищците да намалее във времето, мъката от загубата на техния
родственик ще остане до края на живота им, загубата за тях е невъзвратима и не
може да бъде измерена материално.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-иконоМ.ските условия и стандарта на живот в
страната през 2015 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на по 110 000 лв., колкото претендира всеки от ищците.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от починалия, който предприел пресичане на пътното платно,
без да се
съобрази с приближаващото
МПС, разстоянието до него, осветеността на фаровете и неговата скорост; пострадалият
не бил ясно
различим и разпознавем като участник на
двуколесно превозно средство; ударът бил предотвратим в случай, че пострадалият
бе изчакал преминаването на процесното моторно превозно средство.
Съдът
намира възраженията за частично основателни,
поради следните съображения:
Видно от влязлата в сила
присъда на Окръжен съд – Стара Загора водачът на товарен
автомобил марка „Мерцедес“ модел “Спринтер“ с рег.№ ****** - Г.В.А. е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 от
ЗДвП, като не е наблюдавал пътя пред себе
си и не е видял своевременно пресичащия пътното платно пешеходец; чл.21, ал.2 от ЗДвП – водачът се е
движел в населено място със скорост от 55,4 км/ч., при наличие на пътен знак В
26 "Забранено движението със скорост по-висока от означената" - 40
км/ч., и е допуснал нарушение на чл. 116
от ЗДвП - водачът не е бил внимателен и предпазлив към пресичащия възрастен
пешеходец на 80 години.
За
установяване механизма на настъпване на катастрофата по делото е разпитана св. А.
– съпруга на Г.В.А. - водач на товарния
автомобил марка „Мерцедес“ модел “Спринтер“ с рег.№ ******. В своите показания тя заявява, че се
е намирала в буса по време на катастрофата. Произшествието е настъпило в с.
Плодовитово пред зеленчуковата борса, мъжът й изведнъж ударил спирачки. Слезли
от буса, видели, че човекът, който е ударен, не бил сам. С него имало едно
момче, което се приближило и започнало да вика: „Чичо Вълчо, какво стана, защо
тръгна, викам недей тръгва, а ти тръгна“. По-младия човек не пресякъл улицата,
а пострадалият тръгнал да пресича. Доколокото
свидетелката разбрала, пострадалият тръгнал да пресича не направо, а се
движел по лентата. Момчето, който било с него, казало, че е „шарел по осевата
линия“. Произшествието настъпило около 05,30 – 6 часа без нещо, времето било малко мъгливо, точно този
участък от борсата бил затъмнен, нямало улично осветление. От страната, където
бил входът на борсата, имало една лампа. Свидетелката чула да казват, че в
кръвта на пострадалия имало алкохол. Младият човек, който бил с починалия, не
го пускал да пресича, дърпал го, но пострадалият
тръгнал на „своя глава“. Свидетелката седяла в буса отпред до шофьора. Не си
спомня какво е било движението, отсреща идвал голям тир, там минавали много
тирове. Насрещно движещия се товарен автомобил пътувал на дълги светлини.
Пострадалият бил облечен с тъмни дрехи, произшествието настъпило през ноември,
времето било мъгливо. Починалият не бил много едър. Бусът не бил набрал скорост
преди удара, от борсата до мястото били 200-300 метра, пътят бил асфалтиран, но
с много дупки. Свидетелката не видяла пешеходеца, не видяла удара, чула
спирачките и „нещо тупнало“, било много тъмно.
От основното и допълнително заключение на автотехническата експертиза, които
съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: В района на прав участък от пътя с две
ленти за движение в едно направление посока изток и една лента в посока запад,
пешеходецът на 80 г. е предприел
пресичане на пътното платно отляво надясно на неопределено место – косо, като в
началото се е движел с бърз ход, след това се е затичал леко преди удара. Бус „Мерцедес
Спринтер“ се движел в крайна дясна лента в посока изток със скорост от около 55
км/час на включени къси светлини, при наличие на други МПС в съседните ленти за
движение. След навлизането на пешеходеца в крайната дясна лента, бусът го е
ударил. Пътят, изминат от пешеходеца от навлизането на пътното платно до удара,
е бил 11,70 м косо. След удара пешеходецът се е намирал върху предния капак на
буса, който се е деформирал. Водачът на буса е навил волана наляво преди удара,
пешеходецът се е плъзнал до предното стъкло, което е ударил с главата си в
долната част и го е счупил. След няколко метра движение на буса пешеходецът е паднал
в дясно на пътното платно, като част от тялото е била върху тревната площ, а
главата на пострадалия се е намирала на южния край на пътното платно. Бусът е спрял
върху пътното платно след изпадане на тялото на пешеходеца. Скоростта на
движение на автомобила преди удара е била 57 км/час. Опасната зона за спиране
при тази скорост е 51.87 м. При път, изминат от пешеходеца до местоудара от
4.60 метра напречно – косо спрямо надлъжната ос на пътното платно, при спокойно
тичане със скорост от 5.6 км/час, ударът е бил непредотвратим за водача. Ударът
би бил предотвратим при скорост на движение до 51 км/час. При път, изминат от
пешеходеца отляво надясно във видимата зона на водача в ляво от 4.6 метра при
бърз ход 5 км/час, ударът е предотвратим за водача на автомобила. Според вещото
лице, причина за настъпване на ПТП е движението на автомобила със скорост,
която е по-висока от скоростта, необходима да предотврати удара – до 51 км/час
за конкретните пътни условия. Причина за настъпване на произшествието е и
поведението на пешеходеца, който е навлязъл в лентата за движение на бус
„Мерцедес Спринтер“ на неопределено място, без да възприеме като опасност
намиращия се на около 50 м. автомобил в дясно и да преустанови движението си.
С оглед механизма на настъпване на
катастрофата, установен от автотехническата експертиза, и присъдата на ОС – Стара
Загора, като съобрази допуснатите
нарушения от водача на товарния автомобил и от пешеходеца, съдът прие, че приносът на
водача за настъпване на катастрофата е значително по-голям от приноса на
пешеходеца, като определи процент на съпричиняване за пешеходеца от 20 %.
Така
размерът на дължимото обезщетение за всеки от ищците, при прилагане на процент
на съпричиняване от 20 % , възлиза на по 88 000 лв., до който размер
предявените искове са основателни, а в останалата част до пълните предявени
размери от по 110 000 лв., следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 113 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.М. от АК – Стара Загора, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 8 952 лв., съобразно уважената
част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважените искове в размер 10 560 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** Д, да заплати на М.Г.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес.***,
офис 9, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 88 000 лв. /обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния съпруг
В.Х.Д., настъпила на 14.11.2015 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на водача Г.В.А., при управление на товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 14.11.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 110 000
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** Д, да заплати на Н.В.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес.***,
офис 9, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 88 000 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия
баща В.Х.Д., настъпила на 14.11.2015 г., в следствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено по вина на водача Г.В.А., при управление на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 14.11.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 110 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** Д, да заплати на М.В.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес.***,
офис 9, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 88 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на нейния баща В.Х.Д., настъпила на 14.11.2015 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено
по вина на водача Г.В.А., при управление на товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ******, по време на действието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от
14.11.2015 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 110 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Г.Д., Н.В.Д. и М.В.М. да заплатят на "Застрахователна компания „Л.И.“
АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
на 113 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на адвокат В.М. от АК – Стара Загора с адрес за призоваване гр.Пловдив, бул.“******, офис 9, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 8 952 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. ”Б.и.”АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 10 560 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на
ответника – Г.В. А., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** – за адв. Г. И. и Л. Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседМ.н срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ :